№ 1100
гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100458 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
Ищцата Б. А. Б., чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК твърди, че е
собственик на куче порода френски булдог на име Йори, притежаващо
европейски паспорт на домашен любимец и идентифицирано с транспондер.
Излага, че е използвала само услугите на ответното дружество и че е водила
многократно кучето на прегледи при д-р Д.. Сочи, че на 10.12.2021 г. на
кучето била извършена кастрация . На същия ден тя прибрала кучето си във
видимо недобро състояние, което според лекаря било нормално. Твърди, че
кучето продължавало да се чувства зле, поради което освен проведените
телефонни разговори тя решила да го заведе отново на преглед, но
междувременно кучето спряло да диша. След разговор с д-р Д. завела кучето
в клиника в гр. Г.Оряховица, но там била констатирана смъртта му.
Изтъква, че е извършена аутопсия на кучето, като според ветеринарния лекар
причината за смъртта била кръвозагуба впоследствие на недобре направен
шев на левия яйчник.Твърди, че е претърпяла имуществени вреди в размер на
1000 лева- стойността на кучето при покупката му и моли съда да осъди
ответното дружество да и ги заплати. Твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на домашния
1
си любимец, като претендира ответното дружество да и заплати обезщетение
в размер на 2000 лева . Претендира законна лихва върху сумите от датата на
деянието до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. *** от ВТАК поддържа исковата молба.
Ответникът «Ветеринарен кабинет Веритас» ЕООД, гр.В.Търново, чрез
пълномощника си адв.Н. от ВТАК в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете, като неоснователни и
недоказани. Не оспорва, че на 10.12.2021 г. е извършена кастрация на кучето,
но заявява, че тя е била извършена без усложнения. Твърди, че ищцата била
предупредена кучето да не приема храна от предния ден и вода от сутринта,
но сочи, че след събуждането си от упойката кучето повърнало стомашен сок,
примесен с храна на два пъти. Оспорва смъртта на кучето да е настъпила по
вина на д-р Д. и твърди спазване на всички добри медицински практики.
Оспорва аутопсионния протокол. Алтернативно прави възражение за
съпричиняване. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
изложеното становище.
След като се запозна със становището на страните и събраните по
делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Приет като доказателство е паспорт на домашен любимец № BG
01VP432743, видно от който Б. Б. е собственик на куче порода френски
булдог на име Йори с дата на раждане 30.06.2020 г., в който е удостоверено,
че животното е с поставен транспондер 100237000106638 на 1.10.2020 г. ,
подписан и подпечатан от д-р Д.Мирчев – ветеринарен лекар от
гр.Г.Оряховица. В амбулаторен журнал подписан от д-р Д. от 11.12.2021 г. е
описана извършена кастрация на пациент Йори, порода френски булдог на
10.12.2021 г. , след което кучето е повърнало двукратно стомашен сок,
примесен с храна и е изписано. Описани са показатели на животното и
приетите медикаменти. Журналът не е подписан от клиента . Приложени са
кръвни изследвания на кучето. В протокол за аутопсия извършена на
12.12.2021 г. от д-р М. М. е заключено, че смъртта на кучето е вследствие
получен кръвоизлив, събиране на голямо количество кръв в коремната кухина
и невъзможност на организма да компенсира кръвозагубата. Разпитан в
2
съдебно заседание като свидетел д-р М. заяви, че е частно практикуващ
ветеринарен лекар. След като бил потърсен от ищцата извършил аутопсия на
малко куче около 10 кг., порода френски булдог, черно на цвят с малко бяло
на гърдите. Направил снимки какво се е случвало по време на аутопсията и
съставил протокол след извършването . При отваряне на коремната кухина
на мястото на извършената хирургична интервенция на корема установил
няколко капки кръв, които не би следвало да са там и след продължаване на
разреза около левия яйчник установил съсирена кръв- около 50-100 мл. След
отстраняването и установил премахнат ляв яйчник с поставена лигатура и
леко зачервено място след нея. Далакът бил увеличен вследствие
кръвозагубата. На десния яйчник нямало отклонения. Маточното тяло било
отстранено. Според свидетеля всяко едно кръвотечение не е нормално
състояние и води до смърт. Не е отварял гръдната кухина, тъй като
диафрагмата, която разделя гръдната от коремната кухина била със запазена
цялост. Шевовете били на мястото си, но тъй като той не е извършвал
кастрации на дребни животни не може да даде мнение относно качеството им
. Според него не е възможно животното да е развило инфекция след
операцията поради краткия период, след който е настъпила смъртта. Св. д-р
***** е присъствала при извършването на операцията на кучето Йори.
Направени били кръвни изследвания предната вечер, които били в норма.
Описва подробно действията по извършване на операцията като излага, че
след премахването на яйчниците и матката се прави проверка за кървене във
всяка една зона, където са били те. След това се правят шевовете на
мускулатурата, на подкожието и на кожата, спира се инхалационната
анестезия , оставя се на кислород за няколко минути и се екстубира. След
екстубацията животното повърнало обилно със стомашни сокове и някакви
гранули, които според свидетелката били бели на цвят и които тя разпознала,
тъй като кучето приемало хипоалергенна храна с оглед породата си. Според
свидетелката френските булдози са предразположени към гастроезофагиален
рефлукс, поради което приложили „Квамател“ за понижаване киселинността
на стомаха. Йори била по-чувствителна към болка и полежавала. Вечерта
собственичката си я взела и свидетелката чула, че д-р Д. и дава препоръки
кучето да не скача и да се раздвижи на другия ден. Свидетелката излага, че
преди операция кучето не трябва да приема храна и вода минимум осем часа
преди това. Впоследствие разбрала, че кучето е починало и че собственичката
3
е звъняла на сутринта, че е притеснена за Йори. Твърди, че са проверили
внимателно, че е нямало кървене и че шевовете са били на мястото си. Според
свидетелката , ако е имало храна и стомахът е раздразнен от позивите за
повръщане може да има допълнително кървене. Св. **** живее на семейни
начала с ищцата. Той заявява, че ищцата е купила кучето от гр.Варна за 1000
лева през м. септември 2020 г. Твърди, че ищцата вярвала безусловно на д-р
Д. , при която водела ежемесечно кучето за преглед. По съвет на д-р Д. кучето
трябвало да бъде кастрирано, за да се избегнат неблагоприятни последици.
На 9.12.2021 г. направили преглед на кучето , което било в добро състояние, а
на следващия ден била извършена и самата операция. В телефонен разговор
докторката уведомила ищцата, че операцията е преминала рутинно с
изключение на това, че при поставяне на анестезията кучето повърнало. Те
знаели за задължителните изисквания преди операцията –кучето да не приема
храна и вода , освен малко вода на вечерта, като твърди, че те били спазени
изцяло. Когато взели кучето то било в силно отпаднало състояние. При
пътуването до Лясковец дишало тежко, учестено, издавало жални звуци и не
можело да помръдне. Според свидетеля провели до три разговора с лекарката
още вечерта, но тя ги уверявала, че това е нормално и че трябва да раздвижат
кучето на следващата сутрин. Кучето не е приемало храна и вода и буквално
не можело да си вдигне муцунката от леглото. Повърнало жълта течност след
като го прибрали, за което д-р Д. била информирана. На сутринта Йори била
още по –отпаднала , но д-р Д. ги уверила, че това е нормално и не
показала притеснение. След препоръка го извели навън на ръце, но при
поставянето му на земята кучето легнало. Вдигнали го отново, но то се
отпуснало в ръцете на ищцата, която отново се обадила на д-рД., а тя им
казала да го заведат в в най-близката клиника и да му правят сърдечен масаж.
В клиниката в Г.Оряховица лекарят само установил, че кучето е починало. На
следващия ден била извършена аутопсия от д-р М. . Според свидетеля след
смъртта на кучето съжителката му отказвала да говори с него, дори с майка
си, плачела, особено ако види куче на улицата. Твърди, че кучето и било като
дете и че смъртта му се е отразила много зле на ищцата както в личен, така и
в професионален план. Св. **** е колега на ищцата. Твърди, че ищцата била
изключително привързана към кучето си , дори според него тя по-често
публикувала снимки с кучето, отколкото с приятеля си. Споделила
намерението си да кастрира кучето. След операцията на кучето тя провела
4
разговор с клиниката, откъдето и казали, че кучето има нисък праг на
търпимост. Вечерта видял, че тя излиза с кучето на ръце, то не вървяло само,
било умърлушено и сгушено в нея. На следващия ден тя плачейки му
съобщила за смъртта на кучето и го помолила да вземе документите от
клиниката. Когато ищцата отишла на работа, била посивяла, със сенки под
очите, не говорела, плачела. В следващите няколко дни не можела да
изпълнява служебните си задължения. По делото е изготвена съдебно
ветеринарна-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице д-р М. е,
че пазарната стойност на кучето Йори възлиза на 1000 лева. Причина за
смъртта на кучето е силен кръвоизлив в областта на коремната кухина.
Закъсняло първично кръвотечение вследствие на извършената кастрация. При
направения разрез при аутопсията могат да се видят далак и черен дроб, но не
и сърце и бял дроб. При некачествено извършена кастрация смъртта би
настъпила в рамките на 1-3 часа, а при качествено извършена кастрация е
възможно да настъпи смърт, макар и рядко. Няма данни по делото за
некачествено извършена кастрация на кучето. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че при всеки един кръвоносен съд, който е прекъснат се
образува тапа, съсирек, която запушва кръвоносния съд и не позволява
кръвозагуба. Ако не е стабилна лигатурата може да се получи кръвоизлив.
Закъснялото кръвотечение е възможно да се получи, ако образуваният тробм
не е захванат стабилно към стената на кръвоносния съд, което може да зависи
и от бързината на кръвосъсирване, броя на червените кръвни клетки,
тромбоцити, калциеви йони, тоест от особеностите на самото животно. В
случай, че кастрацията е извършена качествено смърт може да настъпи в
рамките на няколко дни. Вещото лице заяви още, че няма стандарт относно
това колко време трябва да престои животното за наблюдение , това зависи от
състоянието му след операцията. Според него, ако се открие признак на
кръвоизлив, за какъвто може да се установят признаци- побеляване на
лигавиците, на кожата, на езика, за което в случая има данни от аутопсионния
протокол, животното може да бъде спасено в рамките на дни.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди настъпили за ищцата в резултат на смъртта на домашния и любимец
5
Йори след извършена кастрация във „ Ветеринарен кабинет Веритас“ ЕООД
гр.В.Търново. По делото не е спорно, че на 10.12.2021 г. ищцата е завела
кучето си Йори, за да му бъде извършена кастрация във ветеринарния
кабинет, в който работи д-р Д.- управител на дружеството, както и че
операцията е извършена от нея и от св.*****, която работи за ответното
дружество. На 11.12. 2021 г. кучето е починало. От събраните писмени и
гласни доказателства съдът счита безспорно установено, че починалото
животно, на което е направена аутопсия от св.М. е именно кучето на ищцата,
на което е извършена интервенция от служителите на ответното дружество. В
този аспект възраженията на ответника, че поради липса на регистриран
транспондер в Интегрираната информационна система не би могла да се
направи идентификация на кучето са неоснователни. Приложен е паспорт,
издаден на кучето Йори от порода френски булдог със собственик Б. Б., в
който е описан и номера на транспондера, като документа е заверен от
ветеринарен лекар в гр.Г.Оряховица. Ищцата е изпълнила задължението си да
представи кучето на регистриран ветеринарен лекар за поставяне на
инжектируем транспондер и издаване на паспорт. Обстоятелството, че той от
своя страна не е изпълнил задължението си да го регистрира в ИИС, не може
да се вмени във вина на ищцата. На следващо място от показанията на всички
разпитани свидетели безспорно се установи, че ищцата е имала куче френски
булдог на име Йори, че то е било кастрирано при ответника на 10.12.2021 г. и
че е починало на следващия ден. Св.М., който е извършил аутопсията
подробно е описал в аутопсионния протокол породата и външните белези на
кучето, а в съдебно заседание излага, че е получил обаждане от ищцата за
мъртвото животно и че тя го е занесла в амбулаторията му, за да бъде
направена аутопсия. При липса на твърдения и доказателства относно това
ищцата да е имала друго куче, което да е починало на посочената дата след
претърпяната предния ден кастрация е ясно, че аутопсия е направена именно
на кучето на ищцата. При разпределената от съда доказателствена тежест
ищцата следваше да установи елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД- ответникът да е възложил работа, вредите да
са причинени при или по повод изпълнението на работата възложена от него
чрез действия , които съставляват извършване на възложената работа, или
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
добрите практики, медицинските стандарти и други правила, или характера
6
на работата , както и причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат. С оглед събрания доказателствен материал съдът намира, че ищцата
проведе необходимото пълно и главно доказване на твърденията си , които
водят до ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното дружество. Безспорно е, че д-р Д. е управител на ответното
дружество и освен това практикува като ветеринарен лекар в него, както и
това, че тя и св.*****- неин служител са извършили кастрация на кучето на
10.12.2021 г. Освен от показанията на св. ***** и на св. ****- съжител
на ищцата, това се доказва и от издадения амбулаторен журнал и
приложените изследвания. Според показанията на св. **** кастрацията е
предприета по съвет на д-р Д., както заяви и св.***** с цел профилактика и
превенция за животното, като ищцата е имала пълно доверие към лекаря, при
когото е водила кучето ежемесечно за рутинни прегледи. Установи се от
показанията на св.*****, че на кучето са направени предварително
изследвания, които са били в норма /същите са приложени по делото/ и че
операцията е протекла съгласно протокола за този вид хирургична
интервенция. Св.***** излага още и съдът няма основание да не кредитира
нейните показания, че шевовете са направени, след като е проверено за
наличие на кръв с няколко марли и във всички засегнати участъци. Относно
показанията на св.***** и показанията на св. **** , които се разминават
досежно момента, в който кучето е повърнало съдът счита, че следва да
кредитира показанията на св.*****, която заявява, че кучето е повърнало след
екстубирането, а не при поставянето на анестезията, както твърди св.****.
Въпреки, че първата свидетелка е служител на ответника, а вторият е съжител
на ищцата и показанията им се ценят от съда по реда на чл. 172 от ГПК,
имайки предвид възможната тяхна заинтересованост, съдът отчита факта, че
на първо място св.***** е очевидец на интервенцията, не е толкова пряко
засегната, тъй като не е управляващ на клиниката и не е била оператор, а само
асистент, освен това показанията и са последователни, логични и
непротиворечиви и кореспондиращи и със заключението на СВМЕ. Съдът
отчита още, че св.**** също е обгрижвал домашния любимец и вероятно е
бил привързан към него и е възможно в състоянието, в което се е намирал,
когато е водил разговори за смъртта на животното, да не е разбрал кога точно
е повърнало то. Така или иначе доказа се, че след екстубацията кучето е
повърнало обилно и лекарите са предприели мерки, поставяйки му лекарства,
7
които да облекчат състоянието му. Според заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано и което е прието и не е
оспорено и от страните кастрацията на кучето като оперативна дейност е била
извършена успешно. Това е така, тъй като в противен случай животното би
починало в рамките на един до три часа. Въпреки това е настъпил летален
изход за Йори, като вещото лице сочи като причина за смъртта закъснял
първичен кръвоизлив, дължащ се на недобре захванат кръвен съсирек след
лигатурата на мястото на отделяне на левия яйчник. Според вещото лице това
„захващане“ може да зависи и от особености на самото животно, като по
утвърдените медицински стандарти за този вид операция не е необходимо да
се правят предварителни кръвни изследвания, за да се установи бързина на
съсирване, брой червени кръвни телца, тромбоцити, калциеви йони и др.
Анализирайки доказателствата дотук може да се направи извода, че
оперативната дейност е била извършена според утвърдените стандарти.
Относно предоперативната дейност страните не спорят, че лекарят е дал
необходимите препоръки касателно забраната за прием на храна и вода преди
операцията, а клиента се е съгласил на кастрацията в резултат на проведени
консулти. Макар, че е налице преклузия по отношение на представеното в
съдебно заседание писмо до ищцата от БАБХ и то не следва да се цени съдът
приема, че ответникът не установи пълно и главно изложените си фактически
твърдения относно спазване на ветеринарно-медицинското законодателство и
добрите практики преди операцията. В частност не доказа, че клиента е дал
информирано съгласие, а то по смисъла на Част 5, т.7 от Кодекса за добра
ветеринарно медицинска практика означава клиента да е запознат с всички
обстоятелства, свързани с операцията, включително рисковете от нея. Дори
да се приеме, че клиента е знаел ползите и рисковете съдът намира, че не са
спазени добрите практики при следоперативните грижи. Както бе установено
от показанията на св.****, на св.****, а и от показанията на св.*****, кучето е
било прибрано от стопанката си след обаждането на д-р Д. умърлушено и
отпаднало. Св.***** обяснява състоянието му с това, че то е имало по-нисък
праг на поносимост на болка и с обяснението, че това състояние е нормално
д-р Д. е уверявала ищцата, която е звъняла около три пъти, притеснена от
състоянието на животното, че кучето ще се оправи. Св.**** излага, че
кучето не е било добре на сутринта и отново при обаждане до д-р Д. въпреки,
че състоянието му не се подобрило през нощта, тя препоръчала да го
8
разходят. Едва след като кучето се отпуснало в ръцете на ищцата д-р Д. ги
насочила веднага да потърсят лекар наблизо и да правят сърдечен масаж.
Дори да се приеме, че в действителност подобно състояние е нормално при
кастрация и би могло да се обясни с поносимостта на конкретното животно на
болка съдът счита, че не са положени всички необходими следоперативни
грижи за кучето с оглед усложнението след операцията, изразяващо се в
обилното повръщане на кучето. Макар да са дадени медикаменти против
повръщането животното е било отпаднало, а последвалите неколкократни
обаждания от ищцата до лекаря за неговото състояние би следвало да
обострят вниманието му към предприемане действия с оглед избягване на
риска от неблагоприятни последици. Тези изводи съдът прави стъпвайки на
експертизата на вещото лице, според което при тези признаци, проявени от
Йори- повръщане и отпадналост той би оставил кучето под наблюдение поне
за още един ден . Отделно от това, пак според вещото лице, животното би
могло да бъде спасено, ако е реагирано своевременно, тъй като при
кръвоизлив се проявяват външни признаци, видими за специалист, който би
могъл да направи ревизия на оперативния отсег. Вещото лице заяви още, че
ако лекарят е уведомил собственика за какво да следи, тогава и той би могъл
да ги види. От така изложеното съдът намира, че са налице елементите на
фактическия състав, водещи до ангажиране отговорността на ответното
дружество. След изпълнение на възложената работа по оперативна
интервенция на кучето е проявено бездействие, като не са спазени добрите
медицински практики в следоперативните грижи, вследствие което е
настъпил вредоносния резултат- смъртта на кучето. Релевантните по делото
доказателства, както бе изложено по-горе установяват причинени на ищцата
вреди- както имуществени, така и неимуществени. Относно претендираните
имуществени вреди съдът счита, че иска се доказа освен по основание и по
размер. Както св.****, така и заключението на вещото лице, което е в унисон
с неговите показания установяват, че пазарната цена на кучето е 1000 лева,
поради което иска е основателен и следва да се уважи до поискания размер.
Относно претенцията за неимуществени вреди: макар българската правна
доктрина да третира животните като вещ, следва да се има предвид, че
България е ратифицирала множество европейски актове на Съвета на Европа
за защита на животните, както и Европейската конвенция за защита на
животните-компаньони. В българското законодателство са приети редица
9
нормативни актове свързани със защитата на животните, като дори
нехуманното отношение към животни е въздигнато до престъпление от общ
характер в Наказателния кодекс. С оглед горното е безспорно, че животно,
което е отглеждано от своя стопанин в домашни условия е животно-
компаньон, което освен, че подлежи на закрила, допринася за уюта,
спокойствието и комфорта на стопанина си и се намира в специални
отношения с него. Загубата на такова животно очевидно влошава качеството
на живот на стопанина, като съвсем естествено е, че същият търпи негативни
емоции, тъга, болка , като тези неимуществени вреди подлежат на обезвреда
по общото правило на чл.52 от ЗЗД. В случая от показанията на св.**** и
св.**** безспорно се доказа, че ищцата е била много привързана към кучето
си , отглеждала го е, едва ли не като свое дете и е понесла загубата му
изключително тежко. Плачела в продължение на дни, отказвала да
контактува, не била в състояние да излезе навън , особено ако се срещне с
друго куче, имало последици в негативен аспект и в работата и. Макар съдът
да оценява болката и травмата на ищцата отчита, че все пак става реч за
животно, а не за човек, чиято загуба никога не може да бъде преживяна и
компенсирана, докато тази на животното би могла да се преодолее след
време например чрез закупуване, или осиновяване на друго животинче. С
оглед горното съдът счита, че следва да уважи иска за неимуществени вреди
до размер от 1000 лева, до който го счита основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лева, именно за 1000 лева, иска
следва да се отхвърли, като неоснователен . Съдът определя тези размери на
обезщетение като счита, че направеното възражение за съпричиняване от
ответника е неоснователно. Не се установи, че смъртта на животното е
настъпила поради неспазване на дадените инструкции от лекаря животното да
не приема храна, каквито твърдения се навеждат. Дори да е имало несмляна
гранула липсват доказателства за времето на нейното поглъщане,
респективно не се установи ищцата да не е спазила инструкциите на лекаря.
Няма доказателства и за пряка причинно-следствена връзка между евентуално
погълнатата гранула и вредоносния резултат. Мотивиран от изложеното
съдът намира, че иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен и доказан и следва да бъде уважен до претендирания размер от
1000 лева. Иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
резултат на смъртта на кучето Йори, настъпила на 11.12.2012 г.е основателен
10
и доказан до размер от 1000 лева , до който следва да се уважи и да се
отхвърли за разликата от 1000 лева до пълния претендиран размер от 2000
лева, като неоснователен и недоказан. На основание чл. 86,ал.1, вр. с
чл.84,ал.3 от ЗЗД следва да се присъди законна лихва върху главниците от
деня на увредата- 11.12.2021 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете, възлизащи на 833,33 лева за заплатено адв. възнаграждение,
депозит за вещо лице и свидетел и заплатена държавна такса съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата следва да заплати на ответника
направените по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение и депозит
за вещо лице съобразно отхвърлената част от исковете , които възлизат на
183,33 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ ВЕРИТАС» ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.
« П.К.Яворов» № 34,вх.Г, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ по иск с правно основание чл.
49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД на Б. А. Б. с ЕГН ********** от
гр.Л**** сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупуване на
кучето, починало след извършена операция на 10.12.2021 г. , ведно със
законна лихва върху главницата от 11.12.2021 г. – деня на увреждането до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА «ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ ВЕРИТАС» ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. »
П.К.Яворов» № 34,вх.Г, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ по иск с правно основание чл. 49,
вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 , вр. с чл. 86 от ЗЗД на Б. А. Б. с ЕГН
********** от гр.Л**** сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
11
страдания в резултат на смъртта на кучето, починало след извършена
операция на 10.12.2021 г. , ведно със законна лихва върху главницата от
11.12.2021 г. –деня на увреждането до окончателното изплащане, като за
разликата от 1000 / хиляда/ лева до пълния претендиран размер от 2000 / две
хиляди/ лева отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА «ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ ВЕРИТАС» ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. »
П.К.Яворов» № 34,вх.Г, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Б. с ЕГН ********** от
гр.Л**** сумата от 833,33 / осемстотин тридесет и три лева и 33 ст./
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. А. Б. с ЕГН ********** от гр.Л**** ДА ЗАПЛАТИ на
«ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ ВЕРИТАС» ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.» П.К.Яворов» № 34,вх.Г, ет.1
сумата от 183,33 / сто осемдесет и три лева и 33 ст./ / направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12