Р Е Ш Е Н И Е
№ 113 гр. Пазарджик 02.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и седми март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №127 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград ,
постановено по гр.д.№ 1427 по описа на съда за 2017 година е прието за установено
по иска на Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** против Б.П.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, П.С.К., с ЕГН
**********, с адрес ***, П.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Д.К., с ЕГН
********** с адрес: ***, че договор за продажба сключен с Нотариален акт № ,
том , рег. № , нот. дело № 464/17.09.2001 г. на Районен съд Велинград, вписан в
служба по вписванията при РС – Велинград с вх. рег. № 589/17.09.2001 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД като привиден
договор.
Присъдени
са разноски.
Отхвърлен
е иска предявен от Г.М.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** против В.М.Ш. с ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено, че Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** е
собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № , том , дело № /17.10.1995 г. по описа на Районен съд
Велинград и нищожност на сделка,
оформена в Нотариален акт № , том , рег. № , нот. дело № /17.09.2001 г. на
Районен съд Велинград, вписан в служба по вписванията при РС – Велинград с вх.
рег. № 589/17.09.2001 г. и осъждане на ответника да му предаде владението
на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м /пет хиляди
двеста шейсет и два квадратни метра/, парцел 052 /петдесет и втори/ от масив
105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и пет хиляди петдесет и две/
по картата на възстановената собственост на землището, находящ се в местността
„Стопански двор“, десета категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на
наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 -
пасище, мера на община Р. и имот № 105069 - местен път на община Р., който имот
е идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за имот
планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на
бивш стопански двор на гр.К., общ. Р., при граници и съседи на имота по
нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от
стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско
ползване, ведно с построената в западната част на подробно описания по-горе
имот стопанска сграда - О., построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/
кв. метра.
Решението
по иска по чл.108 ЗС е постановено при участието на А.С.Б. с ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на трети лица помагачи на страната на
ответницата В.Ш..
Присъдени са разноски.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от Г.Г. ,в частта , с която е
отхвърлен ревандикационния му иск против В.Ш..Мотивите и диспозитива на решението
противоречали на материалния и процесуалния закон и не кореспондирали на събраните
по делото доказателства.
В
първата част на жалбата са изложени доводи,които касаят необжалваната част на
решението и съответно мотивите ,изложени от съда ,за да постанови решението си
в тази част.
При
условията на евентуалност ответницата Ш. направила възражение,че е придобила
имота по давност,като добросъвестен владелец.Същото възражение направили и
привлечените по делото трети лица – помагачи на нейна страна.Като начален
момент на придобивната давност бил посочен този ,в който на две последователни
дати праводателите и са придобили права върху имота.
Считат
това възражение за неоснователно , тъй като праводателите и били
недобросъвестни владелци ,доколкото първия купувач е придобил имота въз основа на нищожно правно основание-
сделка ,сключена при условията на абсолютна симулация.Следователно възможността
за придобиване по давност била свързана с изтичане на срока по чл.79 ал.1 от ЗС – десет години.
Съдът
уважил иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,приемайки ,че договора е
нищожен като абсолютно симулативен,обсъждайки сделката като симулативна по
чл.17 ал.2 от ЗЗД,никой от ответниците не поставил въпрос за относителна
симулация на сделката по този текст.Съдът се произнесъл по непредявен иск и
решението в частта , с която съдът се произнесъл по ревандикационния иск било
недопустимо.
Дори
да се приеме,че съдът се е произнесъл по предявен иск – първия такъв ,то
хипотезата на чл.17.ал.2 от ЗЗД не била налице по отношение на В.Ш.,тъй като тя
не е придобила вещните права от приобретателя по привидното съглашение и това
да е станало преди вписване на исковата молба.
Неправилно
съдът приел,че в нотариалния акт № от 1995 година няма данни за придобиване на
сграда.В него сградата била изрично посочена.
В
първото открито съдебно заседание неправилно били дадени обяснения от третото
лице помагач А. Б. ,като не била дадена възможност на жалбоподателя да зададе
въпроси писмено .Моли такава възможност да му бъде дадена от въззивната
инстанция.
Твърди,че
списък на разноски бил представен с писмената защита , поради което не могъл да
направи възражение за прекомерност.
Моли
решението , в частта , с която е отхвърлен ревандикационния иск да бъде
отменено и предявения иск – уважен.
Веднага
следва да се посочи,че жалбата очертава като предмет на въззивната проверка
единствено и само произнасянето на съда по предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС срещу В.Ш..Едновременно с
това се излагат доводи ,касаещи мотивите на съда и произнасянето му по първия
от предявените искове – за прогласяване нищожност на сделка , сключена между
останалите трима ответници.
Съдът
дължи произнасяне само в рамките ,очертани от въззивната жалба.Решението в
първата си част , по отношение на иска за прогласяване на нищожност на сделка е
влязло в сила като необжалвано и съдът не може да обсъжда и допустимостта му.
В
срок е постъпил писмен отговор от В.Ш.,която намира жалбата за допустима ,но
неоснователна.
Счита ,че изводите
на съда, че ищеца по настоящето дело е собственик само на 1/2 идеална част от дворното
място, цялото с площ от 5262 кв.м., но не и на построената в западната част на
дворното място СТОПАНСКА СГРАДА- О., със застроена площ от 720 кв.м., са
правилни и законосъобразни, тъй като се основават на събраните по делото доказателства.
В тази насока били доказателствата - нотариален акт № , том , дело № /17.10.1995 г.
по описа на PC- Велинград, на основание на
който ищеца основава претенцията си по чл. 108 от ЗС, както и препис от
Удостоверение на Община Р. изх. № **********/02.03.2018 г. относно
декларираните данни в отдел „МДТ" при община-Р., от което било видно , че ищеца по настоящето дело Г.Г. чрез
пълномощника си П. Г. е декларирал само1/2
идеална
част от земята, но не и сградата.
Неоснователни
били доводите, наведени в въззивната жалба, че на чл. 17 , ал.2 от ЗЗД може да
се позове само приобретателя на имота, който го е придобил от купувача по
привидната сделка, но не и последващите приобретатели на имота . Съгласно
чл.17, ал.2 от ЗЗД, правата които трети добросъвестни лица са придобили от
приобретателя по привидното съглашение се запазват, ако същите са придобити
преди вписването на исковата молба за установяване на привидността.
Следователно изискванията едно трето лице да запази правата си по една такава
сделка са две: Той да е добросъвестен и да е придобил правата върху имота преди
вписване на исковата молба за установяване на привидността.
В
конкретния случай права от приобретателя по привидната сделка придобил А. П.А.,
праводател на праводателите на ответницата. От доказателствата по делото се
установява, че с нотариален акт № , том , н.д.№ /2009 г. с Per.
№ 618 от 06.04.2009 г. на 06.04.2009 г. П.Б.К. и съпругата му М.Д.К. са продали
на А. П.А. процесния имот за сумата от 30 000 / тридесет хиляди / лева, която
сума продавачите са заявили в този нотариален акт, че са си получили
предварително и напълно от купувача. Датата на
придобиването на имота от А.А. - 06.04.2009 г. предхожда момента на вписването
на исковата молба в Службата по вписвания гр. Велинград, за установяване
привидността на сделката, което е станало едва на 02.11.2017 г., видно от извършената справка в
Службата по вписвания гр. Велинград,което било и единственото вписване по
партидата на ищеца. Следователно в конкретния случай от доказателствата по
делото е установено по несъмнен начин, че е налице втората предпоставка
визирана в чл.17, ал.2 от ЗЗД, придобиването на имота от третото лице да
предхожда вписването на исковата молба, с която се иска установяване
привидността на сделката.
От
събраните по делото доказателства се установявало, че е налице и първата
предпоставка, на чл.17, ал.2 от ЗЗД, при наличието на която третото лице
придобило от приобретател по привидна сделка запазва правата си, а именно-
третото лице да е било добросъвестно, т.е. да не е знаело, че праводателя му не
е собственик на веща. Не били ангажирани никакви доказателства, от които да се
налага извода, че А.А. като трето лице, което е придобил правото на собственост
върху процесния имот е знаел, че неговите праводатели не са били собственици на
имота, тъй като са го придобили по една привидна сделка.
Счита,че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Излага
доводи и относно присъждането на разноски.Претендира такива пред въззивната
инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор от
привлечените по делото трети лица – помагачи А. Б. и В.Д..
Правилно
съдът приел,че ответницата Ш. е придобила права върху целия имот,като за
½ идеална част това станало по силата на сделка , а за другата ½
идеална част на оригинерно основание,като добросъвестен владелец в продължение
на повече от пет години ,като присъединявала владението си към тяхното.Те също
били добросъвестни владелци и владели имота повече от пет години.
Установено
било по делото ,че от 2010 година до 2016 година имота се владял непрекъснато
от тях , а от 2016 до вписване на исковата молба от и до настоящия момент от Ш..
Сочат
,че не са придобили имота на нищожно правно основание , тъй като продажбата на
чужд имот не е нищожна.
Излагат
тезата ,че са добросъвестни владелци и считат,че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Съдът
като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение ,намери ,че в
частта ,предмет на въззивното производство постановеното решение е валидно и
допустимо.Доводите за недопустимост на решението в тази част , основаващи се на
приетото от съда по повод постановеното решение в частта , в която е влязло в
сила ,са неоснователни.
На
първо място съдът с оглед развитието на процеса съобрази следното:
Съгласно чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е
обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си
воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се
изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна
симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно
изявените – относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност. В този смисъл, искът по чл.26, ал.2,
пр.5 ЗЗД би могъл да е предявен за разкриване на относителната симулацията или
за прогласяване на абсолютна симулация. От друга страна, при твърдение на ищеца
за абсолютна симулация, възраженията на ответника могат да се основават на
съществуването на действително прикрито съглашение, в който случай, по силата
на чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът следва да приложи правилата за прикритото.
Правомощието на съда произтича от материалноправната норма на чл.17, ал.1 ЗЗД,
както и от основните начала на гражданския процес .Нормата на чл.17 ал.2 от ЗЗД
намира пълното си приложение именно при пълната , абсолютната симулация с оглед
правата на третите лица.Обикновено при относителната симулация резултата и от
двете сделки е тъждествен ,само че настъпва на различно основание.
В дадения от
съда срок е постъпила писмена защита от жалбоподателя.В нея за първи път
,позовавайки се на съдебната практика жалбоподателят застъпва тезата ,че макар
да е собственик на 182 идеална част от имота ,то има възможността да се
възползва от предвидената в чл.108 от ЗС защита по отношение на целия имот.В
писмената защита да първи път се излагат и други доводи- че защитата на ответника била вътрешно
противоречива ,тъй като се позовавал на сделка и на придобивна давност / без да
се отмете ,че позоваването е при условията на евентуалност/,обсъжда се начина
,по който са извършвани сделките /първо дарение на част от имота ,после
продажба на станалата част/ ,излагат се доводи за липса на владение ,тъй като
намерението за своене не било демонстрирано по отношение на действителния
собственик – ищеца.Такива доводи ,както вече беше посочено се развиват за първи
път в писменото становище по делото и не следва да бъдат обсъждани.
За
да се произнесе ,съдът взе предвид следното:
Предавени
са искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС .
В
исковата си молба Г.М.Г.,*** с ЕГН-**********, против Б.П.К. с ЕГН-********** и П.С.К.
с ЕГН-**********,*** и П.Б.К.,*** с ЕГН-********** и В.М.Ш. *** твърди,че е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на
гр. К., ЕКАТТЕ 38844, община Р., област Пазарджишка, представляващ:
½ идеална част от дворно място,
цялото с площ от 5262 кв.м /пет хиляди двеста шейсет и два квадратни метра/,
парцел 052 /петдесет и втори/ от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот №
105052 /сто и пет хиляди петдесет и две/ по картата на възстановената
собственост на землището, находящ се в местността „Стопански двор“, десета
категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот №
000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Р. и
имот № 105069 - местен път на община Р., който имот е идентичен с парцел XXXIII
- 111а /тридесет и трети - отреден за имот планоснимачен номер сто и
единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на гр.К.,
общ. Р., при граници и съседи на имота по нотариален акт: черен полски път,
свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и парцел
XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско ползване, ведно с построената в
западната част на подробно описания по-горе имот стопанска сграда - О.,
построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/ кв. метра, който е придобил с
договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № , том , нот. дело № /17.10.1995 г. на районен съд Велинград,
вписан в Служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. №, том - , стр. –
569, като ½
идеална част закупил с инвестиционни намерения.
Твърди, че след покупката през 1995 г.
съсобственикът тогава Б.П.К. е използвал
за дървопреработване и склад цялата стопанска сграда ведно с прилежащото й
дворно място, като за неговата ½
идеална част получава наем в
продължение на години.
През 2001 г. с Нотариален акт № , том ,
per. № , нот. дело № /17.09.2001 г. на Районен съд Велинград, вписан в служба
по вписванията при PC - Велинград с вх. peг. № 589/17.09.2001, Б.К. и съпругата
му, въпреки че вече са притежавали право на собственост само върху половината
от процесния имот, „прехвърлили“ на П.К. „повторно“ и неговата ½ идеална част от целия имот с площ от 5262
кв.м ведно с построената в него стопанска сграда. За процесната „продажба“ е
бил уведомен от Б. К. няколко месеца по-късно в началото на 2002 г., като
същият му обяснил тогава, че фирмата му не се вмествала в „матрицата“ на
кредитните институции за благонадежден кредитополучател и не можел да реализира
свой бизнес план предвид наличието на нередовно обслужвани банкови кредити.
Отделно от това имал и други финансови задължения спрямо физически и юридически
лица, включително и към данъчната администрация, поради което се наложило
спешно имотът да бъде отписан от имотната му партида в Службата по вписвания
при PC - Велинград. За да ми гарантира правото на собственост на неговата
½ идеална част и с оглед
избягването на дълги и ненужни съдебни спорове, лицето му предоставило тогава
екземпляр от подписано в деня на нотариалната сделка Обратно писмо, което е
приложил.
Твърди,
че от дълги години живее в чужбина и до България пътува рядко, а наема за
неговата идеална част получава чрез парични преводи до към края на 2014 г. В
началото на 2017 г. е посетил притежавания от неговия в стопанския двор на гр. К.
имот, където констатирал, че същия е с премахнати от дворното място навеси за
съхранение на дървесина и силози за съхранение на дървени стърготини. През
отворените врати на стопанската сграда се виждало, че машините които се
ползвали навремето за дървообработване вече липсват. Случаен минувач му
споделил, че доколкото му е известно имота има нови собственици, които го
използват за О..
Тъй
като е бил наясно с правата си на съсобственик, направил справка в Служба по
вписванията при PC- Велинград, при която установил, че с целия имот от 2009 г.
са извършени няколко разпоредителни сделки, а именно:
- С Нотариален акт № , том , per. № , нот.
дело № /06.04.2009 г. на нотариус Г Х, вписан в служба по вписванията при PC -
Велинград с вх. per. № 618/
- П.К.
е прехвърлил собствеността отново върху целия имот на А. П.А..
-
С Нотариален акт № , том , per. № , нот. дело №/16.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1314 А. П.А. със
съпругата си дарил 1/20 идеална част от процесния имот на А.С.Б. и В.Д.Д., като
на следващия ден
-
С Нотариален акт № , том , per. № , нот. дело № /17.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. peг. № 1319/ А. П.А.
със съпругата си продали на съсобствениците си А.С.Б. и В.Д.Д. останалите 19/20
идеални части.
-
С Нотариален акт № , том, per. № , нот. дело № /21.09.2016 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. peг. № 1787 А.С.Б. и В.Д.Д.
„даряват“ 1/20 идеална част от целия имот на В.М.Ш., а на следващия работен ден
-
С Нотариален акт № , том , peг. №, нот. дело № /26.09.2016 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. peг. № 1797/и продават
останалите 19/20 идеални части.
Твърди,
че никога не е губил правото си на собственост върху ½ идеална част от
дворното място, цялото с площ от 5262 кв.м ведно с построената в него стопанска
сграда, подробно описана по-горе в настоящата искова молба. Правото му на
собственост за ½ идеална част се е запазила и към настоящия момент, тъй
като с договора за покупко-продажба от 2001 г. Б. К. и съпругата му са се
разпоредили с идеална част, която не е била тяхна собственост и затова тази
продажба не е породила вещно транслативно действие. Независимо, че след това
във всеки един от нотариалните актове е посочено, че се прехвърля целия
недвижим имот, счита че и тези сделки също не са породили прехвърлителен ефект
по отношение на собствената му ½ г, тъй като никой не може да прехвърли
това, което няма. Счита, че поради наличието на пълен обратен документ от 2001
г., сделката, оформена с Нотариален акт № , том , per. № , нот. дело № /17.09.2001
г. на районен съд Велинград, вписан в служба по вписванията при PC - Велинград
с вх. per. № 589/17.09.2001, е нищожна, тъй като е абсолютно симулативна и не е
породила вещно транслативно действие, не само за моята ½ идеална част, а и за другата ½ ,
собственост на Б.П.К. и П.С.К., поради което и всички последващи прехвърлителни
сделки, включително и последните от 2016 г не са породили вещно транслативно
действие по отношение на целия недвижими имот, тъй като никой не може да черпи
права от нищожен договор.
Ето
защо, поради тези обстоятелства счита, че с Нотариален акт № , том , per. № ,
нот. дело № /21.09.2016 г. и Нотариален акт № , том , per. № , нот. дело № /26.09.2016
г. и двата на нотариус Г.Х., вписани в служба по Вписванията при PC -
Велинград, В.М.Ш. с ЕГН ********** не е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот и към настоящия момент същата го държи без правно
основание.
Счита
,че като се има предвид притежавания от него пълен обратен документ сделката от
2001 година е нищожна като оабсолютно симулативна не само за неговата ½
идеална част ,а и за другата ,принадлежаща на Б.к. и п.К.,поради което и всички
последващи сделки нямали вещно – прехвърлително действие.
Ш.
не била придобила права въз основа на описаните нотариални актове и държала
имота без основание.Тъй като бил съсобственик и бил лишен от правото си да
закупи имота моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен като
симулативен договор за покупко - продажба, сключен с Нотариален акт № , том ,
per. № , нот. дело № /17.09.2001 г.
на Районен съд –Велинград, вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с
вх. peг. № /17.09.2001, с който Б.К. и съпругата му П.К. са продали на П.К.
недвижим имот, находящ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ 38844, община Р.,
област Пазарджишка, представляващ: дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м
/пет хиляди двеста шейсет и два квадратни метра/, парцел 052 /петдесет и втори/
от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и пет хиляди петдесет
и две/ по картата на възстановената собственост на землището, находящ се в
местността „Стопански двор“, десета категория при граници на имот: имот №
105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот
№ 078080 - пасище, мера на община Р. и имот № 105069 - местен път на община Р.,
който имот е идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за
имот планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план
на бивш стопански двор на гр.К., общ. Р., при граници и съседи на имота по
нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от
стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско
ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно описания по-горе
имот СТОПАНСКА СГРАДА - О., построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/
кв. метра.
При
положение, че съдът уважи предявения иск
за обявяването на сделката, оформена с Нотариален акт № , том , per. № , нот.
дело № /17.09.2001 г. на Районен съд – Велинград, вписан в служба по
вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 589/17.09.2001 г. за нищожна, като
съсобственик предявява и ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС при условията на обективно съединение с който,
да се постанови решение с което да се осъди ответника В.М.Ш., ЕГН **********,
да му предаде владението върху дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м /пет
хиляди двеста шестдесет и два квадратни метра/, парцел 052 /петдесет и втори/
от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и пет хиляди петдесет
и две/ по картата на възстановената собственост на землището, находящ се в
местността „Стопански двор“, десета категория при граници на имот: имот №
105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот
№ 078080 - пасище, мера на община Р. и имот № 105069 - местен път на община Р.,
който имот е идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за
имот планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план
на бивш стопански двор на гр.К., общ. Р., при граници и съседи на имота по
нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от
стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско
ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно описания по-горе
имот СТОПАНСКА СГРАДА - О., построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/
кв. метра.
Веднага
следва да се посочи,че ищецът обосновава права върху ½ идеална част от
дворното място ,а претендира ревандикация по отношение на целия имот.По
отношение претенцията за нищожност , също атакува сделката по отношение на
½ идеална част , която действително принадлежи на прехвърлителите,като
счита ,че е засегнат като съсобственик ,тъй като не му е позволено да упражни
правото на изкупуване ,но не заявява никакви други права в тази връзка.
Моли
да му бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски по делото, както и разходи
за адвокатско възнаграждение.
В
изпълнение указанията на съда ищецът е изложил още обстоятелства по отношение
на първия си иск и е посочил ответниците по него – Б.К. , П.К. и П. К.Тъй като
последния е в брак с М.К. ,то следвало и тя да бъде конституирана като
ответник.
Иска
с правно основание чл.108 от ЗС е насочен само срещу В.Ш.,като исковете са
предявени кумулативно.
По
делото писмен отговор е постъпил от В.Ш..В него са изложени доводи по отношение
на предявения иск за нищожност на сделката като симулативна , по който иск Ш.
не е ответник.
При
условията на евентуалност на основание чл.79,ал.2 от ЗС и чл.82 от ЗС, е направено възражение за придобиване на този
имот от ответницата въз основа на
оригинерен способ- изтекла в нейна полза придобивна давност като добросъвестен
владелец в продължение на повече от пет години и чрез присъединяване към своето
владение на добросъвестното владение на праоводателите й А.С.Б. и В.Д.Д., която
давност е текла за периода от 16.09.2010 г. и 17.09.2010 г.- момента в който
нейните праводатели са придобили имота по силата на две прехвърлителни сделки -
първата дарение на 1/20 идеална част , а втората покупко- продажба на 19/20
идеални части, и е изтекла преди датата на подаване на исковата молба в
ОС-Пазарджик, което е станало на 28.06.2017. Тя като частен правоприемник на
тези лица е присъединила владението им, като както те, така и тя са владели
процесния имот, като са упражнявали фактическа власт върху него.
Оспорва
твърдението на ищеца , че е получавал наем за неговата идеална част чрез
парични преводи до края на 2014 г.
По
искане на тази ответница в процеса са привлечени трети лица помагачи –
праводателите по сделката , с която тя е придобила права А.Б. и В.Д..
Постъпило
е становище от тези трети лица ,които са изложили доводи по отношение на иска
за прогласяване на нищожност ,по който не са страни и който не е предмет на
въззивното производство.
Оспорили
са твърдението в исковата молба ,че ищеца е получавал наем за имота до 2014
година.
Твърди,че
сделката , с която ищецът бил придобил права не била вписана в имотния регистър
и оспорват обстоятелството ,че ищецът изобщо е придобивал права върху имота.
П.
и М. К декларирали имота и според тях били добросъвестни ,като впоследствие го
продали наА.,който също декларирал имота на свое име.Той бил праводател на А.Б.
и В.Д.,които придобили имота на годно правно основание и го владели в
продължение на шест години ,преди да го прехвърлят на Ш..
Позовават
се евентуално на придобивна давност при условията на чл.79 ал.2 от ЗС.
Съдът
, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое
убеждение ,прие за установено следното:
Фактите
и обстоятелствата ,касаещи извършването на прехвърлителни сделки всъщност не са
спорни между страните и се установяват от представените нотариални актове.
На
17.10.1995 г. с нотариален акт № том дело № пред
нотариус при Районен съд Велинград Г.Ш. е сключен договор с който ЕТ „Борисла К. – 92“ чрез собственика и представляващ
Б.П.К. и съпругата му П.С.К. продават на Г.М.Г. /ищецът по настоящото дело/
½ ид. част от дворно място от 5262 кв. м., находящо се в землището на с.
К., бивш Стопански двор, съставляващо парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – О.
– извън регулация.Действително в този нотариален акт изрично не е посочено,че
предмет на сделката е и построена в имота сграда.Това би могло да се обсъжда в
светлината на чл.92 от ЗС , но не необходимо в настоящото производство.
На
17.09.2001 г., с Нотариален акт № , том , рег. № , н дело № от 17.09.2001 г. е извършена сделка между продавачите ЕТ „Б.К.-92“ и П.С.К. – от една
страна и от друга П.Б.К., съгласно което последният купува ПИ от 5262 кв. м., находящ се в с. К., означен
като парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – О. – извън регулация, ВЕДНО със
стопанска сграда – О., построен на 720 кв. м. в западната част на имота.Очевидно
е ,че продавачите при тази сделка са прехвърлли права ,с които вече са се били
разпоредили.
Обсъждайки
представеното по делото обратно писмо,съдът е приел,че първия от предявените
искове е основателен и тази сделка е нищожна като абсолютно
симулативна.Решението в тази част е влязло в сила.
С
Нотариален акт № , том , рег. № , дело по описа на нотариус Г.Х. на 06.04.2009 г, П.К. и М.К. са продали на А. П.А.
описания горе ПИ, както и построената в него сграда – О..
С
Нотариален акт № , том , per. № , нот. дело № /16.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. peг. № 1314/16.09.2010
г. А. П.А. със съпругата си даряват 5262/5662 ид. ч. от процесния поземлен имот, включително и съответна част от сградата – О. на А.С.Б. и В.Д.Д.,
като на следващия ден с Нотариален акт № , том, per. № , нот. дело № /17.09.2010 г. на нотариус Г.Х., вписан в
служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № /17.09.2010 г. А. П.А. със съпругата си продават на
съсобствениците си А.С.Б. и В.Д.Д. останалите идеални части от имота.
С Нотариален акт № , том , per. № , нот. дело
№ /21.09.2016 г. на нотариус Г.Х., вписан в служба по вписванията при PC -
Велинград с вх. per. № 1787/21.09.2016 г. А.С.Б. и В.Д.Д. „даряват“ 1/20
идеална част от целия имот на В.М.Ш., а на следващия работен ден с Нотариален
акт № , том , per. № , нот. дело № /26.09.2016 г. на нотариус Г.Х., вписан в
служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № /26.09.2016 г. А.С.Б. и В.Д.Д.
продават на съсобственика си В.М.Ш. останалите 19/20 идеални части.
Видно
от препис от Удостоверение на Община Р. с изх. № **********/02.03.2018 г.,
относно декларираните данни в отдел „МДТ“ при Община Р., за процесния имот и
построената в него сграда – О. с площ от 720 кв. м. за имота след 1994 г. има
подадени 6 броя данъчни декларации, както следва: от ЕТ „Б.К. – 92“ – от
01.10.1994 г. до 31.12.2001 г.; П.К. – 01.10.2001 г. до 30.04.2009 г.; Г.Г.
чрез пълномощника П. Г. само ½ ид.ч
от земята,но не исградата – 01.01.1999 г. до 31.12.2005 г.; А.А. – 01.05.2009
г. до 31.12.2010 г.; А.Б. – от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г.; В.М.Ш. – от
01.01.2017 г. до настоящия момент.
При
условията на чл.176 от ГПК е дало в първото съдебно заседание обяснение третото
лице – помагач А.Б..Това е станало в присъствие на представител на ищеца ,като
по никакъв начин не е нарушена нормата на чл.176 от ГПК и той е имал
възможност да зададе въпроси към лицето.
Същественото
в обясненията на Б. е твърдението му ,че изцяло е плащал консумативите за
имота,не познава ищеца и не му еплащал
наем.
Св.К
, посочен от Ш. ,твърди,че познава имота
и от 2010 година този имот се е използвал от В и А.,които първоначално го
използвали за дървообработване , а после отглеждали животни /крава ,телета
,кози ,зайци/.От 2016 година след като придобили имота ответницата и лицето ,с
което съжителства го използвали да отглеждат животни.Този свидетел не е виждал
друг в имота ,нито му е известно да е имало някакви спорове.
В
този смисъл са и показанията на св.М..
Показанията
на св.М. са доста неясни и противоречиви.От една страна твърди,че не е виждал А.Б.
и В.Д. в имота , а от друга страна сочи,че Б. /който присъства/ познава по
физиономия ,но не го знае по име.Според този свидетел Б.К. е владеел имота до
2009-2010 година.Така твърди и свидетеля Л. ,като и той уклончиво сочи,че А.Б. „ по едно време се въртеше там“.
Св.Б.
установява ,че до около 1995-1996 година е виждал Б.К. в имота и там се
обработвал дървен материал.После имота бил
на А.Б. ,като собствениците му разрешили да оставя в него сено.Имало
пожар и по този повод той видял и другия собственик на имота.
Св.К.
също установява,че А.Б. и В.Д. са в имота 6-7 години.Отглеждали животни ,а сега
в имота е ответницата Ш..Този свидетел е пазач на съседен имот от 20 години и
има непосредствени впечатления.
В
обясненията си Б.К. сочи,че имота бил
прехвърлен на баща му ,за да се избегнат задължения към банки и той си го
ползвал до 2007 и 2009 година .До 2010 година получавал наем , а после баща му
го продал наА.,,за да се „вземат едни пари“.
При
така установената фактическа обстановка , съдът намира предявения иск за
неоснователен.
На
първо място следва да се посочи,че ищеца твърди,че е собственик на ½
идеална част от имота ,а претендира ревандикация на целя имот.Следователно – на
½ идеална част от имота ,дори и според неговите твърдения ,той не е собственик.
Позовава
се на нищожност на първата сделка – от 1995 година.С влязло в сила решение е
прието че тази сделка е нищожна при условията на абсолютна симулация.
След
това обаче е последвала поредица от сделки.През 2009 година приобретателите по
нищожната сделка са прехвърлили имота наА.,който от своя страна през 2010
година го е прехвърлил на А.Б. и В.Д.,които пък през 2016 година са го
прехвърлили на ответницата Ш..
Действително
първоначално освен със своите права / по отношение на които е налице абсолютна
симулация/ ответника Б.К. се е разпоредил и с чужди права.Тъй като
приобретателите са знаели това/очевидно от обстоятелствата по делото /,те
очевидно реално права върху имота не са придобили.
Те
са се разпоредили обаче в полза наА. , той в полза на Б. и Д. , а те – са
сключили сделка с Ш..Няма каквито и да било данни по делото ,че последващите
приобретатели на имота , след К. са имали каквото и да е знание за
действителните отношения между ищеца и К. ,тоест ,че праводателите им не са
собственици на имота.Те са придобили имота на правно основание ,годно да ги
направи собственици , поради което имат качеството на добросъвестни владелци и
по отношение на тях следва да намери приложение нормата на чл.79 ал.2 от ЗС.
Шест
години след като са придобили имота праводателите на ответницата са се
разпоредили ,като са и го продали.
Съдът
приема обаче,че ответницата е придобила
права по сделка.Първия приобретател на имота от собствениците , придобили го по
привидна сделка еА..По отношение на него е приложима нормата на чл.17 ал.2 от ЗЗД.Няма спор,че иск за установяване на привидността е предявен едва през 2016
година и тогава е вписана исковата молба.
Следователно
,всички следващи приобретатели на имота са придобили права именно по
сделките.Валидна е и е породила правното
си действие и сделката ,с която Ш. е закупила имота.
Всеки
един последващ приобретател може да търпи възраженията ,че е придобил от
начален симулативен собственик,само доколкото той е недобросъвестен и доколкото
срещу него е вписана искова молба за разкриване на симулацията.
Не
бива да се забравя ,че в конкретния случай първия от исковете за разкриване на
симулацията е предявен само срещу Б.К.,П.К.,П.К. и М.К..
Следователно
съдът приема,че ищецът е загубил правата си върху идеалната част от имота и като така не е
активно материално-правно легитимиран да проведе успешно ревандикационен иск .
Но
дори да не се приеме това , то основателно е позоваването на придобивна
давност.Именно давността , предвидена в чл.79 ал.2 от ЗС следва да се обсъжда в
настоящия случай ,тъй като липсват каквито и да било данни за недобросъвестност
на купувачите- в частност Б. и Д. , тоест – наличие на знание,че имота не
принадлежи на продавачите.Безспорно е установено ,че именно те за упражнявали
владението върху имота повече от пет години , след което са го предали на
ответницата ,сключвайки договора за покупко-продажба с нея.
Доводите
в писмената защита,също не могат да доведат до различен извод. При
добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание,
целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния
ефект да не е настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била
опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява
демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността
е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона
петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене
чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.
По
изложените съображения , съдът намира ,че постановеното решение е правилно като
краен резултат и следва да бъде потвърдено.
На
ответницата Ш. се дължат сторените пред въззивната инстанция разноски – 500
лева ,договорено и заплатено адвокатско възнаграждение ,отразено и в
представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд
Велинград , постановено по гр.д.№ 1427 по описа на съда за 2017 година в частта
, с която е отхвърлен иска предявен
от Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** против В.М.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено, че Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на
основание договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ,
том , дело № /17.10.1995 г. по описа на Районен съд Велинград и нищожност на сделка, оформена в
Нотариален акт № , том, рег. № , нот. дело № /17.09.2001 г. на Районен съд
Велинград, вписан в служба по вписванията при РС – Велинград с вх. рег. № /17.09.2001
г. и осъждане на ответника да му предаде владението
на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м /пет хиляди
двеста шейсет и два квадратни метра/, парцел 052 /петдесет и втори/ от масив
105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и пет хиляди петдесет и две/
по картата на възстановената собственост на землището, находящ се в местността
„Стопански двор“, десета категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на
наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 -
пасище, мера на община Р. и имот № 105069 - местен път на община Р., който имот
е идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за имот
планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на
бивш стопански двор на гр.К., общ. Р., при граници и съседи на имота по
нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от
стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско
ползване, ведно с построената в западната част на подробно описания по-горе
имот стопанска сграда - О., построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/
кв. метра.
Осъжда Г.М.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В.М.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** 500 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.