О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ………………... /……..юли,
Година 2012, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
единадесети юли Година
2012
в закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
разгледа докладваното от съдията
Томова
търговско дело номер 1605 по описа
за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано след като с определение
№398/23.05.2012г. по т.д. №184/2012г. състав на ВКС, ІІ т.о., е отменил
определение №5037/08.11.2011г. по т.д. №1724/2011г., с което съдът е прекратил,
в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, производството по делото, образувано по исковата молба на Ц.И.В. ***, и е разпоредил нейното връщане на ищеца.
След възобновяване на
производството, с ново определение №2916/08.06.2012г. съдът е оставил исковата
молба без движение като е указал на ищеца да заяви по ясен и недвусмислен начин, чрез
изписване и на изрични диспозитиви (петитум),
броя и вида на предявяваните претенции; да изложи отделни, нарочни твърдения за
обосноваване на всяка една претенция; да посочи ответника, спрямо когото се насочва
всяка една претенция.
В изпълнение на това определение
ищецът Ц.В., чрез пълномощника си по делото адвокат П.Т.,
е депозирал молба вх. №20150/25.06.2012г.
Със същата предявяваните от ищеца искове са уточнени
по следния начин:
1. да се осъди
ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати
„сумата от 96 000 лв. (деветдесет и шест хиляди), дължима към 28.10.2008г. по
договор за кредит, както и законната лихва върху тази сума до окончателното й
възстановяване, която в нарушение на договорните отношения между страните е
предоставена на трето лице, при което на ищцата Ц.И.В. е причинена вреда в
размер на тази сума”.
2. да се осъди ответника
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на ищцата Ц.И.В. сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени ужас и страдания, във
връзка с неправомерно отнетата сума, както и мъка и страдания във връзка с
преживения стрес на нейния син.
За произнасянето по
представената облигационна претенция с предмет изплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, следва да се съобразят
представените и поддържани в исковата молба факти и обстоятелства относно
източника на възникване на правата и задълженията на страните по облигационното
правоотношение, съдържанието на тези права и задължения, нарушението на
правилата, определящи начина на упражняване на правата и на изпълнението на
задълженията, вредата и причинно - следствената връзка между тях. По отношение
на субективния елемент - вината, следва да се държи сметка за правилата за
добросъвестността, изисквани според закона, за упражняването на права и
изпълнението на задължения.
Съответно на
посочените критерии и фактори и във връзка с определяне правната квалификация
на спорното правоотношение, с което е сезиран, съдът, съобразно твърдените
факти и обстоятелства, следва да отграничи деликтната от договорната
отговорност. За целта и с оглед на индивидуализацията на материалните
правоотношения, представени с исковата молба, се установяват следните
правоотношения от съществено значение за предмета на повдигнатия правен спор и
неговата правна квалификация:
Твърди се от ищеца, че
между него и трето лице (Тодорка Куманова) е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на апартамент, с който е договорено купувачът да заплати
договорената продажна цена по начин, чрез който да се погаси съществуващата
ипотека върху договорения от него за покупка апартамент.
С оглед изпълнението
на това си задължение, купувачът кандидатствал пред ответната банка за
отпускане на кредитно финансиране, и наред с това възложил на кредитиращата го
банка да извърши разплащането на цената от откритата за целта негова
разплащателна сметка по начин, изискващ заличаване на ипотеката върху
апартамента, представяне на удостоверение за липсата на вещни тежести и на
нотариален акт за придобитата собственост от купувача.
Ищецът още твърди, че
в нарушение на договореностите относно начина на разходване на средствата,
предоставени по кредитното финансиране, ответната банка е постигнала резултат,
напълно несъвместим с интересите по кредитната сделка, изразяващ се в това, че
наличната при сключването на предварителния договор ипотека не е заличена и
въпреки, че средствата по кредита са постъпили по разплащателната сметка на
купувача, поради отклонението в начина на тяхното разходване, е било
възпрепятствано придобиването на собствеността върху договорения за покупка
апартамент.
С оглед на тези
твърдения на ищеца се разграничават три основни групи правоотношения:
Кредитно правоотношение,
по което задължението на банката да отпусне необходимото кредитно финансиране
на цената, договорена от ищеца за извършване на покупката на въпросния
апартамент, се явява изпълнено със заверката на разплащателната сметка.
Мандатно правоотношение,
възлагащо на банката да извърши платежните операции, свързани с изплащането на
цената по начин, осигуряващ финализиране на сделката за покупката на
апартамента и удостоверяващ придобиването на собствеността от купувача свободна
от тежести и ипотеки, учредени отпреди от продавача в полза на трети лица.
Обезщетителна
отговорност на банката за възпрепятстване постигането на желания от ищеца -
купувач правен резултат, в резултат на нарушението на правилата по мандатното
правоотношение.
При така установената
индивидуалност на посочените правоотношения, при квалификацията на предмета на
иска следва да се заключи, че се касае за иск с правно основание чл.82, във вр.
с чл.280 и сл. от ЗЗД, изразяващи се в претендирана от ищеца обезщетителна
отговорност на ответника за неизпълнение на договорно задължение.
Във връзка с тази правна
квалификация и бидейки задължен с нормата на чл.5, във вр. с чл.7, във вр. с
чл.17, ал.1 от ГПК, съдът намира за уместно да укаже
на страните следното:
Изискването за
добросъвестност е общо изискване на закона, формулирано едновременно и с
нормата на чл.45 от ЗЗД, и с нормата на 63 от ЗЗД, в запрета да не се вреди
другиму. Разграничителният критерий в двата общи текста, уреждащи отношенията
на добросъвестността, е обективен и се съдържа в правното положение на третите
лица спрямо патримониума на носителя на правото да изисква от правната публика
да не се вреди на неговите интереси. В хипотезата на чл.63 от ЗЗД, това правно
положение е лимитирано от съществуващата облигационна връзка между две лица,
представени като страни в конкретно договорно отношение - положение, явяващо се
определящо спрямо механизма и начина, по който запретата да не се вреди другиму
е строго и дефинитивно адресиран към конкретни права и задължения, формиращи
съдържанието на съответната облигационна връзка. Така в нормата на чл.21, ал.2
от ЗЗД, законодателят разграничава задължението да не се препятства
изпълнението на определен контракт от трети нему лица от задължението на
страните по този контракт добросъвестно да изпълняват произтичащите от него
права и задължения.
В контекста на
посочените разпоредби и съобразено с изложената от ищеца правна и фактическа
обстановка е необходимо да се отбележи, че поставеният въпрос относно
добросъвестността на банката спрямо законните права и интереси на ищеца в
качеството му на възложител, следва да намери решение на плоскостта на
договорното право, а не на деликтната отговорност, както неправилно се твърди в
уточняващата молба на ищеца.
С цел
яснота и прецизност, съдът намира за необходимо да обърне внимание на страните
върху същностната отлика на деликта от договорната отговорност.
При
деликтното вмешателство в договор, разгледано в хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗЗД, деликвента, като трето лице, е законно неспособен да наруши изпълнението
на договорните права и задължения. В този смисъл разпоредбата на ал.1 от
посочения законов текст, адресира действието на договора до страните по него, а
в ал.2 установява забрана спрямо третите за договора лица. Все така в нормата
на чл.20а от ЗЗД законодателят определя правното положение на лицата, сключили
договор, като поставени под закон с действието на сключения договор.
Задължението
за добросъвестност на страните по договора е задължение за изпълнение на
поетите с него ангажименти и брани страните само от единствено възможното
увреждане – неизпълнението на тези ангажименти.
Деликтното
право защитава интереса от увреждане по какъвто и да е начин, и то едновременно
по отношение на всяка от страните, представени по договора.
Формата
на нарушение на задължението за добросъвестно изпълнение на договора е
предопределена - регистрира проявление само и единствено според съдържанието на
договорните ангажименти – пасивно (неизпълнение
на конкретно задължение ) и
активно (недобросъвестно упражняване на конкретни права с цел да се увреди
насрещната страна ).
При
деликта задължението да не се вреди другиму е общо и нарушението на тази
забрана не се явява предопределено от конкретното съдържание на едно или друго
договорно право или задължение.
При
нарушение на изискванията за добросъвестност разликата между договорната и
деликтната отговорност проявява и отличия както при оценката на вредите, така и
при оценката на субективния елемент. Съгласно правилото на чл.51 и чл.52 от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, стига
те да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като вината при
деликната отговорност се презюмира. При договорната отговорност обезщетителната
отговорност е разграничена с нормата на чл.82 от ЗЗД като отговорност за
обезщетяване на имуществените вреди – пряка загуба и/ или пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
С оглед
на посочените различия между договорната и деликтната отговорност, и съответно
на приетата правна квалификация по предмета на исковата защита, като
отговорност, следваща от неизпълнението на договорните задължения, поети по
мандатното правоотношение от страна на банката - ответник, съдът намира,
че предявеният от ищцата иск за обезщетяване от страна на ответника на
настъпили за нея неимуществени вреди е недопустим, поради което производството
по него следва да се прекрати.
По редовността на останалата част
от исковата молба съдът ще се произнесе след влизане в сила на настоящото
прекратително определение.
По изложените съображения и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.
№1605/2012г. по описа на Варненски окръжен съд, образувано по исковата молба на Ц.И.В. ***, със
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №16, ет.1, ап.3, адвокат
П.Т.,
в частта му,
досежно предявен иск за осъждане на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, гр. София, да й заплати сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживени ужас и страдания, във връзка с неправомерно
отнетата сума по сключения между страните договор от 17.10.2008г. за
предоставяне на ипотечен кредит, както и мъка и страдания във връзка с
преживения стрес на нейния син.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца.
По
редовността на исковата молба
в останалата й част съдът ще се произнесе след влизане в сила на настоящото
прекратително определение.
Председател: