Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич,
28.07.2022 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет
и осми юни две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 411 по описа на съда за 2021г. и, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на И.К.И. ЕГН ********** ***, с която против Г.М.Г.
ЕГН ********** ***, са предявени искове за сумата 391,20 лева – обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане и за сумата от 5000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Исковете, предмет на разглеждане,
се основават на следните обстоятелства: ищецът бил член на ловно-рибарско
сдружение „Хан Телериг 2010" от 2015г. до м.януари 2021г.; от 2018г. до
есента 2020г. бил председател на ловна дружинка „Зимница - Бакалово",
която е част от състава на сдружението. По силата на Устава, върховен орган на
сдружението е общото събрание, а управителният съвет, начело с председателя,
ръководи оперативната дейност на същото. През последната една година
членуването му в сдружението станало невъзможно поради настъпили разногласия с председателя
на управителния съвет - Г.М.Г., от когото ищецът търсел сметка за нередности
при управлението, довели и до няколко съдебни производства.
Всичко започнало в началото на
2020г., когато ищецът, като член на управителния съвет на сдружението, започнал
да търси сметка за нередности при управлението на сдружението, поради
нарушаване границите на ловните територии, определение със заповед на министъра
на
земеделието. От своя страна председателят Г.Г. започнал
да му отказва издаване на разрешение за индивидуален лов. В търсене на правата
си подал жалби до сдружението, до ТП на ДГС и до РДГ - Варна. След това Г.Г.
започнал да настройва членовете на управителния съвет на сдружението срещу ищеца.
По този повод на 20.02.2020г. му било връчено писмо, с което бил уведомен, че
на проведено заседание на 15.02.2020г. на членовете на управителния съвет на
ЛРС „Хан Телериг 2010" е взето следното единодушно решение: "На
осн.чл.23а, ал.1 б."б" за действия насочени срещу интересите,
независимостта и единството на организацията Ви лишава от членство в Сдружение
ЛРС „Хан Телериг 2010" – Добрич за 2 /две/ години“. Ищецът обжалвал
решението. След проведеното общо събрание на 13.06.2020г. по предложение на
председателя пред Общото събрание било гласувано изключването на ищеца от ЛРС
„Хан Телериг 2010". Той оспорил решението и с решение по ТД №80/2020г. на
ДОС то било отменено. В това производство разбрал, че е набеден за събиране на
средства но време на лов, без да се търси сметка какви средства е изразходил той
като председател на ловна дружинка „Зимница Бакалово". По този повод подал
жалба до Районна прокуратура - Добрич и в момента се води проверка по случая.
В края на месец юни 2020г. ищецът
получил писмо от ТП на ДГС - Генерал Тошево, че в деловодството е постъпило
писмо от Г.М., председател на ЛРС „Хан Телериг 2010", с което ги
уведомява, че на ищеца е наложено наказание „изключване" от сдружението и
на оси.чл.23а, ал.3 от ЗЛОД (Закон за лова и опазване на дивеча) следва да му
бъде отнет ловния билет сериен N-Я 109904; ун.№ 288531. Ответникът е изпратил
уведомлението въпреки обжалването на решението от ищеца.
На 26.09.2020г. по инициатива на ответника
било свикано ново общо събрание на сдружението. По средата на събранието ищецът
бил позорно изгонен, въпреки, че е член на управителния съвет и има право да
знае какви промени се готвят в Устава и дали ще се гласува изключването му. Не
му било дадено копие от протокола. Било прието изменение в Устава, което
осигурявало изключването му.
Натрупаното нервно напрежение
продължило да му се отразява на емоционалното състояние и показателите на
кръвната му захар продължили да се влошават. Ищецът има регистрирани четири
броя ловни пушки и един брой ловен пистолет на обща стойност около 10 хиляди
лева. Знае, че ако служба КОС при МВР му отнеме същите за период от една
година, в последствие оръжията остават в полза на държавата и той би загубил
всичко, което е вложил в тях. Освен вложените средства, е любител на лова и
ловното оръжие. Започнал да се притеснява от една страна, че ще бъде изключен
от сдружението, а от друга, че ще му бъде отнето и оръжието. Натрупали се
твърде много грижи и в резултат на това здравословното му състояние започнало
да се влошава. Бил емоционално разстроен и понеже е диабетик, започнал
регулярно да измерва кръвната си захар и виждал как показателите се покачват.
Посетил личния си лекар, който му изписал успокоителни лекарства. Вечер не можел
да спи, постоянно търсел отговори защо и как се е стигнало до тази ситуация.
Усещал здравето си разклатено. Посещението при ендокринолог потвърдило чрез
лабораторните изследвания влошените показатели. Трайно високите показатели на
кръвната захар за период от шест месеца по принцип увреждат състоянието на
вътрешните органи и периферната нервна система, което е характерно за болестта
„захарен диабет". Констатацията на лекуващият лекаря д-р К.В. била да се
направи спешна медикаментозна намеса за овладяване на високите стойности на
кръвната захар. Освен медикаментите, които вземал до момента, се наложило да му
бъде изписано допълнително лекарство на стойност 90 лева на месец.
След всички тези събития разбрал,
че не остава възможност да остане член на сдружението. Търсил председателя Г.М.,
за да завери членската му карта за 2021 година, понеже липсата на заверка е
едно от основанията да бъде изключен от сдружението - обаждал му се няколко
пъти по телефона с молба заверка, но той отказвал. Казал му: „Търси си друго
сдружение!". По тази причина направил допълнителни лични разходи като
изпратил нотариална покана на ответника да се яви пред нотариус, за да завери
членската му карта. Отговорът бил, че той не заверява членски карти при
нотариус, а в офиса на сдружението и, че трябва да се вземе решение на управителния
съвет, дали следва да бъде заверена членската карта. Практиката е членските
карти да се заверяват всяка календарна година от председателя на сдружението.
Чл.16, ал.1 от Устава на сдружението гласи, че подновяване на членството се
разрешава от управителния съвет на сдружението, но ищецът не е изгубил
членствените си права, плащал си е редовно членския внос и няма причини да не
бъде заверена членската му карта. За да запази правата си на ловец, бил
принуден да се прехвърли в друго ловно сдружение, за което заплатил встъпителна
такса в размер на 200 лева в ЛРД „Вълчи дол". Прехвърлянето не било по негово
лично желание, а било продиктувано от действията на председателя на ЛРС „Хан
Телериг 2010" - Г.М.Г..
В допълнение към исковата молба и
в молба от 29.09.2021г. ищецът е конкретизирал противоправните деяния на
ответника, от които за него са настъпили вреди – имуществени и неимуществени,
така:
Имуществените вреди в размер на
391,20 лева ищецът претърпял следствие незаконосъобразен отказ на Г.М.Г., като председател
на ЛРС „Хан Телериг 2010", да завери членската му карта за 2021 година, с
думите: „Търси си друго сдружение!". Този отказ принудил ищеца да изпрати за
връчване официална нотариална покана, за което направил разходи в общ размер на
191,20 лева. Поради това бездействие на ответника и, за да запази правата си на
ловец, ищецът се прехвърлил в ЛРД „Вълчи дол" и бил принуден да заплати
встъпителна вноска от 200 лева. Налице е умишлено бездействие на Г.М.Г.,
следствие на което за ищеца са настъпили имуществени вреди в общ размер от
391,20 лева, формиран от сбора на направените разходи за нотариална покана (191,20
лева) и встъпителна вноска (200 лева).
Неимуществените вреди – увреждане
на здравето, ищецът претърпял от следните противоправни действия на ответника:
1) Решението на УС от
15.02.2020г. за налагане на наказание „изключване" е обжалвано в срок от ищеца
с жалба, изпратена на 25.02.2020г. и получена с обратна разписка на
28.02.2020г. в ЛРС „Хан Телериг 2010". Ответникът е нарушил правото на
ищеца за обжалване и е извършил противоправни действия като е изготвил писмо
изх.№15/20.02.2020г., с което в срока за обжалване на решението на УС, е
пристъпил към преждевременно отнемане на членската карта, обстоятелство което
автоматично води до отнемане на ловният билет и оръжието на И..
2) В деня на провеждане на Общо
събрание (13.06.2020г.) на ЛРС „Хан Телериг 2010", ответникът е издал
Заповед № 06/13.06.2020г. за „изключване" на И. от сдружението, с което е
извършил действия, нарушаващи правото на защита на ищеца, тъй като заповедта е
издадена преди да изтече срокът за обжалване пред общото събрание.
3) С изготвено уведомление
№29/16.06.2020г. (също в срока на обжалване) ответникът е извършил действия
срещу ищеца като е приканил държавен орган с писмо вх.№ОД-05-1129 от
19.06.2020г., в лицето на ТП на ДГС Ген.Тошево, да отнеме ловен билет серия Я
109904; ун.№288531. Последващо на това действие е отнемане на оръжието на ищеца.
В противоправните действия на ответника
проличава желанието да бъдат отнети ловните права на И. да бъде ловец на
територията на Република България без да има законови причини за това. Именно с
тях ответникът е допринесъл за стресовите състояния, в които е изпаднал ищецът
и предвид болестта, която има (захарен диабет) цялостното състояние на
организма му за продължителен период от време е влошено.
Действията на ответника са
противоправни, защото противоречат на Устава на сдружението. Не е имало
основание за изключване на ищеца. Тъй като членската карта и ловният билет на
ищеца са били заверени и той не е имал нарушения по Закона за лова и опазване
на дивеча, нито по Закона за биологичното разнообразие, единствена възможност
за изключването му от сдружението е незаверяване на членската карта, съгласно
чл. 23а от Закона за лова и опазване на дивеча. Тази последна възможност е
използвана от ответника, след като ищецът е възстановен от съда след обжалване
на наложеното наказание. Това е и основанието му да не се яви до 31.12.2020г.,
за да завери членската карта на ищеца. С действията си ответникът е целял
умишлено да нанесе вреда на ищеца. Поради отказа на ответника да направи
необходимата заверка ищецът щял да изпадне в нарушение на Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, следствие на което
оръжието му щяло да бъде отнето и той подлежал на изключително тежки
бюрократични процедури и административни санкции. Претърпял стрес и емоционално
разстройство, които довели до повишаване нивата на кръвната му захар, а от там и
до обща дестабилизация на целия му организъм, като за тези неимуществени вреди
претендира обезщетение в размер на 5000 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е представил отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че през 2020-та година
между ищеца и членовете на ловната дружинка възниква конфликт като по твърдения
на членовете на дружинката причината за това е, че има липса на движими вещи от
хижата на дружинката и не са били отчетени от ищеца в касата на сдружението
събрани парични суми по време на лов. Изложените обстоятелства в исковата
молба, че Г.Г. има лично отношение към ищеца поради отправени от него критики,
свързани с начина на управлението на сдружението, не отговаря на обективната
действителност. През
февруари 2020 година И.И. подал заявление до председателя на сдружение „ЛРС Хан
Телериг 20106“ с вх. № 19/12.02.2020 г., в което е уведомил сдружението, че
поради лични причини, в това число и здравословни, не може да поеме
организацията по свикване и провеждане на общо събрание на ЛД „Бакалово –
Зимница“. На 12.02.2020г. е изпратено писмо с изх. № 13/12.02.2020г., с което И.
е бил уведомен, че като председател на ловната дружинка има задължение да
определи член на ръководството, който да организира и проведе общото отчетно
събрание. В последствие станало ясно, че във въпросната ловна дружинка е
възникнал словесен конфликт по повод стопанисваното имущество на дружинката от ищеца и отчитане на
парични суми, които той е събирал от членовете на дружинката. От членове на ЛД
„Бакалово - Зимница“ до управителния съвет на сдружението са били подадени
сигнали за множество нарушения от страна на нейния тогавашен председател - И.К.И..
В тази връзка при проведено заседание на управителния съвет на ЛРС „Хан Телериг
2010“ на 20.02.2020г. е взето единодушно решение на И.К.И. да бъде наложено
наказание лишаване от членство в сдружението за срок от две години, така както
е посочено в исковата молба. И. е бил уведомен за датата на това проведено
заседание на управителния съвет, но същият не се е явил и не е участвал в него
като член на съвета. Ищецът не се е явявал и на последващите заседания на управителния
съвет на сдружението, въпреки че е бил уведомяван за датата и часа, на които се
е провеждало всяко едно заседание. Последвало решение на общото събрание от
13.06.2020г. за изключването на ищеца като член от сдружението за постоянно. Той
е присъствал на събранието и е влязъл в открит словесен конфликт с всички
членове на управителния съвет. Последвало е обжалване на решението пред съда и
неговата отмяна с решение по т. д. № 80/2020г. по описа на ОС – Добрич поради
нарушаване на процедурата за свикване на общото събрание. След получаване на съдебното
решение управителният съвет на ЛРС „Хан Телериг 2010“ е приел, че следва да
бъде свикано повторно общо събрание, на което да бъде разгледана подадената от И.
жалба, свързана с наложеното му наказание изключване от сдружението за срок от
две години, а не да се подлага на гласуване друго решение, което не е взето на
управителен съвет. Решенията спрямо това дали на И.К.И. да бъде налагано
наказание или не, съответно какъв да бъде размерът, видът и срокът на
наложеното наказание, са подлагани на гласуване и са вземани винаги и само
колективно от всички членове на управителния съвет. Г.Г. никога не е действал
еднолично и не е вземал самостоятелни решения по отношение на това дали ищецът
да бъде наказван като член на ЛРС „Хан Телериг 2010“. Ответникът никога не е отказвал
да приеме какъвто и да било писмен документ, изпратен от ищеца до сдружението,
поради което не е имало никаква причина И.И. да прави нотариални разходи,
свързани с изготвянето, подаването и връчването на нотариална покана. Действащото
законодателство не изисква определени действия да се извършват чрез използване
услугите на нотариус и по - конкретно чрез връчване на нотариална покана. Не е
съществувала пречка съдържанието, което е изписано в приложената от ищеца
покана, да бъде адресирано до представляващия сдружението под формата на друг
документ без нотариална заверка. В конкретния казус ищецът по собствени подбуди
и за своя сметка е решил да извърши разходи за ползване услугите на нотариус,
въпреки че те са били напълно излишни. В тази връзка е и приложения към
исковата молба отговор на нотариалната покана, който е изпратен на ищеца не
чрез нотариуса, а по пощата. В отговора е обяснено, че решението за връщане на
членската карта на И. не се взема еднолично от ответника в качеството му на представляващ
ЛРС „Хан Телериг 2010“, а се взема от управителния съвет на сдружението. Ответникът
има задължението да изпълни взетото решение такова, каквото е. В нито един
нормативен или поднормативен акт не е посочено, че председател на
ловно-рибарско сдружение има задължение да се яви пред нотариус и заверява
членска карта на който и да било член. Не е съществувала пречка ищецът да
посети адреса на сдружението и да отправи искането си към управителния съвет,
още повече, че той е бил поканен по телефона да присъства на последното
заседание, тъй като е член на управителния съвет. Поради това предявеният иск
за сумата от 191.20 лв., представляваща направени разходи към нотариус за
изпращането на нотариална покана до ЛРС „Хан Телериг 2010“, не са свързани с действие
или бездействие от страна на физическото лице Г.М.Г. в качеството му на
председател на управителния съвет на сдружението, а са платени от ищеца по
негови лични подбуди и съответно за негова сметка. При тези съображения ищецът
няма правно основание да иска възстановяването на тези разходи от когото и да
било, в това число и ответника.
Оспорва иска за заплащане на
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
обосноваващите го обстоятелства. Още на 12.02.2020 г. в заявление до ЛРС „Хан
Телериг 2010“ ищецът е заявил, че има здравословни причини, които не му
позволяват да изпълнява задълженията си като председател на ловна дружинка
„Бакалово - Зимница“. Датата, на която е подал уведомление до сдружението за
влошеното си здравословно състояние, е значително преди последвалите събития,
свързани с наложеното му наказание от управителния съвет и последвалия след
това отказ за заверка на ловен билет. Приложените към исковата молба медицински
документи по никакъв начин не установяват каква е давността на цитираните
заболявания и причините за настъпването им. Оспорва твърденията, че цитираните
в исковата молба заболявания са получени след 12.02.2020г. и имат причинно -
следствена връзка с извършени действия от негова страна. Поддържа, че всички претенции на ищеца относно твърденията за причинените му имуществени
и неимуществени вреди са свързани с взети решения на управителния съвет на ЛРС
„Хан Телериг 2010“, а не на еднолични действия от страна на ответника.
Възраженията на ответника по
повод подаден сигнал до РП – Добрич остават, след направените уточнения от
ищеца, извън предмета на делото.
След връчване на уточняващата
молба от 29.09.2021г. ответникът е представил допълнително становище за
оспорване на иска за сумата от 5000 лева, в което посочва, че в молбата на
ищеца се излагат доводи, които са свързани с отношенията между него и
юридическото лице ЛРС „Хан Телериг 2010“. Ищецът твърди, че е ощетен във връзка
с взети решения от управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел -
ЛРС „Хан Телериг 2010“, като ответникът в качеството си на председател на управителния
съвет е пристъпил към изпълнение на взетите решения. Не се излагат доводи ответникът
да е извършил едностранни действия, които да не са свързани с взети решения на
УС на ЛРС „Хан Телериг 2010“ и които да накърняват законни права и интереси на
ищеца. Изготвянето на писмо от ответника, в качеството му на председател на управителния
съвет на юридическо лице с нестопанска цел, към ищеца не може да представлява
противоправно действие. От текста на писмото е видно, че ищецът е бил уведомен
за взетото решение от управителния съвет на сдружението. Писмото не поражда
права и задължения, а такива се пораждат от решението на управителния съвет,
което, както е посочено в писмото подлежи на обжалване съгласно Устава. Посочените
в молбата заповед и уведомление също са свързани с изпълнението на решението на
управителния съвет, за което ищецът е бил уведомен с изпратеното му на
15.02.2020г. писмо. Така ответникът твърди, че ищецът не посочва конкретни негови
(на ответника) действия, които да са извършени спрямо ищеца, описаните действия
се отнасят до взети решения на управителния съвет на ЛРС „Хан Телериг 2010“ и
последващото им изпълнение. Настоява за отхвърляне на исковете.
Добричкият районен съд прецени доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Претендираните
права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Исковете черпят
правно основание от разпоредбите на чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД. При
предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД ищецът носи тежестта да установи
с пълно и пряко доказване обективните елементи от общия деликтен фактическия
състав по чл. 45 от ЗЗД: деянието на ответника /действия и бездействия/ и
неговата противоправност; претърпените имуществени вреди по вид и размер,
претърпените неимуществени вреди по вид и интензитет; пряката причинна връзка
между поведението на ответника и уврежданията. В хипотезата на гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното, като презумпцията подлежи на оборване от ответника.
Безспорно е, че ищецът е бил член на ловно-рибарско
сдружение „Хан Телериг 2010" от 2015г. до м.януари 2021г.; от 2018г. до
есента 2020г. е бил председател на ловна дружинка „Зимница - Бакалово",
която е част от състава на сдружението. Ответникът е председател на
управителния съвет на сдружението.
За възникнали спорове между ищеца и членовете на органите
на сдружението от края на 2019г. свидетелстват писмените доказателства,
представени с исковата молба (жалба от ищеца от 15.01.2020г. до директора на ТП
ДГС Ген.Тошево; писмо до председателя на сдружението от директора на ТП ДГС
Ген. Тошево; становище от ръководството на сдружението до МЗХГ – л. от 4 до 8
от делото) и показанията на Здравко Христов Здравков. Разногласията са били от
различно естество – по чисто организационни въпроси, във връзка с твърдения за
неизпълнение на задължения, нарушения в отчетността при събиране на средства и
липси на предоставено за ползване имущество.
Със
заявление от 12.02.2020г. (л. 86) ищецът уведомил писмено председателя на
сдружението, че поради лични причини, в това число здравословни, не може да
поеме организацията по свикване и провеждане на общото събрание.
С решение на управителния съвет на ответното сдружение от
15.02.2020г. на ищеца е наложено наказание „лишаване от членство за срок от две
години“, на основание чл. 23а, ал. 1, б. „б“ от Устава (не се спори по делото,
въпреки непредставяне на протокола от заседанието). Не е доказано ответникът да
е нарушил правото на ищеца за обжалване на това решение, като е изготвил писмо
изх.№ 15/20.02.2020г. (л. 101). Напротив, писмото е изпратено на основание чл.
23а, ал. 7 от Устава – в изпълнение на задължение за писмено уведомяване в
7-дневен срок от вземане на решението, с указан срок за обжалване пред общото
събрание. Отправената молба членската карта да бъде предоставена в офиса на
сдружението не е съпроводена с указание за каквито и да било последици, а и по
делото не се твърди ищецът да е изпълнил тази молба, т.е. фактически да е
предал в канцеларията на сдружението картата си.
Ищецът
е упражнил правото си на жалба срещу решението на управителния съвет от
15.02.2020г. пред общото събрание на сдружението, което по повод жалбата на
заседание на 13.06.2020г. е взело решение по протокол № 44/13.06.2020г. за
изключване на ищеца от сдружението (не се спори по делото, въпреки
непредставяне на протокола от заседанието, който е публикуван в Търговския
регистър). На същата дата - 13.06.2020г., ответникът, в качеството си на
председател на сдружението, въз основа решението на общото събрание издал
заповед № 6 (л. 102), с която разпоредил за наложеното наказание „изключване“
да се уведомят: директора на ТП ДГС Ген.Тошево, съгласно чл. 23а, ал. 2 от ЗЛОД
и чл. 23а, ал. 6 от Устава на сдружението; наказаното лице, съгласно чл. 23а,
ал. 7 от Устава. С писмо изх.№ ОД-03-1129 от 19.06.2020г. (л. 104) директорът
на ТП ДГС Ген. Тошево уведомил ищеца, че на 17.06.2020г. в деловодството на
поделението е получено уведомление изх.№ 28 от 16.06.2020г. от инж. Г.М. (л.
105) за наложеното му наказание „изключване“ с решение на общото събрание на
сдружението от 13.06.2020г., поради което и на основание чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД
следва да бъде отнет ловния му билет и го поканил в срок от 10 дни да представи
притежавания от него ловен билет серия Я 109904 ун.№ 288531.
Според
чл. 23а, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 23а, ал. 4 от Устава на сдружението, изключването
на членове от сдружението е от компетентността на управителния съвет.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗЮЛНЦ предвижда, че в този случай (когато
съгласно устава изключването на членове на сдружение става по решение на
управителния съвет), това решение може да се обжалва пред общото събрание. И
според чл. 23а, ал. 9 от Устава, решението на управителния съвет за налагане на
наказание подлежи на обжалване пред общото събрание. С решение на общото събрание
на сдружението по протокол № 44/13.06.2020г. по повод жалба против решение на
управителния съвет на ответното сдружение от 15.02.2020г., с което на ищеца е
наложено наказание „лишаване от членство за срок от две години“, на основание
чл. 23а, ал. 1, б. „б“ от Устава, вместо произнасяне по един от предвидените в
чл. 23а, ал. 10 от Устава начини – да потвърди, да измени или да отмени
решението, общото събрание е взело решение за изключване на ищеца. Решението на
общото събрание е оспорено от ищеца пред съда и с решение № 260026 от
27.11.2020г. по т.д.№ 80/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич (за което няма
спор, че е влязло в сила) то е отменено. Съдебното решение е влязло в законна
сила на 15.12.2020г. и така ищецът е възстановен като член на сдружението
(данни за последното се съдържат в мотивите на определение № 260027 от
20.01.2021г. по т.д.№ 154/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич, публикувано
на сайта на ВСС, Съдебни актове).
Съгласно чл. 23а,
ал. 2 от ЗЛОД и чл. 23а, ал. 6 от Устава, в 7 - дневен срок от приемането на
решението на управителния съвет за изключване на лице от състава на ловното
сдружение председателят на сдружението уведомява писмено за това директора на
държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство. В чл.
23а, ал. 3 от ЗЛОД е разписано задължението на директора на държавното горско
стопанство или държавното ловно стопанство да отнеме билета за лов на
наказаното лице. В 7 - дневен срок от отнемане билета за лов по ал. 3
административният орган вписва това обстоятелство в регистъра по чл. 23, ал. 7
и уведомява писмено МВР за отнемането на издаденото разрешение за носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Следователно,
председателят на сдружението не е допуснал нарушение като е изпратил уведомление
изх.№ 28 от 16.06.2020г. до директора на държавното горско стопанство за
наложеното наказание „изключване“ от общото събрание на сдружението след обжалване
на решението на управителния съвет (независимо дали то е законосъобразно или
не). По повод изпратеното му писмо изх.№ ОД-05-1129 от 19.06.2020г. ищецът е
имал възможност да упражни правото си на защита като представи пред държавния
орган доказателство за това, че е оспорил по съдебен ред решението на общото
събрание, за да може да се извърши преценка дали са налице основания за
отнемане на билета за лов на наказаното лице, като за последното по делото изобщо
няма данни.
С оглед изложеното, не е налице соченото от ищеца
противоправно поведение на ответника, в причинна връзка с което са обосновани
заявените за обезщетяване неимуществени вреди. Последните, освен това, не са категорично
доказани в твърдяния от ищеца интензитет и вследствие на действията на
ответника. Според заключение на вещото лице д-р Д.Д., въз основа представените медицински
документи, преди 12.02.2020г. ищецът има заболяване неинсулинозависим захарен
диабет тип 2 без усложнения, за който има назначена медикаментозна терапия от
специалист ендокринолог; стойностите на проведените кръвнозахарни профили са
над горната границата на референтните стойности. Диагнозата е същата и към края
на 2020г., но са значително завишени стойностите на кръвнозахарния профил, над
горната граница на референтните стойности. Причините за повишаването на
нивата на кръвна захар, според вещото лице, са много и от различен характер,
като основно това са неспазване на диета, непровеждане на назначена терапия и
др., а стресът и нервното пренапрежение задължително повлияват стойностите на
нивата на кръвната захар, в посока нагоре. За последния, в посочения в исковата
молба интензитет и в причинна обвързаност с промяната в здравословното
състояние, доказателства по делото не са ангажирани. В първото съдебно
заседание съдът е указал на ищеца, че не е посочил доказателства за
установяване наличието на причинна връзка между поведението на ответника и
настъпилите за ищеца вредни последици – влошаване на здравословното му състояние.
В тази връзка ищецът е поискал назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение обаче не е категорично и не дава еднозначен отговор на
поставения въпрос относно причините за влошаване на стойностите на кръвната
захар при ищеца, а за изживяванията на ищеца следствие действията на ответника
по делото допустими доказателства не са събрани. Посочените от последния свидетелски
показания едва в заседанието на 31.05.2022г., много след срока по чл. 146, ал.
3 от ГПК, в каквато насока е направено и възражение от ответника, не подлежат
на обсъждане.
С оглед
изложеното искът за сумата от 5000 лева, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, подлежи на отхвърляне.
Искът
за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в размер на 391,20 лева е
обоснован с направените от ищеца разходи за нотариална покана (191,20 лева) и
встъпителна вноска (200 лева), следствие незаконосъобразен отказ на ответника Г.М.Г.,
като председател на ЛРС „Хан Телериг 2010", да завери членската му карта
за 2021 година. Отказът принудил ищеца да изпрати за връчване официална
нотариална покана, за което направил разходи в общ размер на 191,20 лева.
Поради бездействието на ответника и, за да запази правата си на ловец, ищецът
се прехвърлил в ЛРД „Вълчи дол" и бил принуден да заплати встъпителна
вноска от 200 лева.
Заверката на членската карта е необходима за презаверката
на ловния билет, както и за разрешението за носене и употреба на ловно оръжие. Съгласно чл. 23, ал. 1 от
ЗЛОД, правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта
и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително
за лов. В чл. 23, ал. 2 от същия закон е предвидено, че билетът за лов се издава и
се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или
държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в
което членува лицето. Лице, което не е заверило ловния билет и членската си
карта за съответната година, или е изключено от ловното сдружение за нарушения
по ЗЛОД и по ЗБР, не може да упражнява правото си на ловуване (така чл. 23а,
ал. 1 от ЗЛОД). Липсата на заверка на членската карта за съответната година,
съответно изключването на лицето от ловното сдружение, е основание директорът
на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство да отнеме
билета за лов на лицето и да уведоми писмено МВР за отнемането на издаденото разрешение
за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Според
чл. 23, ал. 4 от ППЗЛОД, презаверката на ловните билети се извършва в
държавните горски стопанства и в държавните ловни стопанства, в чийто район
извършва дейност ловното сдружение, след представяне на заверена членска карта
от ловно сдружение по чл. 30 от ЗЛОД. Заверката на членската карта се извършва
от ловното сдружение, в което членува лицето.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Устава, всеки новоприет член на
сдружението получава членска карта по утвърден от общото събрание образец.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Устава урежда, че председателят на
управителния съвет ръководи цялостната дейност на сдружението въз основа
предоставените му права от нормативните актове и Устава. До края на 2020г.
членската карта на ищеца не е заверена от сдружението.
Свидетелят
Амед Февзи Хамди, член на ловна дружинка „Зимница-Бакалово“ присъствал на
телефонен разговор, проведен при включен високоговорител, в който ищецът
поискал от ответника да му завери билета (според свидетеля, но очевидно се
касае за картата), а ответникът казал, че не може (защото имало „някакви неща“).
Ищецът отправил до ответника, като председател на управителния съвет,
нотариална покана (л. 21), връчена на 21.12.2000г., с която поискал членската
му карта да бъде заверена поради отмяната на решението на общото събрание по
протокол № 44/13.06.2020г. с решение по т.д.№ 80/2020г. по описа на ДОС.
Ответникът не се е явил на определените дати (23.12.2020г. и 30.12.2020г.),
съгласно съставен от нотариуса констативен протокол (л. 22). Изпратил отговор,
според който заверка на членските карти се извършва в офиса на сдружението.
Посочил също, че за заверка на членската карта на ищеца е необходимо решение на
управителния съвет, на който той е член и че няма пречка да посети адреса на
сдружението и да отправи искането си до управителния съвет, а ако последният
вземе решение за това, ответникът незабавно ще завери членската му карта.
Ответникът не е имал основание да откаже заверка на членската карта на ищеца,
като обоснове този свой отказ с необходимостта от приемане на решение от
управителния съвет, доколкото решението на общото събрание на сдружението по
протокол № 44/13.06.2020г. за изключване на ищеца, което е взето по повод жалба
против решението на управителния съвет от 15.02.2020г., е отменено с решение №
260026 от 27.11.2020г. по т.д.№ 80/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич,
т.е. ищецът вече е възстановен като член на сдружението. Дори да се приеме,
предвид решението по т.д.№ 80/2020г. по описа на ДОС, че е отменено само
решението на общото събрание за изключване на ищеца от сдружението, това не
променя факта, че той е оспорил по надлежния ред решението на управителния
съвет, с което му е наложено друго наказание – „лишаване от членство“, което
означава, че това решение не е влязло в сила. Съгласно чл. 23, ал. 1, б. „д“ от
Устава, членството в сдружението се прекратява при изключване, а не при
налагане на наказание по чл. 23а, ал. 1, б. „б“ от Устава. Отказът на ответника
да завери членската карта на ищеца е виден и от отговора на нотариалната
покана, според който е необходимо решение на управителния съвет преди да се
извърши заверка на членската карта.
Последното, предвид изложеното
по-горе, е незаконосъобразно. Следствие незаверяването на членската карта на
ищеца, необходимо за презаверяване на ловен билет за следващата година,
съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, с оглед упражняване правото на ловуване, ищецът
е подал заявление и е бил приет за член на друго ловно сдружение - „ЛРД Вълчи
дол“, ловна дружинка с. Добротич, съгласно писмо от председателя на това
сдружение от 05.01.2021г. (л. 33) и е внесъл встъпителна вноска в новото
сдружение в размер на 200 лева, като доказването на членство му е било
необходимо за презаверяване на ловния му билет и неотнемане на разрешението за
носене на ловно оръжие. Затова следва да се приеме, че незаконосъобразният
отказ на ответника да извърши заверка на членската карта на ищеца е в причинна
връзка с направения от него разход, съставляващ претърпяна вреда в размер на
200 лева (така квитанция на л. 34 от делото), като върху така присъдената сума
ответникът дължи и законна лихва от подаване на исковата молба в съда
(съответно на заявеното от ищеца искане). За другата претендирана сума в размер
на 191,20 лева – разходи за връчване на нотариална покана, искът е
неоснователен, защото ищецът сам е предпочел да изпрати до ответника нотариална
покана, като е имал възможност да депозира направо в деловодството на
сдружението писмено искане за заверяване на членската му карта за предстоящата
2021г. Този разход не е в причинна връзка с поведението на ответника и не
съставлява пряка вреда от неговия отказ да извърши заверка на членската карта
на ищеца.
По изложените съображения предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди е основателен до размера на сумата от 200 лева и подлежи на
отхвърляне за разликата до претендираните 391,20 лева. Като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ищецът има право
на разноски и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете, а ответникът – съответно на отхвърлената. Двете страни са възразили
за прекомерност на изплатеното от насрещната адвокатско възнаграждение.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 880 лева (300 лева и 580
лева). Така уговореното и платено от ищеца възнаграждение не надвишава
минималното и не е несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Надвишава минималния размер изплатеното от ответника възнаграждение за адвокат
и предвид невисоката сложност на делото, както и концентрираното му разглеждане
на практика в две съдебни заседания, то следва да се намали до размера от 880
лева. Ищецът има право на 20,39 лева от внесените държавна такса и депозит за
вещо лице и на 29,67 лева от платеното адвокатско възнаграждение. В полза на
ответника се следва 847,35 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.К.И. ЕГН ********** ***, против Г.М.Г. ЕГН ********** ***, иск за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 5000 лева, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и влошаване на здравословното
състояние, настъпили следствие противоправни действия на ответника, изразяващи
се в нарушаване правото на защита на ищеца срещу решение на управителния съвет
на Ловно-рибарско сдружение „Хан Телериг 2010" с ЕИК ********* от
15.02.2020г. чрез изготвяне на писмо изх.№15/20.02.2020г., с което в срока за
обжалване на решението на УС, е пристъпил към преждевременно отнемане на
членската карта, обстоятелство което автоматично води до отнемане на ловният
билет и оръжието на И.; нарушаване правото на защита на ищеца срещу решение на
общото събрание на Ловно-рибарско сдружение „Хан Телериг 2010" с ЕИК
********* чрез издаване на заповед №
06/13.06.2020г. за „изключване" на И. от сдружението; изготвяне на
уведомление №29/16.06.2020г. до ТП на ДГС Ген.Тошево, с което е приканил
държавния орган да отнеме ловен билет серия Я 109904; ун.№288531.
ОСЪЖДА Г.М.Г.
ЕГН ********** *** да плати на И.К.И. ЕГН ********** ***, сумата 200 лева,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди, определено от стойността на
платената от ищеца встъпителна вноска към Ловно – рибарско сдружение „Вълчи
дол“, следствие незаконосъобразен отказ на ответника, като председател на Ловно-рибарско
сдружение „Хан Телериг 2010" с ЕИК *********, да завери за 2021г.
членската карта на ищеца, ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 191,20 лева –
разходи за връчване на нотариална покана.
ОСЪЖДА Г.М.Г.
ЕГН ********** *** да плати на И.К.И. ЕГН ********** ***, сумата от
20,39 лева – разноски по водене на делото и сумата от 29,67 лева - платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.К.И.
ЕГН ********** ***, против Г.М.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 847,35 лева –
платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: