РЕШЕНИЕ
№ 2426
гр. Бургас, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120101968 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на БАНКА ДСК АД,
ЕИК *********, против Л. В. Ю., ЕГН: **********, и Г. Л. Ю., ЕГН
**********, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА ОТНОСИТЕЛНАТА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на договор за покупко-продажба от 29.04.2022 г.,
обективиран в нотариален акт, вписан в СВ – гр. Бургас с вх. рeг. № 6053 г.,
акт № 85, том 19, по силата на който Л. В. Ю. продава на сина си Г. Л. Ю. 1/6
идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 07332.501.522.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-874/13.12.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 28.03.2022 г., адрес на имота: гр. Б., като
самостоятелният обект се намира на етаж 2, в сграда с идентификатор;№
07332.501.522.1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07332.501.522,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 61,06 кв.м., прилежащи части: Избено помещение № 10, с
площ 6,61 кв.м., както и 7,551% идеални части от общите части на сградата и
7,551 % идеални части от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
07332.501.522.1.7, над обекта: 07332.501.522.1.11, който самостоятелен обект
в сграда е описа в документ за собственост, като Апартамент № 10 на 2 етаж, в
1
жилищна сграда - блок № 1, вход 2, построен върху държавна земя в гр. Б.,
състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре, баня-WC, със застроена площ от
61,06 кв.м., при граници: изток - външен зид, запад - стълбище, север -
външен зид, юг - външен зид, отгоре - държавен апартамент, отдолу -
държавен апартамент, ведно с Избено помещение № 10, с площ 6,61 кв.м., при
граници: изток - външен зид, запад - коридор, север - държавна изба, юг -
външен зид, ведно със 7,551% идеални части от общите части на сградата и
7,551% идеални части от правото на строеж върху мястото от 67,67 кв.м.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Договор за
кредит № 5005 от 23.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, на „НАДЯ
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, е предоставен кредит за оборотни
средства в размер на 34 000 лева, със срок за погасяване до 23.04.2023 г.,
изменен с Анекс № 1 от 03.07.2020 г. и Анекс № 2 от 17.02.2021 г. Кредитът се
обезпечава с поръчителството на Л. В. Ю. и З.Г.Ю., за което е подписан
Договор за поръчителство от 23.04.2018 г., изменен с Анекс № 1 от 03.07.2020
г. и Анекс № 2 от 17.02.2021 г. Поради неплащане на дължимите месечни
вноски кредитът е станал предсрочно изискуем на 30.05.2022 год. На
13.07.2022 г. „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на така подаденото
заявление на 24.08.2022 г. Районен съд - гр. Бургас по ЧГД 4490/2022 г. издава
исканата Заповед за незабавно изпълнение № 2538/2022 г. и Изпълнителен
лист от № 2130 от 24.08.2022 г. За събиране на вземането по изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 298/2022 г. по описа на ЧСИ ТТ.Д.,
peг. № 801 на КЧСИ, район на действие - Окръжен съд Бургас. Към датата на
депозиране на настоящата искова молба кредитът все още не е погасен.
Междувременно, на 29.04.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, Л. В. Ю. продава на сина си Г. Л. Ю. 1/6 идеална част от
гореописания недвижим имот.
В законовия едномесечен срок по делото са постъпили писмени
отговори на исковата молба от всеки от двамата ответници – с идентично
съдържание. Двамата ответници считат исковете за допустими, но
неоснователни и молят за отхвърлянето им. Поддържат, че към момента на
реализиране на прехвърлителната сделка прехвърлителят не е имал качеството
на длъжник на ищцовото дружество. Освен това на 03.06.2022 г. Г. Л. Ю.
дарил на баща си Л. В. Ю. същия имот с нотариален акт № 110 на Служба по
вписванията – Бургас и понастоящем имотът е в патримониума на Л. В. Ю., а
ищцовото дружество вече е реализирало обезпечението на вземането, като
върху имота има вписана възбрана.
Правната квалификация на предявените субективно пасивно съединени
конститутивни искове е чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД. За уважаването им ищецът
следва да установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
Качеството си на кредитор на първия ответник; 2. Че след възникване на
качеството му на кредитор първият ответник е продал процесния имот на
втория ответник; 3. Че ответниците са баща и син, при което знанието за
2
увреждане се предполага. На ответниците е указано, че носят тежестта да
докажат възраженията си: 1. Че вземането на кредитора е възникнало след
извършване на продажбата; 2. Че след атакуваната продажба вторият ответник
е дарил на първия ответника процесния имот; 3. Че към момента процесният
имот се намира в патримониума на първият ответника; 4. Че ищецът е
наложил възбрана върху процесния имот за обезпечаване на вземането; 5.
Освен това ответниците имат възможността да оборят презумпцията, че при
сключване на договора за продажба първият ответник е знаел, че уврежда
кредитора.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
обстоятелства: 1. Че Договор за кредит № 5005 от 23.04.2018 г., сключен с
„Банка ДСК“ АД и „НАДЯ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, е обезпечен с Договор за
поръчителство от 23.04.2018 г., сключен с Л. В. Ю. и З.Г.Ю.; 2. Че Договор за
кредит № 5005 от 23.04.2018 г. е станал предсрочно изискуем на 30.05.2022
год.; 3. Че на 13.07.2022 г. „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ЧГД 4490/2022 г. по описа на БРС и са били издадени Заповед за
незабавно изпълнение № 2538/2022 г. и Изпълнителен лист от № 2130 от
24.08.2022 г.; 4. Че за събиране на вземането по изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 298/2022 г. по описа на ЧСИ Т.Д., peг. № 801
на КЧСИ, район на действие - Окръжен съд Бургас; 4. Че ответниците са баща
и син; 6. Че на 29.04.2022 г. Л. В. Ю. продава на сина си Г. Л. Ю. 1/6 идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07332.501.522.1.9.
Въз основа на тези безспорни обстоятелства следва да се приеме, че са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на
предявените субективно пасивно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД.
Ищецът Банка ДСК АД е кредитор на Л. В. Ю. в качеството му на
поръчител, обезпечаващ изпълнението по Договор за кредит № 5005 от
23.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ АД и „НАДЯ ТРАНСПОРТ“ ЕООД,
който е обявен за предсрочно изискуем на 30.05.2022 год. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е прието, че защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е
приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни
действия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че вземането на
кредитора е възникнало след извършване на продажбата. Целта на
отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да
намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност
има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и
преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде
признато в определен размер. От значение е вземането да предшества по
време увреждащото действие на длъжника. Законът не съдържа условие
3
вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по-малко
отрича правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по
отношение на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост
на вземането. Без значение е дали се дължи плащане на погасителни вноски на
падеж или се търси погасяване на дълга изцяло при условията на обявена
предсрочна изискуемост. В горния смисъл е постановено Решение № 10 от
09.04.2020 г. по т. д.№ 481 по описа за 2017 г. I т. о. на ВКС, чиито изводи се
споделят и от настоящия съдебен състав. С оглед на изложеното в процесния
случай следва да се приеме, че вземането на ищеца спрямо първия ответник в
качеството му на поръчител е възникнало още на 23.04.2018 г., когато е
сключен договорът за поръчителство, т. е. преди сключването на атакувания
договор за продажба от 29.04.2022 г., сключен между двамата ответници.
На 29.04.2022 г. Л. В. Ю. продава на сина си Г. Л. Ю. 1/6 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07332.501.522.1.9, което
представлява увреждащо кредитора разпоредително действие. Недоказани са
възраженията на ответниците, че на 03.06.2022 г. Г. Л. Ю. дарил на баща си Л.
В. Ю. същия имот с нотариален акт № 110 на Служба по вписванията – Бургас
и понастоящем имотът е в патримониума на Л. В. Ю., както и че ищцовото
дружество вече е реализирало обезпечението на вземането, като върху имота
има вписана възбрана. В тази насока ответниците представят неотносими по
делото писмени доказателства, касаещи сграда с идентификатор
07332.501.633.1 с адрес: гр. Българово, ул. Плиска № 12, която не е идентична
сградата, където се намира процесният продаден имот, а именно СОС
идентификатор 07332.501.522.1.9 с адрес на поземления имот: гр. Българово,
ул. Първи май № 27.
На основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД знанието за увреждане се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. В случая атакуваният договор за продажба е сключен
между двамата ответници, които са баща и син, поради което се предполага
знанието на втория ответник за увреждане на кредитора с извършената
възмездна разпоредителна сделка. Презумпцията за знанието на втория
ответник остава необорена по делото.
С оглед на изложеното предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 250
лева, от която 50 лева за държавна такса и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА по искове с правно основание чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД
на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, против Л. В. Ю., ЕГН: **********, и
Г. Л. Ю., ЕГН **********, ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.04.2022 г. ,
обективиран в нотариален акт № 44, том II, рег. № 4978, дело № 224 от 2022 г.
на Ц.А. – нотариус с районен на действие Районен съд – Бургас, с рег. № 458
на Нотариалната камара, вписан в СВ – гр. Бургас с вх. рeг. № 6053 г., акт №
85, том 19, по силата на който Л. В. Ю. продава на сина си Г. Л. Ю. 1/6
идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 07332.501.522.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-874/13.12.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 28.03.2022 г., адрес на имота: гр. Б., като
самостоятелният обект се намира на етаж 2, в сграда с идентификатор;№
07332.501.522.1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07332.501.522,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 61,06 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 10 с
площ 6,61 кв.м., както и 7,551% идеални части от общите части на сградата и
7,551 % идеални части от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
07332.501.522.1.7, над обекта: 07332.501.522.1.11, който самостоятелен обект
в сграда е описа в документ за собственост, като Апартамент № 10 на 2 етаж, в
жилищна сграда - блок № 1, вход 2, построен върху държавна земя в гр. Б.,
състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре, баня-WC, със застроена площ от
61,06 кв.м., при граници: изток - външен зид, запад - стълбище, север -
външен зид, юг - външен зид, отгоре - държавен апартамент, отдолу -
държавен апартамент, ведно с избено помещение № 10, с площ 6,61 кв.м., при
граници: изток - външен зид, запад - коридор, север - държавна изба, юг -
външен зид, ведно със 7,551% идеални части от общите части на сградата и
7,551% идеални части от правото на строеж върху мястото от 67, 67 кв.м.
ОСЪЖДА Л. В. Ю., ЕГН: **********, и Г. Л. Ю., ЕГН **********, да
заплатят на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, сумата от 250 лева за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5