Решение по дело №473/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 17
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200473
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Дупница , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200473 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 502052-F521051/31.03.2020 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен
съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на
основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 27, чл. 83 и чл. 3, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „М.К.-ФРЕЙ“, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Княз Борис“
№12, с ЕИК *********, представлявано от управителя М.К. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 39, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, във вр. с пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение
и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е обжалвано изцяло и в срок от санкционирания
едноличен търговец. В жалбата се излагат подробни съображения и доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Твърди се, че е нарушен
материалният закон и са допуснати процесуални нарушения. Излагат се и аргументи за
маловажност на случая. Иска отмяна изцяло или алтернативно изменение на обжалваното
НП.
В съдебно заседание законният представител на ЕТ не се явява лично, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Динева, която поддържа жалбата,
като излага и допълнителни доводи. Моли за отмяна на НП поради маловажност на случая.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се в съдебно заседание от
редовно упълномощен процесуален представител – юрк. Васева, която взема становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2019 г., около 15:30 часа, в община Сапарева баня, в качеството им на
инспектори по приходите свидетелите Б. и Е. извършили проверка в търговски обект –
рецепция на къща за гости, находяща се в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, местност
„Черемидарника“, стопанисвана от жалбоподателя ЕТ „М.К.-Фрей“, със седалище в гр.
Сапарева баня, ул. „Княз Борис“ №12, с ЕИК *********, представлявано от управителя
М.К.. В обекта имало монтирано и свързано с НАП фискално устройство. На място
присъствал пълномощник на ЕТ, а именно майката на законния му представител Лилия
Георгиева К.а. При проверка на фискалното устройство и водените във връзка с неговата
ежедневна експлоатация и отчет документи, вкл. след направена разпечатка КЛЕН за
периода от 23.07.2019 г., до 25.07.2019 г. свидетелите установили, че за дата 24.07.2019 г., на
която са били регистрирани продажби в паметта на ФУ, жалбоподателят не е отпечатал
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на устройството.
Констатациите от проверката били отразени в съставен на място протокол за
извършена проверка /ПИП/ от 13.09.2019 г., подписан от служителите на НАП и от
присъствалия пълномощник на ЕТ, на която бил връчен и препис от ПИП. На място същата
попълнила декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице, опис на паричните
средства, както и дала писмено обяснение приложено по АНП за причините довели до
неотпечатване на процесния дневен отчет с нулиране и запис в паметта на ФУ за дата
24.07.20219 г. В ПИП била отправена и писмена покана за явяване на законния представител
или упълномощено от него лице за съставяне на АУАН в ТД на НАП-Благоевград.
АУАН е съставен на 01.11.2019 г., от св. Б., в присъствието на св. Е. и на същото
упълномощено от ЕТ лица – Лилия Георгиев К.а. Актът е подписан от посочените лица, като
на пълномощника бил връчен и препис от АУАН срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено по-късно в срок и обжалваното НП № 502052-
F521051/31.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ
на НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор
на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 27, чл. 83 и чл. 3, ал.2 от ЗАНН и по реда
на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „М.К.-ФРЕЙ“, със седалище в гр. Сапарева
баня, ул. „Княз Борис“ №12, с ЕИК *********, представлявано от управителя М.К. е
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за
нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, във вр. с пар. 21, ал. 2 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с
2
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание двама свидетели Б. и Е., както и въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за пълни и точни, логични и
последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е
противоречие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото писмени
доказателства, вкл. разпечатания фискален отчет КЛЕН от фискалното устройство и
останалите документи представени и съставени на място във връзка с проверката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат необходимото съдържание и
форма. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци за нарушението по чл. 39, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ и то конкретно относно приложената във връзка с
него административнонаказателна норма по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и липса на
описание и дори посочване на обстоятелството, дали нарушението води до неотразяване на
приходи.
Налице е и неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в приложение
на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на
жалбоподателя незаконосъобразно е било определено и наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, при липса на словесно описание
на задължителната кумулативна законова предпоставка за това визирана в чл. 185, ал.2, изр.
2-ро от ЗДДС – „ Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1“.
Съдът приема, че установеното при проверката нарушение, правилно е квалифицирано
като такова по чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която разпоредба с
оглед текста на действалата към датата на извършване на нарушението и преди изменението
й редакция: „Всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на
3
самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в
случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3.
Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен
финансов отчет. При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на
самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо
ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или
зареждания на течни горива.“
Отговорността на дружеството, обаче, е ангажирана на основание разпоредбата на чл.
118, ал. 4 и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, без посочване изобщо на изр. 2-ро от чл. 185, ал.2.
Съгласно тази разпоредба извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000
до 10 000 лв. Предвидено е изрично в изречение второ, че само когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Следователно, за да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице в тази последна хипотеза, според която вероятно според
съда е определена на дружеството минимална санкция от 500 лева, следва по един
безспорен начин в производството пред АНО да се установи, че процесното нарушение „не е
довело до неотразяване на приходи“. В случая, такива констатации не са направени в хода
на административнонаказателното производство, не са събрани и абсолютно никакви
доказателства в такава насока от АНО. Не се сочи никъде дори формално, нито в текста на
АУАН, нито в този на НП, за това, че нарушението не води до неотразяване на приходи,
което е задължителната предпоставка за налагане на наказание в размерите по чл. 185, ал.1
от ЗДДС. За да бъде осъществен от обективна страна елементът на административно
нарушение по цитирания в НП санкционен текст – чл. 185, ал.2 ЗДДС /без посочване на изр.
2-ро/, то следва нарушението да е довело кумулативно и до неотразяване на приходи. Този
съставомерен елемент трябва да бъде установен от наказващия орган в хода на
административно наказателното производство, за да е ясно и с оглед правото на защита на
жалбоподателя какво точно нарушение му е вменено и за какво е наказан.
Следва да се отбележи изрично, че чисто принципно неотразяване на приходи не може
да е налице при неизпълнение на задължението по чл. 39 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
независимо дали е отпечатан или не процесния дневен финансов отчет с нулиране и запис в
паметта на устройството. Явно, но мълчаливо и без да го посочи изрично писмено в АУАН
и НП, актосъставителят и след това АНО е имал предвид, че деянието обективно не води до
неотразяване на приходи. В случая с оглед липсата дори на споменаване в текста на НП на
4
това, дали нарушението води или не води /както е в случая/ до неотразяване на приходи
би следвало да се приложи санкцията по чл. 185, ал.2 изр. 1 от ЗДДС, а не тази по чл. 185,
ал.1 ЗДДС. Решението на съда не може да почива на предположения, какво е имал предвид
мълчаливо АНО като е смесил текстово и цифрово хипотезите на чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. 1-
во от ЗДДС. В този смисъл са и разсъжденията дадени в Решение № 262 от 02.03.2020 г. по
к.н.а.д. № 1548/2019 г. на Административен съд София – област.
По изложените съображения, процесното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и в този смисъл подлежащо на пълна отмяна.
По-нататък следва да се вземе предвид, че цитирания по-горе текст на чл. 39, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. е бил изменен преди влизане в сила на НП, по смисъла на чл. 3, ал.2
от ЗАНН.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това
правило налага ал. 2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в
сила, предвид процедурата по обжалването му и към настоящия момент следва да бъде
съобразена хипотезата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.
С изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба № H-18 с ДВ бр. 52 от 2019г. отпада
задължението за лицата по чл. 3, които използват ФУ и ИАСУТД да
отпечатват дневен финансов отчет, като приложението на нормата е поставено под условие
на основание § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-
18 от 2006г. (Изм. и доп. - ДВ, бр.9/2020г., в сила от 31.01.2020 г., изм. бр.68/31.07.2020г., в
сила от 31.07.2020г.), която гласи, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в
съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020г. , лицето
по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по чл. 52, ал. 3 са
длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ при вписана в
регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срока по изречение първо. В случая, към момента на
постановяване на настоящото решение срокът предвиден в §21, ал.2 от ПЗР към Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18, за въвеждане на ползваното ФУ в
съответствие с новите изисквания е изтекъл на 30.09.2020г. и лицата по чл.3 от Наредбата,
каквото е и жалбоподателят нямат задължението да отпечатват дневен финансов отчет,
поради което към момента е действаща по-благоприятна за дееца разпоредба, при която
изобщо е отпаднало посоченото задължение. Действително, по делото не се установява дали
жалбоподателят е привел или не своето ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал.1 от
Наредба Н-18, в посочените срокове, но дори и да не го е сторил, това деяние би било
5
коренно различно от процесното административно нарушение. В този смисъл, нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателят -
неотпечатване дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата
24.07.2019 г., към настоящия момент, не съставлява изобщо административно нарушение по
смисъла на §21, ал.2 от Наредба № Н-18/06г., във връзка с чл.118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, поради
което са налице и основанията по чл.3, ал.2 от ЗАНН за отмяна на наказателното
постановление. Изцяло идентично тълкуване на закона е дадено и в най-актуалната налична
касационна практика по чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ - Решение № 319
от 01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 2600 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 178 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2492 / 2020 г. на XVI състав на
Административен съд – Бургас и др.
На следващо място, на самостоятелно основание и ако чисто хипотетично не се взема
предвид гореизложеното съдът, с оглед на събраните в хода на въззивното дело писмени и
гласни доказателства приема, че макар да са налице безспорни данни за извършено
нарушение на посочената разпоредба действала към датата на нарушението 13.09.2019 г.,
в случая са налице факти и обстоятелства, които квалифицират случая като "маловажен" по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на
основание чл. 11 ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи вината обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката се прави за
всеки отделен случай с оглед на събраните по делото доказателства. Това легално
определение, отнесено към особеностите на конкретния случай, разкрива, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо следва да се отбележи, че
установеното неотпечатване на дневен финансов отчет от процесното фискално устройство
е за само един ден, а именно 24.07.2019 г. Действително вредните последици не са елемент
от състава на нарушението, тъй като същото е на формално извършване, но следва да се има
предвид, че това деяние няма как изобщо да обоснове настъпването на вредни последици за
фиска, още повече когато се касае за само един ден, за който в паметта на ФУ са отразени
съответните продажби и други операции. Дадено е и логично обяснение от управителя в
писмените му възражения изложени в АУАН. И двамата разпитани свидетели са
категорични, че при проверката не са констатирани други нарушения имало е работещо
фискално устройство и при направената от тях контролна покупка им е бил издаден
фискален касов бон. Това незначително по мащаба си нарушение е първо по рода си и няма
данни за каквито и да е други данъчни и административни нарушения извършени от
дружеството-жалбоподател в миналото, които да са известни на данъчните органи. Всички
тези обстоятелства в своята съвкупност обосновават за съда безспорно извода, че се касае за
"маловажен случай" на административно нарушение. Съгласно задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК се приема, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на
6
случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Според същото ТР, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Изцяло в
този смисъл виж и константната съдебна практика на административните съдилища за
нарушения по Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. с чл. 118 от ЗДДС - Решение от 19.12.2019
г. по к. адм. н. д. № 338 / 2019 г. на III състав на Административен съд – Русе; Решение
№ 40 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 669 / 2018 г. на V състав на Административен съд
– Враца; Решение № 6117 от 25.10.2018 г. по адм.д. № 5407/2018 г. на Административен
съд – София; Решение № 675 от 20.04.2017 г. по н. д. № 437 / 2017 г. на XXIII състав на
Административен съд – Варна; Решение № 809 от 14.06.2019 г. по к.н.а.д. № 558/2019 г.
на Административен съд София – област; Решение от 09.06.2014 г. по н. д. № 120 / 2014
г. на Административен съд - Сливен и Решение № 6239 от 24.10.2019 г. по адм.д. №
8229/2019 г. на Административен съд – София.
Поради изложеното относно допуснатите няколко самостоятелни нарушения на закона
НП следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 502052-F521051/31.03.2020 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл.
53, ал.1, вр. с чл. 27, чл. 83 и чл. 3, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от
ЗДДС, на ЕТ „М.К.-ФРЕЙ“, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Княз Борис“ №12, с
ЕИК *********, представлявано от управителя М.К. е наложено административно наказание
имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., на МФ, във вр. с пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7