РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Б.град, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200245 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Д. А. К. от гр. Р., против НП№22-1116-
002396/03.11.2022г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Б.град, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер общо на 210.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по
чл.140, ал.1 и такова по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Със същото НП е
разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от контролния талон на
жалбоподателя въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР .
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй е издадено в нарушение на установената за това
законова процедура. Алтернативно се застъпва и становището, че не е
доказано извършването на твърдените нарушения. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Б.град, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата .
1
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-Б.град,
сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и
представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна
съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав
съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС,
съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект,
за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен
ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се
гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В
тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329
от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.
№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.
№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.
№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази
обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени
последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на
обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на
обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен
орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят
именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът
счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е
необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална
гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният
административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени
разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни
правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на
възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно
обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са
определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от
ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от
ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до
недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно :
2
или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният
акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден
съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски
при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици
/разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна
/учреждение или организацията, към която е назначено съответното
длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не
е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори
на този пряк финансов негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е
връчено на жалбоподателя на 23.01.2023г. и в законният срок срещу него е
подадена жалбата по делото, а именно на 31.01.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 16.09.2022г.,
мл.автоконтрольор-св.М. Б. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-
Б.град, след извършена проверка на място, в присъствието на колегата си-
св.П. П., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение №721784 за това, че на същата дата, в 15.35
часа, по ПП1 , Е-79, км.384, в посока от гр.К. към гр.С., е управлявал
повереният му лек автомобил с марка „С. Дж.“ с рег.№***, собственост на
М. Г. от гр.Р., който автомобил е прието, че не е регистриран по надлежен
ред , защото посоченото МПС е било служебно дерегистрирано във вр. с
чл. 143, ал.15 от ЗДвП, считано от дата 09.09.2022г. В акта е отразено също
така, че при проверката е констатирано, че водача К. не носи СУМПС и КТ
към него. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано
с акта като административно нарушение по чл. 140, ал.1 и такова по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП . Акта е връчен лично на жалбоподателя на датата на
съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 03.11.2022г., Началникът на група Сектор
3
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Б.град, е издал обжалваното НП №22-1116-
002396, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
е наложил на жалбоподателя за това деяние, административно
наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Със същото НП заради
приложението на тази санкционна норма е разпоредено и отнемане на 10 бр.
точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя въз основа на
Наредба № Iз-2539 на МВР. На основание чл. 183, ал.1, т.1,вр. с чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя за второто вменено му нарушение, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв. Постановлението е
връчено лично на жалбоподателя на 23.01.2023г.
При разпита на св. по акта Б. и П., двамата установяват, че спрели за
проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта дата и
място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен достъп до
информация и респ. чрез направена справка с дежурният полицай в
управлението установили, че управляваният от К. автомобил е със служебно
прекратена регистрация заради несключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Свидетелите твърдят, че АУАН е съставен
на мястото на проверката и връчен лично на дееца.
Към преписката е приложено Постановление на РП-Б.град от
27.10.2022г., с което е отказано да се образува наказателно производство
срещу жалбоподателя за процесният случай и във връзка с престъпление по
чл. 345, ал.2 от НК, като е прието, че се касае за маловажност на деянието по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран
многократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството
му на мл.автоконтрольор.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
4
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и законосъобразно
е ангажирана такава негова отговорност за нарушение по чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази
насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .
Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.42 /за акта/и респ. чл.57 от ЗАНН/ за
НП/, поради което обжалваното постановление, се явява процесуално
законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са
неоснователни.
Със събраните по делото гласни и писмени доказателства по един
категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е извършил от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение по чл. 100, ал.1 , т.1 от
ЗДвП.
От обективна страна, на процесната дата /16.09.2022г./ и място /по ПП1,
Е-79, км.384, в посока от гр.Кресна към гр.Симитли/, жалбоподателят е
управлявал повереният му лек автомобил с марка „С. Дж.“ с рег.№***,
собственост на М. Г. от гр.Р., без да носи и да може да представи в хода на
процесната проверка, СУМПС и контролен талон към него. /Това деяние се
доказва с показанията на свидетелите по акта и с АУАН , чиято
доказателствена стойност не бе оборена в процеса. Това нарушение съдът
констатира, че на практика не се и оспорва от дееца./
От субективна страна, нарушението е извършено виновно от
жалбоподателя, който е бил правоспособен водач на МПС към
инкриминираната дата и като такъв е бил запознат с правилата за управление
на МПС и задълженията на водачите им, включително и това по чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, което обаче в казуса съзнателно е нарушил и не е спазил .
За това нарушение, законодателят е предвидил в нормата на чл. 183, ал.1,
т.1 от ЗДвП, единствено по вид и размер административно наказание, а
именно „Глоба“ в размер на 10.00лв., каквото именно е определено на дееца с
атакуваното НП. Ето защо, съдът приема за законосъобразно НП и в тази му
санкционна част, която не противоречи на чл.27 от ЗАНН.
5
Предвид изложеното, в тази му част, обжалваното НП като процесуално и
материално законосъобразно следва да се потвърди, защото жалбата в тази й
част е неоснователна.
Наред с горното обаче съдът счита, че със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил от субективна страна вмененото и второто
вменено му нарушение с НП, а именно това по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата
/16.09.2022г. в 15.35 часа / и на процесното място / по ПП1, Е-79, км.384, в
посока от гр.К. към гр.С./, жалбоподателят е управлявал посоченият в НП
лек автомобил, собственост на друго лице, който автомобил към този
момент е бил без регистрация, заради служебното му дерегистриране-
прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, считано
от 09.09.2022г. Съгласно последната законова норма, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство, като такава служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния
фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. От своя страна нормата на чл. 574, ал.11 вр. с ал.10 от КЗ
сочи, че компетентните органи по ал. 1 /информационният център за обмен на
информация с компетентните държавни органи/, предприемат мерки за
спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за
обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна
6
застраховка. Този Информационнен център уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им
предоставя срок 14 дни, считано от датата на изпращане на
уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в
посоченият срок не са били предоставени доказателства за сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство /регистриращият орган за
МПС в РБългария/. Цялата тази информация следва да се изпраща служебно
от страна на Информационният център за действащите и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на всички органи по чл.574, ал.1 от КЗ /
органа регистриращ моторните превозни средства в Република
България;органа осъществяващ контрол по Закона за движение по
пътищата;органа осъществяващ контрол върху лицата, извършващи
периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства и
органа осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и
товари/. В казуса обаче не се доказа, че преди извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на процесният автомобил по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, съответният орган по чл.574, ал.1 от КЗ, е
изпълнил задължението си по ал.10 на този законов текст, да уведоми за
това жаблоподателя-собственик, като не се установи също така, че след
такова уведомяване, му е бил предоставен и 14-дневен срок да представи
документи за сключване на въпросната застраховка, само в каквато
хипотеза законодателят е регламентирал служебно прекратяване на
регистрация на МПС поради липса на сключен застрахователен договор
за задължителната застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в някакъв последващ момент на регистрирането му.
При това положение, на първо място съдът констатира, че в казуса не са били
налице законовите основания на чл.143, ал.10 от ЗДвП вр. с чл. 574,
ал.11, вр. с ал.1 от КЗ, за служебна дерегистрация на процесното МПС
към датата на проверката.
7
От друга страна, неуведомяването за това прекратяване на регистрацията
на собственика автомобила, от когото жалбоподателят го е взел и ползвал на
процесната дата чрез управление, опровергава и тезата на санкционният
орган за извършено от субективна страна нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП на процесната дата именно от ползвателя К. . /В тази насока е и
съдебната практика -ТР№2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.
№3/2022г. на Първа и Втора колегия на ВАС. С това Решение се приема, че
макар водача да е длъжен да знае дали управляваното от него МПС има
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
служебното прекратяване на регистрацията на МПС, което няма такава
застраховка, само по себе си се явява резултат на неизпълнено
административно задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП на съответният
компетентен държавен орган за уведомяване собственика на автомобила за
това обстоятелство , именно заради което незнанието на последното изключва
както умисъла, така и небрежността и непредпазливостта като форма на вина
на водача , след като липсва публичен регистър на тези дерегистрирани
автомобили и към процесната дата за направата на справка от страна на
собствениците и водачи на ППС. /
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства, не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на
санкционният орган, че жалбоподателят е извършил и вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което
ангажираната негова административно-наказателна отговорност с
обжалваният акт за такова деяние, обосновава материалната
незаконосъобразност на това НП в тази му част и мотивира неговата
частична отмяна. /Отмяната на НП в тази му част, обосновава и отмяната на
постановлението в частта за отнетите точки от контролният талон на
жалбоподателя, именно във връзка с приложената за това второ нарушение
санкционна норма по чл.175, ал.3 от ЗДвП./
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и т. и
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№22-1116-
8
002396/03.11.2022г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Б.град, в частта му, с която на Д. А. К. с адрес: гр.Р., ул.“Б.“№***
и с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00лв./двеста лева/ и кумулативно с това „Лишаване от право
да се управлява МПС“ за срок от 6 /шест/месеца, във връзка с нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от
контролния му талон към СУМПС, въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР
и ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП в останалата
му част .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б.град в 14-
дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
9