№ 1748
гр. Пловдив, 19.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 2615 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Синкроно“ ЕООД, ЕИК 206***423, със седалище
и адрес на управление: - гр. Куклен, обл. Пловдив,
Стопански двор, представлявано от *** М. П., чрез адв.
Г.Д., против Ревизионен акт № Р-16001621006385-091-001 от 29.06.202 г., издаден
от В.П.А. и К.Г.Н.– органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение № 430 от 19.09.2022 г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите, в частта за допълнително
начислен ДДС в размер на 1 558.30 лв. и отказан данъчен кредит в размер на
37 734.27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 90.03 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че при
издаването на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка със събирането и преценката на доказателствата в административното
производство, като се сочи, че в ревизията не са събрани или посочени конкретни
доказателства, които да установяван наличието на симулация, а от констатациите
на ревизиращите и директора дори не става ясно дали органите по приходите
твърдят наличието на абсолютна или относителна симулация. На следващо място се
сочи, че в никакъв случай не може да се изисква от получателя по доставка да
проверява и потвърждава обезпечеността на своите доставчици да доставят
фактурираната стока или услуга, нито доказването на реалността на доставките, и
оттам законосъобразното възникване на право на приспадане, следва да се предпоставя от установяването на тази обезпеченост. По
отношение на констатациите за недоказана ВОД се сочи, че непопълването на
отделни реквизити или колони или неправилното им попълване е ирелевантно при преценка на относимите
към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената
сила на товарителниците по подразбиране. Претендират се разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата по доводите, изложени в нея.
Директорът на
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П., е на
становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената
по делото писмена защита и, като такава, следва да бъде отхвърлена. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт
е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.
Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод
за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621006385-020-001 от 12.11.2021
г. /л.516, т.2/, издадена от В.П.А., ***при ТД на НАП - Пловдив, е възложена
данъчна ревизия на „Синкроно” ЕООД, с обхват задължения за данък върху добавената
стойност за периода 01.07.2021 г. – 30.09.2021 г., като е определен срок за
извършване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 22.11.2021 г. по електронен път. Със заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001621006385-020-002 от 18.02.2022 г. /л.168, т.1/ срокът
на ревизията е продължен до 21.04.20122 г., като и тази заповед е връчена по
електронен път на 21.02.2021 г.
В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001621006385-092-001/04.05.2022 г. /л.129, т.1/. Срещу така изготвения РД,
в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. №
70-00-5762/16.06.2022 г. (л.43, т.1), ведно с доказателства. След разглеждане
на възражението и въз основа на издадения РД, органите по приходите са издали Ревизионен акт №
Р-16001621006385-091-001 от 29.06.2022 г. /л.36, т.1/.
По жалба на „Синкроно” ЕООД е издадено Решение № 430
от 19.09.2022 г. /л.22, т.1/ от директора на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което
РА е потвърден, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 1 558.30 лв.
и отказан данъчен кредит в размер на 37 734.27 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 90.03 лв.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по
делото са представени: Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 год. /л.3, т.1/, Заповед
№ РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.7, т.1) и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.9,
т.1), издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.
Представени са също така, сертификати за валиден електронен подпис на
длъжностните лица (л.11, т.1), изготвили административния акт, както и електронен
носител – CD (л.599, т.3).
Изложеното до
тук налага да се приеме, че процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1
от ДОПК, органи на приходната администрация. Ревизионното производство е
образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както
ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за
това форма.
Следва, в случая,
да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се
установява, че ЗВР и заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и
ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи.
Отделно от това,
всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на
доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда
на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага
извода за спазени от приходната администрация принципи за обективно, служебно и
добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение
за установяване задълженията за данъци на дружеството.
Впрочем, дори в
хода на съдебното производство да се установи, че са налице нарушения на
процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само
по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен
резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на
чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния
спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно
производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери
наличието на всички материалноправни предпоставки за
определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на
процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение
на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните
задължения.
Съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Извършваната
от дружеството дейност през ревизирания период е търговия на едро с други
нехранителни стоки с код по КИД 4649 и по НКИД 20035147 – търговия на едро с
други стоки за домакинството. При упражняване на дейността дружеството
стопанисва склад под наем, находящ се в гр. Куклен, обл. Пловдив, Стопански двор. Обектът е нает от „Империя.ком“ ООД от „Маратон – 95“ ООД, с ЕИК *********, по договор
за наем от 01.03.2021 г. е преотдаден под наем на „Синкроно“ ЕООД с договор за наем между „Империя.ком“ ООД и „Синкроно“ ЕООД от
10.03.2021 г. Дружеството няма собствена складова база, няма ДМА. Не е
предоставена информация и документи за издадени фактури за наем от „Империя.ком“ ООД и разплащания за ползвания под наем обект от „Синкроно“ ЕООД.
Задълженото
лице е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 02.04.2021 г. Не са извършвани
промени в регистрацията по ЗДДС. На „Синкроно“ ЕООД
не е извършвана предходна ревизия по ЗДДС. Лицензии, други регистрации и
разрешителни за извършване на дейност не са представени.
В
хода на настоящата ревизия са извършени редица процесуални действия, подробно
описани в РД на стр. 2 от същия (л.129-гръб – л.130, т.1).
Ревизията
по ЗДДС обхваща периодине от 01.07.2021 г. –
30.07.2021 г.
I.
Относно
непризнат данъчен кредит.
На основание чл.70
ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 и чл.69 ,ал.1 т.1 от с. з., с
мотив за липса на реално осъществени
доставки на стоки и услуги по смисъла на
чл.6 и чл.9 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен креди по фактури,
издадени от следните доставчици:
1.
„Долмаг“ ЕООД по фактури № 10194/08.07.2021 г. с предмет 6
бр.
климатици с марка „Star Lidht ACM-12-FOWF“; №
1097/28.07.2021 г. с предмет – софтуер за търговски обекти и интернет услуги за
представители; № 10187/20.05.2021 г., № 10188/21.05.2021 г. и №
10209/28.09.2021 г. с предмет "Globby enterprise imperia.com
G00532, Globby premium G001532“ и други, на
чужд език, без превод, всички на стойност 21 368.08 лв. и ДДС –
4 273.62 лв.
При
извършена насрещна проверка на „Долмаг“ ЕООД са
представени горепосочените фактури, банково извлечение за частичното им
разплащане, заверено копие на фактура № **********/06.07.2021 г. от предходен
доставчик „Емаг интернешънъл“
ООД на 6 бр. климатици
„Star Lidht ACM-12-FOWF“,
хронологичен опис на сметка *** – Стоки за 2021 г., хронологичен запис на
сметка ***- Клиенти за 2021 г. и писмени обяснения, че климатиците
са доставени до обект на дружеството на адрес: гр. Пловдив, ул. „Неофит Рилски“
№ 1, след което са транспортирани от *** на дружеството А.М. до гр. Куклен,
Стопански двор и са предадени на М.П.. Относно останалите доставки е посочено,
че са за софтуер и услуги по инсталиране, настройки, доработване на софтуер,
който не е стандартен, не е записан на технически носител, а се инсталира с
отдалечен достъп чрез интернет.
2.
„Фаматек“ ЕООД по фактура № 3/30.07.2021 г. на стойност
126 791.70 лв. и ДДС 25 358.33 лв., с предмет – авансово плащане за
доставка на „Asics Miner S19 PRO 110“.
При
извършена насрещна провера на „Фаматек“
ЕООД са представени: - фактура № 3/30.07.2021 г., банково извлечение за
получено плащане в размер на 152 150.00 лв. на 26.07.2021 г. по оферта №
3/22.07.2021 г. и хронологичен опис на сметка *** – Клиенти за 2021 г.
3.
„Густами“ ЕООД по
фактура № 56/06.09.2021 г. на стойност 15 900.00 лв. и ДДС 3 180.00 лв.
с предмет – сладкиш панетоне.
При
извършена насрещна проверка на „Густами“ ЕООД са
представени: - фактура № 56/06.09.2021 г., банково извлечение, хронологични
описи на сметка *** – Клиенти за 2021 г. и сметка 303 – Продукция за 2021 г.,
договор за наем от 01.10.2019 г. с „Маратон – 95“ ООД и писмени обяснения, че
дружеството е производител на продадените стоки; товаро-разтоварните
дейности са били извършени от А.А. и Е.Я.– общи
работници, с ръчни колички до склад в съседство.
От
страна на „Густами“ ЕООД не е представена информация и документи от РЗИ
за производство на сладкарски изделия, не са представени здравни книжки на
работещите, пряко заети д производството на сладкарски изделия; не е
представена информация за налични машини – собствени или наети, за производство
на сладкарски изделия.
При
извършена проверка в информационните масиви /ИМ/ на НАП, документирана с
Протокол № 1760291/08.03.2022 г., е констатирано, че от дружеството е подадена
информация за трудово правоотношение с Д.А.А. на 4
часов работен ден, считано от 25.10.2021 г. на длъжност – машинен оператор за
производство на тестени изделия.Няма подадена информация за сключени договори с
технолози за производство на сладкарски изделия. Не е представено разрешително
за производство на сладкарска продукция от Агенция по безопасност на храните.
4. „Империя.ком“ ЕООД по фактура № 8/27.09.2021 г. на
стойност
27 323.60 лв. и ДДС 5 464.72
лв., с предмет – течни перилни препарати, омекотители
и етикети.
При
извършена насрещна проверка на „Империя.ком“ ЕООД са
представени фактура № 8/27.09.2021 г., банково извлечение за получени плащания
в размер на 65 576.64 лв. на 27.09.2021 г., хронологичен опис на сметка ***-
Стоки за 2021 г., хронологичен опис на сметка *** – Клиенти за 2021 г., договор
за наем с „Маратон – 95“ ООД от 01.03.2021 г. и копие на фактура №
**********/20.09.2021 г. от предходен доставчик „Престиж 2007“ ЕООД.
В
отговор на връчени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице, от страна на РЛ, са представени процесните
фактури, банкови извлечения за извършени плащания по фактурите,
осчетоводяването на фактурите и разплащанията.
При
извършени проверки в ИМ на НАП е констатирано, че доставчиците не разполагат с
персонал за извършване на доставките, тъй като няма подадена информация за
сключени трудови договори в периодите на издадените фактури.
Ревизиращият
екип е анализирал събраните в хода на ревизията документи, обяснения и
информация, и като е взел предвид факта, че както доставчиците, така и РЛ не са
представили никакви доказателства относно кадрови и технически потенциал на
въпросните доставчици, ревизиращите органи са формирали извода, че няма реално
извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС между „Синкроно“ ЕООД и процесните,
посочени по-горе, доставчици на стоки и услуги, тъй като няма възникнало
събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Отказано е правото на приспадане на
данъчен кредит на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т. и ал.1 и
чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, както се посочи по-горе. За да потвърди РА в тази част, решаващият
орган e възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е
посочил допълнително, че РЛ лице не се е справило със задачата да обори
констатациите на ревизиращия екип, тъй като, от „Далмог“
ЕООД, „Фаматек“ ЕООД, „Густами“
ЕООД и „Империя.ком“ ЕООД, не са представени
доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност – хронологични и
аналитични разпечатки на сметки, отчитащи материали, стоки, продукция и др.
доказателства за наличието им към датата на издаване на спорните фактури към „Синкроно“ ЕООД. Не са представени доказателства къде са
съхранявани стоките, материалите, продукцията по продажбите им, за складова
база или за търговски обект, където са предадени и да е започнало
транспортирането им, както и доказателства за ресурсна обезпеченост за
извършването на фактурираните стоки, в т. ч. нужния квалифициран персонал. Посочено е също така, че представените
счетоводни регистри са частични, в хронологичните регистри на с/ка *** – Стоки, липсва аналитичност по видове стоки, което
препятства съпоставката на налични и продадени стоки. Тази е тезата на
решаващия орган по отношение доставката на стоки от цитираните по-горе
дружества, като изрично е посочена и нормативната уредба, която урежда този
въпрос.
Що се отнася до
доставките на услуги от доставчика „Долмаг“ ЕООД (софтуер
за търговски обект и интернет услуги за представители) директорът на Д „ОДОП“ е
посочил, че изпълнението на услуга е насочено към постигане на конкретен
стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя и за да се
приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена в обема
и по параметрите, по който е уговорена между страните, което означава, извършената
услуга следва да съответства по вид, количество и качество на уговореното между
страните. Отбелязано е също така, че от страна на РЛ не са представени
доказателства за сключен договор, за реално извършване и приемане на
фактурираните услуги.
Коментирана е
подробно и фактура № 3/30.07.2021 г.
издадена от „Фаматек“ ЕООД на стойност
126 791.70 лв. и ДДС 25 358.33 лв., с предмет – авансово плащане за
доставка на „Asics Miner
S19 PRO 110“, за която е формиран извод, че няма представени доказателства –
договор, оферта, както и, че нормата на чл.25 ал.7 от ЗДДС указва, че
извършеното плащане следва да е обвързано с конкретна облагаема доставка,
защото в противен случай платените суми представляват паричен поток и не следва
да се считат свързани с конкретни облагаеми доставки.
Крайният извод
на решаващия орган в насока изложеното е, че в случая са издадени фактури към
жалбоподателя, без да са налице представени доказателства за реалното
осъществяване на вписаните в тях доставки на стоки и и услуги. Отделно от това
е посочено, че фактурите са частни писмени документи и относно отразените в тях
стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е, да
докаже, че отразените стопански операции са действително осъществени. В подкрепа
на горните изводи е цитирана практика на СЕС.
В съдебно заседание на 13.06.2023 г. е изслушана
и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало
всички приложени по делото документи, извършило е проверка в счетоводството на
жалбоподателя, както и е анализирало допълнително представени в съдебно
заседание на 28.09.2023 г. счетоводни документи. По отношение отказания данъчен
кредит, вещото лице е описало всяка една от процесните
фактури от всички доставчици на стоки и услуги, съпътстващите ги документи
съставените счетоводни записвания във връзка с всяка една от доставките,
извършените разплащания, като крайният извод на вещото лице в тази насока е, че
счетоводството на „Синкроно“ ЕООД е водено редовно,
тъй като, всички описани счетоводни операции са съставени и отразени коректно в
регистрите на жалбоподателя. Счетоводните записвания отговарят на изискванията
на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти; всички счетоводни записвания са
намерили отражение в отчетността на дружеството, съгласно оборотната ведомост и
главна книга Финансовият резултат от процесните сделки участва във формирането на облагаемата
печалба на дружеството за 2021 г.; данните от счетоводната отчетност са
отразени вярно в ГФО на дружеството за 2021 г; налице и съпоставимост на
приходите и разходите в един и същи отчетен период, налице е документална
обоснованост; заведена е двустранна форма на счетоводно отчитане и са налице
необходимите хронологични и синтетични регистри. Заведена е аналитична
отчетност по контрагенти, както и по видове и количества на стоките, което
позволява проследимост на заведените и отписани
количества стоки.
По
основателността на жалбата в частта за отказан данъчен кредит:
При обсъдената фактическа обстановка, не е
спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията
на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на
процесните стоки и услуги, по които лицето е
получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица,
издадени са съответните документи, плащанията са отразени редовно в
счетоводството на жалбоподателя.
Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането
им като проявени юридически факти, така
както се твърди от ревизираното лице.
Пряко
приложимото в случая национално право, предвижда следното:
За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от
условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване
правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли
е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 от ЗДДС, и едва след това
да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в
нормата на чл.71 от ЗДДС.
В посочения
смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно, правото на данъчен кредит на
получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че
ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87
Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено
в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан
във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително
дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени,
доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки
фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително
дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Изрично в
решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да
се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на
приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на
облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата
за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали
може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на
стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че
доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите
на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип
правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи,
Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В допълнение,
според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа
обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета,
според което, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни
доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но
само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за
наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по
приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката,
с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Също така
константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11,
че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански
субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да
се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска
операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т.48 от
решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел
за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се
позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни
органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни
данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на
доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
/решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т.48 и т.49/.
Тук е важно да
се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за
извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция
за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото
на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на
СЕС по дело С-324/11.
Внимание
заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано
право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури
не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена
обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове
на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този
контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в)
държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ
може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на
държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за
правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала
възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като
съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва
да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на
дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги,
тяхното количество и предмет.
В резултат на
това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже
на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни
фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за
отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване,
естеството и стойността на фактурираните сделки.
В съответствие с
визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС
като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на
данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС - фактурата
задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на
услугата.
Тук следва да се
има предвид и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК,
т.е. лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя
на главно и пълно доказване, че са налице законово установените предпоставки по
чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит.
Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на
предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело
№ С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им
отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да
обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от
съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя
е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като
предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Както при
доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за
реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката, и такива, сочещи
прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на
разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури;
плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки;
осчетоводяване по с/ка *** "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка
4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка
702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо -
предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени
вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски
показания и др.
Доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът
на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС
Без значение от
кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са
взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да
се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и
къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено
товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого
са предадени и приети.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на
услуга.
В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че договорите за поръчка са нормативно
регламентирани в раздел в чл.280 и сл. от Закона за задълженията и договорите. С
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му правни действия. Договорът за поръчка се сключва изключително с оглед
личността на довереника – страни по договора са доверител и довереник, т.е. при
сключването на такъв договор съществено е доверието между страните и затова е
важна личността на довереника, поради което, със смъртта на довереника, договорът
се прекратява.
Какъв е резултатът от тази процедура? - Да се установи конкретно, дали след
сключването на договора за поръчка довереникът е изпълнил възложеното му правно
действие като добър стопанин и да се грижи за полученото във връзка с нея имущество.
За да се установи наличието на процесните
доставки на услуги - софтуер за
търговски обект и интернет услуги за представители, като позитивно проявени
факти, необходимо е тези именно данни да бъдат заявени и доказани от
жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи, като в случая
не се констатират каквито и да било данни
за изготвянето на двата продукта, предоставени от доверителя.
При договори за
прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се
прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл, в
случаите на продажба на родово определени вещи, ако между страните не е
уговорено друго, когато транспортът се извършва от доставчика или за негова
сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва в момента на предаване на
стоката на получателя.
Как се съотнася горната фактическа и правна установеност към конкретиката на настоящия казус?
По отношение на фактура № 56/06.09.2021 г. на стойност 15 900.00 лв.
и ДДС 3 180.00 лв. с предмет – сладкиш панетоне,
съдът намира, че не са налице убедителни доказателства за реалността на доставката.
Макар за тази доставка да са представени: - банково извлечение, хронологични
описи на с/ка ***ъ – Клиенти за 2021 г. и с/ка 303 – Продукция а 2021 г., договор за наем от 0110.2019
с „Маратон 95“ ЕООД и писмени обяснения, от страна на дружеството-доставчик не
са представени доказателства за налични – собствени или наети ДМА – техника за
производство на сладкарски изделия, данни за наличен персонал, както и здравни
книжки за всеки един от него, не е представена информация от РЗИ за
производство на сладкарски изделия, документи от Агенцията по безопасност на
храните относно производство на сладкарски продукти, както и данни за нает
технолог за производство на такива хранителни стоки. В хода на ревизията, от
страна на това дружество не са представени и необходимите счетоводни регистри,
с оглед извършване на установяване на разходи, свързани с производството на
тези сладкарски изделия – покупка на продукция, работни заплати, социални
осигуровки на наети лица и пр.
Аналогичен е изводът на този състав на съда и по отношение констатациите
относно доставките от „Империя.ком“ ЕООД – по ф-ра № 8/27.09.2021 г. на стойност 27 323.60 лв. и ДДС
– 5 464.72 лв. с предмет на доставка – течни перилни препарати, омекотители и етикети. В отговор на отправено ИПДПОЗЛ са представени
абсолютно същите документи, както от „Густами ЕООД, и
копие на фактура № **********/20.09.2021 г. от предходен доставчик „Престиж
2007“ ЕООД.
Не са представени данни за
материално-техническа база – транспортни средства, както и за кадрови ресурс,
данни за транспорта на стоките, пътни листове, разходи за гориво на
транспортните средства, от кои лица е извършено приемо-предаването
на стоките. Не са представени и доказателства за редовно заведена счетоводна
отчетност – хронологични и аналитични разпечатки. Горното налага извода, че
това дружество не разполага с персонал за извършване на доставките, поради
което е в невъзможност да извърши доставката по процесната фактура. Или иначе
казано, прехвърлянето на собствеността върху стоките – течни перилни препарати,
омекотители и етикети не е доказано. Не са
представените достатъчно убедителни доказателства за облигационните отношения с
посочения доставчик; не са представени товарителници, пътни листове; не се
установява кои са лицата, ангажирани с доставката, от къде е натоварена
стоката, с какво превозно средство е транспортирана, къде е била съхранявана и
как е предадена. Фактът на предаването на стоката от доставчика „Империя.ком“ ЕООД на ревизираното лице не може да се потвърди
единствено с представените в хода на ревизията документи. Като косвено
доказателства за липсата на реалност на фактурираната доставка, следва да се
съобрази, че не се доказва доставчикът да има съответни складови бази или
търговски площи, офиси, МПС – собствени или наети, наличие на стока, която да
достави на оспорващия. Не се установява и кадровия му потенциал. Изводът за
нереалност на тези доставки се обосновава от съвкупната преценка на всички
установени по делото факти, както от невъзможността на доставчика да достави
стока от вида на фактурираната, така и от липсата на убедителен доказателства
за факта на предаването на стоката от сочения във фактурата доставчик на
получателя.
