Решение по гр. дело №1378/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 920
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Игнат Асенов Тимофеев
Дело: 20251720101378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 920
гр. Перник, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720101378 по описа за 2025 година
Предявени са от „Топлофикация София“ АД срещу Т. А. Б. искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена на
дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 769 от
09.01.2022 г. по ч.гр.д. № 68630/2021 г. на Софийски районен съд, 123 състав:
- 1519,95 лв., претендирана като една втора от цената на топлинната енергия, доставена
в имот с адрес гр. С., ул. „В. Б.“ № *, ет. *, апартамент, инсталация № 400030****, абонатен
№ *****, в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021
г. до окончателното заплащане на вземането;
- 250,54 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
28.10.2021 г. в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия;
- 30,10 лв., претендирана като цена за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. до окончателното заплащане на
вземането;
- 6,39 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до
28.10.2021 г. в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Ответникът Т. А. Б. оспорва исковете с отговор в срок. Заявява, че имотът се ползва от
друго лице – Р. Т. Б., на чието име имало открита партида при ищеца от 2001 г. Възразява в
имота през процесния период да е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
В тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за топлинна енергия с ответника,
включително по силата на закона, тоест че ответникът е собственик или вещен ползвател на
имота, доставката на топлинна енергия и предоставянето на услугата дялово разпределение
през исковите периоди, стойността на тези услуги, изпадането в забава на ответника за
тяхното заплащане.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, че между
посоченото от него трето лице (Р. Т. Б.) и ищеца е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за целия имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази
сграда. При постигнато обаче съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество (вж. мотивната част на т. 1 от ТР
2/2017 г. на ОСГК на ВКС). По аналогия, това, което се отнася до едно трето лице
несобственик, е валидно и за ползващия индивидуално имота съсобственик. Именно такъв
е процесният случай. Между страните не е спорно, че имотът е съсобствен на Р. Т. Б. и на
ответника Т. А. Б., при равни квоти от по ½ (една втора) идеална част. Установява се обаче,
че въз основа на молба-декларация с вх. № 12519/27.12.2001 г. от Р. Т. Б. (л. 16 от настоящото
дело) „Топлофикация София“ ЕАД е открила на това лице индивидуална партида за
доставка на топлинна енергия (видно от всички налични по делото документи, издадени от
дружеството или от топлинния счетоводител – вж. напр. л. 55-60). Следователно през
исковия период облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
процесния имот е съществувало само между „Топлофикация София“ ЕАД и Р. Т. Б.. По тези
съображения ответникът Т. А. Б. не се явява задължено лице за заплащането на доставената
в имота топлинна енергия и предявените срещу него искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени (в този смисъл, по спор между същите страни, със същия предмет, но за друг
период е поставено и решение № 724 от 31.07.2024 г. по гр.д. № 958/2024 г. на Районен съд
Перник, VIII гр. с-в).
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, но същият не доказва и не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. А. Б., ЕГН **********, дължи на
2
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 769 от 09.01.2022 г. по ч.гр.д. № 68630/2021 г. на Софийски районен съд, 123
състав:
- 1519,95 лв., претендирана като една втора от цената на топлинната енергия, доставена
в имот с адрес гр. С., ул. „В. Б.“ № *, ет. *, апартамент, инсталация № 400030****, абонатен
№ *****, в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021
г. до окончателното заплащане на вземането;
- 250,54 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
28.10.2021 г. в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия;
- 30,10 лв., претендирана като цена за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. до окончателното заплащане на
вземането;
- 6,39 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до
28.10.2021 г. в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
След влизане в сила на решението заповедното дело да се върне на Софийски районен
съд със заверен препис от решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3