Решение по дело №304/2021 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ към Решение №164 от 08.12.2021г. по НАХД
№304/2021г. по описа на БРС

Производството е по чл.375 и сл. от НПК.
Против Г. Б. ОБР. е водено досъдебно производство за това, че на
07.10.2019г. в гр.Б., обл.Р. по хулигански подбуди причинил лека телесна
повреда на малолетно лице – И. Б. Р. от гр.Б., обл.Р., роден на *******г.,
изразяваща се в увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с
крак в лявото бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото, които са му
причинили болка и страдание-престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.12,
вр. чл.130, ал.2 от НК
Обвиняемият О., редовно призован, не се явява в с.з.
Представителят на РП-Русе, ТО-Бяла пледира за налагане на
наказание глоба в средния размер, предвид степента на обществена опасност
на деянието и дееца, критично отношение на дееца спрямо деянието, при
отчитане личността на пострадалото лице и мястото на извършване на
деянието.
След като се запознах с материалите по делото установих следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Г. Б. ОБР. е роден на ******г. в гр.Б., обл.Р., живущ в
с.В., обл.Р., ул. „Ц. С.“ № .., български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.
Пострадалият Иван Бонков Радев, роден на******г. и синът на обв.
Г.О. - А. О., били съученици в 5-ти клас през учебната 2019/2020г. в ОУ
„Св.Климент Охридски“ - гр.Борово. Заради възникнал в училището
инцидент между двете деца, разказан от сина му А., обв. О. изпитвал
неприязън към св. И. Б..
На 07.10.2019г. св.И. Б. бил болен и не посетил учебните занятия в
ОУ „Св.Климент Охридски“ - гр.Борово.Сутринта отишъл при личния си
лекар, за да вземе бележка и тръгнал към училището, за да я предаде. Пред
входа на училището се намирали обв.Г.О. и сина му А. О.. Обвиняемият го
попитал дали се казва И., като след потвърждението от негова страна, го
хванал за косата и започнал да го дърпа, нанесъл му удар с глава по челото, а
след това изгасил цигарата, която пушел в лява част на горната устна, при
което пострадалия изпитал силна болка и се уплашил.Тогава обв.О. отново го
хванал за косата и заплашително му казал да спре да се занимава със сина му,
след което го ритнал с крак по лявото бедро. Действията на обвиняемия
станали достояние на ученици от училището, които били по време на
междучасие и наблюдавали случващото се. Сред тези ученици били св.Г. М. и
св.В. А.. Св.Б. избягъл от мястото и се прибрал в дома си, където веднага
разказал на баща си –св.В. Й. Р.. Последния отишъл в училището, за да
1

разговаря с директора за случилото се.
Впоследствие св. Иван Бонков бил прегледан в Отделение „Съдебна
медицина“ при УМБАЛ „Канев“ - гр.Русе, от където му било издадено
съдебномедицинско удостоверение за получените телесни увреждания, след
което за инцидента били уведомени органите на МВР.
По случая била извършена предварителна проверка, като след
приключването й било образувано досъдебното производство.
От заключението на приетата и неоспорена по делото СМЕ се
установило, че на инкриминираната дата пострадалия е получил увреждане
на лигавицата на горната устна в ляво, което следва да се преценява по
медико-биологичния признак болка и страдание. Посочено е, че при прегледа
на пострадалия не са установени видими следи от травматични увреждания,
които да могат да бъдат получени от ритник с крак в лявото бедро, дърпане
на косата и удар с глава по челото. Отразено е, че тези действия могат и да не
оставят следи от травматични увреждания. Експертизата сочи още, че ако се
приеме, че така посочените действия са довели до усещане на болка, същите
могат да се квалифицират по медико-биологичния признак болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
от признанията на обвиняемия и изразеното съжаление за стореното в
досъдебното производство, от показанията на свидетелите Д. В., Н. Д., В. Р.,
И. Б., Г. М., М. М. и В. А., както и от приложените писмени доказателства и
доказателствени средства - съдебно медицински експертизи, справка за
съдимост, биографична справка, декларация и останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели- Д. В., Н. Д., В. Р., И. Б., Г. М., М. М. и
В. А., тъй като са последователни, непротиворечиви помежду си и взаимно
допълващи се. В тяхната съвкупност установяват по безспорен начин времето,
мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на
обвиняемия в него. Показанията на тези свидетели кореспондират на
заключението на СМЕ досежно вида, характера и механизма на получаване на
телесните увреждания на пострадалия Б., както и на останалите писмени
доказателства. Заключението на СМЕ съдът счита за пълно, ясно и обективно,
изготвено съобразно събраните доказателства, поради което няма основание
да не го кредитира. Установява се по категоричен начин от събраните гласни
доказателства, че на инкриминираната дата пострадалия е получил увреждане
на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с крак в лявото бедро, дърпане
на косата и удар с глава по челото, които увреждания според СМЕ са му
причинили болка и страдание. Несъмнено от заключението на СМЕ се
доказва, че посочените увреждания могат да бъдат получени на
инкриминираната дата. В обясненията си обвиняемия е признал вината си и е
изразил съжаление за стореното.
2

Така отразената в постановлението на прокурора фактическа
обстановкаи приета за безспорно установена от съда, не е оспорена от страна
на обвиняемия О..
При така установената фактическа обстановка и анализ на
доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:
Обвиняемият Г.О. е пълнолетно и вменяемо лице, поради което е
субект на наказателна отговорност.
От обективна страна обв.О. е осъществил състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 07.10.2019г.
в гр.Б., обл.Р. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на
малолетно лице – И. Б. Р. от гр.Б., обл.Р., роден на *******г., изразяваща се в
увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с крак в лявото
бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото, които са му причинили
болка и страдание. Безспорно причинената на св.Б. телесна повреда е такава
по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, което се установява от заключението на
СМЕ и останалите доказателства по делото. Деянието е осъществено с
действие, изразяващо се изгасяне на цигара върху горната устна в ляво на
пострадалия И. Б., нанасяне на удар с крак в лявото му бедро, дърпане за
косата и нанасяне удар по челото с глава. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между инкриминираните действия на обвиняемия и
настъпилия от тях противоправен резултат-причиненаната телесна повреда.
Налице е квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 от НК- телесната
повреда е причинена на малолетно лице, тъй като пострадалият И. Б. към
момента на деянието-07.10.2019г. е бил на 11години-роден е на ********г.
Налице е квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.12 от НК-телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди. Касае се за непристойни
действия, нагли, непредизвикани, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Извършени са на публично
място-пред училище, в присъствието на други лица, включително малолетни
и непълнолетни ученици и са били унизяващи за личността на св.Б.. Тези
действия не са били предизвикани от страна на пострадалия към момента на
инкриминираното деяние, въпреки това обвиняемия е взел решение да
извърши непристойните действия по демонстративен начин, използвайки
присъствието му в училището, заради породена неприязън към детето.
От субективна страна, при осъществяването на деянието обвиняемия
е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е конкретните
общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им.
Съзнавал е, че извършва противоправни действия спрямо малолетно лице и
че същите нарушават грубо обществения ред, и изразяват явно неуважение
към обществото. Умисълът на обвиняемия се извежда и от признанията му
още по време на досъдебното производство.
Съдът като съобрази, че за престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, пр.2 и
3

т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до една година или пробация, че към момента на извършване на
деянието обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на
Глава VIII от НК, но е реабилитиран, поради изтичане на абсолютната
изпълнителска давност по ДОПК за изпълнение на административното
наказание глоба по НАХД №1001/2006г. по описа на РС Бяла и на срока по
чл.86, т.3 от НК, от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, от престъплението
не е причинено увреждане, представляващо тежка телесна повреда, деецът не
е бил в пияно състояние и липсват доказателства за извършени множество
престъпления и не са налице и други отрицателни предпоставки по чл.78а,
ал.7 от НК, намира че са налице кумулативните предпоставки на чл.78а от НК
за освобождаване на О. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства-оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, признаването на вината и изразеното съжаление
за извършеното в досъдебното производство. Отегчаващи отговорността
обстоятелства- наличието на две квалифициращи обстоятелства и лошите
характеристични данни. Съобразявайки относителния превес на
смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, както и липсата на
имущество и доходи у обвиняемия, но и това, че е в трудоспособна възраст,
съдът намира, че на О. следва да бъде определено наказание глоба под
средния, предвиден в закона размер, а именно 2000лв.
С така определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат
целите на наказанието и най-вече на личната превенция и обвиняемият
занапред ще съобразява поведението си с установения в държавата правов
ред.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия О. следва да заплати
разноските по делото в размер на 275 лв. - разноски на досъдебното
производство, по сметка на ОДМВР гр.Русе.
В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

4

Номер на акта:	164
Дата:	8 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20214510200304
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Решение по дело №304/2021 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите