Р Е Ш Е Н И Е
Номер 332 от 22.02.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Биляна
Недкова като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 2615
по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „КАЛИНИ“ ООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Ивона Димитрова Аврамова, чрез
пълномощник Р. В. А., със съдебен адрес *** – Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“
– адвокат И.М. *** против Заповед № 8-Z-967/24.07.2018
год. на Кмета на Община Созопол, с която е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж – „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 67800.4.73 по плана на гр. Созопол. В заповедта е
указано, след влизането й в сила да се отправи до „КАЛИНИ“ ООД покана за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване,
като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително
премахване на незаконния строеж по възлагане от Община Созопол, за сметка на
дружеството. В жалбата е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на процесуално правни и материално правни норми, като в подкрепа на
това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв. И.М. ***, поддържа жалбата на основанията,
изложени в нея, ангажира доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза
и формулира искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответната страна – Кмет на Община Созопол, чрез процесуалния си представител адвокат Богдан Йорданов от Адвокатска колегия Бургас, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна – адресат на заповедта спрямо
който се създава задължение за премахване на незаконния строеж, с наличен
правен интерес от оспорването и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1
от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че с писмо изх. № ЮИР-247-00-275/21.05.2018 год. Началника на РДНСК
Югоизточен район е сезирал Кмета на Община Созопол с копие до Началника на ДНСК
София относно образувани в дирекцията административни преписки. В писмото е
посочено, че при извършена контролна проверка от служители на РДНСК ЮИР на
18.05.2018 год. в УПИ ІХ-5090, м. „Буджака“, земл. гр. Созопол е
констатиран незаконен строеж, представляващ „Тераса“ към сграда „А“. Посочено
е, че при извършената проверка е установено, че собственик на имота е „БДК
ИНВЕСТ“ ООД гр. София с управител Димитър Драганов Денков, въз основа на
издаден нотариален акт от 2004 год. За имота има одобрен от Кмета на Община
Созопол Подробен устройствен план, има одобрени на 01.06.2005 год.
инвестиционни проекти и издадено от Главния архитект на Община Созопол
Разрешение за строеж № 198/08.06.2005 год. за строеж „Вилни сгради с ателиета
(сгради А и Б) в УПИ ІХ-5090, м. „Буджака“, земл. гр. Созопол, като за сграда
„Б“ има издадено и Удостоверение № 51/05.06.2009 год. за въвеждане в
експлоатация на строеж. В писмото също е посочено, че при извършената на място
проверка е установено, че е изграден строеж „Тераса“, представляващ
стоманобетонова плоча на приземен етаж (кота + 0,00), подпряна със
стоманобетонова колона в южната част и
и масивна стена на плочата в северната част. Строежът се намира в
югозападната част на сграда „Б“ (към морето), като за същия не са представени
строителни книжа и разрешение за строеж. Във връзка с така констатираното,
Началника на РДНСК ЮИР е наредил, предвид категорията на строежа и правомощията
по ЗУТ, кмета на община Созопол в най-кратък срок да образува административни
производства по чл. 224а, 178 и 225а от ЗУТ, а също и
административнонаказателни производства срещу виновните лица, допуснали
извършването на незаконния строеж, като в срок от 15 работни дни от получаване
на писмото, кмета следва да уведоми НДСК, РДНСК ЮИР и заинтересованите страни.
Във връзка с така изпратеното писмо, на
04.06.2018 год. работна група от специалисти „Строителство“ в Дирекция „УТКИПЕУТ“
при Община Созопол са извършили проверка на строеж: „стоманобетонова тераса“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.4.73, м. „Буджака“, землище на
гр. Созопол, резултатите от която проверка са обективирани в Констативен акт №
39/04.06.2018 год. В констативния акт е посочено, че поземлен имот с
идентификатор 67800.4.73 е собственост на „БДК Инвест“ ООД с ЕИК ********* с
адрес на управление гр. Созопол, ул. „Одеса“ № 26, което дружество е собственик
и извършител на строежа. Вписано е също, че за строежа няма строителен надзор,
а също така няма и одобрен инвестиционен проект, няма съгласувани и одобрени
части към проекта, няма съгласуване с контролните органи. В констативния акт е
вписано, че за строежа няма издадено разрешение за строеж, нито протокол за
отриване на строителна площадка и определени строителна линия и ниво.
Извършилите проверката длъжностни лица са описали констатирания на място строеж
по следния начин: по северозападната фасада на Вилна сграда „Б“, представляваща
обект с кадастрален номер 67800.4.73.2, на ниво кота + 0,00 се изгражда
стоманобетонова тераса. Изградена е стоманобетонова плоча с приблизителни
размери 3/3,50м., подпряна в североизточната й част
със стоманобетонова колона с приблизителни размери 20/40 см. в план и височина
2,80м. Стоежът е в груб вид, като изградената стоманобетонова конструкция е
само частично декофрирана. В акта са вписани и
установените нарушения – изграждане на стоманобетонова тераса без строителни
книжа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В акта изрично
е вписано, че предвид установените нарушения на посочените нормативни
разпоредби, констативния акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране на строителството.
Въз основа на същата проверка, извършена на
04.06.2018 год., същите специалисти „Строителство“ в Дирекция „УТКИПЕУТ“ при
Община Созопол са съставили и Констативен акт № 40/04.06.2018 год., в който по
идентичен начин са вписали същите констатации, обективирани и в Констативен акт
№ 39/04.06.2018 год. В заключение е посочено, че предвид установените нарушения
на посочените нормативни разпоредби, констативния акт е основание за започване
на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на
заповед за премахване.
С писмо изх. № 26-00-855/05.06.2018 год., Кмета
на Община Созопол е уведомил „БДК Инвест“ ООД за извършената на място и по
документи проверка, в резултат на която е установен незаконен строеж
„стоманобетонова тераса“ в поземлен имот с идентификатор 67800.4.73, м.
„Буджака“, землище на гр. Созопол. Дружеството е уведомено за съставените два
броя констативни актове: № 39/04.06.2018 год. – представляващ основание за
издаване на заповед за спиране на строителството и № 40/04.06.2018 год. –
основание за издаване на заповед за премахване на строежа. Двата констативни
акта са изпратени като приложения към писмото.
С писмо, изх. № 26-00-854/05.06.2018 год. на
Кмета на Община Созопол, до дружеството „БДК Инвест“ ООД е изпратена покана, в
която дружеството е уведомено за констатирания незаконен строеж
„стоманобетонова тераса“ в поземлен имот с идентификатор 67800.4.73 в м.
„Буджака“, землище гр. Созопол. С оглед на това и на основание чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, дружеството е поканено в 7-дневен срок от датата на получаване
на поканата, лице представляващо дружеството да се яви в административната
сграда на Община Созопол за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), като при неявяване, АУАН ще бъде съставен в отсъствие на
нарушителя.
С писмо изх. № 24-00-309/12.06.2018 год. Кмета
на Община Созопол е уведомил РДНСК ЮИР и ДНСК за извършените действия,
съставените констативни актове и писмата с които същите са връчени на „БДК
Инвест“ ООД и дружеството е поканено за съставяне на АУАН. Копия от
констативните актове и писмата са изпратени на адресатите за сведение.
След получаване на горните писма, „БДК Инвест“
ООД, чрез представляващия го управител – Благой Кръстев Крушаров
е депозирал в Община Созопол възражение с вх. № 26-00-854-001/08.06.2018 год.,
в което е оспорил констатациите, обективирани в Констативни актове № 39 и № 40
от 05.06.2018 год. и поканата за явяване за съставяне на АУАН. В подкрепа на
възражението е заявено, че от 2009 год., имот, представляващ апартамент № 3 и
склад на първия етаж в жилищна сграда в УПИ ІХ-5090, м. „Буджака“ е собственост
на фирма „КАЛИНИ“ ООД, като дружеството „БДК Инвест“ ООД не е възлагало или
извършвало изграждането на стоманобетоновата тераса, цитирана в приложените
актове. В уверение на така заявеното, към възражението са приложени нотариален
акт за продажбата на имота на „КАЛИНИ“ ООД – Нотариален акт № 107, том І, рег.
№ 4932, дело № 88 от 14.08.2009 год. и схема на обектите в сграда „Б“ в УПИ
ІХ-5090.
След получаване на цитираното възражение и
приложените към него писмени доказателства, Кмета на Община Созопол е
постановил Заповед № 8-Z-806/14.06.2018 год., с която на
основание чл. 91, ал. 1 от АПК е прекратил образуваните административни
производства със съставените констативни актове № 39/04.06.2018 год. и №
40/04.06.2018 год. за строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен
имот с кадастрален идентификатор 67800.4.73.2, м. „Буджака“, землище на гр.
Созопол, в който е описано нарушение на чл. 148 от ЗУТ. В мотивите на така
постановената заповед, административния орган се е позовал на представения от „БДК
Инвест“ ООД нотариален акт, от който се установява, че това дружество е продало
имот с идентификатор 67800.4.73.2 на дружеството „КАЛИНИ“ ООД гр. София,
представлявано от Ивона Димитрова Аврамова. В мотивите също е пояснено, че
строежа е извършен от „КАЛИНИ“ ООД със седалище и адрес на управление район
Слатина, ул. „Александър фон Хумболт“ № 35в, ет. 3, ап. 8 гр. София и строежът
не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на § 16, ал. 2 и § 184, ал.
1 от ЗУТ. С оглед така вписаните мотиви, административния орган е формирал
извод, че извършеното строителство не е дело на „БДК Инвест“ ООД, а е извършено
от „КАЛИНИ“ ООД. Така постановената заповед е изпратена на „БДК Инвест“ ООД с
писмо изх. № 26-00-931/18.06.2018 год. на Кмета на Община Созопол.
Във връзка с прекратените производства по
издадените констативни актове, на 14.06.2018 год., специалисти „Строителство“ в
Дирекция „УТКИПЕУП“ при Община Созопол отново са извършили проверка на строеж
„стоманобетонова тераса“, находяща се в имот с
идентификатор 67800.4.73, м. „Буджака“, землище на гр. Созопол, резултатите от
която проверка са обективирани в Констативен акт № 44/14.06.2018 год. и
Констативен акт № 45/14.06.2018 год. В двата констативни акта са вписани по
идентичен начин установените в хода на проверката факти и обстоятелства, а
именно: поземления имот е собственост на „БДК Инвест“ ООД, а строежа е
собственост и е извършен от „КАЛИНИ“ ООД. В двата акта е вписано, че за строежа
няма строителен надзор, а също одобрен инвестиционен проект, в т.ч. съгласувани
и одобрени части към проекта; няма съгласуване с контролните органи; няма
издадено разрешение за строеж и съставени протокол за отриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво. И в двата констативни акта е
вписана констатираната на място фактическа обстановка - по северозападната
фасада на Вилна сграда „Б“, представляваща обект с кадастрален номер
67800.4.73.2, на ниво кота + 0,00 се изгражда стоманобетонова тераса.
Изградена е стоманобетонова плоча с приблизителни размери 3/3,50м.,
подпряна в североизточната й част със стоманобетонова колона с приблизителни
размери 20/40 см. в план и височина 2,80м. Стоежът е в груб вид, като
изградената стоманобетонова конструкция е само частично декофрирана.
Вписани са и установените нарушения – изграждане на стоманобетонова тераса без
строителни книжа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В
Констативен акт № 44/14.06.2018 год. е вписано, че същия е основание за
започване на административно производство по реда на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за
спиране на строителството, докато в Констативен акт № 45/14.06.2018 год. е
вписано, че същия съставлява основание за започване на административно производство
по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване.
С писмо изх. № 26-00-921/15.06.2018 год., Кмета
на Община Созопол е уведомил „КАЛИНИ“ ООД за извършената проверка и установения
незаконен строеж „стоманобетонова тераса“, както и за съставените два
констативни акта, като екземпляри от същите са приложени към цитираното писмо.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, цитираното писмо с
приложените към него констативни актове е получено на 25.06.2018 год. лично от
управителя на дружеството – Ивона Аврамова.
С последващо писмо изх. № 26-00-1957/10.07.2018
год., Кмета на Община Созопол е изпратил до „КАЛИНИ“ ООД покана, с която
предвид констатациите за извършен незаконен строеж и на основание чл. 40, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН е поканил представител на дружеството да се яви в
административната сграда на Община Созопол за съставяне на АУАН, като изрично е
указано, че при неявяване, АУАН ще бъде съставен в отсъствие на представител на
дружеството. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, така
изпратената покана не е получена, като съобщението е върнато с отбелязване
„отсъства“.
Във връзка с горното, Кмета на Община Созопол е
постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 8-Z-967/24.07.2018 год., с която е постановил да бъде
премахнат незаконния строеж „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен
имот с кадастрален идентификатор 67800.4.73 по плана на гр. Созопол, като след
влизане в сила на заповедта е указано да се отправи покана до „КАЛИНИ“ ООД за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване,
като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж по възлагане от Община Созопол. В
мотивите на така постановения административен акт, Кмета на Община Созопол е
възпроизвел констатациите, обективирани в Констативен акт № 45/14.06.2018 год.,
като изрично е посочил, че същия е редовно връчен на дружеството жалбоподател и
против същия не е постъпило възражение. В мотивите на заповедта е посочено, че
строежа е VІ категория, съгласно Наредба № 1/ 30.07.2003 год. за номенклатурата
на видовете строежи и същия е извършен от „КАЛИНИ“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. София, район Слатина, ул. „Александър фон Хумбол“
№ 35в, ет. 3, ап. 8 и същия не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла
на § 16, ал. 2 и § 184, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че безспорно установения строеж
е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което подлежи на
премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
С писмо изх. № 26-00-1099/25.07.2018 год. Кмета
на Община Созопол е изпратил до „КАЛИНИ“ ООД екземпляр от постановената
заповед, като видно от приложеното по делото известие за доставяне, същата е
редовно получена от управителя на дружеството на 20.08.2018 год.
Недоволен от така постановения административен
акт, дружеството жалбоподател е оспорил същия, по повод което оспорване е
образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че
заповедта е незаконосъобразна и същата е издадена в нарушение на
материалноправни и процесуално правни норми. В подкрепа на това твърдение на
първо място е заявено, че е допуснато нарушение на административната процедура,
тъй като преди съставяне на заповедта, на дружеството не е връчен констативен
акт за констатираните нарушения. На следващо място е заявено, че констатираното
не съставлява нарушение, тъй като същото не съставлява строеж по смисъла на
ЗУТ, а още по-малко такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Заявено е
също, че последния посочен от общинската администрация законов текст касае
премахване на незаконни строежи от Началника на ДНСК, но не и от Кмета на
Община, какъвто е процесния случай. В жалбата е
заявено, че в оспорената заповед липсват данни относно спецификата на твърдяния строеж. В подкрепа на оспорването, жалбоподателя
е заявил, че констатираното следва да се квалифицира като търпим строеж по
смисъла на § 16, ал. 2 и § 184, ал. 1 от ЗУТ, поради което, постановената
заповед се явява неправилна. Оспорена е също и компетентността на административния
орган, постановил заповедта, тъй като констатираното не е от категорията
(четвърта до шеста), обхващащо материалната компетентност на издателя на
заповедта. На последно място, според жалбоподателя не е съобразено
обстоятелството, че евентуалното премахване на констатираното ще доведе до
засягане на права и законни интереси на трети лица, тъй като ще засегне
конструктивно недвижим имот, който е точно под изграденото, което още веднъж
обосновава приложението на § 16, ал. 2 и § 184, ал. 1 от ЗУТ.
В подкрепа на така заявените твърдения, в хода
на съдебно дирене по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше
допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор
на поставения му въпрос, вещото лице е отговорило, че при изпълнение на
заповедта за премахване ще се наруши (разруши) конструкцията на изграденото
разширение в подтерасното пространство на съществуващата стая от апартамента (СОС
67800.4.73.2.1) на ниво 0 с размери 1,20х3,50м. с външни ограждащи тухлени
зидове, измазани с външна пръскана мазилка и прозорец и вътрешно обзавеждане на
кухненски бокс.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че оспорената заповед за
премахване на незаконният строеж е законосъобразна, постановена в съответствие
с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми,
и като такава следва да бъде потвърдена по следните причини:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Заповедта е произнесена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя, че органа постановил оспорената заповед не разполага с материална компетентност, тъй като констатираното от общинската администрация не съставлява строеж от четвърта до шеста категория. Видно от оспорената заповед и от Констативен акт № 45/14.06.2018 год., въз основа на който е издадена заповедта, при огледа на място е констатирана стоманобетонова плоча с приблизителни размери 3/3,50м., подпряна в североизточната й част със стоманобетонова колона с приблизителни размери 20/40 см. в план и височина 2,80м. Съгласно § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, „тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Предвид така даденото легално определение, констатираната на място стоманобетонова плоча, подпряна в североизточната й част със стоманобетонова колона, безспорно съставлява тераса, което следва да се квалифицира като „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Въпросния строеж съставлява пристройка, допълващо застрояване към съществуващата двуетажна вилна сграда, поради което същия следва да се квалифицира от пета категория, б. „в“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. От друга страна, в разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е указано, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В настоящия случай, от описаното става ясно, че констатирания незаконен строеж е от пета категория, поради което заповедта постановена от Кмета на Община Созопол се явява като такава произнесена от административен орган с надлежна материална компетентност.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. В случая, така регламентирания процесуален ред е спазен, като видно от приложения по делото Констативен акт № 45/14.06.2018 год. изрично са посочени длъжностите на лицата, които са го съставили и които са съответно главен специалист и специалист „Строителство“ в Дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна политика и екология и управление на проекти“ („УТКИПЕУП“) при Община Созопол. В съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, констативния акт е редовно и своевременно връчен на дружеството жалбоподател. В тази връзка, съда намира за неоснователно заявеното в жалбата възражение, че е нарушена административната процедура, тъй като преди постановяване на заповедта, на дружеството не е връчен констативния акт. Това твърдение изцяло се оборва от приложеното по делото (л. 13) известие за доставяне, което удостоверява полученото на 25.06.2018 год. лично от управителя на дружеството – И. А. писмо изх. № 26-00-921/15.06.2018 год. на Кмета на Община Созопол с приложените към него Констативен акт № 44 и Констативен акт № 45 и двата от 14.06.2018 год.
По изложеното, съда приема, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на собствено основание.
Процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Видно от цитираните по-горе мотиви на Заповед № 8-Z-964/24.07.2018 год. на Кмета на Община Созопол, същия е приел, че строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е реализиран в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, каквито се изискват за строеж „стоманобетонова тераса“. В тази връзка следва да се има предвид, че и самия жалбоподател не заявява твърдение противно на така констатираното от административния орган. Както в хода на административното производство, така и при съдебното оспорване, от страна на жалбоподателя не са заявено твърдения и не са ангажирани доказателства, че за реализирания от него строеж са съставени и надлежно одобрени строителни книжа, в т.ч. инвестиционен проект и разрешение за строеж. Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В случая такова разрешение липсва. От друга страна, в текста на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е дадено легално определение на понятието „незаконен строеж“, като съгласно т. 2, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Процесният строеж е изграден без наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, поради което следва да се квалифицира като незаконен строеж по смисъла на цитираната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
В сезиращата съда жалба е развито и възражението, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като установения строеж е търпим по смисъла § 16, ал. 2 и § 184, ал. 1 от ЗУТ. На първо място, съда намира така заявеното възражение за вътрешно противоречиво на друго такова, развито в жалбата, а именно, че констатираното не съставлява строеж. От една страна се твърди, че процесната стоманобетонова тераса не съставлява строеж, а от друга страна е заявено и твърдение, че така реализирания строеж е търпим по смисъла на посочените правни норми. Извън това уточнение, настоящият съдебен състав не споделя така развитото възражение по следните съображения: съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че ПУП за поземления имот е одобрен на 08.12.2003 год., инвестиционните проекти са одобрени на 01.06.2005 год., а разрешението за строеж е издадено на 08.06.2005 год. Сградата към която е изпълнен незаконния строеж – Вилна сграда „Б“ е въведена в експлоатация с Удостоверение № 51/05.06.2009 год. Видно от така посочените дати безспорно строителството на стоманобетоновата тераса е започнало много след указаната в § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ крайна дата – 30 юни 1998 год., а още по-малко има данни, собственика на този незаконен строеж да е декларирал същия пред одобряващия орган до 31.12.1998 год.
По аналогични причини и разпоредбата на § 184, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗУТ е неотносима към процесния случая, доколкото нормата указва, че строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Цитираната норма е обнародвана в ДВ. бр. 65 от 22.07.2003 год. и е влязла в сила на 25.07.2003 год. С оглед на това и предвид посочените по-горе дати, безспорно незаконното строителство е извършено много след влизане в сила на текста.
В допълнение на неприложимостта на § 16, ал. 2 и § 184, ал. 1 от ЗУТ следва да се посочи, че в обстоятелствената част на писменото заключение по приетата съдебно-техническа експертиза, вещото лице е посочило, че процесния незаконен строеж е изграден от собственика на СО (самостоятелен обект) 67800.4.73.2.3 – „КАЛИНИ“ ООД през 2018 год. – по сведение на собственика. В този смисъл, самия собственик е декларирал пред вещото лице, че незаконния строеж е реализиран през 2018 год., т.е. много след сроковете по § 16, ал. 2 и § 184, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът намира за неоснователно и последното възражение, развито от жалбоподателя, а именно, че при евентуалното принудително премахване на констатираната стоманобетонова тераса ще бъдат засегнати интересите на трети лица – собственици на недвижим имот, който е точно под изграденото. Действително, от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в пространството под терасата, собственика на апартамента (СОС 67800.4.73.2.1) разположен на ниво 0 е изградил разширение на съществуващата си стая с обзавеждане на кухненски бокс. Изградени са допълнително два тухлени зида под процесната тераса, които са измазани с външна пръскана мазилка и прозорец, като се е оформило помещение на разположената на ниво 0 събирателна канална шахта, част от колектора на м. „Буджака“. В заключението си, вещото лице е посочило, че при изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж – стоманобетонова тераса ще се наруши (разруши) конструкцията на изграденото разширение в подтерасното пространство на съществуващата стая от апартамента на ниво 0 с размери 1,20х3,50 м. с външни ограждащи тухлени зидове, измазани с външна пръскана мазилка и прозорец и вътрешно обзавеждане на кухненски бокс. Така описаната констатация на вещото лице не променя извода на административния орган за незаконосъобразност на реализирания строеж. От снимката, находяща се в приложения по делото Констативен протокол № 45/14.06.2018 год., който е поставил началото на производството по премахване на незаконния строеж се установява, че към 14.06.2018 год. въпросното подтерасно помещение не е съществувало. Този факт обосновава извод, че собственика на СОС 67800.4.73.2.1 – апартамента на ниво 0 е оградил подтерасното пространство с два ограждащи тухлени зида и е обособил това помещение след началото на административното производство по премахване на незаконния строеж. В този смисъл, възползвайки се от неправомерно изградената стоманобетонова тераса, собственика на долния апартамент също неправомерно е обособил помещение за собствени нужди. Освен изложеното, собственика на СОС на ниво 0, който е обособил подтерасното помещение не е адресат на оспорената заповед и не е страна в производството по установяване и премахване на незаконен строеж – стоманобетонова тераса, поради което евентуалното накърняване на неговите права не е предмет на настоящото производство.
Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, поради което Заповед № 8-Z-967/24.07.2018 год. на Кмета на Община Созопол, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от процесуалния представител на ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 500 лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАЛИНИ“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Ивона Димитрова Аврамова, чрез пълномощник Р. В. А., със съдебен адрес *** – Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“ – адвокат И.М. *** против Заповед № 8-Z-967/24.07.2018 год. на Кмета на Община Созопол, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж – „стоманобетонова тераса“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.4.73 по плана на гр. Созопол.
ОСЪЖДА „КАЛИНИ“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И. Д. А. да заплати в полза на Община Созопол сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му от
страните.
СЪДИЯ: