РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. Варна, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100500791 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Настоящото въззивно производство се развива след постановено Решение на ВКС №
144/12.03.2021 по гр.д.№ 1251/2020, с което са дадени задължителни указания за изясняване
на делото от фактическа страна чрез поставяне на уточняващи въпроси към ответната страна
по спора, както и чрез събиране на доказателства.
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.рег.№ 81569/05.11.2019г от „ЕНЕРГО–ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД срещу решението на ВРС-24с-в № 4239/14.10.2019г по гр.д.№ 9219/2019,
с което е прието за установено между страните, че ищецът ПЛ. Д. П. ЕГН ********** не
дължи на ответното дружество сумата от 5486,75лв по издадена фактура № **********/
3.06.2019г, обективираща стойност на преизчислени количества енергия от 30 029кВтч за
периода от 28.05.2017г. до 27.05.2018г. в обект, находящ се в гр.Варна ж.к.“Чайка“ бл. 21
вх.А ет.6 ап.32, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззивното дружество твърди, че черпи правото си да извърши корекция на сметката
на абоната директно от разпоредбите на подзаконов нормативен акт, а именно чл.45 и чл. 48
от ПИКЕЕ.
Излага, че корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията
между страните, когато настъпят факти от типа на нерегламентиран достъп до вътрешната
конструкция на СТИ и да ликвидират неблагоприятните последици от тях.
Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за
потребена ел.енергия. Твърди, че бил спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на ел.енергия като всички предпоставки за възникване на правото на отв.дружество да
1
извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли
решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово
място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде
осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции.
В о.с.з. жалбата се поддържа.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор вх.№ 86384/21.11.2019г от
ПЛ. Д. П., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
Счита решението на РС за правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните
от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи, тъй като липсват законови
основания за това. ВРС правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е
достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована и за
потвърждаване на първоинстанционното решение
Претендира присъждането на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатеното адв.възнаграждение.
В исковата си молба на ПЛ. Д. П. твърди, че служители на „ЕНЕРГО ПРО
МРЕЖИ“АД /сега „ЕРП Север“АД/ са извършили проверка на СТИ, монтирано в неговия
имот, чиито резултати били обективирани в съставен КП. Въз основа на констатациите, вкл.
и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на електромера,
отв.дружество издало фактура за начислена ел.енергия, чиято сума ищецът счита, че не
дължи на крайния доставчик на ел.енергия.
В срока за отговор ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД оспорва иска. Излага
съображения, че ищецът е потребител на ел.енергия съгласно влезли в сила ОУ ДПЕЕМ,
като при извършената корекционна процедура са били спазени всички изисквания и
методики, предвидени в ПИКЕЕ.
Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена
и потребена от абоната ел.енергия, дължима на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че при извършена проверка на СТИ е установено, че точното количество
на доставената и потребена ел.енергия в регистър 1.8.3, която е остойностена в издадения
документ и подлежи на заплащане.
Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5
486,75лв по издадена фактура № **********/3.06.2019г, обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 30 029кВтч за периода от 28.05.2017г до 27.05.2018г в
обект, находящ се в гр.Варна ж.к.“Чайка“ бл.21 вх.А ет.6 ап.32.
Претендира присъждане на сторени разноски.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от „Енерго-Про Продажби”
АД се оспорва основателността на предявения иск.
Възразява, че процесната сума представлява цена на потребено количество
ел.енергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение, тъй като ищецът е потребител на ел.енергия, съгласно влезли в сила
ОУДПЕЕМ. Извършена била проверка на СТИ при спазване на задълженията на ответника,
посочени в общите условия. За проверката бил съставен КП, на осн.чл.50 от ПИКЕЕ.
Обективираните в него констатации са годно основание за изготвяне на становище за
начисляване на ел.енергия на начислените суми за потребена ел.енергия. Сумата по
издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната
ел.енергия, дължима на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД. Абонатът е потребител
2
ел.енергия в количество, различно от отчетеното и затова дължи заплащането му, на
осн.чл.79 ал.1 вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Претендира се и присъждане на сторени разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен
иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна:
По поддържаното и пред настоящата въззивна инстанция искане за преюдициално
запитване, отправено до Съда на ЕС по въпросите, поставени с молба, адресирана до ВКС
/л.71-72 от касац.дело/
Въпросите, формулирани в молбата на л.71-72 от касац.дело са следните:
1/ Разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК, предвиждаща право на националния съд, чието
решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване до Съда на ЕС х по
определен въпроси и при определени предпоставки, отговаря ли на разпоредбата на чл.267
предл.3-то от ДФЕС, в която неизпълнението на това задължение на нац.съд не е обусловено
от никакви предпоставки
2/ Разпоредбата на т.10.1 и т.10.4 от Приложение № 1 на Директива 2014/32 на
Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 относно хармонизирането на
законодателството на държавите–членки за предоставяне на пазара на средства за измерване
и разпоредбите на т.10.4 и т.10.5 от Приложение № 1 към Директива 2004/22 на ЕП и Съвета
от 31.03.2004г относно измервателните уреди, трябва ли да се тълкуват като допускащи
национално законодателство, предоставящо право на електро енергийното дружество да
определя на своите потребители цена на ел.енергия, количествата на която са едностранно
определени от това дружество, вкл. и с данни в невидими регистри на електромер,
използван в разчетите между дружеството и потребителя.
Съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по съображенията,
аналогични на тези на касационния съд.
При това положение няма основание за спиране производството по делото и спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Не е спорно между страните, че ищцецът е потребител на ел.енергия по силата на
договорни отношения при общи условия с ответника, както и че имотът, в който е бил
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От КП № 1202233 се установява, че на 27.05.2018г служители на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД извършили техническа проверка на електромер с
фабр. № 1115031500748071, монтиран в обекта на ищеца, находящ се в гр.Варна ж.к.“Ч.“
бл.21 вх.А ет.6 ап.32. В него е отразен демонтаж на електромер с фабр. 1115031500748071
със следните показания от скритите регистри на СТИ, както следва: 1.8.1–001961кВтч;
1.8.2–008112кВтч; 1.8.3–030029кВтч; 1.8.4–000000. Демонтираният електромер бил
поставен в запечатана и пломбирана с пломба индивидуална опаковка за извършване на
метрологична експертиза. КП е бил подписан от служителите на „ЕРП Север“АД и от двама
свидетели поради отсъствието на потребителя.
От КП на БИМ, ГД“МИУ”, РО–гр.Русе се установява, че при софтуерно четене била
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена била преминалата
ел.енергия по тарифа 1.8.3–030030,2кВтч, която не била визуализирана на дисплея. СТИ
съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност
при измерванията на ел.енергия. Електромерът не съответства на техническите
характеристики.
3
Със становище, изготвено на 30.05.2019г от специалист “Енергиен контрол”, било
разпоредено начисляване на допълнително количество ел.енергия от 30029кв.ч. за периода
от 28.05.2017г до 27.05.2018г, на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който
е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура №
**********/3.06.2019г в размер на 5 486,75лв.
От заключението на в.лице по допусната СТЕ, което е възприето от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че демонтираното СТИ с фабр. №
1115031500748071 е монофазно, статичен за активна енергия, марка и модел : “Carat Digitron
M 02”, невключен към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа,
електромерът бил метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката служители на „ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ“АД получили
информация чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за
ел.енергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ констатирали външна намеса в тарифната схема на СТИ със
следните записвания на ел.енергията:
1.8.1 – отчитащ нощна тарифа от 001961,8кВтч,
1.8.2–отчитащ дневна тарифа от 008112,4кВтч,
1.8.3–отчитащ върхова енергия от 030030,2кВтч;
1.8.4 /сумарен регистър/ -000000.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници дават основание на експерта да даде
заключение, че електроенергия от общо 32514кВтч /30030кВтч + 2484кВтч/ не би могла да
бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в издадената фактура и възлиза на
сумата от 5 486,75лв.
Съобразно дадените от ВКС указания в настоящата инстанция е допусната нова СТЕ.
Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено заключение на в.лица Кр.К. и Св.Д., както и допълнителното такова, е
направен същият извод, а именно, че процесното количество ел.енергия, натрупано в
скрития регистър от 32514кВтч не би могло да бъде консумирано за едногодишен период,
като по-вероятно това да е станало от датата на монтажа на СТИ през 15.02.2016г до датата
на демонтажа -27.05.2018г, т.е. за време повече от две години.
Макар да се явява резултат от човешко въздействие, не може да бъде направен
категоричен извод от кого е извършено това при положение, че се установява, че „Енерго
Про Мрежи“АД /със сегашно наименование „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и
собственик на СТИ, имащ правото да извършва и проверките на СТИ, разполага със софтуер
за промяна на тарифните схеми и пр.
При това положение следва да се приеме, че спорното количество ел.енергия, дори да
е преминало и да е било консумирано, това е станало за период много по-голям от
едногодишния период, за който е издадена фактурата.
При съобразяване периодично променяните от КЕВР цени за технологичен разход за
целия период от 852 дни, за което в.л. е посочило и конкретните решения на Енергийния
регулатор / доп.кал-е –л.189 и сл./, общата левова равностойност за цялото количество
ел.енергия от 32514кВтч /при изчислена средно дневно 36,09кВтч/ за битови абонати би
била равна на сумата от 4044,73лв + 808,95лв ДДС или общо 4853,68лв, т.е дори по-малка от
посочената във фактурата за едногодишен период.
4
Така за процесния едногодишен период 2017-2018г, т.е. за 365дни, максималното
количество ел.енергия, което би могло да премине /в.лице посочва, че максимална мощност
от 60 Ампера дори да е възможна, то това не би могло да бъде за продължително време, тъй
като поради претоварването ел.инсталацията може да дефектира/ би могло да бъде
13 173,85кВтч или дневно 36,09кВтч
При съобразяване действалите към процесния период цени, определени с решенията
на КЕВР, които са публично достъпни
РЕШЕНИЕ КЕВР № Ц–7 от 07.04.2017г
https:// www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res_c-7_17.pdf
С РЕШЕНИЕ на КЕВР № Ц-19 от 01.07.2017г
https://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res_c-19_17.pdf
въз основа на които съдът е направил самостоятелни изчисления доколкото посочените в
заключението на в.лице /л.190/ позиции и стойности за технологични разходи НН, както и
добавки : „задължения към обществото“, „пренос високо напрежение“, „достъп високо
напрежение“, „пренос ниско напрежение“ и „достъп средно/ниско напрежение“ не са
съобразени с решенията на КЕВР, касаещи конкретните дружества „Енерго Про Мрежи“АД
и „Енерго Про Продажби“АД.
Така с Решение на КЕВР № Ц–7 от 07.04.2017г, на стр.13-14 от същото, е посочено, че в
резултат на описаните корекции, цените, без ДДС, за „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД са, както
следва:
цена за пренос на ел.енергия през ЕРП Мрежа на средно напрежение – 0,01193лв/kWh;
цена за пренос на ел.енергия през ЕРП Мрежа на ниско напрежение – 0,03166лв/kWh;
цена за достъп до ЕРП Мрежа – 0,00818лв/kWh.
за „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД
Клиентите на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД заплащат и следните цени, без ДДС, за
мрежови услуги:
1. Цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа – 0,00847лв/kWh;
2. Цена за достъп до електроразпределителната /ЕРП/ мрежа – 0,00818лв/kWh;
3. Цена за пренос на ел.енергия през ЕРП мрежа на ниско напре жение – 0,03166лв/kWh
Общият сбор на всичките цени е равен на 0,1008лв
С Решение на КЕВР № Ц-19 от 01.07.2017г, стр.73 и стр.77, е посочено, че в резултат на
описаните корекции, цените без ДДС,
на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД са както следва:
- цена за пренос на ел.енергия през ЕРП мрежа на средно напрежение – 0,01036лв/kWh;
- цена за пренос на ел.енергия през ЕРП мрежа на ниско напрежение – 0,03008лв/kWh;
- цена за достъп до ЕРП мрежа – 0,00800лв/kWh.
Клиентите на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД заплащат и следните цени, без ДДС, за
мрежови услуги:
1. Цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа – 0,00924лв/kWh;
2. Цена за достъп до ЕРП Мрежа – 0,00800лв/kWh;
3. Цена за пренос на ел.енергия през ЕРП Мрежа на ниско напрежение – 0,03008лв/kWh.
Общият сбор на цените е равен на 0,12576лв
След извършени самостоятелни аритметични изчисления въз основа на горните
5
данни следва, че
за периода 28.05.2017г до 30.06.2017, т.е. 34дни х 36,09кВтч х 0,1008лв = 122,80лв;
за периода 1.07.2017г до 27.05.2018г, т.е. за 331 дни х 36,09кВтч х 0,1258лв = 1502,78лв или
общо за едногодишния период стойността е равна на 1625,58лв, върху която следва да се
начисли ДДС в размер на 325,12лв, като общият сбор е равен на 1950,70лв.
Предвид дадените от ВКС задължителни указания относно приложимите материално-
правни норми, следва, че искът е доказан до горепосочения размер за фактурирания
едногодишен период.
Гореизложеното налага извода за частична неоснователност на предявения иск до
посочения размер на 1950,70лв за процесния едногодишен период от 28.05.2017г–
30.06.2018г и за основателност на отрицателния установителен иск за разликата над тази
сума до общо претендираната въз основа на издадената за едногодишен период ф-ра №
**********/3.06.2019г за сумата от 5486,75лв.
Достигането до крайни правни изводи, частично съвпадащи с тези на ВРС, налагат
частичната отмяна на първоинстанционното решение и вместо него предявеният
отрицателен установителен иск подлежи на отхвърляне за посочената сума от 1950,70лв. За
разликата над нея до размера от 5486,75лв отрицателният установителен иск като
основателен следва да бъде уважен и в тази част решението на ВРС да бъде потвърдено.
Гореизложеното налага изменение на решението в частта за разноските, като в полза
на въззиваемата страна - ищец бъдат присъдени разноските съразмерно уважената част от
иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, а в полза на въззивното дружество - ответник – съразмерно
отхвърлената част от претенцията, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
От данните по делото е видно, че страните са направили разноски за съответните
инстанции, както следва:
за първата инстанция
- ищецът е заплатил 224,50лв държ.такса + 840лв-адв.хонорар с включен ДДС /л.57-59-I/
- отв.дружество – 300лв депозит за в.лице + 1440лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1200лв
възнаграждение и 240лв ДДС /л.60-62-I/
за първото въззивно производство
- ищецът – 605лв запл.адв.х-р + 121лв ДДС /л.23-25/
- отв.дружество – 109,74лв д.такса + 1440лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1200лв
възнаграждение и 240лв ДДС /л.26-30/
за касационната инстанция
- ищецът – 600лв заплатен адв.х-р, от които 500лв-възнаграждение и 100лв ДДС
- отв.дружество – 30лв + 109,74лв - д.такси + 1440лв адв.х-р, от които възнаграждение в
размер на 1200лв и 240лв ДДС
за настоящата въззивната инстанция
- ишецът – 300лв за СТЕ + 5лв за съд.у-е + 6лв преводни такси + 840лв адв.хонорар, от който
700лв възнагр-е + 140лв ДДС /л.215-218/;
- отв.дружество - 400лв депозити СТЕ + 1440лв–адв.хонорар с вкл.ДДС, от които възнагр-
ето е в размер на 1200лв и 240лв - ДДС
Във всички инстанции има наведени от двете страни възражения за прекомерност на
адв.възнаграждения.
По отношение претендираните и от двете страни разноски за заплатено
адв.възнаграждение, съдът счита заявените насрещни възражения за прекомерност за
основателни с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова размерът на
6
адв.възнаграждение за всяка една от инстанциите следва да бъде редуцирано до минималния
такъв.
При цена на иска от 5486,75лв. това се равнява на 604,33лв съобразно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/2004, или закръглено 605лв, до който размер следва да бъдат редуцирани и
двете насрещни претенции за заплатено адв.възнаграждение. Върху посочената сума следва
да се изчисли и дължимото ДДС от 20%, равно на 121лв, или общо 726лв.
Така в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение от 726лв, доколкото по
делото има данни, че процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС и затова
върху определения размер на възнаграждението в негова полза следва да се включи и ДДС.
В полза на отв.дружество следва да бъде присъдено възнаграждение в същия размер. В
допълнение може да се посочи и това, че общият сбор на разноските, заплатени за
адв.възнаграждение за четирите инстанции от отв.дружество възлизат общо на 5760лв с вкл
ДДС, което надвишава размера на материалния интерес на спора от 5486,75лв.
Така общият сбор на разноските на всяка от страните за всички инстанции възлиза на
следните суми:
за ищеца: 726лв х 4 = 2904лв за адв.възнагр-е + такси и разноски в размер на 535,50лв или
общо 3439,50лв
за отв.дружество : 726лв х 4 = 2904лв за адв. възнагр-е + такси и разноски в размер на
949,48лв или общо 3853,48лв
Съразмерно уважената част от отрицателния установителен иск за разликата над
1950,70лв. до претендираните 5486,75лв, т.е. за сумата от 3536,05лв в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски общо в размер на 2228,85лв. Предвид, че с решението на
ВРС са присъдени суми в полза на ищеца в размер на 828,84лв, то на същия следва да бъде
присъден само остатъкът от общо дължимата сума, равняващ се на 1400,01лв.
Съразмерно отхвърлената част от предявения отрицателен установителен иск за
сумата от 1950,70лв, в полза на отв.дружество се полагат разноски в размер на 1377,56лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПЛ. Д. П. чрез неговия процесуален
представител адв.Св.С. за преюдициално запитване, отправено до Съда на ЕС по
поставените въпроси, а именно:
1/ Разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК, предвиждаща право на националния съд, чието
решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване до Съда на ЕС х по
определен въпроси и при определени предпоставки, отговаря ли на разпоредбата на чл.267
предл.3-то от ДФЕС, в която неизпълнението на това задължение на нац.съд не е обусловено
от никакви предпоставки.
2/ Разпоредбата на т.10.1 и т.10.4 от Приложение № 1 на Директива 2014/32 на
Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 относно хармонизирането на
законодателството на държавите–членки за предоставяне на пазара на средства за измерване
и разпоредбите на т.10.4 и т.10.5 от Приложение № 1 към Директива 2004/22 на ЕП и Съвета
от 31.03.2004г относно измервателните уреди, трябва ли да се тълкуват като допускащи
национално законодателство, предоставящо право на електро енергийното дружество да
определя на своите потребители цена на ел.енергия, количествата на която са едностранно
определени от това дружество, вкл. и с данни в невидими регистри на електромер,
използван в разчетите между дружеството и потребителя.
ОТМЕНЯ решението на ВРС-24с-в № 4239/14.10.2019г по гр.д.№ 9219/2019 в
7
частта му, с която е прието за установено между страните, че ищецът ПЛ. Д. П. ЕГН
********** не дължи на ответното дружество"Енерго-Про Продажби" АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г,
за сумата от 1950,70лв по издадена фактура № **********/3.06.2019г, обективираща
стойност на преизчислени количества енергия за периода от 28.05.2017г. до 27.05.2018г. в
обект, находящ се в гр.Варна ж.к.“Ч.“ бл. 21 вх.А ет.6 ап.32, на осн.чл.124 ал.1 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Пламен Добрев П. ЕГН ********** срещу "Енерго-
Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1950,70лв по издадена
фактура № **********/3.06.2019г, обективираща стойност на преизчислени количества
енергия за периода от 28.05.2017г до 27.05.2018г в обект, находящ се в гр.Варна ж.к.“Чайка“
бл. 21 вх.А ет.6 ап.32, на осн.чл.124 ал.1 ГПК,
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-24с-в № 4239/ 14.10.2019г по гр.д.№
9219/2019 в останалата част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
"Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, сумата за разликата над 1950,70лв до
5486,75лв /т.е. за 3536,05лв/, както и в частта, с която е осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 828,84лв–сторени от ищеца разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. П., ЕГН **********, гр. Варна, ул.“А. К.“ № 21, ап. 10 да заплати
на Енерго-ро Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, сумата от 1377,56лв. /хиляда триста седемдесет
и седем лева и 56ст/ - за сторените от отв.дружество разноски за всички инстанции
съразмерно отхвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на ПЛ. Д. П.,
ЕГН **********, гр. Варна, ул.“А. К.“ № 21, ап. 10, сумата от 1400,01лв /хиляда
четиристотин лева и 1ст /, представляваща остатъкът след присъдената от ВРС сума за
сторените от ищеца разноски за всички инстанции съразмерно уважената част от иска му, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8