РЕШЕНИЕ
№260018
Гр.Русе, 25.11.2022г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично
съдебно заседание на 1 ноември през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участието на
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като разгледа докладваното търговско дело №132 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са установителни, по реда чл.422 ГПК, вр.
чл.430-432 ТЗ.
Ищецът „У.Б.”АД гр.София, ЕИК ***, чрез пълномощник адвокат И.С.И.,***, твърди,
че на 02.07.2008г. в гр.Разград банката сключила с ответника-кредотополучател
Д.Т. *** и И.И.-солидарен длъжник, договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице №1709/05201/615, по силата на който е предоставила на ответника
банков ипотечен кредит в размер на 91000 евро за строително-довършителни работи.
Усвояването на кредита било извършено чрез превод на сумата по банкова сметка ***-кредитополучател,
като двамата солидарни длъжници се задължили да върнат
кредита с лихви, такси и комисионни и други разходи до 02.07.2043г. За обезпечение
на вземанията на банката била учредена договорна ипотека върху посочен недвижим
имот. Ищецът твърди, че кредитополучателят и солидарният длъжник не обслужвали кредита
редовно и в пълен размер и изпаднали в забава от 2.01.2018г., като не погасили вноските
за м. януари-юли 2018г., поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем,
считано от 04.07.2018г. Ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с уведомление,
връчено от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, като му бил даден срок да погаси задължението.
Солидарният длъжник И.И. била уведомена лично на
21.01.2019г. за предсрочната изискуемост на кредита чрез ЧСИ. Тъй като вземането
не било погасено, банката подала заявление по чл.417 ГПК, било образувано ч.гр.д.№2325/2019г.
по описа на РС-Разград и съдът издал заповед за изпълнение, с която разпоредил Д.Т.
и И.И. да заплатят на банката солидарно: сумата
83204.84 евро-главница, със законна лихва считано от 18.11.2019г. до окончателното
и изплащане, 83.31 евро-такси по Тарифа на банката, дължима съгласно т.5.1.2 от
договора-годишна такса за управление, 3541.32 евро-договорна лихва за периода
2.01.2018г.-4.07.2018г., 18161.83 евро-лихва за забава за периода 2.01.2018г.-14.11.2019г.,
както и 4106.90лв. разноски и 4300.14лв. адвокатско възнаграждение. Във връзка
с подадено възражение срещу заповедта от солидарния длъжник И.И. банката предявила иск срещу нея по реда на чл.422 ГПК, по
който било образувано т.д.№77/2020г. по описа на РОС. Заповедният съд уведомил банката,
че издадената заповед срещу Д.Т. му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
указал да предяви иск по реда на чл.422 ГПК срещу него, което обосновава правния
интерес от предявяване на иска. Претендира съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът Д.Т.Т. дължи на банката
сумата 104991.30 евро, представляваща: 83204.84
евро-главница по процесния договор, ведно със законна
лихва считано от 18.11.2019г. до окончателното и изплащане, 83.31 евро-такси по Тарифа на банката към
14.11.2019г., 3541.32 евро-договорна лихва
за периода 2.01.2018г.-4.07.2018г. и сумата 18161.83 евро-лихва за забава за периода 2.01.2018г.-14.11.2019г. Претендира
разноските за заповедното производство, както и за настоящето исково
производство.
В отговора на исковата молба адвокат
Д.М. и адвокат Т.В.-особени представители на ответника възразяват, че искът е недопустим
и неоснователен. Оспорват надлежното уведомяване на ответника чрез ЧСИ за предсрочната
изискуемост на кредита, поради което смятат, че този факт следва да се счита за
настъпил на 24.02.2021г.-датата на която е връчена исковата молба на особените представители. Възразяват ответникът да е усвоил сумата от 91000
евро по процесния договор за кредит, твърдят, че договора
за кредит съдържа неравпоправни клаузи, поради което искат
прогласяването му за недействителен.
С допълнителна искова молба ищецът
е пояснил и допълнил първоначалната и е взел становище по оспорванията
на ответника. Уточнил е, че заповедното производство по ч.гр.д.№2325/2019г. на РС-Разград
е образувано на 18.11.2019г.
С отговора на допълнителната искова
молба особените представители на ответника оспорват усвояването на сумата 31000
евро по първото искане, т.к. не е ясно дали е преведена по банков път или е
предоставена на ръка. Оспорват на основание чл.193, вр.
чл.194 ГПК истинността на документи-трите броя искания за ползване на суми от кредит
от 09.07.2008г., 14.08.2008г. и 03.10.2008г. Поддържат оспорването на началния момент
на настъпване на изискуемост на претендираните суми и
уведомяването на ответника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията.
Считат за неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПК, клаузите на чл.11.1.1,
11.1.2, 11.1.3, 11.2, 12.6 и 17 на основанията на чл.143, ал.2, т.2,3,4,5,6,7 и
12 ЗЗП и искат съдът да прогласи нищожността им на основание чл.146 ЗЗП. Считат,
че нищожността на множество клаузи от процесния договор
влече нищожност на целия договор и на основание чл.20 от същия, той следва да бъде
прогласен за нищожен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
представения по делото договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №1709/05201/615,
сключен между ищеца „У.Б.”АД, ответника Д.Т.Т. и
солидарния длъжник И.Д.И., банката е предоставила на кредитополучателя Д.Т.Т. банков ипотечен
кредит в размер на 91000 евро за строително-довършителни работи, със срок за
издължаване до 02.07.2043г. За обезпечение на вземанията на банката е учредена
договорна ипотека върху описан в чл.8.1 недвижим имот. Съгласно договора за банков
ипотечен кредит и приложения към него погасителен план, ответникът се е
задължил да върне предоставения му кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи чрез заплащане на месечни анюитетни
вноски, включващи главница и договорна лихва, с падеж на всяка вноска на второ
число от съответния месец, за който се дължи. Според чл.4.1.а от договора за
кредит кредитополучателят е поел задължение да заплаща на банката възнаградителна лихва по лихвен план за целия период на
договора, с годишен лихвен процент 7.20%, формиран от сбора на два компонента:
базов лихвен индекс по раздел III от ОУ-едномесечен EURIBOR, който към датата на сключване на договора е 4.435% и надбавка в размер на
2.765%. Съгласно чл.11.2. от договора и чл.9.4. от ОУ кредитополучателят е дал
съгласието си при всяко нарастване на базовия лихвен индекс (БЛИ) с повече от 0.5% спрямо действащия към момента на
промяната размер, банката да променя годишния лихвен процент в същия размер.
Според същата разпоредба на ОУ банката може да променя размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя. Съгласно чл.12.6 от договора кредитополучателят е дал
съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на
кредитора при условията на Наредба №9 на БНБ. В чл.17 от договора
страните са се съгласили, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя
по договора или по ОУ и/или при неплащане на което и да е парично задължение по
кредита, ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие
по преценка на банката стават предсрочно изискуеми, както и че при неизпълнение
кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг
за предсрочно изискуем.
Според раздел II от договора за банков ипотечен кредит и раздел II от Общите условия, при
които „У.Б.”АД предоставя ипотечни кредити на физически лица усвояването на
кредита се извършва на траншове, чрез превод по разплащателната/картовата
сметка на кредитополучателя, след учредяване на договорените обезпечения, въз
основа на депозирано писмено искане за усвояване на суми от кредита. В
настоящия случай сумата по кредита е предоставена въз основа на три искания,
отправени от кредитополучателя до банката. Във връзка с открито производство по
оспорване истинността на документите /искания за ползване на суми от кредит на
л.189-191/, по делото е назначена и приета почеркова експертиза,
въз основа на която се установява, че подписите на кредитополучател върху
искания №1, №2 и №3 за ползване на суми по кредит са положени от ответника.
Оспорването не е доказано. Видно от приетото и неоспорено заключение по съдебно-икономическата
експертиза кредитът, предмет на процесния договор, е
усвоен изцяло от ответника-кредитополучател чрез три банкови превода от страна
на банката по негова сметка, както следва: 31 000 евро на 10.07.2008г., 40 000
евро на 14.08.2008г. и 20 000 евро на 13.10.2008г. Съдът намира, че следва
да се кредитират заключенията на вещите лица по назначените и изготвени почеркова и съдебно-икономическа експертиза като компетентни,
пълни и обективни, като вещите лица в с.з. са дали и изчерпателни отговори на поставените
им въпроси. От заключението на икономическата експертиза се установява, че направените
вноски за погасяване на задължението са в размер на 70 314.14 евро, като плащането
по дълга е преустановено от 07.12.2017г. Според експертното заключение, по договора
за кредит е допусната забава в плащанията на главница и лихва, считано от 03.01.2018г.
Към 18.11.2019г./датата на подаване на заявлението/, размерът на непогасените задължения
на ответника по договора за кредит е както следва: просрочена главница в общ размер
83 204.84 евро /от които просрочена редовно падежирала
към 4.07.2018 г. главница в размер на 682.38 евро и предсрочно изискуема от
4.07.2018г. главница в размер на 82 522.46 евро/; просрочена договорна лихва върху
редовна главница в размер на 3 541.32 евро начислена за периода от 2.12.2017г. до
3.07.2018г. вкл.; договорна лихва върху просрочена главница по чл.4.2. от договора
за кредит в размер на 10341.42 евро начислена за периода от 3.01.2018г. до
18.11.2019г. вкл.; наказателна лихва за просрочие по чл.4.3.
от договора за кредит в размер на 7904.46 евро начислена върху цялата главница за
периода от 3.07.2018г. до 18.11.2019г. вкл.; периодична такса за управление на кредита
в размер на 82.63 евро начислена на 2.01.2018г. и периодична такса просрочени компоненти
в размер на 0.68 евро начислена върху просрочената главница за периода от
3.01.2018г. до 3.07.2018г. При изчисление на дължимите лихви за забава на вещото
лице не е поставяна задача за изчисляването им съобразно правилото, установено в
т.2 на ТР №3 от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, според което размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането, а за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът
на вземането да се определя по действалия до този момент погасителен план.
Видно от събраните по делото
доказателства, след преустановяване плащането по дълга, кредиторът чрез
надлежно упълномощен адвокат е отправил до ответника уведомление за предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит считано от 04.07.2018г., като
същото е връчено на 07.02.2019г. по реда на чл.18, ал.5 ЗКЧСИ чрез ЧСИ с рег.
№930 в КЧСИ, район на действие ОС-Шумен при условията на чл.47, ал.5 ГПК. При връчване
на поканата до длъжника призовкарят при ЧСИ е удостоверил,
че е извършил посещение на 22.01.2019 г.
по постоянния адрес на ответника и повече не е търсил адресата, тъй като е събрал
достатъчно данни, че същият не живее на посочения адрес и е приел, че е налице изключението
по чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК. Ето защо съдът намира, че предсрочната
изискуемост е обявена на ответника надлежно на 07.02.2019г.
От приложеното по делото ч.гр.д.№2325/2019г.
по описа на РС-Разград е видно, че в полза на банката е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници Д.Т.Т. и И.Д.И. за заплащане на сумите 83 204.84 евро
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 18.11.2019г. до
окончателно изплащане на главницата; 83.31 евро дължими такси; 3541.32 евро
договорна лихва за периода 2.01.2018г.-4.07.2018г.; 18 161.83 евро лихва
за забава за периода 2.01.2018г.-14.11.2019г.; 4106.90 лв. разноски по делото и
4300.14 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК с разпореждане по ч.гр.д.№2325/2019г. по описа на РС-Разград на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си срещу Д.Т.Т.. В изпълнение на указанията банката-заявител е
депозирала исковата молба, предмет на настоящото производство. С влязло в сила решение по т.д.№77/2020г. по
описа на РОС, исковете по реда на чл.422 ГПК, за установяване на вземането по
издадената заповед №4735/29.07.2019г. по ч.гр.д.№1435/2019г. по описа на РРС
срещу солидарния длъжник по договора за кредит И.Д.И., са уважени изцяло.
Предявените искове са установителни,
по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ.
Предявени са от заявител срещу посочения в заповедта за незабавно изпълнение длъжник,
в едномесечен срок от уведомяването на заявителя от съда за наличието на
условията по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради което са допустими.
При разглеждането на
положителния установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а на ответника-длъжник-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В настоящото
производство ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен за предсрочно
изискуем. Спорът по делото се свежда до това дали е усвоена цялата
сума по кредита, дали настъпилата предсрочната изискуемост на вземането на банката
към датата на издаване заповедта за изпълнение е обявена на длъжника Д.Т., какъв
е размерът на вземането по договора, налице ли са неравноправни клаузи в
договора за кредит и дали тяхната нищожност води до недействителност на целия
договор.
От доказателствата
по делото се установява, че между страните е сключен договор за банков ипотечен
кредит, сумите по който са изцяло усвоени от ответника чрез преводи по
банковата му сметка въз основа на депозирани от него искания за усвояване на
суми по кредит, факт, който е установен от приетите по делото и неоспорени
заключения на почеркова и икономическа експертизи. Спори се дали на ответника е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, в съответствие с изискването на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и даденото
разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В т.18 ТР
№ 4/13 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС е прието, че по силата на чл.60, ал.2 ЗКИ,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418
от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане
на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването. От писмените доказателства по делото и СИЕ е видно,
че плащането на дълга е било преустановено и кредитополучателя е в забава от 03.01.2018г. Съдът намира, че предсрочната
изискуемост е обявена надлежно на ответника. Връчването на писмото на банката е
извършено чрез ЧСИ, с оглед компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват
извънпроцесуална документация, произтичаща от чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Съгласно тази разпоредба, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения, а по разпореждане на съда съобщения и призовки по граждански дела. В
чл.43 ЗЧСИ е предвидено, че ЧСИ може да възложи на определен служител в неговата
кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37
- 58 ГПК. В настоящия случай при посещение на адреса за връчване на поканата до
длъжника призовкарят при ЧСИ е удостоверил, че е налице
изключението по чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК. За да приложи това изключение връчителят следва да е събрал на първо място изрични данни,
че ответникът не живее на адреса, като в същото време това следва да е удостоверено
с посочване на източника на тази информация в съобщението. Настоящият състав приема,
че изискванията на закона са изпълнени. В оформената за извършеното действие разписка
от връчителя са удостоверени надлежно обстоятелствата,
налагащи необходимостта от залепване – адресатът не е открит, имотът е видимо
необитаем, събрани са сведения от М.Д.– гл. специалист в кметство М., че лицето
не живее на адреса, съответно уведомлението е залепено на входната врата. Предвид
изложеното, възражението на ответника, че ищецът не е упражнил надлежно правото
си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем се
явява неоснователно. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника надлежно на
07.02.2019г. - преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Към тази дата са
били налице
и обективните предпоставки,
пораждащи потестативното право на банката
да изиска от кредитополучателя изпълнение преди изтичането на уговорения
в негова полза срок, посочени в чл. 17 от договора, а именно неизпълнение на всяко едно от
задълженията по договора или
ОУ и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита.
По отношение на
наведените възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит,
съдът приема следното:
Процесният договор за кредит от 02.07.2008г. е сключен
при действието на ЗПК /отм. ДВ бр.18/2018г., в сила от 12.05.2010г./. Според
чл.3, ал.5, т.1 и 2, разпоредбите на закона, с изключение на чл.15, не се
прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, или
предназначени за извършване на ремонт.
Ответникът е кредитополучател – физическо лице, по
кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, съответно е
потребител на финансови услуги по см. на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна
приложимост" на Директива
93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б" /, според която националният
съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те
да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril
1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/.
Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с
ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав
по чл.
143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски
продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл.
144, ал. 2, т. 1 и ал.
3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната
клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и
ограниченията на чл.
144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга. Нормите
регламентиращи потребителската
защита са императивни, като съдът следва да
тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което
съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската
защита. Предвид
разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК и възраженията на особените представители на
ответника, настоящия състав намира за неравноправна и частично
недействителна клаузата на чл.9.4 от ОУ в частта, предвиждаща възможност за
банката-кредитор да увеличава едностранно лихвата при увеличение стойността на
БЛП, поради липсата на реципрочна възможност за намаляване на лихвата при
съответно намаляване на БЛП, в какъвто смисъл е константната практика на ВКС.
Съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без
тези клаузи. В конкретния случай клаузата на чл.4.1.а от договора за кредит
съдържа уговорка дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва да се формира от сбора на два компонента-БЛИ, който към датата на
сключване на договора е 4.435% и договорна надбавка 2.765%, в общ размер на
7.20%, която клауза изпълнява изискванията на чл.58 ЗКИ и не е неравноправна. В
хода на действие на договора обаче, банката е променяла лихвения процент, като
е въвеждала премия, определена от УС, като по този начин в някои периоди той е
варирал между 7.771% и 6.308% /виж заключението на л.201-248/. Предвид това,
настоящият състав намира, че в отношенията между страните е приложим за целия
срок на кредита размер на годишния лихвен процент за възнаградителна
лихва в размер на 7.20%, определен съгласно
чл.4.1.а от договора за кредит. По отношение на възражението за
неравноправност на останалите клаузи от договора-чл.11.1-11.3, касаещи
формирането на дължимите лихви, относими към спора, предмет
на делото, съдът намира, че то е неоснователно, тъй като несъмнено по договора
се дължат такива. Клаузите са ясни, дават възможност на средно осведомен
потребител да ги разбере, както и последиците, които те носят.
С оглед горепосоченото, съдът
намира, че предявените искове са основателни. По отношение на размера им, с
оглед гореизложеното, съдът възприема заключението на вещото лице и
допълнителното заключение във варианта при фиксирани лихви за целия срок на
договора. При това положение, исковете са доказани за следните суми: главница в
размер на 83204.84 евро, от която: просрочена редовно падежирала
към 04.07.2018г.-682.38 евро, непадежирала предсрочно
изискуема главница-82522.46евро, възнаградителна /договорна/
лихва за периода 02.01.2018г.-04.07.2018г.-3541.32 евро, такси за управление на
кредита-83.31 евро, както и лихви за забава- 15763.96 евро. Последните са определени
по размер, съобразявайки, че след обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, по договора тече законна лихва, както и след направени от съда
служебно изчисления. В останалата част
до предявения размер 18148.92 евро, искът за лихва за забава следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
Сумите се дължат, при условие на
солидарност с И.Д.И.-солидарен длъжник по договора, с оглед издадената заповед
№4735/29.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№1435/2019г. по описа на РС-Разград и влязлото с сила
решение, постановено по т.д.№77/2020г. по описа на РОС.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски за настоящето производство в размер на 16913лв., тези за заповедното
производство по ч.гр.д.№2325/2019г. по описа на РС-Разград в размер на 8208лв.
В тежест на ответника е и депозита за почеркова
експертиза в размер на 200лв., заплатен от бюджета на съда.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Д.Т.Т.,
ЕГН**********,***, че дължи на „У.Б.“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, СОЛИДАРНО с И.Д.И., ЕГН**********, следните суми: 83204.84
евро-главница, от която: просрочена редовно падежирала
към 04.07.2018г.-682.38 евро, непадежирала предсрочно
изискуема главница-82522.46евро, ведно със законната лихва от 18.11.2019г. до
окончателното и изплащане; 3541.32 евро-възнаградителна /договорна/ лихва за периода
02.01.2018г.-04.07.2018г.; такси за
управление на кредита-83.31 евро, както и лихви за забава- 15763.96 евро, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2325/2019г. по описа на
РС-Разград.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава в останалата част до предявения размер 18161.83 евро, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН**********,***, да заплати на „У.Б.“АД, ЕИК***, разноски, както
следва: сумата 16913лв.–разноски за
настоящето производство, както и СОЛИДАРНО с И.Д.И., ЕГН**********, сумата
8208лв. за заповедното производство по ч.гр.д.№2325/2019г. по описа на
РС-Разград.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН**********,***, да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-РУСЕ, сумата 200лв.,
заплатен депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: