Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 279 Година 2018,03.08. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На девети юли Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното
от съдията
търговско дело номер
277 по описа
за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Александра
Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Капитановци, ул. „26-та“ № 2, чрез пълномощника си чрез адв. Елена Силвестърова
е предявил иск против „Юро Тракинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул.„Хан Крум“ № 15Б, ет. 2, за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 38 770,30 лв., представляваща дължимо възнаграждение
за извършени транспортни услуги за превоз по заявки на възложителя, съгласно
Рамков договор за предоставяне на международни транспортни услуги № 36 от
12.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Първоначално искът е бил предявен като частичен, за
сумата от 10 000 лева пред Районен съд Бургас, но след направено и прието
увеличение на частичната претенция,
делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд. Ищецът твърди, че по силата
на рамков договор за предоставяне на международни транспортни услуги е
извършвал международни превози на товари, възлагани от ответника. Последният не
е изпълнил поетото с договора задължение да изплати уговореното възнаграждение
за извършените транспортни услуги, осъществени по негова заявка, съгласно чл. 2
и чл. 7 от договора, като задължението
произтича и е обективирано и в приложени към исковата молба 12 броя фактури, по
които е налице частично плащане. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск
е с правно основание в чл. 376 от ТЗ вр. с чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД.
Ответникът „Юро Тракинг“ ЕАД, ЕИК
*********, намира иска за допустим, но
за изцяло неоснователен и заявява, че не дължи претендираните суми. При
условията на евентуалност прави възражение за прихващане на задължението със
свое вземане в размер на 23 678,04 евро.
Сочи, че има насрещни вземания срещу
ищеца за посочената сума, за които са издадени фактури, индивидуализирани в
отговора на исковата молба. Твърди, че най-голяма част от това вземане,
представлява дължимо от ищеца обезщетение за вреди, в следствие на лошо
изпълнение по договор – нанесена щета върху хладилно ремарке, собственост на
прекия възложител на ответника, за което е издадена проформа фактура №
**********/15.07.2016 г. в размер на 16 845,58 евро. Излага твърдения, че задължението
по тази фактура е възникнало по повод на възложена транспортна поръчка по
Рамков договор от 12.11.2015 г., с която на ищеца на 19.02.2016 г. е предадено
хладилно ремарке, собственост на логистичната компания ДФДС /DFDS/. Посоченото ремарке е получено
от ищеца празно, като стоката е била натоварена на същата дата във
Великобритания и е транспортирана заедно с камиона по вода с ферибот от Дувър -
Англия до Дункерк - Франция. На 22.02.2016 г., ответникът е уведомен от шофьора
на камиона, че ремаркето е сериозно увредено, като причината за това му е
неизвестна. На същата дата по указания на собственика ДФДС шофьора е
транспортирал ремаркето до най – близкия посочен лицензиран сервиз, където е
изготвена оферта за ремонта. Във връзка с извършения ремонт, собственика на
хладилното ремарке е издал фактура № *********/26.04.2016 г. на ответника, на
стойност 16 840,60 евро. Фактурата включва цената по ремонта плюс
триседмичния наем на ремаркето за периода на ремонта. Твърди, че посочената
фактура е заплатена на ДФДС Лоджистик, чрез прихващане с дължимо възнаграждение
за транспорт в размер на 22 300,11 евро. Поради изложеното и на основание
от Рамковия договор, ищецът дължи заплащане на обезщетение за причинените вреди
в посочения размер.
По отношение на
останалите суми до общия размер на предявеното за прихващане вземане заявява, че представляват сбор от цените на
малки на стойност доставки, направени от ответника в полза на ищеца с
оглед изпълнението на неговите задължения по процесния Рамков договор и
последващ Рамков договор № 36 от 23.05.2016 год., които подробно
индивидуализира в писмено становище,представено по делото на 05.01.2018 год. в
Районен съд Бургас. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено от
фактическа страна, а това е и безспорно между страните, че двете дружества са
сключили два рамкови договора - рамков
договор № 36 от 12.11.2015 г./листи от 60 до до 75 вкл. от делото/, със срок на
действие – 6 месеца, начиная от 23.11.2015 год. и рамков договор № 36 от
23.05.2016 г. /листи от 8 до 18 вкл. и листи
76 до 85 вкл. от делото/, по силата на които ищецът е извършвал
международни превози на товари, възлагани от ответника, срещу заплащане на
възнаграждение. Както изрично е посочено в чл.1 на първия договор-негов предмет
е предоставянето на транспортни услуги. Същото
по смисъл е и възложението по чл.1 на втория договор-ищецът се е
задължил през периода на действие на договора за предоставя на възложителя, респ.
на неговите клиенти, международни транспортни услуги за превоз на товари, които
ще се извършват по заявка на клиента. Във връзка с изпълнение на задълженията по
двата договори, включващи освен основното такова, посочено в чл.,1 и допълнителни такива, свързвани с главното
възложение, са издавани фактури, като по част от фактурите-за възнаграждение за
осъществени транспортни услуги, доставчик е ищецът, а получател, респ. задължено лице-ответното дружество, а по
друга част от фактурите-различни малки на стойност доставки, направени от
ответното дружество в полза на ищеца, с оглед изпълнение на задълженията на
последния по двата договора: за наем на мултибокс устройство, начисляване на
разход за лични километри, глоби за превишена скорост, застраховка за влекачите
на ищеца, наем на ремарки, черни кутии за фротком и първоначално зареждане с
гориво, получател, респ. задължено лице е
ищецът. Така между страните съществуват насрещни задължения по двата договора, както и неуредени отношения –
ответникът не е извършил дължими плащания по издадени от ищеца фактури за
възложени и извършени услуги по превоз на товари и по двата рамкови договора, а
„Александра Транспорт“ ЕООД не е изплатил стойността на конкретно посочени във
фактури малки доставки, както и претендирано от ответника обезщетение за вреди
от увреждане на предоставено му за извършване на транспортните услуги ремарке.
Между
страните е безспорно, че по единадесетте описани в исковата молба фактури се
дължат посочените части от суми, представляващи остатъци след
осъществени частични плащания по банков път и заявени изрично по
отношение на четири от фактурите прихващания от ответника с насрещни задължения на ищеца към него по
конкретно посочени фактури, съдържащи се в
в частта описание на извлеченията от сметки, представени от ищцовото
дружество, което описание от своя страна, възпроизвежда данните от получените
междубанкови преводи от ответното дружество. Безспорно е също така, че по последната-дванадесета фактура, посочена в
исковата молба, не е извършено погасяване по никакъв начин-нито чрез плащане, включително
и по банков път, нито чрез прихващане. Безспорно
е също така, че между страните са извършени извънсъдебни прихващания по
конкретни счетоводни документи, вследствие на които са останали непогасени вземания на ответника към
ищеца само по два от общо 33 документа, посочени изрично в
писмения отговор-проформа фактура № 9 от 15.07.2016 год. и фактура № 2525 от
24.01.2017 год. в общ размер от 16990,58
евро-писменото становище на ответника на лист 371 от досието на делото на
Районен съд Бургас, с което следва да се счете,че ответникът коригира
първоначално заявеното с отговора на исковата молба изявление за прихващане със
сумите по общо 33 фактури, кредитно
известие и проформа фактура.
При
горните данни спорните между страните въпроси са:дължат ли се сумите по
проформа фактура № 9 от 15.07.2016 год. и фактура № 2525 от 24.01.2017 год. в
общ размер от 16990,58 евро, и ако се
дължат,може ли с тях да се извърши прихващане със общата сума по исковата
претенция от 38770,30 лв.
Проформа фактура № 9 от
15.07.2016 год. е издадена във връзка със следното: По първия рамков договор от
12.11.2015 г., ответникът е възложил на ищеца извършването на транспортна поръчка № TR-03922 от 19.02.2016 г. по
направление от Дувър - Англия до Дункерк – Франция. За изпълнение на поръчката
на ищеца е предадено за транспорт празно хладилно ремарке, собственост на трето
лице – логистична компания ДФДС, което е било натоварено със стока още същия
ден и влекача на ищеца, с прикаченото и натоварено със стока хладилно ремарке,
се е отправил към посоченото от възложителя направление за доставка на стоката.
По време на транспортирането, хладилното ремарке е било сериозно повредено, но
превозвачът –ищец е доставил по
предназначение натоварената в него стока, след което по инструкции на
собственика и възложителя го откарал за ремонт в посочен от тях сервиз.
Превозвача твърди, че не знае как е възникнала повредата и няма вина за нея. Ремаркето
е ремонтирано, за което от сервиза са издадени съответните документи. В тази
връзка прекия възложител на ответника и собственик на хладилното ремарке е
издал фактура на ответника за стойността на ремонта плюс обезщетение в размер
на триседмичния наем на ремаркето за периода на ремонта, в размер на
16 845,58 евро. Сумата е заплатена от ответника на това трето лице , чрез
прихващане с дължимо към него възнаграждение.
Задължението по фактура № 2525 от
24.01.2017 год. към ответното дружество,ищецът не оспорва,но заявява,че то е погасено чрез прихващане с част от
насрещно вземане по негова фактура
№ 45 от 07.12.2016 год. –заявление по писмено становище на
ответника-лист 390 от досието на делото в Районен съд гр.Бургас. В приложеното именно от ищеца
обаче извлечение от разплащателна сметка № 5 от 01.02.2017 год.-лист 364 от
досието на делото в Районен съд гр.Бургас,на което се позовава той ,за да
докаже твърдението си за прихващане,фактура
№ 2525 от 24.01.2017 год. не фигурира. Видно от този банков документ,ответното дружество е извършило плащане на сумата от 33805,40 лв. в погашение на
задължението по фактура № 45 ,която е на стойност 38019,86 лв., като е направило изявление за прихващане за
разликата над 33805,40 лв. до 38019,86 лв. със свои задължения към ищеца по три,а не по четири фактури, както твърди ищецът .Трите фактури са № 2350
,№2359 и 2587.Действително ,при
извършване на изчисления с оглед изявлението за прихващане,съдържащо се в
документите за междубанковия
превод-извленение № 5 ,след плащането на сумата от 33805,40 лв. и прихващане
със сумите по трите фактури,се получава дължим остатък по фактура № 45 от
07.12.2016 год. в размер от 283,34 лв. ,който е с 10,04 лв. по малък от
стойността на фактура № 2525 от 24.01.2017 год. Други доказателства за
извършено прихващане на вземането по фактура № 2525 от 24.01.2017
год. ,което по размер съвпада с вземането по фактура 2359 от 16.12.2016 год.
ищецът не представя,не се позовава на такива и не излага друг начин за
извършено прихващане,извън вече заявеното по отношение на останалите
фактури-данните от извършените междубанкови преводи от ответника,съдържащи
изрични изявления за прихващане на вземания.
При установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй
като след проверка на
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се установява, че положителните такива са налице,
а отрицателни такива не са възникнали. Налице е правен интерес за ищеца от
предявяване на настоящия осъдителен иск. Правният интерес е обоснован с
обстоятелството, че ответника не изплаща дължимото на ищеца възнаграждение по
възложени му и извършени международни превози на товари, за които са издадени и
съответни фактури. Следователно ищецът има правен интерес от осъждане на
ответника да заплати твърдените задължения.
Страните не оспорят по
възникването на валидни правоотношения помежду им въз основа на посочените рамкови договори,
не спорят по възложенията по тях, нито по изпълнението от страна на ищеца,обективирано в описаните в исковата
молба 12 броя фактури, представени с нея. От съдържанието на сключените рамкови договори следва да се направи
извод,че по правната си природа те не са договори за превоз по смисъла на чл.367
от ТЗ, а представляват договори за наем на услуга,в случая транспортна,като за
отношенията помежду им важат правилата на чл.374 от ТЗ и глава VІ на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.
Ответникът не е оспорил материалната доказателствена сила на
представените фактури,които по
правната си природа
представляват
частни свидетелстващи документи,поради което удостоверяват
единствено ,че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицето, което ги е
подписало /така решение №
959/16.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 2554/2005г.,
ІІІ г.о., а подпис
на ответника в цитираните фактури, няма. От назначената по делото съдебно -
икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът приема като обективна и безпристрастна, нестрадаща от вътрешни
противоречия и обоснована,с оглед изследваните
материали и становищата на страните,се установява, че всички фактури, по които ищецът „Александра Транспорт“ ЕООД претендира да има вземания, са издадени за поръчки по двата
рамкови договора за предоставяне на международни транспортни услуги, сключени
между страните. Всички фактури са осчетоводени по надлежния ред. Вещото лице е
установило освен това, че ответникът е извършвал банкови преводи, с които
частично са били погасявани задълженията по приложените фактури, с изключение
на фактура № 10000000056/21.04.2017 г. За част от фактурите е установено, че са
извършвани и прихващания с насрещни задължения. Като краен резултат неплатеният
остатък по процесните фактури е определен в размер на 38 770,30 лева. Фактът
на извършени плащания се доказва и от представените от ищеца с исковата молба
извлечения от разплащателната му сметка, от които е видно на коя дата каква
сума е постъпвала от ответника. Последният
не оспорва тези обстоятелства и не твърди, че с посочените преводи е погасявал
някакви други свои задължения към ищеца, различни от задълженията по
представените фактури.След прилагане на документите за плащането,ответникът
признава и твърдяното от ищеца за извършено помежду им извънсъдебно прихващане
със сумите по общо 31 фактури и кредитно
известие,издадени от него,като от експертното заключение е видно,че и тези счетоводни документи са били надлежно
осчетоводени, включени са били в съответните
дневници за продажбите по ЗДДС на ответника,начислен е ДДС ,който е бил сключен
в съответните справки-декларации по ЗДДС и внесен в бюджета,респ.
прихванат.Тези документи са били включени и в дневниците за покупки на ищцовото
дружество .Счетоводствата на дружествата са водени редовно,като в това на ищеца,
в счетоводна сметка 439/2 „Вътрешни разчети с Юро Тракинг“ са отразени и погашенията с прихващане,които напълно
съответстват,както със събраните писмени доказателства,така и с изявленията на
страните,изключая данните за прихващане на сумата оп фактура № 2525 от
24.01.2017 год. с част от сумата по
фактура 45 от 07.12.2016 год. и проформа-фактура 9. От експертното заключение също
така се констатира,че в счетоводството си ищцовото дружество е отразило,че с
част от вземането по фактура 45 не е погасено цялото задължение по фактура 2587 от 31.01.2017
год.,а част от него ,без обаче да е посочено в какъв размер, като с остатъка е отразено прихващане с вземане по фактура 51 от 13.03.2017 год.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеното
от ищеца вземане със обща стойност от
38770,30 лв. по описаните в исковата молба 12 броя фактури съществува, възникнало е във връзка с
изпълнението на задълженията по представените по делото рамкови договори и е
установено по размер.
Ответникът е направил възражение
за прихващане при условията на евентуалност, със свои насрещни вземания към
ищеца за сумата от 23 678,04 евро, представляващи сбор от суми по представени
с отговора на исковата молба 33 броя счетоводни документи-фактури, кредитно известие и проформа-фактура, които насрещни вземания произтичат
от същите правоотношения по рамковите
договори. Вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза,
въз основа на направените справки в счетоводството на ищцовото дружество
заключава, че претендираните от ответника вземания по процесните фактури са
погасени чрез прихващане с насрещния вземания на ищеца,които не са предмет на
производството по настоящото дело, като е посочено конкретно за всяко едно
вземане на ответника, с кое вземане на ищеца е прихванато,но само в счетоводството
на ищеца. Наред с изложеното, в писмено становище, находящо се на л. 371 от
делото, ответникът е заявил, че след
извършен анализ в счетоводството му е установено, че са извършени извънсъдебни
прихващания между страните, в следствие на които са останали непогасени
вземания по проформа фактура № 9/15.07.2016 г. на стойност 32 937,32 лв. и
фактура № 2525/24.01.2016 г. на стойност 293,38 лева. По отношение на фактура №
2525, съдът намира,че не може да се приеме, че е погасена чрез прихващане с част от насрещно вземане на ищеца по фактура №
45 от 07.12.2016 г. ,тъй като това прихващане ищецът е направил едностранно в
счетоводството си и го е заявил като вече настъпил факт,който да бъде взет
предвид,без то да се основава на фактически данни,които да потвърждават
извършено изявление с правните последици на прихващане по чл.104 от ЗЗД. Основание за този извод дават
както изслушаната по делото експертиза,от която е видно едностранното
осчетоводяване на това прихващане,така и представените от ищеца писмени доказателства,и по-точно извлечение № 5 –лист
364 от досието на делото на Районен съд гр.Бургас,където фактура № 2525 от
24.01.2017 год. не е описана и не
фигурира. Ответникът не е оспорил, съществуването на задълженията му към ищеца
по представените фактури, с които последния заявява, че са извършени
извънсъдебни прихващания,първоначално е оспорил твърденията на ищеца ,че не са
погасени,като е направил възражение за прихващане,което впоследствие също е
коригирал.От изложеното е видно, че страните по делото нямат спор относно
наличието на насрещни изискуеми и ликвидни вземания по част от фактурите,предмет на делото,и са
направили изявления за прихващане до размера на по - малкото от тях. Дори в
настоящото производство „Юро Тракинг“ ЕАД не оспорва съществуването и размера
на вземанията на ищеца „Александра Транспорт“ ЕООД по представените с молбата
за прилагане на допълнителни писмени доказателства фактури /л. 315 и
следващите/. Прихващането на насрещните вземанията на страните е породило своя
ефект от момента, в който е можело да бъде извършено,то е възникнало като факт, отразено е в счетоводствата на
страните,внесено е по съответния ред за
съобразяване в производството по делото. Предвид изложеното вземанията на
ответника към ищеца по отношение на представените от ответника фактури с
изключение на проформа фактура № 9/15.07.2016 г. и фактура № 2525 от 24.01.2017
год. са погасени и „Александра Транспорт“
ЕООД не дължи на „Юро Тракинг“ ЕАД сумата по фактурите в общ размер на
13 079,52 лв. ,поради което с нея прихващане с вземането на ищеца от 38770,30
лв. не може да се извърши. Поради
изложеното съдът приема, че вземанията на страните по част от представените от ответника с отговора
на исковата молба фактури и вземанията на ищеца по представените с молба за
представяне на допълнителни доказателства фактури са погасени поради
прихващане, като сред тях не са вземанията по
фактурите, описани в исковата молба.
Следователно възражението за
прихващане на ответника следва да се разгледа като се прецени има ли той
изискуеми вземания към ищеца по проформа фактура № 9 от 15.07.2016 год. и по фактура № 2525 от
24.01.2017 год.,за да се прецени процесуалното му възражение за прихващане.
Освен посочените фактури,
ответникът е направил и възражение за
прихващане на вземането на ищеца с негово насрещно взема по проформа фактура №
9/15.07.2016 г. за сумата от 32 937,32 лв.,
представляваща обезщетение за причинени от ищеца вреди, поради лошо
изпълнение на договор за международен транспорт, изразяващо се в допускането да
бъде увредено предадено за транспорт хладилно ремарке, собственост на компания
ДФДС и съответно платено обезщетение от ответника на собственика за посочената
стойност. Тъй като посоченото вземане се оспорва от ищеца по основание и
размер, в хода на настоящото производство, следва да бъде даден отговор на
въпроса дали то съществува като се изследват отношенията на страните по
рамковия договор, по силата на който се твърди, че ищецът дължи заплащането му.
Страните не спорят, че по силата на рамков
договор за предоставяне на международни транспортни услуги № 36/12.11.2015 г.,
ответника е възложил на 19.02.2016 г. на ищеца изпълнението на транспортна поръчка,
за което му е предадено за транспорт хладилно ремарке с идентификационен номер SNRL 79124, собственост на
възложителя на ответника ДФДС Лоджистик. Ремаркето е получено от ищеца празно и
още същия ден във Великобритания е натоварено със стока и е транспортирано с
ферибот по маршрута от Дувър - Англия до Дункерк - Франция. На 22.02.2016 г.,
ответникът е уведомен от шофьора на камиона, че вратите на ремаркето са
сериозно увредени по неизвестна за него причина. На същата дата по указания на
собственика ДФДС Лоджистик, след предаване на стоката на получателя/с което е
избегнато причиняването на допълнителни щети/, шофьорът е транспортирал ремаркето до най – близкия
посочен лицензиран сервиз, където е изготвена оферта за ремонта. Във връзка с
извършения ремонт, собственикът на
хладилното ремарке е издал фактура № *********/26.04.2016 г. на ответника, на
стойност 16 840,60 евро. Фактурата включва цената по ремонта плюс
триседмичния наем на ремаркето за периода на ремонта. Посочената фактура е
заплатена от ответника на ДФДС
Лоджистик, чрез прихващане с дължимо възнаграждение за транспорт в размер на
22 300,11 евро. Посочените обстоятелства се доказват и от представените по
делото писмени доказателства, а заплащането на ремонта на собственика на
ремаркето от ответника, чрез прихващане е установено и от вещото лице по
назначената по делото експертиза.
Спорен е въпроса дължи ли ищеца
заплащане на платеното от ответника обезщетение за ремонта на хладилното
ремарке плюс триседмичния наем на ремаркето за периода на ремонта.
Възражението на ищеца за
погасяване на задължението по давност е направено своевременно, но е
неоснователно. Кратката погасителна давност по договори за превоз по чл. 378 от ТЗ , се
отнася до вреди по самите товари или при превоз на пътници. В настоящия случай е приложима общата давност,
тъй като вземането на ответника произтича от обезщетение за причинени вреди на предоставеното му за извършване на
конкретен превоз хладилно ремарке,във връзка със сключените два рамкови
договора, обективиращи,както бе посочено и по-горе, не договори за превоз между
страните,а договори за наем на транспортна услуга. Следователно хладилното
ремарке, не представлява товар, превозван от ищеца, а част от транспортната композиция,
наета за изпълнение на превозни договори. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД петгодишна и тече съобразно чл. 114 ал. 1 ЗЗД от деня, в който
вземането е станало
изискуемо. В случая следва да се приложи
общата 5 годишна давност, а тя не е изтекла.По същите
съображения не е приложим и текста на чл.373 от ТЗ,на който ищецът се
позовава,тъй като той отново се отнася до договорите за превоз,а не до
договорите за наем на транспортна
услуга,сключвани между превозвачи за
уреждане на вътрешните им отношения в хипотезата на чл.374 от ТЗ,а именно при
превоз извършван изцяло или отчасти с участието на повече от един превозвачи.
Неоснователни се явяват
възраженията на ищеца, че не дължи заплащане на обезщетение, тъй като ответника
не му е предоставил набор от документи установяващи, че щетите по ремаркето са
в резултат на виновното поведение на превозвача, документ за техническата му
изправност към датата на предаването му за извършване на превоз, документ за
успешно преминат технически преглед и застраховка. Съгласно клаузите на рамковия
договор превозвачът е длъжен да следи за наличието на всички необходими
документи в съответствие със закона както за водача, така и за превозното
средство, като при настъпили вреди в резултат на неизпълнение на нормативно установените
правила, те са изцяло за сметка на превозвача. В т. 16 от договора на
превозвача е вменено в задължение да притежава всички необходими застраховки,
включително застраховка на анонимно ремарке, което задължение му е вменено и в
т. 4 - да има сключена застраховка за анонимно ремарке (или всяко прикачено ремарке). В рамковият договор е
предвидено, ако превозвача използва ремарке на клиент, то да го използва с
грижата на добър стопанин, за да се избегнат повреди. Вменено му е в задължение
при приемането на технически неизправно ремарке, водача да уведоми възложителя
„Юро Тракинг“ ЕАД. В настоящият случай такова уведомяване липсва. При получаване
на ремаркето, превозвача не е направил възражения за неговата изправност, дори
и към настоящия момент не се твърди, че е било предадено за използване по договора за
транспортна услуга технически неизправно ремарке, заявява се само липсата на
документ за техническата му изправност, което възражение е следвало да бъде
направено към момента на приемането му за превоз, тъй като негово е задължението
да следи за техническото състояние на всяко превозно средство и наличието на
всички необходими документи за него и водача,което използва за изпълнение на
всеки превоз. На следващо място, от договора е видно, че страните
изрично са се споразумели, повреди,
изискуеми от клиента към „Юро Тракинг“ ЕАД да бъдат фактурирани към превозвача.
При така постигнатите договорености между страните е безспорно наличието на
основание за ангажиране на отговорността на превозвача за настъпилите щети по
приетото за превоз хладилно ремарке.
Съдът намира за неоснователно единственото релевирано от ищцовото дружество възражение, че няма
вина за настъпилата вреда, тъй като не се дължи на негово виновно поведение и не знае в
резултат на какво е настъпила. Позоваването от ищеца на т. 8.6 от рамковия договор, в случая е
несъстоятелно,не само защото сочената
разпоредба е част от рамковия договор за предоставяне на международни
транспортни услуги № 36 от 23.05.2016 г., а
процесните договорни отношения за които се претендира задължението за
обезщетение са възникнали от действието на Рамков договор за
предоставяне на международни транспортни услуги № 36 от 12.11.2015 г.,но и тъй
като тя не подкрепя защитната теза на ищеца.Съгласно т.8.6 ищецът отговаря при
виновно поведение за настъпилите щети.Оспорване на фактическата обстановка във
връзка с повредата на ремаркето не е извършено.Оспорена е единствено вината на
водача,която обаче не подлежи на доказване,а се презумира.
Съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗД,,респ. чл.306 от ТЗ длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Правните норми, уреждащи общите
фактически състави на гражданската отговорност, свързват
възникването на задължението за обезщетяване на вредите с наличието на вина у
правонарушителя. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и
небрежност. Съдържанието на понятието “небрежност” се определя от неполагането
на дължимата грижа, а неговата същност – от разминаването между дължимото и
извършеното. Законът с нормата на чл.79 от ЗЗД урежда вината във формата и на
небрежност при договорната отговорност с оборима презумпция, тъй като
предпоставя вземането на кредитора за обезщетение само от неизпълнението на
задължението и причиняването на вреди. Следователно небрежността се предполага
до доказване на противното. Именно в тежест на ищеца е да обори тази презумпция и то по
реда на пълно и главно доказване. В разглеждания случай релевираното възражение на ищеца остана недоказано. Законодателят е възприел като общ модел за
поведение на длъжника в хода на изпълнението грижата на добрия стопанин –
чл.63, ал.2 от ЗЗД, а когато сделка е търговска, както в настоящия случай, длъжника трябва да полага грижата на добър
търговец – чл.302 от ТЗ - т.е., в този случай грижата на търговците е
по-висока, с оглед естеството на дейността, условията за извършването и лицата,
които я осъществяват. Няма нито твърдения, нито доказателства за възникването на непредвидими или непреодолими обстоятелства, за да бъдат третирани като
обективна невъзможност за опазване на процесното ремарке от нанесената му щета. Следователно не са
налице предпоставките, визирани в чл. 81 от ЗЗД,респ. чл.306 от ТЗ.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ищеца, че не е изразявал съгласие извършване на ремонта на
ремаркето за претендираната сума, нито е изразявал готовност да поема тези
разходи за ремонт. Както бе посочено по – горе, това му задължение произтича от
поетите от него с рамковия договор задължения. Наред с това не се оспорва, че
именно ищецът е откарал ремаркето в
указан от собственика лицензиран сервиз и го е оставил за ремонт без да е
направил каквито и да възражения. Между страните няма спор, че ответникът е изплатил обезщетение по фактура №
*********/26.04.2016 г. на ДФДС
Лоджистик в размер на 16 840,60
евро, представляващо равностойността на ремонта и триседмичния наем на
ремаркето за периода на ремонта, поради което е придобил правото да ангажира
регресната отговорност на превозвача по силата на т. 4 от рамковия договор,
както и на чл.374 от ТЗ
.Същевременно,законът посочва коя точно щета се обезщетява-действително
претърпяната.Следователно ,е без значение
дали ищецът е изразил каквото и да било съгласие във връзка с ремонта на ремаркето,той дължи
действително претърпените от ответника вреди,вследствие на презумираното от
закона като виновно поведение по увреждане на ремаркето. По изложените
съображения, съдът намира, че и това
вземане на ответника съществува и е ликвидно и изискуемо, поради което са налице
основанията за прихващане.
В резултат на прихващане на
вземането на ищеца за възнаграждение за извършени международни транспортни
услуги на стойност 38 770,30 лв. с вземане на ответника за обезщетение за
вреди, в следствие на лошо изпълнение по договор – нанесена щета върху хладилно
ремарке в размер на 16 840,60 евро с левова равностойност 32 937,32 лева и
насрещно вземане по фактура № 2525 от 24.01.2017 год. за сумата от 293,38 лв. исковата претенция следва да се уважи в размер
на 5 539,60 лева,а за остатъка да се отхвърли като погасен чрез
прихващане.
По разноските по делото:
Съобразно изхода на делото и
двете страни имат право да им бъдат присъдени поисканите и направени по делото
разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на 3 339,81 лева, което
включва заплатената държавна такса, разходи за експертиза и разходи за
възнаграждение за адвокат. С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат
заплатени разноски в размер на 477,20 лева
Ответникът е поискал да му бъдат
заплатени направените по делото разноски в размер на 3 800 лева, от които
3 600 лева за възнаграждение за адвокат и 200 лева разходи за заплатен
депозит за експертиза. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна, което съдът намира за
основателно. Производството по настоящото дело не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност,като преобладаващата част от фактите са безспорни
между страните.Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като заявения с отговора
на исковата молба материален интерес е в размер на 46 310,22 лева, то
дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредбата е в
размер на 1 919,31 лева или направените
разноски са в общ размер на 2 119,31 лева. От тях съобразно отхвърлената
част от иска, на ответника следва да се присъдят 1816,50 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 376 от ТЗ вр. с чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Юро
Тракинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Хан Крум“ № 15Б, ет. 2 да заплати на „Александра Транспорт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Капитановци,област
Видин,община Видин, ул.„26-та“ № 2 сумата от 5 539,60 /пет хиляди петстотин
тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща част от възнаграждение
за извършени транспортни услуги и поръчки по рамкови договори №36, сключени на 12.11.2015 год. и 23.05.2016 г, формирано като сбор от неплатени остатъци от единадесет
фактури :№ 25 от 27.05.2016 год.,№ 26 от 31.05.2016 год.,№ 27 от 10.06.2016
год.,№ 28 от 17.06.2016 год., № 29 от 24.06.2016 год., № 30 от 30.06.2016
год.,№ 31 от 08.07.2016 год.,№ 32 от 15.07.2016 год., № 33 от 25.07.2016 год.,№
34 от 29.07.2016 год., № 35 от 05.08.2016 год.
и от неплатената изцяло стойност на фактура № 56 от 10.04.2017
год.,като ИСКА за присъждане на част от
възнаграждение,формирано като сбор от неплатени остатъци и изцяло неплатена
стойност по описаните по-горе фактури до претендирания общ размер от 38770,30 лв. ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез прихващане със следните
вземания на
ответника „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК ********* към „Александра Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********: на
стойност 293,38/двеста деветдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ лв. по
фактура 2525 от 24.01.2017
год.,представляващо застраховка за м. януари за влекач CB1135BH и на
стойност 16 840,60
евро с левова равностойност 32 937,32 (тридесет и две хиляди деветстотин тридесет и седем лева
и тридесет и две стотинки) лв. по проформа-фактура № 9 от
15.07.2016 год. , представляващо обезщетение за вреди от повреждане на
хладилно ремарке с
идентификационен номер SNRL 79124 по вина на
превозвача „
Александра Транспорт“ ЕООД при
инцидент от 21.02. - 22.02.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 5539,60 лв.,
начиная от предявяването на иска пред Районен съд Бургас – 21.09.2017 год., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, 8000, ул. ”Хан Крум” № 15 Б, ет.2 да
заплати на „Александра
Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Капитановци,област
Видин,община Видин, ул.„26-та“ № 2 разноски за
първоинстанционното производство в размер
на 477,20 лв.
ОСЪЖДА
„Александра
Транспорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Капитановци,област Видин ,община видин, ул.„26-та“ № 2 да заплати на „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, 8000, ул.”Хан Крум” № 15 Б, ет.2 разноски в първоинстанционното
производство в размер на 1816,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: