Решение по дело №903/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК, във връзка чл. 39 ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл. 15 и чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД).

Образувано е по жалба (лист 5 - 11) от В.С.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** против изричен отказ на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх. № 94 – 00 – 24/2022/24.04.2023 година на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ).

С обжалваното писмо е отговорено на заявление вх. № 94 – 00 – 24/11.04.2023 година, подадено от Ф., като е отказано да  бъде предоставена информация за това дали и на кои конкретни получатели на лични данни са били предоставени нейни лични данни, съхранявани в регистър БУЛСТАТ, по – точно – „Стар код по БУЛСТАТ: **********“, съответстващ на нейния ЕГН (лист 14 - 15).

В жалбата се заявява, че писмото е административен акт, цитират се множество текстове от ОРЗД и АПК. Прави се анализ на цитираното приложимо право и се обосновава извод, че отказът е незаконосъобразен.

Иска се изпълнителният директор на АВ да бъде задължен да предостави информация за получателите, пред които са били разкрити личните данни на Ф., а при евентуалност отказът да бъде отменен и преписката да бъде върната на ответника за ново произнасяне, с определяне на срок. Претендират се разноски.

Ответникът по оспорването – Агенция по вписванията, чрез процесуален представител юрисконсулт, оспорва жалбата като процесуално недопустима, евентуално - като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

Със заявление вх. № 94 – 00 – 24/2022/11.04.2023 година (лист 14 - 15) жалбоподателката, в качеството си на субект на лични данни, е поискала от АВ, чрез изпълнителния директор, да получи информация дали през периода 01.01.2022 – 11.04.2023 година до личните  данни, съдържащи се в регистър БУЛСТАТ, е бил предоставен достъп на трети лица – получатели, вкл. частноправни субекти, а ако е бил предоставен достъп – до кои данни, по какъв ред, кога и на кого (конкретно). Ф. е заявила, че желае да получи информацията в електронен вид на електронната  поща и е посочила данните, които са  известни, че се съхраняват в регистър БУЛСТАТ.

На 24.04.2023 година изпълнителният директор на АВ е издала оспореното писмо. С него Ф. е била уведомена, че публичността на регистър БУЛСТАТ е уредена в Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), като според нормата на чл. 36 ал. 1 от закона справки за вписаните обстоятелства може да се извършват по определени критерии от всеки, заплатил определена държавна такса. В писмото е било посочено, че информацията, изискана от жалбоподателката, може да бъде предоставена само с „изрично изразено съгласие на съответния субект на данни“, описано е какво представлява „съгласие на субекта на данните“ според чл. 4 т. 11 от ОРЗД, и е направено допълнително изявление, че поисканата информация за извършени публични справки може да бъде предоставена на съдебни и/или разследващи органи по повод образувани досъдебни и съдебни производства (лист 16 - 17).

В писмото не е било посочено, че има възможност за обжалването му.

На 15.05.2023 година В. Ф. *** писмото – отговор от 24.04.2023 година (лист 5).

Против жалбата е депозиран подробен писмен отговор от процесуалния представител на ответника, в който е направено възражение за недопустимост с твърдение, че писмото не представлява административен акт, както при евентуалност са изложени и доводи за неоснователност на жалбата.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Оспореното писмо съдържа отказ. Действително, в съдържанието му липсва изричен израз като „отказвам“, „не разрешавам“, „отхвърлям“ или други подобни, от които бъде направен моментален извод за волята на ответника, но цялостният смисъл на волеизявлението е именно такъв – без изричното съгласие на третите лица – получатели на данни, АВ не може (и няма) да предостави информацията, изискана от жалбоподателя. Отказът е издаден, без съмнение, от административен орган при упражняване на властнически правомощия. Заявителят и изпълнителният директор на АВ не са равнопоставени правни субекти, защото ответникът е орган с изпълнително - разпоредителни функции в сферата на държавното управление и волеизявлението му е свързано именно с упражняване на предоставените му правомощия. В този смисъл, след като писмото представлява административен акт, то подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Доколкото в отказа не е посочена възможност за обжалването му и предвид данните за датата на издаването му, и датата на депозиране на жалбата, на основание чл. 140 ал. 1 от АПК, съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат, чиито права и интереси са непосредствено и неблагоприятно засегнати от отказа. Затова тя следва да бъде разгледана по същество, съобразно разпоредбата на ОРЗД.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган съгласно правомощията, регламентирани в нормата на чл. 6 ал. 2 т. 10 от Устройствения правилник на АВ. Издаден е в предвидената от закона писмена форма. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на самостоятелно основание.

Материалният закон, в случая, е приложен неправилно.

Съгласно чл. 4 § 7 от ОРЗД, "администратор" на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработване на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Според чл. 4 § 9 от ОРЗД, „получател" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, пред която се разкриват личните данни, независимо дали е трета страна или не. Същевременно публичните органи, които могат да получават лични данни в рамките на конкретно разследване в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка, не се считат за „получатели"; обработването на тези данни от посочените публични органи отговаря на приложимите правила за защита на данните съобразно целите на обработването;

Според дефиницията, дадена в чл. 4 § 2 от ОРЗД, "обработване" на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран регистър и осъществява дейности по вписванията в него, както и издаването на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства.

Анализът на цитираните норми обуславя извод, че АВ отговаря на определението за "администратор" на лични данни по смисъла на чл. 4 § 7 от ОРЗД, а лицата, които получават данните, съдържащи се в регистър БУЛСТАТ, се явяват „получатели“ по смисъла на ОРЗД.

Разпоредбите на чл. 15 § 1 – 3 от ОРЗД постановяват, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Когато личните данни се предават на трета държава или на международна организация, субектът на данните има право да бъде информиран относно подходящите гаранции по член 46 във връзка с предаването. Администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Съответно нормата на чл. 19 от ОРЗД предвижда, че администраторът съобщава за всяко извършено в съответствие с член 16, член 17, параграф 1 и член 18 коригиране, изтриване или ограничаване на обработване на всеки получател, на когото личните данни са били разкрити, освен ако това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия. Администраторът информира субекта на данните относно тези получатели, ако субектът на данните поиска това.

Цитираните норми на ОРЗД са недвусмислени и намират пряко приложение в националната правна система на държавите – членки на ЕС, каквато е и Република България. Разпоредбата на член 15 § 1 б. „в“ от ОРЗД е предназначена да гарантира прозрачността на реда и условията за обработване на личните данни по отношение на субекта на данните, и позволява на това лице да упражнява правните възможности, които са му предоставени с чл. 16—19, чл. 21, чл. 79 и чл. 82 от ОРЗД. Ето защо от преследваната от ОРЗД цел следва, че субектът на данните (в случая жалбоподателя Ф.) има право да получи от администратора информация за конкретните получатели, пред които са били разкрити свързаните с него лични данни – в това число и за т. нар. стар БУЛСТАТ, съвпадащ напълно с присвоения ЕГН на Ф..

С оглед на изложените мотиви, съдът приема, че чл. 15 § 1 б. „в“ от ОРЗД осигурява право на достъп на субекта на данните до свързаните с него лични данни, когато тези данни са били разкрити или ще бъдат разкрити пред получатели, а задължение на администратора (в случая АВ) е да уведоми това лице за самоличността на получателите, освен ако е невъзможно да се установят получателите или администраторът докаже, че исканията за достъп на субекта на данните са явно неоснователни или прекомерни по смисъла на чл. 12 § 5 от ОРЗД, като в тези случаи администраторът може да посочи на субекта на данните само категориите получатели, за които става въпрос. Доколкото, обаче, администраторът на лични данни не е доказал в съдебното производство хипотезата на чл. 12 § 5 от ОРЗД, писмото – отказ е незаконосъобразно и следва да се отмени, а преписката – на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, да се върне на ответника за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане (лист 57 - 58), на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката Ф. следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, от които 10 лева - заплатена държавна такса и 1000 лева - възнаграждение за адвокат, претендирано на основание чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 2 – 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) при липсата на определен материален интерес, възнаграждението възлиза в размер на 1000 лева, т. е. в настоящия случай адвокатският хонорар е определен към минималния размер по Наредбата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ изричен отказ на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх. № 94 – 00 – 24/2022/24.04.2023 година на изпълнителния директор на Агенция по вписванията.

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявление вх. № 94 – 00 – 24/11.04.2023 година от В.С.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, съобразно указанията, дадени в настоящото решение - в четиринадесетдневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на В.С.Ф. с ЕГН ********** разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

	Съдия: