РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1436/3.9.2020г.
гр. Пловдив, 03.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2794 по описа за 2019
год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е
по жалба от Ф.Я.У., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Б.-П.
против Решение № 37 от 26.08.2019г. на Началник отдел „Събиране и контрол” в
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, с което жалбата и срещу
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 147 / 03.02.2017г. е
оставена без разглеждане, като просрочена.
В жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, тъй като неправилно е прието, че жалбата срещу АУЗД е
недопустима поради просрочие. Сочи, че акта не е бил
връчен, тъй като обратната разписка, сочена като доказателство не е подписана
от жалбоподателката, а тя е научила за задълженията
си за първи път от призовка за опис, изпратена от държавен съдебен изпълнител
/ДСИ/. На следващо място се твърди, че според представени доказателства У. не е
собственик на земята, за която са и начислени данъци, съответно не е собственик
на сградите. Редовно призована Ф.У. не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Ответникът –
Директор на Дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. Б. оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
С Акт за установяване на задължения по декларация №
147/03.02.2017г. на инспектор в отдел „Събиране и контрол” на Дирекция „Местни
данъци и такси” при Община Пловдив са установени незаплатени задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2010г. –
2017г. и лихва за просрочие общо в размер
на 747,04лв. по подадена декларация от Ф.Я.У. по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. № 01-10-903/29.05.1998г. относно
недвижим имот с партиден № 5805274770003 в гр. Пловдив, представляващ земя и
сграда.
В АУЗД е посочен адрес за кореспонденция –
гр. ***. АУЗД е връчен с писмо с обратна разписка № DB0000925460 на БУЛПОСТ, на адреса в гр.Пловдив на 08.02.2017г. /сряда-присъствен ден/. С жалба Рег. № 19 СГ-219/08.07.2019г. и
заявление вх.№ 19 СГ-219-/1/14.08.2019г. У. е оспорила АУЗД № 147/03.02.2017г. Сочи, че е узнала за издадения акт едва при връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Счита, че акта не е влязъл в сила, тъй като
не и е връчен. Оспорва дължимостта на установените с
акта задължения, като погасени по давност.
С Решение № 37/26.08.2019г. Началник отдел „Събиране и контрол” в Дирекция
”Местни данъци и такси“ при Община Пловдив се
произнесъл по жалбата, като приел, че актът е бил редовно връчен с обратна
разписка на 08.02.2017г., в 10.00 часа лично на У. срещу подпис, на постоянния
адрес на лицето съгласно чл. 29 ал.6, ал.7 и ал.8 от ДОПК. Срокът за обжалване
е изтекъл на 22.02.2017г., поради което актът е влязъл в сила и е основание за
предприемане действия по принудително изпълнение. В Решението е посочено, че жалбата
е постъпила на 08.07.2019г., след изтичане срока за обжалване и затова се явява
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Видно от приложената обратна разписка № DB0000925460 на БУЛПОСТ е видно, че
същата е връчена лично на Ф.У., за което същата се е подписала. Първоначално, с
молба от адв. Б.-П., като пълномощник на У., е
заявено, че това доказателство ще бъде оспорено и от съда е поискано да бъде
допусната съдебно - графологична експертиза, която да
установи, дали подписът за получател е положен от Ф.У. и следователно дали АУЗД
и е бил връчен лично. По-късно, отново с молба, адв. Б.-П.
заявява, че нейната доверителка се отказва да внесе определения от съда депозит
за допуснатата съдебно - графологична експертиза и се
отказва от нея.
Поради това съдът приема за безспорно доказано, че АУЗД е бил редовно
връчен лично на Ф.У. с писмо с обр. разписка на
08.02.2017г.
Правилно решаващият
административен орган – Началник отдел „Събиране и контрол” в Дирекция
”Местни данъци и такси“ при Община Пловдив при задължителния
административен контрол е приел, че подадената на 08.07.2019г. жалба срещу АУЗД
е недопустима поради просрочие, поради което с
решението си по същество е потвърдил акта.
Съгласно чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси установяването и обжалването на актовете по установяване на
местните данъци и такси се извършва по реда на чл. 4 ал.1 - 5 от същия закон,
който от своя страна препраща към реда по ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ
кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.
2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ,
а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за
обжалване на ревизионни актове е приложим и по отношение на другите актове,
издавани по ДОПК от органите по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг
ред. По отношение връчването на съобщението на лицето, в чл. 29, ал. З от ДОПК
е предвидено, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с
обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното
действие. На основание чл. 30, ал. З от ДОПК - Съобщението, изпратено по пощата
с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка
е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от ДОПК.
Като официален документ, удостоверяващ връчването на съобщението, съдържащо
процесния акт, обратната разписка съставлява
доказателство за извършените изявления пред служителя (куриера) на пощенския
оператор - БУЛПОСТ, както и за извършените от него и пред него действия. Това
означава, че удостоверените в обратната
разписка факти, в т.ч. посоченото, че изписаните имена и положения подпис на получател са на
посоченото лице.
По тези съображения жалбата срещу АУЗД следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора на основание чл.8 ал.1 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция/, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 500 /петстотин/
лева.
Предвид изричната регламентация на чл. 88, ал. 3 и от АПК, във вр. с чл. 147, ал. 3 от ДОПК, и с оглед
принципа за двуинстанционност на производствата,
регламентиран в разпоредбата на чл. 131 от АПК, приложим във връзка с
препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, определението на съда не подлежи на
обжалване.
Водим от
горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Я.У., ЕГН **********,***,
против Решение № 37 от 26.08.2019г. на Началник отдел „Събиране и контрол” в
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, с което жалбата и срещу
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 147 от 03.02.2017г. е
оставена без разглеждане, като просрочена.
ОСЪЖДА Ф.Я.У., ЕГН **********,*** да
заплати на Дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Пловдив разноски в
размер на 500 (петстотин) лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: