Решение по дело №1509/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 701 от 09.05.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 3333/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013956/18.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Трейдфарма“ ЕООД на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 32 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилно и незаконосъобразно решение. Касаторът счита, че са допуснати съществени на нарушения на материалния закон. Счита се, че вмененото на дружеството нарушение е доказано, тъй като работникът е пострадал докато е извършвал трудова дейност в проверявания обект. Според касатора, именно бездействието на работодателя за обезопасяване на работното място е довело до трудова злополука. Твърди се, че дружеството-работодател е било длъжно да осигури приспособления за извършване на работа от височина. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Трейдфарма“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че е налице окончателно влязло в сила решение на ВАС, с което отношенията между санкционираното дружество и лицето Р К  са определени като граждански и дружеството няма качеството работодател. Излага подробни съображения по отношение незаконосъобразността на отмененото наказателно постановление. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и пледира същото да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 03-013956/18.08.2021 г., с което на „Трейдфарма“ ЕООД на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Според констатациите на районния съд от фактическа страна, на 07.07.2021 г. служители на инспекцията посетили обект на „Трейдфарма“ ЕООД „Морски дюни“ в к.к. Шкорпиловци, във връзка със сигнал за трудова злополука. При злополуката Р К , на когото дружеството възложило да демонтира покривна конструкция на салон, паднал от 3,5 м височина. Констатирано било, че К  не е бил обезопасен срещу падане от височина с колан или други приспособления. От страна на дружеството в хода на проверката не бил представен трудов договор между „Трейдфарма“ ЕООД и К . На 06.08.2021 г. било издадено Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което проверяващите органи при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна обявили съществуването на трудово правоотношение между „Трейдфарма“ ЕООД и К . На същата дата срещу дружеството бил издаден и акт за установяване на административно нарушение, с който на дружеството било вменено нарушение на чл. 32 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване, поради обстоятелството, че в качеството му на работодател не е предотвратило опасността от падане от височина на работещия при използване на работни приспособления. Актът за установяване на административното нарушение бил предявен и връчен на упълномощено лице, като не били направени възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от Закона за административни нарушения и наказания постъпили писмени възражения. Административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите и правни установявания и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложил имуществена санкция на „Трейдфарма“ ЕООД в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 32 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване.

От правна страна съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Обосновал е извод, че административнонаказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, като е дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Въззивният съд е посочил още, че не се установява между пострадалото лице и санкционираното дружество наличието на трудово правоотношение. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда е било отменено с решение на Административен съд – Варна, което е потвърдено с Решение № 4327/24.04.2023 г., постановено по адм. д. № 6787/2022 по описа на Върховен административен съд на Република България. Освен това от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е приел за категорично установено, че възлагането на работата между страните било предмет на договаряне за постигане на определен резултат и не съответства на характеристиките на трудов, а на граждански договор. По-специално съдът е приел, че липсва уговорено работно време, задължение за спазване на трудова дисциплина, йерархична зависимост с работодателя. К  бил управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество с предмет на дейност строителство и строително-монтажни работи и извършвал възложеното в рамките на търговската си дейност. Ето защо съдът е приел, че след като липсва трудово правоотношение между К  и дружеството въззивник, нарушението на последното не е установено по безспорен и категоричен начин, а издаденото наказателно постановление е в нарушение на материалния закон. По тези съображения решаващият състав при Районен съд – Варна е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не намира за необходимо да преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от Административнопроцесуалния кодекс препраща към тях.

Задължението по чл. 32 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 2 от същата наредба, се носи от работодателя, следователно не може да бъде ангажирана отговорността за неспазване на тази разпоредба на лице, което няма качеството „работодател“. В случая правилно районният съд е приел, че ответникът в касационното производство не е работодател на К , като е съобразил отмяната с влязло в сила съдебно решение на постановлението за обявяване на трудово правоотношение и останалите събрани доказателства в производството – договор за демонтаж на дървена покривна конструкция от 06.07.2021 г., доказателства, че К  е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Строй Билд Варна 88“ ЕООД и подадените от последния обяснения и молба до съда. Изводът на съда, че отговорността на „Трейдфарма“ ЕООД за посоченото нарушение е ангажирана в противоречие с материалния закон, изцяло се споделя от настоящата инстанция.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, своевременно заявената претенция за присъждане на направените в производството разноски се явява основателна. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от посочената наредба. С оглед на т. 2 от посочената правна норма при интерес от 1000 до 10000 лева, какъвто е настоящият случай, адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 400 плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В случая, като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание без явяване на процесуалния представител на ответника по касация, настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, поради което в полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 701/09.05.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 3333/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, сумата 720 (седемстотин и двадесет) лева разноски за касационната инстанция.

	Председател:
	Членове: