Определение по дело №11/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20202200600011
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   9

 

Гр.Сливен, 09.01.2020 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ВЧНД № 11 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е  въззивно и се движи по реда на чл. 243 ал.7 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на „Търговска база“ ООД с управител Д.Н.П. срещу разпореждане от 29.11.2019г. по ЧНД № 1543/2019 г. по описа на  РС – Сливен, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на същото търговско дружество против Постановление на РП-Сливен, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 65 „ИП“/2019 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1391/2019 г. на РП – Сливен и е прекратено производството по ЧНД № 1543/2019г. по описа на РС-Сливен. 

В жалбата се твърди формалност, предубеденост и необоснованост на атакувания съдебен акт. Отправен е упрек за незадълбоченост при произнасянето на съда, доколкото е прието, че престъплението по чл.313 от НК е на формално извършване, от него няма пострадали лица и респ. жалбоподателят – търговско дружество не попада в кръга на лицата, легитимирани с разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК да оспорят постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Наведени са съображения за превратно тълкуване на закона от СлРС с цел да бъде лишен жалбоподателя от правото да потърси правата си за търпените от ощетеното юридическо лице материални, морални и психически щети, произлизащи от изградена незаконна сграда. Изложени са подробни фактически твърдения и анализ относно предмета на досъдебното производство и приобщените доказателства. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане на СлРС и връщане на делото със задължителни указания по приложението на закона.

Подадената жалба е процесуално допустима, но неоснователна.

Досъдебното производство № 65 „ИП“/2019 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1391/2019 г. на РП – Сливен е образувано с Постановление от 13.05.2019 г. на РП – Сливен за това, че на 19.06.2018 г., в гр.Сливен е потвърдена неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

След събиране на преценените като необходими и относими доказателствени материали с Постановление на РП – Сливен от 11.10.2019 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243 ал.1 т. 1  от НПК. Прокурорът въз основа на приобщения доказателствен материал е констатирал липсата на категорични и безспорни доказателства, при оценката и анализа на които, да се направи единствен възможен и безпротиворечив извод за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

Производството пред РС-Сливен е образувано по жалба на „Търговска база“ ООД с управител Д.Н.П. срещу Постановлението на РП-Сливен от 11.10.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 65 „ИП“/2019 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1391/2019 г. на РП – Сливен.

С атакуваното разпореждане от 29.11.2019 г.  РС – Сливен е оставил без разглеждане жалбата като недопустима и е прекратил съдебното производство по ЧНД № 1543/2019 г. по описа на РС – Сливен. В определението районният съд, въз основа на извършена преценка е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство – да се прекрати.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изложените в атакуваното разпореждане изводи.

Престъплението по чл. 313, ал.1 от НК  е  формално, т. е. не се изисква непременно да е настъпила щета или друг вредоносен резултат за определено лице, поради което жалбоподателят няма качеството на пострадал или ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 74 и чл.84 от НПК от евентуално деяние с посочената правна квалификация.

Разпоредбата на чл.74, ал.1 НПК определя като пострадал лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В конкретния случай престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство, се изразява в потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Вредите, които изисква да са настъпили за пострадалия разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК, следва да са настъпили в резултат на посоченото в текста на чл.313 ал.1 от НК изпълнително деяние. По идентичен начин разпоредбата на чл.84 от НПК дава възможност на пострадалия или ощетеното юридическо лице да предявят граждански иск за обезщетение на вреди, когато са претърпели вреди от престъплението, в конкретния случай това следва да е от деяние по чл.313 ал.1 от НК.

Престъплението по текста, за който е водено досъдебното производство, попада в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, както правилно е приел първоинстанционния съд, не може да се приеме за пострадал физическо лице или за ощетено конкретно юридическо лице.

Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи, а по-нататък – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления. Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал /в този смисъл е константната съдебна практика, напр. Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., Решение № 562/17.12.2009 г. по н.д. № 639/2009г.,  трето наказателно отделение на ВКС/. Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било образувано за извършено документно престъпление по Глава девета от Особената част на НК, обект на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало или ощетено по смисъла на чл. 74, 76 или 84 от НПК. Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението на прокурора. Няма обратен аргумент в твърдението на жалбоподателя за преклудирана от съда възможност „Търговска база“ ООД да възрази срещу изводите на прокурора и за препятстване на евентуална претенция за обезщетение за твърдени търпени вреди. Доколкото съдът не се е произнесъл по същество на оплакванията срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, проверка на постановлението би могла да се инициира по реда на инстанционния прокурорски контрол. Такава възможност е изрично предвидена с разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК относно постановление за прекратяване, което не е било проверено от съда.  

Като се не е произнесъл по същество на жалбата, а я оставил без разглеждане като недопустима, РС – Сливен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който настоящата инстанция следва да потвърди.

Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1543/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: