№ 11961
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110163370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от „. ЕАД с предявени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. Н. Д. с ЕГН: ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 755,54 лева, представляваща
остатък от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 159,72 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., сумата от 11,35 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 2,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019
г. до 11.02.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9207/2022 г. по описа на СРС, 29
състав.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно отношение с ответника, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че по силата на облигационното отношение е доставил
топлинна енергия за следния собствен на ответника топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ............. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок реално потребената
топлинна енергия, поради което претендира и мораторна лихва. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва
предявените искове. Поддържа, че за исковия период били заплащани суми, които
неправилно били съотнесени от ищцовото дружество. Не оспорва реалната доставка на
топлинна енергия на претендираната стойност съобразно представените от ищеца
изравнителни сметки. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице- помагач „........ ООД, не заявява становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и ответницата изрично признава в отговора на
исковата молба, че в полза на ищеца са възникнали вземания в претендираните
размери. С оглед липсата на оспорване от страна на ответника и съобразно
заключението на приетата ССчЕ, може да бъде направен извод, че количеството и
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г. възлиза на 4204,77 лв., като, според заключението на вещото лице, заплатените от
ответницата суми за процесния период възлизат на 3834,96 лева. Видно е от
заключението на вещото лице, обективирано по компоненти в таблица 1, че остатъкът
за плащане за главница за топлинна енергия за исковия период е в размер на 369,81
лева, като сумите за периода от м.05.2018 г. до 04.2019 г. са изцяло заплатени
доброволно и извънсъдебно от ответницата, поради което и наведеното в условията на
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията
е неоснователно. По отношение на дължимата такса за дялово разпределение се
установява, че същата възлиза на сумата в размер на 11,35 лева, за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. Ето защо искът се явява основателен за сумата от 369,81
лв. остатък от главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м. 04.2021 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 755,54 лв. следва да се отхвърли като
погасен чрез плащане преди образуване на делото. При съобразяване посоченото в
неоспореното заключение на вещото лице по ССчЕ, искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия се явява основателен за сумата в размер на 68,55 лева
и за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., като за разликата до предявения размер
от 159,72 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция за
2
лихва в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски възниква и за двете страни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в исковото производство в общ размер от 229,90 лева съобразно уважената
част от исковете за платена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В заповедното производство на
ищеца се следват сторени разноски в общ размер от 36,30 лв., за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответницата съобразно отхвърлената част
от исковете се следват разноски в размер на 206,40 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление гр. ........... срещу К. Н. Д. с ЕГН:
**********, съдебен адрес гр............... искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че К. Н. Д. с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ сумата от
369,81 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.“Люлин планина“ 22,
вх.Б, ет.4, ап.16 и сумата в размер на 11,35 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането,
както и сумата в размер на 68,55 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д. № 9207/2022
г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над 369,81 лева до предявения размер от 755,54 лева, КАКТО И исковете по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 68,55 лева до предявения размер от 159,72
лева за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и за сумата от
2,54 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2019 г. до 11.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК К. Н. Д. с ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „...........“ ЕАД, ЕИК ......................, сумата от 229,90 лева разноски в
исковото производство и сумата от 36,30 лева разноски по ч.гр.д. № 9207/2022 г. на
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „...........“ ЕАД, ЕИК ...................... ДА
3
ЗАПЛАТИ на К. Н. Д. с ЕГН: **********, сумата от 206,40 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4