Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16960 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по кумулативно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Фондация
„Б. х. б.“, Булстат №***, за осъждане на „Б.с.Б.“ ООД, ЕИК***, за сумата 21 871.72лв. – пълна
платена цена по договор от дата 21.09.2016г., анексиран на 28.08.2017г.,
за изработване, доставяне, инсталиране, поддържане, обслужване, монтаж на
оборудване и пълно програмно осигуряване ползването на специализиран за
дейността на ищеца софруерен продукт, със спецификации по приложения 1-4 от договора,
дължима на отпаднало основание – разваляне
на договора при условията на чл.87, ал.1, ЗЗД с нотариална покана с изтекъл
срок за изпълнение на 21.03.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 08.11.2018г. до пълното й изплащане, а също и за сумата 1369.72лв. – мораторна
лихва за забава за периода 27.03.2018г.
– 08.11.2018г.,
начислена върху главницата за след прекратяване на договора.
Ищецът
твърди, че на 21.09.2016г. сключил с ответника
договор, по силата на който ответникът се задължил да разработи, достави,
инсталира, поддържа, обслужва, монтира оборудване и осигури пълното програмно и
функционално позване на специализиран за нуждите и дейността на ищеца софруерен
продукт, със спецификации и параметри по приложения №1-4 от договора. Първоначално срокът за изпълнение от страна на ответника бил 70
работни дни от влизането в сила на договора (с плащане на аванса), а именно –
до края на 2016г. Срещу това ищецът се задължил ищецът да заплати
възнаграждение от общо 8502.56 евро с ДДС, което било разпределено по следния
начин: 6097евро – цена за система за управление на склад и софтуерна поддръжка
и 2405.56евро – цена за оборудване, за сервизно обслужване и за услуги по
приложение №2 към договора. Като всяка от цените следвало да се заплати в
размер на 50% авансово при сключване на договора, а останалата част – до 15 дни
след приемане на изработеното и пълното въвеждане в надлежна експлоатация на
същото.
Твърди
още, че в изпълнение на договора на 26.09.2016г.
превел в полза на ответника авансовите 50% от общата
цена или сумата 9977.72лв. с ДДС, за което била
издадена и фактура с №**********/27.09.2016г., с което договорът влязъл в сила.
Въпреки това обаче, нито до края на 2016г., нито дори
до пролетта на 2017г., ответникът не изпълнил практически нищо от договореното,
макар че ищецът бил в пълно съдействие и между страните се водели разговори.
С оглед на горното
страните подписали допълнително споразумение на 28.08.2017г.,
с което за сервизното обслужване и за услугите по приложение №2 към договора
било договорено да се заплати допълнително възнаграждение от още 816.48евро.
Тази сума, заедно и с останалата такава до 100% от цената по договора,
последните в общ размер на 11 894.00лв. с ДДС, били платени в полза на ответника от ищеца на
31.08.2017г., за което също била издадена фактура – с №**********/31.08.2017г. Така ищецът изпълнил изцяло задълженията си.
След
получаване на пълната цена, едва през м.09.2017г.
било доставено от страна на ответника цялото
оборудване за работата на специализирания продукт и внедрил софтуерната система
в уговорения обект. До въвеждане на същата в експлоатация
обаче така и не се стигнало, защото още след монтажа и след като бил внедрен
софтуерният продукт той започнал да проявява много и съществени дефекти и
недостатъци. Така продуктът бил напълно негоден за
употребата му според и за целите, описани в договора. За
последното ответникът бил известен от ищеца, като последвали нови разговори и
кореспонденция, като неформално бил приет краен срок за отстраняване на
софтуерните недостатъци – до края на 2017г. Ищецът продължил да е в
пълно съдействие, ответникът извършил някои действия по отстраняване на
проблемите, като включително ползвал и опцията за дистанционно софтуерно
управление чрез портал „Тийм вюър“, но значителни резултатни така и не
последвали. Продуктът бил все така проблемен и негоден за
ползване, според уговореното и нуждата от него.
С оглед на горното, с
нотариална покана, получена на 12.03.2018г., била
дадена нова и последна възможност за надлежно отстраняване на множеството
недостатъци по системата, под страх от разваляне на договора. Същите, към този
момент, били по 18 на брой групи параметри (описани в молба от 23.01.2019г.,
л.119-121 от делото), които в съвкупност били толкова съществени, че водели до
пълна невъзможност за надлежно и целево ползване на продукта, тоест до пълно
неизпълнение от ответника. С поканата бил даден и срок от 7
работни дни за изпълнение. Той обаче също изтекъл безрезултатно и така,
с изтичането му на 21.03.2018г., договорът бил
развален. А с изтичане на три работни дни след това, дадени
за да се върне изцяло платената цена, ответникът изпаднал и в забава.
С оглед изложеното се претендира
връщане на пълната платена цена по разваления при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД
договор, както и мораторна лихва за забава за заявения период, в предявените
размери на вземанията.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
С него той не оспорва сключения договор с твърдяните
параметри; не оспорва анексирането на същия с последващото споразумение с
твътдяните условия; не оспорва получени плащания от ищеца на твърдяните от
ищеца дати и за твърдяните суми; не спори и за получената нотариална покана със
соченото от ищеца съдържание.
Исковете обаче оспорва
със следните доводи: 1/ между страните са били подписвани множество протоколи
за приемане на извършеното до момента, без да е имало възражение по това; 2/ с
оглед редовните разговори между страните са били отстранявани своевременно
всички посочени дефекти; 3/ ответникът е доставил изцяло и надлежно дължимото
оборудване по договора; 4/ към датата на нотариалната покана ищецът е направил
невъзможен достъпа до софтуерната му система, поради което ответникът нямало
как да отстрани дефектите в срока от 7 работни дни от получаване на поканата;
5/ като цяло ответникът изпълнил задълженията си по договора, а ако имало
неизпълнена част тя не била значима и за това ищецът нямал право да развали
договора; 6/ евентуално би могъл да има право на разваляне само в частта за
софтуера, не и за техническото оборудване.
Моли за отхвърляне на исковете и за
разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия на л.11-14 неоспорен препис на договор,
на 21.09.2016г.
ищецът е сключил с ответника писмен договор, по силата на
който ответникът се е
задължил да разработи, достави, инсталира, поддържа, обслужва, монтира
оборудване и осигури пълното програмно и функционално позване на специализиран за
нуждите и дейността на ищеца софруерен продукт, със спецификации и параметри по
приложения №1-4 към
договора. Първоначално срокът за изпълнение от страна на
ответника бил 70 работни дни от влизането в сила на договора (с плащане на
аванса), а именно – до края на 2016г. Срещу това ищецът се задължил
ищецът да заплати възнаграждение от общо 8502.56 евро с ДДС, което било
разпределено по следния начин: 6097евро – цена за система за управление на
склад и софтуерна поддръжка и 2405.56евро – цена за оборудване, за сервизно
обслужване и за услуги по приложение №2 към договора. Като всяка от цените
следвало да се заплати в размер на 50% авансово при сключване на договора, а
останалата част – до 15 дни след приемане на изработеното и пълното въвеждане в
надлежна експлоатация на същото.
Цитираните
приложения №1-4
към договора от 21.09.2016г. са приложени на л.15-30, заедно и с график за
внедряване на системата и гаранционни условия, като те не са оспорени от
ответника и съдържат детайлно описание на всичките съществени параметри на
договореният за изработване продукт. Същите са взети предвид от вещото лице при
заключението по СКТЕ. Конкретно в приложение 3 (л.18-22) се съдържа
изключително подробно описание на функционалностите, а така и на
предназначението и на целите, на които следва да отговаря системата и при
наличието на които възложителят е приел да заплати договорената цена.
Не се
спори и е видно от приетите на л.31-32 фактура и извлечение, че на
26.09.2016г. ищецът
превел в полза на ответника авансовите 50% от общата цена, т.е. сумата
9977.72лв. с ДДС, с
което плащане, на осн. чл.II.1. от договора, той е влязъл
в сила и е започнал да тече срока за изпълнение по чл.II.2-3.
Видно от
приетите на л.34-37 протоколи, на дата 23.03.2017г. ответникът е предал на ищеца
шест броя хардуерни продкута, като част от дължимите такива по договора. На
23.03.2017г. и на 29.07.2017г. била извършена сервизна работа по софтуера,
обслужващ предадените до този момент устройства. В протокола от 29.07.2017г.
липсват подписи на страните.
Не се
спори и е видно от приетото на л.38 споразумение, на 28.08.2017г. били подписано между страните по договора допълнително
споразумение, чрез което, за
сервизното обслужване и за услугите по приложение №2 към договора, било договорено да се
заплати допълнително възнаграждение от още 816.48евро, като останалите условия по договора са останали
непроменени.
Не се
спори и е видно от приетите на л.39-40 фактура и извлечение, че на 31.08.2017г. сумите по допълнителното споразумение,
заедно и с останалите
суми до 100% от цената по
договора, общо
размер на 11 894.00лв. с ДДС, били платени в
полза на ответника.
Така ищецът изпълнил изцяло задълженията си за заплащане на пълната цена за договорената
система за управление, което не се и оспорва от ответника.
На
л.41-51 от делото са приложени протоколи за предаване на устройства и хардуерни
продукити; протоколи за извършени услуги във връзка с ползване и употреба на
системата за управление; и протоколи за сервизното обслужване на системата, всичките – осъществени в периода
31.08.2017г. 28.09.2017г. и всички от които – носещи подписа на представител на
ищеца, който не е оспорен.
На
л.52-96 от делото е приложена пространна кореспонденция по ел. поща между
страните по делото, с прикачени изображения и приложения, която не се оспорва
от страните, като реализирана между тях. Първото писмо е изпратено от ищеца още
на дата 13.08.2017г., като в него и в следващите писма са отразени оплакванията
на възложителя за констатирани от него функционални дефекти в систамата. На
л.132-152 от делото са приложени и отговорите на ответника към възраженията на
ищеца, в които се съдържа или пояснение на функционалности или несъгласие с
оплакванията на възложителя, като тези насрещни писма също не са оспорени
изрично между страните, като изпратени и получени между тях.
С
нотариална покана, приета на л.97-102 от делото, с данни и за нейното връчване
на ответника, Фондация „Б. х.
б.“ е уведомила за пореден път ответника, че той не е
изпълнил задълженията си по договора, като и след пълното предаване на
разработената система през месец 2017г. са били констатирани неработещи
функционалности.Към момента на поканата са сочени 18 групи неизправности,
описани в подробно в приложение към поканата. Даден с нея е последен срок от 7
работни дни за отстраняването им, след което следва договорът да се счита
развален по вина на изпълнителя, след което в тридневен срок след изтичае на
седемдневния, платената цена следвало да бъе върната.Тази покана е върчена на
ответника на 12.03.2018г.
С
отговор на нотариалната покана (л.103 от делото) ответникът възразил
категорично да са налице сочените от ищеца 18 групи неизправности. За първата
от тях е заявил, че в договора и приложенията към него не е бил вписан език, на
който да бъдат изготвени менютата и поради това изготвянето им на чужд език е
счел за нормално и за проблем на възложителя, ако няма подготвени служители за
боравене с него (английски език); все пак е заявил готовнст за отстраняване на
проблема. За всички останали недостатъци от т.2 до т.17 е записано, че не са
налице (тоест, че съответната фунционалност „е налична“), с което ответникът е
изпълнил изцяло и задълженията си по договора; в все пак е заявил готовнст за
допълнително обучение на служителите на възложителя.
Заключението
по приетата СКТЕ съдът кредитира изцяло, като обективно, подробно и
последователно мотивирано, след всестранно обследване не само на материалите по
делото, но и на проверки и на тестове на системата и софтуера към нея,
направени на място при възложителя в гр. С. и при изпълнителя в гр. В., а също
като неоспорено от страните. От заключението се установява, че услугите по
приложение №1 не са изпълнени в договорените срокове; налице е доставка на
оборудването по приложение №2; функционалностите, описани в приложение №3 към
договора са изпълнени частично, с някои липси. Повечето от функционалности
формално са съзадени и работят, но с несъвършенства и недостатъци при самата
работа с тях, които могат да създадат чувствителни и сериозни проблеми при
отчетността. На основния релевантен върпрос: „В този си вид софтуерната
програма завършена ли е, в състояние ли тя е качествено и ефективно да работи,
съобразно предназначението си за Фондация „Б. х. б.“ – отговорът на
вещото лице е „По-скоро не“. В раздел III-8 от заключението са описани причините за този отговор,
които основно се свеждат до неясноти при оперирането със софтуера и намирането
на някои функции. В о.с.з. вещото лице внася и следните допълнения към
обосновката на отговора си по този въпрос, а именно: По функционалността за обработка
на амбалаж е налице трудност и неяснота при работата, защото не е отделена в
самостоятелен модул, който да осигури яснота при постъпване, ползване и
освобождаване, като вместо това боравенето с амбалаж е реализирано в модула за
работа със стоки, което е неподходящо; в обобщение по тази дейност вещото лице
посочва: „може да се изпълни с тази програма, но е решение, което е скалъпено и
не е удобно“. В хода на проверката са установени цели пет софтуерни ъпдейта на
сървъра и на отделните обслужващи работата мобилни устройства, като всеки
ъпдейт е за да острани и коригира предходни грешки; при работа без ъпдейтите
грешките са много. Функцията за преместване на стоки „не работи никак коректно“,
тъй като в някои от колоните за складово място липсва вписана стойност, но
стойност на практика и реално е налице, и всъщност поради начина на работа на
системата се е достигнало до „неизясняване на обстоятелствата около поръчката“.
Още – в програмата е „с дефинирани непълни защити от въвеждане на грешни
данни“, тоест тя не коригира технически погрешно въведени символи (например ако
за цена на стока се въведе погрешно буква, вместо цифра, тя ще остане в
системата без сигнализация, а така системата ще я възприеме и след това ще я
ползва при последващи калкулации, които вече също ще са грешни). Още – при
въвеждане на цифри курсурът върви наобратно, тоест всяка последващо въведена
цифра се вписва не след предходните, а на първо място, в резултат на което се
достига до огледално отразяване на реално последователно въвежданите цифри,
което също е сериозен дефект, който може да доведе до много големи неверни
стойности, за които системата няма да сигнализира изобщо.
Показанията
на свидетеля И. Й. съдът кредитира изцяло, като обективни, последователни,
вътрешно логични и съответни на доказателствата по делото и най-вече на
заключението на СКТЕ. Показанията са значителни по обем (близо четири
машинописни страници), поради което механично пренасяне на същите в настоящата
част на решението е безпредметно, а съществената част от тях ще бъде обсъдена в
правните мотиви на съда. Обобщено от показанията се установява наличието на
съществени неизправности в договорената система за управление, които се сочи да
я правят дори невъзможна за безпробленото и за надлежното й функциониране,
според целите, за които тя е била възложена.
Показанията
на св. Б. К. съдът цени, като непосредствени и подробни, но същевременно при
условията на чл.172 ГПК и освен това донякъде не напълно последователни (например
се сочи, че процесният договор между страните е бил сключен през „2017-та,
осми-девети месец, вече 2017-та, 2016-та бяха първоначалните разговори“, „като
дата – месец двети на 2017-та си спомням, девети-десети 2017г.“; но след това:
„началната инсталация се случи началото на 2017г., да началото на 2017г.“; и
други). Показанията са значителни по обем (близо три машинописни страници),
поради което механично пренасяне на същите в настоящата част на решението е
безпредметно, а съществената част от тях ще бъде обсъдена в правните мотиви на
съда. Обобщено от показанията се установява наличието на пълна изправност в
договорената с ответника система за управление, като се сочи и че забавянето в
изработването й се дължи основно на променящите се изисквания на възложителя
във времето.
Показанията на св. Б. Л. съдът не кредитира за процеса,
защото свидетелят, както и другите такива, са допуснати изрично от съда, за
доказване на дефектите и неизправностите в получените софтуер и хардуер, респективно
за доказване изправноста и съответствието на предоставеното на договореното,
т.е. за изпълнението на договора, а свидетелят изрично посочва: „Не съм
запознат с конкретиката на изпълнението на договора“; „Аз лично не съм участвал
в някоя от дейностите по самия договор“.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките на
предявения иск се свързват с пълно и главно доказване от ищеца на: съществувалата
между страните облигационна връзка с твърдяните от ищеца предмет, условия и
параметри; анексирането на същата при сочените от него условия; своята
изправност по договора (по задълженията
за плащане и за съдействие); настъпилите падежи за задълженията на ответника по сделката; своевременното
уведомяване на ответника за констатираните при ползването недостатъци;
упражненото надлежно право по чл.87 ЗЗД (в сочената хипотеза, в т.ч. получената покана и изтеклите срокове в нея); размера и
основанието на вземанията си. В процесуална тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава възраженията
си – изправността за задълженията си по договора, в т.ч. точното в качествено,
количествено и във времево отношение изпълнение по всички съществени параметри
по договора; отстраняването на появилите се в хода на ползването дефекти, за
които е бил известен от ищеца; неоказаното кредиторово съдействие (след
нотариалната покана); правото и основанието за задържане на исковите суми и към
момента.
По облигационната
връзка в случая няма спор, като същата се установява и от приетия договор от
21.09.2016г. С него ответникът се е задължил към ищеца да разработи, достави,
инсталира, поддържа, обслужва, монтира оборудване и осигури пълното програмно и
функционално позване на специализиран за нуждите и дейността на ищеца софруерен
продукт, със спецификации и параметри по приложения №1-4 към договора. Съгласно чл.II, т.2-3 от сделката срокът
за изпълнение от страна на ответника бил 70 работни дни от влизането в сила на
договора (с плащане на аванса), а именно – до края на 2016г. Срещу това ищецът
се задължил ищецът да заплати възнаграждение от общо 8502.56 евро с ДДС, което
било разпределено по следния начин: 6097евро – цена за система за управление на
склад и софтуерна поддръжка и 2405.56евро – цена за оборудване, за сервизно
обслужване и за услуги по приложение №2 към договора. Като всяка от цените
следвало да се заплати в размер на 50% авансово при сключване на договора, а останалата
част – до 15 дни след приемане на изработеното и пълното въвеждане в надлежна
експлоатация на същото. Касае се за договор със смесен характер, който обаче в
основната си част разкрива белезите на такъв по чл.258 и сл. ЗЗД, а именно
изработка.
Няма спор на
следващо място и е видно от приетите фактури и извлечения от банкови сметки, че
още на 26.09.2016г. ищецът е превел в полза на
ответника авансовите 50% от общата цена, тоест
сумата 9977.72лв. с ДДС.
С това плащане възложителят е изпълнил и основното си
задължение (към този етап), а на осн. чл.II, т.21. от договора последният е влязъл
в сила и е започнал да тече срокът за изпълнение по чл.II, т.2-3. От което следва повече от очевидния извод, че
срокът за изпълнение на изработката е бил изтекъл още в края на 2016г. И тъй
като без всякакво съмнение към този момент изобщо е нямало изпълнение, още
тогава ответникът изпаднал в забава, с всички нейни последици, включително
правото на разваляне от възложителя, както по общите правила на ЗЗД, така и
конкретно на осн. чл.262, ал.2 ЗЗД.
Това
състояние на правоотношението е продължило в следващите месеци, като през тях
са били предадени само малка част от нужните съоръжения за бъдещото въвеждане
на системата в експлоатация. С подписването на анекса от 28.08.2017г. ситуацията също не е била променена, защото със
споразумението само е увеличено възнаграждението на изпълнителя, без други
промени. Тоест и към този момент ответникът е бил в пълно неизпълнение. Но
въпреки това той е получил на 31.08.2017г. всички останали и по принцип неследващи му се още суми
до 100% от цената по договора, общо размер на
11 894.00лв. с ДДС, което не е спорно и се установява от приложените фактури и банкови
извлечения. Едва тогава, с почти девет месеца забава ответникът е започнал да
изпълнява, като на същата дата и след това на 28.09.2017г. е предал на
възложителя устройствата от технически характер и е осигурил софтуерно
обслужване; едва тогава е било проведено и обучение за работа с продукта. Следователно
и до този момент за възложителя са били налице всички права, резултат от
забавата на изпълнителя, които би следвало да реализира още тогава или дори в
по-ранен момент.
Същественият спорен по делото въпрос е дали с
престираното през месец август и септември 2017г. ответникът е изпълнил точно
по смисъла на ЗЗД, т.е. в количествено и качествено отношение (защото във
времево не е). По този въпрос показанията на св. Й. са категорични, че
системата е стартирала още в началото с много грешки и проблеми: „системата
буквално не можеше да прави нищо в този момент…тя не заприхождаваше продуктите
правилно, не записваше цените правилно, не извършваше нито една от операциите
правилно…и до ден днешен, като записваме в полето цена, например 250, на екрана
се появява: нула, нула, точка, нула, 205“. Обратно – показанията на св. К. са в
смисъл, че системата е функционирала изправно. При преценка на двете групи
показания на първо място следва да се припомни, че св. К. е служител в трудово
правоотношение с ответника. При това тя е и сред ръководителите на проекта от
името на ответното дружество, тя е извършила и самите обучения за работа със системата.
Това очевидно прави св. К. съществено заинтересована от делото. За разлика от
нея св. Й. не е в трудово правоотношение с ищеца, не е бил ангажиран изобщо от
ищеца към сключване на процесния договор и дори след първите месеци от него, а
едва през лятото на 2017г. е започнал работа, при това по граждански договор, с
консултативен характер. На второ място показанията на св. Й. са последователни,
логични и съответни на доказателствата по делото, а тези на св. К. се отличават
с известна непоследователност (в този смисъл например се сочи, че процесният
договор е бил сключен през „2017-та, осми-девети месец, вече 2017-та, 2016-та
бяха първоначалните разговори“, „като дата – месец двети на 2017-та си спомням,
девети-десети 2017г.“; но след това: „началната инсталация се случи началото на
2017г., да началото на 2017г.“; и други). И най-вече цитираните показания на
св. Й. за състоянието на системата към м.08-09.2017г. кореспондират изцяло със
заключението СКТЕ, както и с обясненията на вещото лице в о.с.з. относно
недостатъците на ситемата, в т.ч. констатацията, че при работа без последващите
ъпдейти, тоест чрез началната версия (очевидно наличната към стартирането на
системата) грешките са много. При тези данни съдът няма как да даде вяра на
заявеното от свидетелката К., а точно напротив – следва да кредитира кореспондиращите
данни от СКТЕ и от показанията на св. Й.. Съответно е и изключено да се приеме,
че ответникът е доказал цялостно своята изправност по своите задължения, за
изработване на изрядно функционираща система, чрез която да се изпълняват без
проблеми спецификациите по приложение №3 към договора, към момента на
внедряването и стартирането й.
Към така
установените по горните мотиви дефекти възложителят не е бил безучастен и е
навел своите възражения, като е упражнил правата си по чл.264, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
На л.52-96 от делото е приложена пространна кореспонденция по електронна поща
между страните по делото, с прикачени изображения и приложения, която не се
оспорва от страните, като реализирана между тях. От нея е видно, че след и от
м.08.2017г. страните са били в редовни разговори, чрез които възложителят е
правил своите оплаквания за ненадлежно функциониране на системата. На тях са последвали
отговори за съгласие или не от изпълнителя, както и последващи действия и
ъпдейти за коригиране на грешките. При тези данни е изключено да се мотивира,
че възложителят бил приел без възражения престираното през м.08-09.2017г., като
съответстващо на договореното. Затова съдът приема, че към този момент вече са
били налице както огромна забава във времево отношение, така и значими недостатъци
в качествено отношение.
Въпреки
кореспонденцията и положените усилия от ответника, въз основа на заключението
по СКТЕ съдът приема и че дори до края на 2017г. и началото на 2018г., в т.ч.
към момента на нотариалната покана, не е било налице надлежно изпълнение от
ответника. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението по приобщената
СКТЕ, като обективно, подробно и последователно мотивирано, след всестранно
обследване не само на материалите по делото, но и на проверки и на тестове на
системата и софтуера към нея, направени на място при възложителя в гр. С. и при
изпълнителя в гр. В., а също като неоспорено от страните. От него се
установява, че услугите по приложение №1 не са били изпълнени в договорените
срокове; имало е доставка на оборудването по приложение №2; функционалностите,
описани в приложение №3 към договора били изпълнени частично, с някои липси.
Повечето функционалности формално са били съзадени и работели, но с
несъвършенства и недостатъци при самата работа с тях, които могат да създадат
чувствителни и сериозни проблеми при отчетността. На основния релевантен
върпрос: „В този си вид софтуерната програма завършена ли е, в състояние ли тя
е качествено и ефективно да работи, съобразно предназначението си за Фондация
„Б. х. б.“ – отговорът на вещото лице е „По-скоро не“.
В раздел III-8 от заключението са описани причините за този отговор,
които основно се свеждат до неясноти при оперирането със софтуера и намирането
на някои функции. В о.с.з. вещото лице внася и допълнения към обосновката на
отговора си по този въпрос, а именно: По функционалността за обработка на
амбалаж е налице трудност и неяснота при работата, защото не е отделена в
самостоятелен модул, който да осигури яснота при постъпване, ползване и
освобождаване, като вместо това боравенето с амбалаж е реализирано в модула за
работа със стоки, което е неподходящо; в обобщение по тази дейност вещото лице
посочва: „може да се изпълни с тази програма, но е решение, което е скалъпено и
не е удобно“. В хода на проверката са установени цели пет софтуерни ъпдейта на
сървъра и на отделните обслужващи работата мобилни устройства, като всеки
ъпдейт е за да острани и коригира предходни грешки; при работа без ъпдейтите
грешките са много. Функцията за преместване на стоки „не работи никак
коректно“, тъй като в някои от колоните за складово място липсва вписана
стойност, но стойност на практика и реално е налице, и всъщност поради начина
на работа на системата се е достигнало до „неизясняване на обстоятелствата
около поръчката“. Още – в програмата е „с дефинирани непълни защити от
въвеждане на грешни данни“, тоест тя не коригира технически погрешно въведени
символи (например ако за цена на стока се въведе погрешно буква, вместо цифра,
тя ще остане в системата без сигнализация, а така системата ще я възприеме и
след това ще я ползва при последващи калкулации, които вече също ще са грешни).
Още – при въвеждане на цифри курсурът върви наобратно, тоест всяка последващо
въведена цифра се вписва не след предходните, а на първо място, в резултат на
което се достига до огледално отразяване на реално последователно въвежданите
цифри, което също е сериозен дефект, който може да доведе до много големи
неверни стойности, за които системата няма да сигнализира изобщо. Всичко това
за съда без съмнение са недостатъци на изработеното, които не могат да се
приемат за незначителни.
Възражението
за несъщественост на горните дефекти не се споделя. Като начало следва да бъде
посочено, че съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата по начин, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. А съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД разваляне не се допуска, ако неизпълнената част
е несъществена, с оглед на интереса на кредитора. От съвкупния анализ на двете
разпоредби се извежда, че критерият за преценка за значимост или не на
неизработената част е интересъ на кредитора да се ползва от вещта или продукта,
предмет на договора за изработка, с белезите и предназначението му по договора.
В този смисъл критерият не е количествен, а е качествен и държи сметка на целта
и нуждите на възложителя от получаване на изработено, според уговореното. В
настоящия случай интересът на ищеца следва да се изведе от всички спецификации
и функционалности по приложение 3 към договора
от 21.09.2016г.И въз основа на коментираните и констатирани от СКТЕ
неизправности съдът приема, че те със сигурност не са незначителни, след като в
резултат на тях може лесно да се достигне до драстични разлики в стойности на
продукти и артикули; в неяснота за състояние или местоположение на същите; в
описанието им; в последващи системни калкулации на база на начално погрешно
въведени параметри; и като цяло в отчетността им. Следва в допълнение да се
държи сметка и за целта на дейността на ищеца – нестопанска, подробно описана в
т.6а – 6г. от актуалното му състояние ТР, обобщено-публични, представителни, по набиране, съхраняване и разходване за
нестопански цели и за подпомагане на нуждаещи се социални групи от нужни им
битови услуги и продукти, в това число хранителни такива. Следва в крайна
сметка да се вземе предвид и че и до деня на СКТЕ и на делото, систамата така и
изобщо не е се ползва и не се е била ползвала на практика, освен тестово, което
е показателно.По тези причини съдът приема, че установените недостатъци не са
несъществени и затова не е налице изключението по чл.87, ал.4 ЗЗД,преграждащо
правото на разваляне на сделката.
Въз
основа на всичко изложено, с нотариална
покана, приета на л.97-102 от делото, Фондация „Б. х. б.“ е уведомила за
пореден път ответника, че той не е изпълнил задълженията си по договора и че
след пълното предаване на разработената система през месец 08.2017г. са били
констатирани неработещи функционалности. Към момента на поканата са сочени 18
групи неизправности, описани в подробно в приложение към поканата. Даден с нея
е последен срок от 7 работни дни за отстраняването им, след което следва
договорът да се счита развален по вина на изпълнителя, след което в тридневен
срок след изтичае на седемдневния, платената цена следвало да бъе върната.Тази
покана е върчена на ответника на 12.03.2018г. За действието на поканата, освен
доводите на ответника за изправност, са наведени и такива за несъдействие от
страна на кредитора. В тази връзка действително е установено, че към момента на
нотариалната покана достъпът до сървъра и софтуерната система не са били налице.
Същевременно обаче с отговор на нотариалната покана (л.103 от делото)
ответникът е възразил категорично да са налице сочените от ищеца 18 групи
неизправности. За първата от тях е заявил, че в договора и приложенията към
него не е бил вписан език, на който да бъдат изготвени менютата и поради това
изготвянето им на чужд език е счел за нормално и за проблем на възложителя, ако
няма подготвени служители за боравене с него (английски език); все пак е заявил
готовнст за отстраняване на проблема. За всички останали недостатъци от т.2 до
т.17 е посочил и поддържал изрично, че не са налице, че съответната
фунционалност „е налична“ и че ответникът е изпълнил изцяло и задълженията си
по договора. От тази позиция ясно следва, че с изключение на езика за работа на
системата и допълнително обучение на възложителя, по останалите 17 боря
възражения за недостатъци от възложителя, изпълнителят изобщо не е приел и не е
предложил да се ангажира с отстраняването им. И след като не е предложил
изпълнение в срока по чл.87, ал.1 ЗЗД и не е поискал съдействие за да изпълни
(защото е твърдял, че изобщо няма такова задължение), длъжникът не може да се
позове успешно на довод за кредиторово несъдействие, което да дискредитира
ефекта на отправената покана по чл.87, ал.1 ЗЗД.
По
горните групи съображения съдът в заключение приема, че за ищеца са били налице
предпоставките да поиска разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД с
обсъжданата нотариална покана и че след безрезултатното изтичане на срока по
нея правоотношението е било валидно прекратено. А поради това се следва и
връщане на даденото по правоотношението и от двете страни, на осн. чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД, в това число пълната платена цена, предмет на спора. Не би могло да
се приеме частично връщане на цена само за софтуерната част, предвид на
гореизложените мотиви относно интереса на възложителя и функционалната връзка
между софтуер и хардуер за задоволяване на в крайна сметка относимият за процеса
резултат, дължим по договора за изработка, а именно – изрядно функционираща
система за управление, чрез която се изпълняват без проблеми спецификациите по
приложение №3 към договора. Тоест в заключение искът се приема за основателен,
а търсената сума – за подлежаща на присъждане.
На осн.
чл.86 ЗЗД се следва и обезщетение за забава, считано от изтичане на срока за
връщане на парите, посочен в нотариалната покана, като при липса на спор по
размера на иска сумата следва да се присъди изцяло.
По
разноските: Предвид изхода по спора, представените доказателства и липсата на
насрещни възражения, на ищеца се следват разноски от 300.00лв. - за СКТЕ
(начален депозит), 929.66лв. - държавна такса и 1600.00лв. - платен адв. хонорар,
или общо разноски от 2829.65лв.
Към
момента съдът констатира, че ищецът продължава да не е представил доказателства
за заплащане по сметка на ВРС на допълнителния депозит от още 130.00лв. за
СКТЕ, разпореден в о.с.з. на 14.10.2019г. Поради това следва да му се даде
последна възможност за това, в едноседмичен срок от съобщаването,като при
неизпълнение страната ще бъде осъдена за сумата в полза на БСВ и заедно с това
ще бъде санкционирана с глоба до 1200.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Б.с.Б.“ ООД, ЕИК***, да заплати на
Фондация „Б. х. б.“,
Булстат №***, сумата
от 21 871.72лв.
– пълна платена цена по договор от дата 21.09.2016г., анексиран на
28.08.2017г., за изработване, доставяне, инсталиране, поддържане, обслужване,
монтаж на оборудване и пълно програмно осигуряване ползването на специализиран
за дейността на ищеца софруерен продукт, със спецификации по приложения 1-4 от
договора, дължима на отпаднало основание – разваляне
на договора при условията на чл.87, ал.1, ЗЗД с нотариална покана с изтекъл
срок за изпълнение на 21.03.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 08.11.2018г. до пълното й изплащане, а също и сумата от 1369.72лв. – мораторна
лихва за забава за периода 27.03.2018г.
– 08.11.2018г.,
начислена върху главницата за след прекратяване на договора, на осн. чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Б.с.Б.“ ООД, ЕИК***, да заплати на
Фондация „Б. х. б.“,
Булстат №***, сумата
от 2829.65лв.
– разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Дава последна възможност на ищеца, в
едноседмичен срок от връчване, да представи доказателства за заплащане по
сметка на ВРС на допълнителния депозит от още 130.00лв. за СКТЕ, разпореден в
о.с.з. на 14.10.2019г. При неизпълнение страната ще бъде осъдена за сумата в
полза на БСВ и заедно с това ще бъде санкционирана с глоба до 1200.00лв.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………