По отношение на фактура № 3/30.07.2021
г., издадена от „Фаматек“ ЕООД, с предмет на сделката – авансово плащане за
доставка на „Asics Miner
S19 PRO 110“ (вид електроника), е необходимо да се отговори на въпроса: - кога
може да се упражни правото на ДК, което поражда наличието на фактура за
авансово плащане?
Разпоредбата на чл.72 от ЗДДС
регламентира, че правото на приспадане на ДК може да се упражни за данъчния
период, в който е възникнало такова право или в един от следващите периоди.
В случаи на авансово плащане, фактурата
следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (
чл.113 ал.4 от ЗДДС) При такива случаи няма възникнало данъчно събитие, но
данъкът става изискуем, при което се поставя въпросът: - възниква ли право на
ДК, щом като към момента на издаване на фактурата не е налице данъчно събитие и
как ще се процедира, ако доставката, във връзка с която е издадена тя, се анулира? В този случай следва да се
преценят всички факти и обстоятелства, които имат отношение по въпроса,
включително и тези, настъпили след издаването на фактурата, като следва да се
има предвид, че може да се установи, че са налице всички условия за възникване
на право на ДК за дадено авансово плащане, но то е ползвано в данъчен период
преди нормативно определения период за неговото възникване. И тъй като в
действащия ЗДДС, упражняването на правото на приспадане на ДК не е обвързано
нормативно с датата на издаването на фактурата, то може да се приеме, че ДК е
ползван преждевременно, което само по себе си влече лихви и дори налагане на
санкция по чл.182 от ЗДДС.
В случая, по ф-ра
№ 3/30.07.2021 г. е безспорно установено, че няма издадена фактура за
приключени сделки от това дружество и реално прехвърляне на стоки от него. Представените
с възражението 3 бр. фактури: - № 10/06.08.2021 г., № 11/12.08.20221 г. и №
14/11.10.2021 г., издадени от „Синкроно“ ЕООД на Zerolock S.r.l.
(Италия), не може да докаже наличие на последваща облагаема доставка, тъй като от данните в ИМ на
НАП безспорно се установява, че в дневниците за продажби на „Синкроно“ ЕООД, подадени до последния приключен период по
ЗДДС – м.05.2022 г., вкл., няма отразени
фактури с посочените номера и дати, поради което липсват доказателства за
финализиране на сделката между „Синкроно“ ЕООД и „Фаматек“ ЕООД. Горните констатациите на органите на
приходната администрация не са оборени в настоящото съдебно производство, тъй
като извършеното плащане по фактурата , издадено от този доставчик, не е
обвързано с конкретна облагаема доставка – липсва конкретизация, вид, обем,
цени и други параметри, които да индивидуализират стоката, която е прехвърлена.
В случая, оспорващият твърди факти и обстоятелства, от които се стреми да
черпи благоприятни за себе си правни последици. При липсата на доказателствата,
които да кореспондират помежду си и взаимно да са обвързани, като следват
хронологията на осъществяване на сделката, съдът е длъжен да приеме за установено,
че съответната доставка не е извършена.
На следващо
място, не са представени доказателства за облигационни отношения с нито един от
цитираните по-горе четирима доставчика,
липсват каквито и да е данни, за да
бъде индивидуализиран предметът на услугите от „Долмаг“
ЕООД, техните параметри, условия и ред за изпълнение, пряко ангажираните за
изпълнението лица; липсват и доказателства за материално-техническа и кадрова
обезпеченост – ДМА, инвентар, разрешителни, специалисти и пр.). Наличието само
на фактура не е достатъчно да се определи нито конкретният вид на услугата,
нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи
извършвани ли са услугите, и от кого точно са извършени конкретните видове
дейности, наличието на стоки в патримониума на всеки
един от останалите трима доставчици, транспортните средства, с които са
извършени доставките, кои са лицата, извършили транспортирането на стоките от
база на продавача до база на купувача, лицата приемо-предали
стоките,
По отношение
доставката на услуги, по делото липсват каквито и да е доказателства и относно
кои са били пряко ангажираните с конкретните дейности лица, какъв точно е
софтуерът аз търговския обект и каква е интернет услугата за представители.
Неясен е начинът, по който е обективиран целеният
резултат, респ. приемането му от ревизираното лице. Не се установява на
изпълнителят да се е предоставено каквото и да е задание за твърдените във
фактурите услуги. Или иначе казано, в сочения смисъл липсват доказателства за
реални облигационни отношения между страните.
В тежест на жалбоподателя беше да докаже какви именно дейности е указвал
на доставчиците, как и кога те са ги извършили, от кои физически лица, къде и как
са били извършени услугите и какво точно е приело като изпълнение по договора
РЛ. Тук отново следва да се отбележи, че то претендира
един благоприятен за себе си факт и е длъжно, при условията на пълно насрещно
доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни
последици.
В
случая, се каза, че липсват приемо-предавателни
протоколи. Липсва и кадрови ресурс за изпълнение на процесните
услуги.
В обобщение по обсъдените по-горе доставки, за които не се установява
реално изпълнение следва да се посочи, че макар и документално оформени в
счетоводството, не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по отношение
на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които
търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват
вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия.
Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата
норма на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да
отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове.
При последващ контрол всички събрани доказателства
подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на
съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.
Законът
при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на
преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по
начина, по който същата е обективирана в съставените
първични счетоводни документи, а след това и за правилното й счетоводно
отразяване.
Тук
е мястото да се посочи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй
като същото е изготвено само и единствено въз основа на документи, предоставени
от жалбоподателя, без проверка в счетоводствата на доставчиците, и крайният
извод на експерта по никакъв начин не променя изводите на приходната
администрация, а и каза се, налице е привидно отразяване на действителността
във формалните актове.
Горното налага
изводът на този състав на съда, че по делото формално са представени
изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи
без материална доказателствена сила, а само с
формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с
останалия доказателствен материал по делото с оглед
установената фактическа обстановка.
При липса на
основната предпоставка - реално
извършване на доставка на стоката и на услугата, следва да бъдат приети за ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и
отразяването на това по счетоводните записвания. Трайно е възприето в
практиката на съдилищата, че последваща реализация на
стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено
доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за
признаване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят не доказа договорените
между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно
събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по
приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на стоките и липса на
материална и техническа обезпеченост на доставчиците допълват основанието за
отказ на правото на данъчен кредит, а, именно, липсата на реална доставка. При
това положение, след като не е доказана реалността на процесните
доставки, правилно и обосновано органите по приходите са отказали правото на
приспадане на данъчния кредит.
II.
Относно
допълнително начислен ДДС.
През ревизирания
период м.07.2021 г. „Синкроно“ ЕООД е декларирало
извършени доставки на стоки от територията на страната до територията на друга
държава-членка, които по смисъла на чл.7 от ЗДДС са вътреобщностни
доставки /ВОД/. Издадена е фактура № 8/08.07.2021 г. на стойност 7 791.50
лв., с получател Logi4World S.R.L. с VIN № IT15601291006,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка и предмет на доставка 6
бр. климатици с марка „Star
Lidht ACM-12-FOWF“.
По
фактурата „Синкроно“ ЕООД не е начислило ДДС на
основание чл.53 ал.1 от ЗДДС, тъй като е приело процесната доставка като
такава, попадаща в обхвата на чл.7 от с. з., поради което е приложена нулева ставка.
В
същото време ревизията е установила, че дружеството не притежава необходимите
документи за доказване на извършената ВОД, тъй като в случая не са изпълнени
условията на чл.45 от ППЗДДС за наличие на обстоятелства за ВОД.
До
тези изводи органите по приходите са стигнали, след като, във връзка с
декларираните ВОД на стоки, на ревизираното лице са връчени искания за
предоставяне на документи и писмени обяснения относно прилагането на нулева
ставка на данъка, на основание чл.53 ал.1 от ЗДДС.
В
отговор на исканията са представени: фактура № 8/08.07.2021 г., транспортен
документ (ЧМР), банково извлечение за м.11 за получена сума в размер на
7 772.26 лв. без посочено основание, счетоводни регистри и оборотна
ведомост, в които, към 30.0.9.2021 г. ревизираното лице има вземане от
Logi4World S.R.L. в размер на 344 453.77 лв. Представени са писмени
обяснения, че при ВОД са ползвани услуги на „Ес Ди Карго“
ЕООД – спедитор, а транспортът е извършен от „Вижън
транс“ ООД.
Органите
на данъчната администрация са констатирали, че в представената международна
товарителница не е вписан превозвач, а само регистрационен номер на превозното
средство – СВ 03 87 АС, не е посочен адрес на товарене на стоките; в кл.24 не е вписано мястото на получаване на стоките; няма
вписана дата на получаване; не са положени подпис и печат на получателя.
При
извършена насрещна проверка на „Вижън транс“ ООД са
представени: - писмени обяснения; фактура № 5255/10.08.2021 г., издадена от „Вижън транс“ ООД на „Ес Ди Карго“
ЕООД на стойност 648.00 лв. за транспорт от България до Италия с автомобил с
рег. № СВ 76 01 ВС на 21.07.2021 г.; товарителница № 013638/28.07.2021 г. за
транспорт с изпращач „Долмаг“ ЕООД и получател „Вижън транс“ ООД на 4 бр. палети, с автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № СВ 03 87 АС
с място на натоварване – гр. Куклен и място на разтоварване – гр. София, в
която няма вписани данни на „Синкроно“ ЕООД или на
представител на дружеството; заявка-договор за транспорт № 21-07-247/27.07.2021
г., в която е уговорена дата за натоварване 29/30.07.2021 г.; вид на товара 2 еп. + 2 пал.100/120, тегло
1 800 кг; с адрес на разтоварване – Ferentino, Via Asi Consortile
10 Logi4World S.R.L.,
със срок на доставка 03. – 04.08.2021 г. с цена 540 лв. без ДДС платими в
30-дневен срок; договорът е сключен с „Ес Ди Каргов“
ЕООД; международна товарителница (ЧМР) от 28.07.2021 г., в която има положен
нечетлив печат на фирмата превозвач и вписано на ръка транспортно средство с
рег. № С 05 58 ЕК; в кл.24 са положени печат за
дружеството-получател и подпис на лице, които не се четат; регистрационни
талони на влекач с рег. № СВ 76 01 ВС и товарно полуремарке
с рег. № С 05 58 ЕК.
Съгласно
писмените обяснения на *** на „Вижън транс“ ООД –
Илия Василев Стойчев, стоката е докарана в база на дружеството с друг
автомобил, нает от „Ес Ди Карго“ ЕООД, както е
уговорено в заявката-договор и е откарана в Италия с МПС с рег. № СВ 76 01 ВС и
С 05 58 ЕК за фирма Logi4World S.R.L. Стоката е получена от Красимир Недков –
шофьор, и е доставена в Италия, където е положен подпис и печат на
дружеството-получател; уточнено е, че стоката е била на палети, без да е
конкретизиран брой и тегло.
Предвид
горното, прието е, че в хода на ревизията не са представени категорични
доказателства, удостоверяващи реалността на декларираните ВОД на стойност 7
7912.50 лв. и фактурираните стоки от „Синкроно“ ЕООД
на Logi4World S.R.L., не са физически превозени от територията на страната до
територията на друга държава-членка – Италия и не са налице изискванията на
чл.7 ал.1 от ЗДДС. Счетено е, че декларираната от РЛ доставка, за която е
издаден данъчен документ по чл.122 ал.1 т.1 от ЗДДС, като доставка по смисъла
на чл.12 ал.1 от с. з., с място на изпълнение на територията на страната по силата на чл.17 ал.2 от ЗДДС. Поради това,
на основание чл.86 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.12 ал.1; чл.17 ал.2 и чл.25
ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС и във връзка с определяне на данъчното
задължение, на основание чл.66 ал.1 т.1 и чл.67 ал.1 т.1 от с. з., е определена
данъчна основа за облагане с ДДС в размер на 7 791.50 лв., но определената
ставка не е 0%, каквато е приложило РЛ, а 20% и размерът на данъка е
1 558.30 лв.
За
да потвърди РА в тази част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като обстойно е акцентирал върху така откритите липси на
реквизити в банковото извлечение от м.11.2021 г. за постъпилото плащане в
размер н 7 791.56 лв. (без обозначение на фактура или инвойс)
и на факта, че в представените счетоводни регистри вземанията на жалбоподателя
от този контрагент към 30.09.2021 г. са в размер на 344 453.77 лв., в
международните товарителници, както и на несъответствията в регистрационните
номера на транспортните средства и в теглото и пакетажа на стоките, наличието
на противоречията, липсата на пътни листове, документи за платени такси и
заповеди за командировка на шофьорите, разходи за горива.
По
отношение на тази ВОД, експертът в заключението си подробно е описал процесната
фактура от 08.07.2021 г., писменото потвърждение от получателя по тази
доставка, както и фактурата от „Ес Ди Карго“ ЕООД; ЧМР
договор за покупка и продажба на стоки от 08.07.2021 г. между „Долмаг“ ЕООД и „Синкроно“ ЕООД
фактурата, с която са закупени, приемо-предавателен
протокол, пътен лист и банково извлечение. Така вещото лице е констатирало, че:
- 1./ към фактура № 8–08.07.2021 г. е налично банково извлечение в размер на
3 983.73 евро (7 772.26 лв.); - 2./ в писменото потвърждение за
получаване на стоката е описано, че транспортът на стоките ще се извърши с
камион ВС 76 01 ВС и ремарке СВ 05 58 ЕК; - 3./ съставените счетоводни
записвания показват, че по ф-ра № 8/08.07.2021 г. са
отразени приходи в размер на 7 791.50 лв. и е отписана отчетна стойност на
продадените стоки в размер на 2 712 лв.; - 4./ в ЧМР е посочено, че се
превозват различни стоки, част от които не се четат, а рег. № на транспортното
средство е СВ 05 58 ЕК.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени представените в съдебно
заседание на 28.09.2023 г. доказателства – счетоводни документи на „Синкроно“ ЕООД , по които е работило вещото лице за
изготвяне на ССчЕ.
При така
установеното от фактическа страна в частта за допълнително начислен ДДС в
резултат на ВОД, съдът формира следните правни изводи:
Органът по
приходите е начислил ДДС в размер на 1 558.30 лв. по една фактура, издадена на клиент в Италия, като е
приел, че не са налице доказателства за извършени ВОД.
Съгласно чл.7
ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е достав-ката на стоки, транспортирани от или за сметка на
доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията
на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е
данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка, а съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДС облагаеми с
нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки
по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни
доставки по чл.38 ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане
на закона - съгласно ал.2 на чл.53 от ЗДДС.
Съгласно чл.45
от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на
стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за
доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран
за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по
ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена
доставката; б) протокол по чл.117 ал.2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7 ал.4 от закона; в) документ
по чл.168 ал.8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е
едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. ( действаща редакция, ДВ,
бр.6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр.25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020
г.) документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията
по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември
2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на
някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L
311/10 от 7 декември 2018 г.): а) (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от
1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ
или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен
от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
В случая, въз
основа на декларираното от „Синкроно“ ЕООД за процесния период – м.11.2021 г. и от събраните в хода на
ревизията доказателства, се установява, че транспортът е извършен от трети лица
– спедитор – „Ес Ди Карго“ ЕООД и превозвач – „Вижън транс“ ООД, за сметка на италианското дружество, пак
по твърдения на жалбоподателя (л.442, т.2), поради което в случая са приложими
хипотезите на чл.45 ал.2 б.“а“ от ППЗДДС. В този смисъл е необходимо да се
посочи, че доставчикът следва да притежава транспортен документ или
потвърждение.
За да е налице
ВОД, следва да са налице следните условия - доставчикът да е регистрирано по
ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка,
стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка, възмездност на доставката. В случая не се спори, а и от
доказателствата по делото се установи, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС
лице и посоченият получател е регистриран по ДДС в друга държава-членка лице – Република
Италия. Налице е и възмездност на доставките по
фактурата, издадени от „Синкроно“ ЕООД.
Съответно, в
чл.45 от ППЗДДС във връзка с чл.53 ал.2 от ЗДДС, е нормативно установен начинът
за нейното доказване като проявен юридически факт.
Тези документи,
регламентирани в разпоредбите на чл.45 от ППЗДДС, са разделени в две групи –
документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.
Според чл.45 т.1
б.”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационен номер по ДДС на получателя, из¬даден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката.
В случая, не е
спорно наличието на фактура, съдържаща казаното нормативно съдържание.
От своя страна, чл.45 т.2 ППЗДДС регламентира
документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка. В чл.45 т.2,
б.”а” от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ
или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; като в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът. В чл.45 т.2 б.”б” от
ППЗДДС е посочено изискването за транспортен документ, удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът
е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Съгласно
съдебната практика от тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ
на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието
на следните предпоставки – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от
закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен,
т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е
част от извършвана от приобретателя измама. В този
смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11.
След като не се
спори, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя -
Logi4World S.R.L., то съобразно цитираното правило на чл.45 т.2 б.”а” от ППЗДДС
доставчикът следва да разполага с транспортен документ – международна
товарителница или писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на
територията на държавата-членка.
В случая няма
спор между страните относно изпълнението на изискването по чл.45 т.1 б.“а“ от
ППЗДДС, тъй като жалбоподателят е представил една фактура с получател лице,
регистрирано по ДДС в съответната държава-членка на ЕС.
В случая, спорът
между страните е относно това дали доставките са вътреобщностни
такива по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС или се касае за доставки в общия случай
на закона – хипотезата на чл.6 от ЗДДС, и по-конкретно ал.3 т.3 от същия текст.
Единственото спорно обстоятелство, необходимо за признаването на процесните ВОД е изпращането и получаването в Италия на
стоките, предмет на декларираната доставка.
Според съдебната
практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО
относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица,
за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите
членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при
които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6
септември 2012 г. по дело С-273/11/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че това изискване на закона не е изпълнено и
оспорващият не притежава, не само редовно съставен транспортен документ, но и
потвърждение за получаване на стоките /по смисъла на чл.45 т.2, б.”а” от
ППЗДДС/, по смисъла на цитираните правни норми.
За
удостоверяване на ВОД, жалбоподателят е представил транспортен документ –
международна товарителница от 28.07.2021 г. писмено потвърждение, подписани за
„продавач/доставчик“ от „Синкроно“ ЕООД, без име, с
положен печат на дружеството, а за „получател“ на стоката е положен подпис на неизвестно
лице и печат на италианското дружество. Съдът
обаче констатира, че в ЧМР липсва посочване на мястото, където е получена
стоката; като наименование на стоката е посочено на италиански език „палети“; липсва
количество на стоката, липсва посочване марка, модел, рег. № на транспортното средство, с което е извършен транспорта, като вместо
него, е посочен рег. № на товарното полуремарке, както
и името на лицето, предало стоките. Аналогични са изводите на този съд и по
отношение на представеното към него писмено потвърждение от получателя на
стоката, удостоверяващо ВОД – липсва името на получателя на стоката, липсва
марка, модел на транспортното средство, липсва име на продавач/доставчик –
предал стоката, като само наличието на печат и безименен подпис. без конкретно
посочване на обстоятелства като: кой предава и кой приема стоката, къде става
това предаване, с наличието само на подписи на страните, което го дефинира като
абсолютно формално. Нещо повече, съдът констатира също така, че в писменото
потвърждение (обстоятелство, което и експертът в ССчЕ
посочва), по отношение на превоза, се посочва, че „Превоза ще се извърши с
превозно средство ….“, т.е., говори
се в бъдеще време, а в същото време, потвърждението е разписано с дата
04.08.2021 г. Прави впечатление и, че в ЧМР, които са непреведени, не е посочен
превозвач, а само е положен безименен подпис, като данните за него в кл.6 също липсват. В същото време, от фактурата, издадена
от „Вижън транс“ ООД на „Ес Ди Карго“
за извършен транспорт България – Италия (л.377, т.2) е посочено, че е извършен транспорт с автомобил с рег. № СВ
76 01 ВС, което противоречи на изписаното в ЧМР за рег. № на транспортното
средство. В тази връзка следва да се посочи още, че според писмените обяснения,
дадени от „Ес Ди Карго“ ЕООД (л.375, т.2) на лицето,
което ги е подписало, без да е посочено кое е то и в какво качество е дало тези
обяснения, изрично е посочено че: „Фактура
№ **********/03.08.2021 г. (това е фактурата, която е издадена от „Ес Ди Карго“ ЕООД на „Синкроно“ ЕООД
във връзка със заплащане на транспортна услуга България – Италия на стойност
630 лв. без ДДС) не е включена в дневник
за продажби на СД по ЗДДС за м.08.2021 г. Дружеството е подало заявление по
чл.126 ал.3 т.1 от ЗДДС до ТД на НАП – Пловдив за разрешение за коригирането на
СД по ЗДДС за м.08.2021 г.“. Или иначе казано, очевидно сделка с подобен
характер не е сключена между цитираните две страни.
От събраните по
делото доказателства се установи, че жалбоподателят е издал на италианската
фирма Logi4World S.R.L., с VIN № IT15601291006, процесната фактура, с предмет – климатик „Star Lidht ACM-12-FOWF“, инверторен
12 000 BTU – 6 бр. на стойност 3 983.73 €; че съгласно приложената към нея международна
товарителница (л.376, т.2) като изпращач е посочен жалбоподателят; получател – италианската
фирма; място на товарене – България, като
липсва населено място; място на разтоварване - Ферентино,
Италия, в кл.6 липсва посочен превозвач, липсва
посочен номер на автомобил, в клетка № 5
– липсва описание на други приложени; в друга част - в кл. № 9 – документи, предадени на превозвача – също липсват
посочени такива (тук най-малкото, следва да се посочи някакъв съпътстващ
стоката документ; в кл.10 пък, стоката е посочена на
италиански език, и по начина на изписване се предполагат някакви палети, без
брой, количество, тегло. В ЧМР няма посочена превозна цена. В товарителниците
липсват записи в кл.17 и кл.20,
като не е посочено за чия сметка е транспорта, не са описани превозна цена и
платени такси и не е посочено точно място – адреса на разтоварване на стоката,
имена на лицата, получили стоките и подписали международните товарителници. В
случая, каза се, представено е потвърдително писма на
български език, но същото, дори да кореспондира с посочената в него фактура, не
може да бъде обвързано с процесното ЧМР от 28.07.2021
г., предвид липсата на посочен номер на съответната фактура, както и стоката, с
получател италианското дружество.
Необходимо е да
се посочи, че по делото, наред с това непреведено ЧМР от 28.07.2021 г., са
приложени още редица непреведени документи – фактури и ЧМР, а предвид разпоредбата
на чл.4 ал.1 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.144 от АПК,
съдебният език е българският. От своя страна, разпоредбата на чл.185 от ГПК
изисква документ, представен на чужд език, да се придружава с точен превод на
български, заверен от страна. Това в настоящия случай не е сторено от страната,
която представя тези доказателства. Въпреки това обаче, съдът направи
съответната обвръзка, като при което установи именно
фактите в тази насока, така, както са констатирани от органите по приходите, вкл.
и на обстоятелството, че не е изписана достатъчно грамотно информацията в тях.
В подкрепа на
горното са и всички събрани в хода на съдебното производство писмени
доказателства, които напълно кореспондират с установеното в хода, както на
ревизионното, така и на
административното производство, а именно: - редица несъответствия в
документите, разминаване в регистрационните номера на превозните средства,
липса на пътни листове, командировъчни заповеди, разходи за гориво и платени
пътни такси.
Тук е мястото да
се отбележи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй като, както
се посочи по-горе в настоящото изложение, същото е изготвено единствено въз
основа на данни е проверка в счетоводството само на жалбоподателя, но не и на
неговите контрагенти – доставчици или последващи
клиенти. Отделно от това, следва са се посочи и още едно, правещо впечатление
обстоятелство,а именно: - действително, според вещото лице счетоводството на
дружество относно последно обследваната сделка с италианската дружество е
редовно и правилно водено, отговарящо на ЗСч и счетоводните стандарти, но ,
вещото лице не е направило съпоставка на данните в подробно описаните от него
съпътстващи фактурата документи – ППП, ЧМР, договор, фактура за разплащане на
транспорт, поради което и не е установило подробно описаните по-горе
несъответствия и разминавания, както и липса на всички реквизити в ЧМР от
28.07.2021 г.
Следва да се
посочи също така, че визираните в чл.45
от ППЗДДС документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка, са посочени
алтернативно, поради което, представянето на който и да е от тях, е достатъчно
за доказване на транспортирането, когато транспортът е извършен от получателя
или от трето лице за сметка на получателя.
В случая, каза
се, представеното потвърждение не може да се обвърже с ЧМР от 28.07.2021 г.
Потвърждението по смисъла на чл.45 ППЗДДС следва да бъде издадено при
получаване на стоката от получателя, тъй като с него се удостоверява именно
пристигането на стоката на територията на друга държава членка. От представеното
потвърждение, предвид липсата му на обвръзка с ЧМР,
не може да се удостовери, че стоката е напуснала територията на страната и
пристигнала, съответно, получена в друга държава членка.
Тук е мястото и
да се отбележи, че представените CMR-товарителници, които представляват частен диспозитивен документ се ползват само с формална, но не и с
материална доказателствена сила. Без значение дали
доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД, следва
по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена нейната собственост на
получателя, като при условията на доставки на територията на страната това
доказване е съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД, а при ВОД - дали стоката е достигнала
до нейния получател. Само от тази товарителница не се установява посоченото
обстоятелство, а не са налице други данни стоката да е достигнала до
местоназначението си в другата държава членка. Очевидно е, че представеното
потвърждение, което не може да се обвърже с ЧМР, не удостоверява получаване
/пристигане/ на стоката на територията на друга държава членка. ЧМР не съдържа
всички реквизити. Смисълът на чл.45 от ППЗДДС за изискване за транспортен
документ означава, в него да са налице всички реквизити, с които да се доказва
изпращането, съответно получаването на стоката. В случая, не са налице данни за
получаване на стоката и представената товарителница не установява това.
Наличието на фактура не установява реалното изпълнение на доставката и
получаването на стоката в друга държава членка.
В случая
доказателства, които да установяват, че стоката е транспортирана до посочения
във фактурите получател не се събраха. Представеното потвърждение за получена
стока, както бе посочено по-горе, също не установява, че стоката е превозена
извън територията на страната. Както бе посочено, в представената товарителница
не е посочено място на приемане на стоката, нито име на лицето, приело стоката
– реквизити, изискуеми съгласно чл.6 т.1 б. „г“ от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Представеното потвърждение също, не
следва да се кредитира, тъй като не удостоверява получаване на стоката на
територията на друга държава членка, предвид това, че същото не може да бъде
обвързано, както с посоченото ЧМР.
Предвид т.42 от
решение на СЕС по дело С-409/04г., съгласно която чл.28а, параграф 3, ал.1 и
чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива, като се вземе предвид
терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват
в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е
осъществено и освобождаването на вътреобщностната
доставка става приложимо, само когато, правото на разпореждане като собственик
със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че
тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и, че вследствие на
това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката, се налага изводът, че кумулативно се изисква,
не са само изпращане на стоката, но и установяване факта на получаване на
същата, което в случая не е установено. Съгласно и т.31 от решението на СЕС по
дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната
доставка на дадена стока става приложимо, само когато, правото на разпореждане
като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя
и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.
В тежест на
доставчика е да представи обективни доказателства, установяващи, че доставената
от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е
доставена на получателя на доставката. В практиката си и СЕС поставя на първо
място извършването на реална доставка, вкл. и при ВОД.
Каза се по-горе,
че по аргумент на чл.7 ал.1 от ЗДДС, за да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка на стоки, следва ревизираното лице
да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: - доставчикът и
получателят да са регистрирани за целите на ДДС; да е прехвърлено правото на
разпореждане върху стоките между тях; стоката физически да е напуснала
територията на държавата-изпращач. Когато по безспорен начин са установени тези
предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева
ставка на основание чл.53 ал.1 от ЗДДС.
С жалбата не се
сочат конкретни доводи за незаконосъобразност на РА, а се излагат факти и
основно се твърди, че органите по приходите не са изследвали достатъчно
задълбочено всички факти и обстоятелства и не са обсъдили подробно всички
представени доказателства, което е основното възражение за неправилност на
оспорения акт, както и се цитира практика на ВАС и на СЕС в тази насока.
Във връзка с
основното възражение на жалбоподателя, че ревизиращият екип не е изпълнил
задълженията си за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите
и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на
дружеството, както и не е изпълнил задължението си по чл.37 ал.1 изр. второ от ДОПК, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
На първо място,
принципът за обективност, възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението
органите по приходите в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва
да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. На
второ място, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според
който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от
значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно
производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които
са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които, позволява
събирането на необходимата пълнота от данни (доказателства) за установяването
на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване, развитие и
осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният
данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите
волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и
писмени обяснения.
В случая,
безспорно се доказа, че органите по приходите са спазили принципите на работа,
указани с тези разпоредби на ДОПК, предвид обстоятелството, че са изследвали в
цялост, както търговската, така и счетоводната информация на дружеството;
изследвали са в пълнота процеса на издаване и плащане на фактурите по
доставките, извършени от него, което е довело до установяване на по-висок
размер на задълженията по ЗДДС поради липса на документи, установяващи превоза
на стоките от територията на България на територията на друга държава-членка на
ЕС, липсата на документи, обвързващи издадените фактури с извършените плащания,
както и на такива, представени от спедитора „Ес Ди Карго4 ЕООД и превозвача „Вижън транс“ ООД.
Що се отнася до
възражението, че органите по приходите не са изпълнили задължението си по чл.37
ал.1 изр. второ от ДОПК, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.37
ал.3 във връзка с ал.2
ДОПК, овластява органа по приходите да
изисква от съответното лице всички данни, сведения, документи, книжа, носители
на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и
задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински
органи, при които се намират такива. Това е сторено от страна на приходната
администрация, но каза се по-горе, част от представените документи дори не са
преведи на български език, а по-голямата част, не са представени нито от
жалбоподателя, нито от неговите контрагенти – доставчиците по спорните
доставки.
Така, каза се, в
потвърждението няма данни за вида и количеството на стоките, за които се
твърди, че са напуснали територията на България, при което дори и с помощта на
вещото лице не може да се установи документална връзка между стоките придобити
от „Синкроно“ ЕООД за италианското дружество. При
тези данни, липсата на проведено от дружеството-жалбоподател насрещно
доказване, прави представеното писмено потвърждение с недоказана истинност по
отношение на поставения в тях за чуждестранното дружество подпис. От друга
страна, дори да бъде възприета като основателна защитната теза на
дружеството-жалбоподател,съдът след съвкупен анализ на останалите приети по
делото писмени доказателства, намира същите за неверни. На първо място,
съдържанието на представеното потвърждение както се посочи по- горе не
съответства на законовото изискване на чл.45
т.2 б."а" от ППЗДДС, съгласно която разпоредба в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Както беше отбелязано
по-горе и в посоченото писмено потвърждение липсват данни за марката на
товарния автомобил, както и за лицето, предало стоките, ако се отчете
обстоятелството, че няма доказателства именно посоченото като шофьор лице да е
приело процесните стоки, липсва разписка или протокол
за предаването на представител-шофьор на превозвача от издателя на спорните
фактури. Както беше посочено по-горе, именно процесуалното бездействие на
дружеството-жалбоподател в настоящото производство е причината по делото да
липсват каквито и да било гласни или други писмени доказателства, които да
потвърждават пълнотата на съдържанието, респективно верността на посочените
документи. Тук е мястото да бъде подчертано, че съгласно чл.
154 от ГПК, във връзка с §2
от ДР на ДОПК, всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания, иначе казано - данъчнозадълженото лице, което черпи
права от претендираното право на нулева данъчна
ставка, следва да установи реалното осъществяване на ВОД при условията на пълно
насрещно доказване. Или иначе казано, това възражение е неоснователно.
Неоснователно е
възражението и че непопълването на отделни реквизити или колони или
неправилното им попълване е ирелевантно на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствена сила на товарителниците по подразбиране.
Това е така, тъй като, чл.9 т.1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) указва, че товарителницата удостоверява до
доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от
превозвача, а чл.6 т.1 от КДМАПС указва какви данни трябва да съдържа
товарителницата (ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на
изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането
на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на
получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на
опаковане, а за опасните стоки - тяхното общоприето наименование; ж) броят на
колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или
изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с
превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други
разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к)
указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима,
установен от тази конвенция.
В качеството й
на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборима
презумпция) получаването на стоката от превозвача, товарителницата не
представлява доказателство за прехвърляне на собствеността от доставчика "Синкроно“ ЕООД към получателяе на
стоката – Logi4World S.R.L., с VIN № IT15601291006. От представената по делото
международна товарителница не може да бъде установено по безспорен начин
получаването на стоките, за което се изложиха подробни мотиви, чието повтаряне
е излишно. Предвид факта, че част от реквизитите липсват, а друга част - са
нечетливи, жалбоподателят не представи оригиналните международни товарителници.
Следователно,
липсата на реквизити, означава липса на установената от закона от форма, което
лишава тези частни писмени документи от тяхната формална доказателствена
сила. Следователно, с тези частни писмени документи дружеството-жалбоподател не
може да докаже дори предаването на стоките на превозвача, още повече, че
представеното писмено потвърждение също страда от пороци, което налага изводът
на този съд, че правилно и законосъобразно, от страна на приходната
администрация е прието, че не е осъществена ВОД до Италия.
Необходимо е да
се отбележи също така, че принципите на обективната истина и служебното начало
в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък
са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в
правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това,
дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или
не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване,
да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
С оглед
изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно органите на приходната
администрация са определили допълнителни задължения за ДДС в размер на
1 558.30 лв. във връзка с деклариран от дружеството ВОСД за друга
държава-Членка на ЕС.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да
бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход
на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в
размер на 3 944.43 (три хиляди деветстотин четиридесет и четири и 0.43)
лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.3 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Синкроно“
ЕООД, ЕИК 206***423, със седалище и адрес на управление: - гр. Куклен, обл. Пловдив, Стопански двор, представлявано от *** М. П.,
чрез адв. Г.Д., против Ревизионен акт №
Р-16001621006385-091-001 от 29.06.202 г., издаден от В.П.А. и К.Г.Н.– органи по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 430 от 19.09.2022 г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/
- гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в
частта за допълнително начислен ДДС в размер на 1 558.30 лв. и отказан
данъчен кредит в размер на 37 734.27 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 90.03 лв.
ОСЪЖДА „Синкроно“
ЕООД, ЕИК 206***423, със седалище и адрес на управление: - гр. Куклен, обл. Пловдив, Стопански двор, представлявано от *** М. П.,
да заплати на Национална агенция по приходите – София, сумата от 3 944.43 (три
хиляди деветстотин четиридесет и четири и 0.43) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: