Р Е Ш Е Н И Е №317
гр. ВРАЦА,28.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Виолета
Вълкова,като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 413 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7795 / 22.09.2019
година, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********,чрез юрисконсулт Б.Р., с която се обжалва изцяло Решение № 338 от
19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 3599/2018 г. по описа на PC - гр. Враца.
Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на РС - гр. Враца и произнасяне
по същество на спора. Претендират се разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Твърди се във въззивната жалба, че решението
на съда е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място се посочва,че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни с
мотива, че липсват доказателства за реалното предаване на сумата по процесния
договор за паричен заем. Твърди се, че заемателят по договора е декларирал, че
е получил заемната сума, както и че се е задължил да я върне в сроковете и
условията, уредени в Договора за паричен заем и Общите условия към него, както
и да заплати разсрочено цената на предоставените пакети допълнителни услуги.
Навеждат се доводи също така,че при
разглеждане на делото съдът е допуснал процесулани нарушения.Посочва се в тази
връзка,че неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията на ищцовото
дружество за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги. Твърди
се, че от страна на ищцовото дружество е направено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза,с оглед доказване размера на исковата претенция и
искане за съдебно удостоверение, което да послужи пред „УНИКА Живот" АД,
по силата на което да се снабди с документ от застрахователното дружество,
удостоверяващ, че дължимата застрахователна премия по сключената
застрахователна полица за застраховка „Защита" N° МС320141171-10153993 от
дата 23.12.2016 г. между застрахования Е.П. П., застраховател „УНИКА
Живот" АД и застрахователен посредник - „Микро Кредит" АД е заплатена
от застрахователния посредник „Микро Кредит" АД на застрахователя „УНИКА
Живот" АД, като бъде изрично посочено на коя дата „УНИКА Живот" АД е
получило сумата и по какъв начин. Счита се, че по този начин съда е
възпрепятствал доказване на основателността на исковата претенция за
застрахователна полица.
Намира се за неоснователни изложените мотиви за нищожност
на договорните клаузи по процесния договор, както и че районният съд неправилно
е приел, че договорената възнаградителна лихва по договора противоречи на
добрите нрави.Излагат се съображения в тази насока.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на особения
представител на възиваемата страна Е.П.
П., който е депозирала писмен отговор на жалбата,в който се твърди, че
депозираната въззивна жалба е неоснователна и необоснована, както и че не са
налице твърдяните пороци в постановения съдебен акт.
Посочва се, че правилно PC -гр. Враца е приел, че
по делото ищецът не е ангажирал доказателства за предаването на заемната сума.В
тази връзка за неоснователни се намират възраженията във въззивната жалба, че в
договора за заем се съдържа изявление на ответника - въззиваем за получаване на
заемната сума.
За законосъобразен се намира и извода на съда, че
процесният договор за потребителски кредит съдържа нищожни по смисъла на чл. 26
, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД клаузи.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с
което като остави без уважение въззивната жалба, да потвърди решението на PC -
Враца като правилно и законосъобразно.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр. Враца е валидно и допустимо.
Районен съд - Враца е бил сезиран и се е
произнесъл по предявени от „Агенция за събиране вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК срещу Е.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *** за установяване, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 858,18 лв.-главница по задължение по договор за паричен заем
CrediHome №1171-10153993/23.12.2016г.; 144,61 лв. договорна лихва за периода от
02.03.2017 г. до 30.11.2017г. (падеж на последната вноска);240 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 02.03.2017г. до 30.11.2017г.; сумата от 660 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
02.03.2017 г. до 30.11.2017г. ; сумата от 36,96 лева, представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г. ; сумата
от 32,93 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2018г. по ч.гр.д. № 1406/2018г.
на РС-Враца.
В исковата молба ищеца твърди, че на 23.12.2016 г. между „Микро Кредит“ АД
/заемодател/ и ответника /заемател/ бил сключен договор за паричен заем
CrediHome №1171-10153993 за сумата в размер на 1000,00 лева, като ответникът се
задължил да върне сумата от 1203,36 лева при посочените в договора условия,
като с подписа си удостоверил и получаването на заемната сума. На заемателя бил
връчен стандартен европейски формуляр с преддоговорна информация.Задължил се да
върне заемната сума и лихвата от 203,36 лева на 48 равни седмични погасителни
вноски, всяка от които в размер от 25,07 лева, първата от които платима на
05.01.2017г.На същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги,които
заемодателят се задължил да предостави на заемателя, които били описани в
Приложение №1 към договора.Цената за допълнителните услуги, която ответникът се
задължил да плати била 288 лева, която следвало да плати на 48 равни седмични
вноски, всяка от които по 6 лева, при първа погасителна вноска от 05.01.2017г.
По силата на този договор заемодателят като застрахователен посредник сключил
застраховка „Защита” към застрахователна компания „Уника живот”, като
ответникът бил подписал застрахователна полица. Заемателят следвало да върне
заплатената от заемодателя премия в размер на 792 лева на 48 равни седмични
вноски, всяка от 16,50 лева, първата платима също на 05.01.2017г.
Допълнителните услуги били предоставени по изрично желание на заемодателя,а не
били условия за сключване на договора за заем. Била начислена лихва за забава
за всяко от задълженията по договора за заем и договора за допълнителни услуги.
Срокът на договора бил изтекъл на 30.11.2017г., но задълженията по него не били
изплатени изцяло. Към момента на подаване на заявлението ответникът бил
заплатил сумата от 380,57 лева, с която били погасени 141,82 лева – главница,
58,75 лева – договорна лихва, 48 лева – допълнителна услуга, 132 лева –
застрахователна премия.
Посочва също така,че посочените вземания са му прехвърлени по силата на
Приложение 1 от 09.06.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД. Твърди, че цедентът го е упълномощил да съобщи на
длъжника за извършената цесия. Били правени опити уведомление да бъде връчено
на ответника, но пратките се върнали непотърсени от адресата. Направено е
искане уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника заедно с
преписа от исковата молба, като излага доводи, че достигането на уведомлението
лично до ответника е неотносимо при установяване дължимостта на претендираните
суми. Моли да признато за установено, че ответникът дължи посочените суми.
Претендира разноски сторени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника. В него е оспорена дължимостта на претендираните суми.Направено е
възражение за ненадлежно изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД за
уведомяване на длъжника за цесията, поради което същата няма действие спрямо
него.Навеждат се доводи за нищожност на договорни клаузи, тъй като противоречат
на Закон за предоставяне на потребителски кредит и Закон за защита на
потребителите, като се излагат съображения в тази насока.Счита, че договорът
изцяло е нищожен и не може да на 15.03.2017 г. между него и „Банка ДСК“ ЕАД е
сключен Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, по силата на който
„Банка ДСК“ ЕАД като цедент прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като
цесионер вземанията към ответника Димитров, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен
състав приема,че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан с дължимостта от ответника на следните суми: 858,18 лв.-главница по
задължение по договор за паричен заем CrediHome №1171-10153993/23.12.2016г.;
144,61 лв. договорна лихва за периода от 02.03.2017 г. до 30.11.2017г. (падеж
на последната вноска);240 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода 02.03.2017г. до 30.11.2017г.; сумата
от 660 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 02.03.2017 г. до 30.11.2017г. ; сумата от 36,96 лева,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 03.03.2017г. до
30.03.2018г. ; сумата от 32,93 лева, представляваща лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2018г.
по ч.гр.д. № 1406/2018г. на РС-Враца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е представен и приет договор за заем CrediHome
№ 1171-10153993 от 23.12.2016г. между Е.П. П. и „Микро Кредит“ АД, по силата на
който заемодателят следвало да предостави сума в размер на 1000 лева на
заемателя. Уговореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 40,69% и годишен
процент на разходите в размер на 49,97%. Съгласно погасителният план
инкорпориран в договора последната вноска била дължима на 30.11.2017г.
Договорът е подписан от ответницата.
В договора е инкорпорирана декларация от трето лице, служител на „Микро
Кредит“ АД,във връзка с получаването на заемната сума от Е. П..
Приложен е и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1171-10153993 от 23.12.2016г., в който е уговорено, че ответницата е заявила
предоставянето на следните допълнителни услуги: посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***
„Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
кредит“ АД,безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна
лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, както и да бъде сключена
застраховка защита пакет „Премиум Живот“. Договорът е подписан от ответницата.
Представена е застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
МС320141171-10153993 на застрахователна компания „Уника Живот“ АД чрез
застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД и застраховано лице Е. П..Отразено
е, че застрахователната премия е в размер на 792 лева, като застрахователната
сума е от 1000 лева. Липсват доказателства застрахователната премия да е била
действително заплатена.
Установява се от приложения по делото рамков договор за прехврляне на
вземания от 16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД,че „Микро Кредит“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество свои
вземания, сред които е и вземането към Е. Павновска. Приложено е и пълномощно
от цедента, с което цесионера е упълномощен да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания.От представените уведомления и разписки за доставяне
към тях се установява, че същите не са достигнали до знанието на длъжника Е. П.,
тъй като пратките са се върнали непотърсени.
Не са представени доказателства за установяване на обстоятелството за
постъпили плащания от страна на ответника.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до дължимостта от ответника на ищцовото дружество
следните суми: 858,18
лв.-главница по задължение по договор за паричен заем CrediHome
№1171-10153993/23.12.2016г.; 144,61 лв. договорна лихва за периода от
02.03.2017 г. до 30.11.2017г. (падеж на последната вноска);240 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 02.03.2017г. до 30.11.2017г.; сумата от 660 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
02.03.2017 г. до 30.11.2017г. ; сумата от 36,96 лева, представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г. ; сумата
от 32,93 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2018г. по ч.гр.д. № 1406/2018г.
на РС-Враца.
За да отхвърли предявените искове първостепенният
съд е приел, че ищеца не е съумял да установи реално предаване на заемната
сума.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния
съд мотиви за отхвърляне на предявените искове, като на основание чл.272 от ГПК
препраща и към тях. Съображенията за това са следните:
Договорът за паричен заем е неформален, реален,
едностранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от
следните правопораждащи юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на
две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от
закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
изискуемост на това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта
на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат
установени от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване – съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
При оспорване на иска с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на
своите възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че
е налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез
други правопрекратителни способи, и пр.
От приложения като доказателство
по делото договор за заем CrediHome № 1171-10153993 от 23.12.2016г. между Е.П. П.
и „Микро Кредит“ АД,се установява, че е постигнало съгласие между страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това
парично задължение.Следователно, установен е първия юридически факт от
фактическия състав на договора за заем.
Правилен и законосъобразен е
обаче извода на първостепенният съд, че не е доказан по несъмнен начин факта на
предаване на договорената сума от заемодателя на заемателя.Както бе споменато
по - горе, договорът за заем е реална сделка, тоест, за да породи същият своето
правно действие не е достатъчно само постигане на съгласие между страните, а е
необходимо и реалното предаване на договорената сума от заемодателя на
заемателя.Ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство, съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест - чл.154 ГПК, не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи реалното предаване на
договорената сума.Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на
първостепенният съд,че инкорпорираната декларация от трето лице, служител на „Микро Кредит“ АД,във
връзка с получаването на заемната сума от Е. П. не удостоверява
обстоятелството, че ответницата действително е получила сумата по договора.Няма
подпис на ответницата Е. П. под това изявление,като не е налице потвърждение,
че същата действително е получила сумата,а единствено изходящ от ищеца частен
документ с твърдение, което е в негова полза.Други доказателства във връзка с
предаване на процесната сума от заемодателя на заемателя не са ангажирани.
Тъй като въззивникът не успя да докаже чрез пълно и
главно доказване предаването на заемната сума на въззиваемия, искът за връщане
на сумата от 858,18 лв.-главница по задължение по договор за паричен заем CrediHome
№1171-10153993/23.12.2016г.25345 лв., предадена на ответника, по твърдение на
ищеца по договор за паричен заем, трябва да бъде отхвърлен.
Предявеният акцесорен иск – за заплащане на
обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в
темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна
мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по главния иск, поради
което и той се явява неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е установено
наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за заем между
страните,настоящият съдебен състав намира за предметно обсъждането на
възраженията във връзка с действителността на твърдяния договор, респективно за
наличие на неравноправни клаузи в същия.
При изложените съображения,
съдебния състав намира, че вземането на ищцовото дружество не е възникнало на
твърдяното основание, поради което предявените искове са неоснователни и правилно
са отхвърлени от контролирания съд.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а
въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
въззиваемата страна се следват разноски за настоящото производство,но с оглед
обстоятелството, че същата не е поискала и доказала извършване на разноски, то
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 3599/2018
г. по описа на PC - гр. Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........