№ 681
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100112806 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „П.И.Б.“ АД със седалище в гр.София /наричан по-нататък банката/ твърди,
че е предоставил на ответниците Д. Х. и Ш. Т. по договор за банков кредит № 51 КР-АА-
2896 от 8.11.2007г. сумата от 94 780 евро с краен срок за издължаване 01.12.2027г. за
закупуване на два ваканционни имота в гр.Несебър. Предоставеният кредит е усвоен изцяло
от ответниците на 28.01.2008г., но не е обслужван редовно, считано от 01.07.2013г. Към
21.10.2021г. ответниците дължат на ищеца 42 326,05 евро, от които 14 921,16 евро дължима
падежирала главница, 14 834,59 евро непогасена договорна лихва, начислена за периода
1.08.2013г. – 30.09.2021г., дължима на основание т.9 от Договора за кредит, 12 336,74 евро
обезщетение за забава за просрочените плащания /наказателна лихва/ начислена за периода
1.07.2013г. – 21.10.2021г., дължима на основание т.11 от Договора, и 233,56 евро разноски
във връзка с подновяване на ипотека.
Ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят описаните парични
задължения, като претендира и разноските по делото.
Ответниците Д. М. Х. и Ш. К. Т. не са депозирали отговор на исковата молба, не са
оспорили исковете, не са направили възражения, доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 08.11.2007г. ищецът и ответниците, представлявани от техен пълномощник „К.Ф.
П.Б.“ ЕООД, са сключили договор за банков кредит № 51 КР-АА-2896 от 8.11.2007г.,
съгласно който Банката е предоставила на ответниците, кредитополучатели банков кредит в
размер на 94 780 евро за закупуване на два недвижими имота в Р България – студио № 8Б и
студио № 6Д , находящи се в комплекс „Жилищни сгради за сезонно ползване“ -
ваканционен комплекс Панорама Бийч, в жилища сграда Блок 4 с идентификационен
кадастрален номер 51500.502.447.4, изградена в УПИ VІІ в кв.54А по плана на гр.Несебър,
представляващ поземлен имот с кадастрален номер 51500.502.447.
1
В раздел V чл.9 от договора е уговорена годишна лихва върху размера на кредита в
размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от 2.301 пункта. В чл.9.1 е посочено, че
дължимата от кредитополучателите лихва по т.9 се заплаща периодично в размер и на
падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение 1, който е неразделна част от
договора. Размерът на лихвените плащания, посочени в погасителния план – Приложение
№1, е изчислен върху главницата на кредита на база на годишния EURIBOR при сключване
на настоящия договор и не отразява точния размерна дължимата лихва за всеки отделен
лихвен период, а има ориентировъчен характер. В чл.9.2 е посочено, че точният размер на
дължимата от кледитополучателите лихва се изчислява от банката за всеки лихвен период на
падежа на съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план - Приложение №1.
При изчисляване на дължимите лихвите страните са приели, че годината има 360 дни
/чл.9.3/.
В р.V чл.10 е уговорено, че по свое усмотрение банката може да капитализира
начислените, но не просрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата на кредита по
реда и при условията на Наредба № 9 от 2003г. на БНБ, за което с подписването на договора
кредитополучателите са дали своето изрично съгласие.
В р.V чл.11 е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната вноска на кредитополучателите в банката се отнасят
в просрочие и олихвяват с договорения в раздел V т.9 лихвен процент плюс надбавка от 20
пункта.
В р.VІІ чл.16 е уговорено, че ползваният от кредитополучателите кредит се погасява
по разплащателна сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в
размер, определени в погасителен план - Приложение №1. Крайният срок за погасяване на
кредита е 1.12.2027г.
В р.VІІ чл.18 е уговорено, че когато извършеното от кредитополучателите плащане
не е достатъчно да покрие задълженията му по настоящия договор в пълен размер, същите
се погасяват по следния ред: 1. Такси и разноски 2. Наказателна лихва 3. Просрочена лихва,
4. Главница, освен ако страните се договорят изрично за друго.
В р.Х чл.22 страните са се уговорили кредитът да бъде обезпечен с първа по ред
ипотека върху имотите, като в чл.23 е посочено, че всички разходи по оценката,
учредяването, подновяването и заличаването на ипотеката са за сметка на
кредитополучателите.
Кредитополучателите са се задължили по отношение на кредита солидарно.
Видно от приложения погасителен план към договора, Приложение №1, месечната
вноска по кредита е била 734,87 евро / изключение е последната вноска, която е уговорена
на 733,40 евро/ , дължима на всяко първо число на месеца, като общия брой на вноските е
240.
Представен е и нотариален акт, видно от който на 30.11.2007г. ответниците са
закупили двете студиа в Несебър, описани в договора за кредит. За обезпечаване на кредита
върху двата имота е била вписана законна ипотека в полза на банката, която на 1.12.2017г. е
частично подновена само по отношение на едното студио.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява следното:
Кредитът е усвоен на 28.01.2008г. от разплащателната сметка на ответника Д. Х..
Ответниците са погасили главница в размер на 62 063.93 евро и договорна лихва в
размер на 25 831.91евро.
Забавата в плащанията на дължимите по договора вноски е започнала на 1.07.2013г.,
като последно внесената сума за погасяване на кредита е постъпила на 2.09.2013г. в размер
на 305 евро. Със сумата са погасени 125,08 евро остатък договорна лихва от 1.07.2013г.,
172,69 евро частично договорена лихва по вноска от 1.08.2013г. и 7,23 евро наказателна
лихва.
Експертизата е установила, че към 22.10.2021г. по договора има падежирали и
2
непогасени 100 броя месечни вноски, дължими за периода от 01.07.2013г. до 30.09.2021г. в
общ размер 29 755,75 евро, от които: 14 921,16 евро непогасена падежирала главница и
14834,59 евро непогасена падежирала договорна лихва, дължима за периода от 01.08.2013 г.
до 30.09.2021г. Непогасената падежирала главница е формирана като разлика между
падежиралата към 22.10.2021г. главница в размер на 76 985,09 евро и погасената главница в
размер на 62 063,93 евро. Размерът на непогасена падежирала договорна лихва за периода от
01.08.2013 г. до 30.09.2021 г. е формиран като разликата между падежирала договорна
лихва в размер на 40 666,50 евро и погасената договорна лихва в размер на 25 831,91 евро.
Към датата на изготвяне на заключението 02.11.2022г., непогасеното задължение за
главница и договорна лихва по падежирали и непогасени 113 броя месечни вноски за
периода от 01.07.2013 г. до 02.11.2022 г. е в общ размер 33 669.27 евро, от които 17 576.01
евро непогасена падежирала главница и 16093.26 евро непогасена падежирала договорна
лихва, дължима за периода от 01.08.2013г. до 30.09.2021г.
По отношение на наказателната лихва вещото лице е установило, че непогасената
наказателна лихва е в размер на 12 336.74 евро, дължима за периода от 01.07.2013г. до
21.10.2021г. Този размер е изчислен от разликата между 12 659,39 евро начислена
наказателна лихва и 322,65 евро погасена наказателна лихва, като 303,18 евро от погасената
сума не погасява реално плащане, а представлява корекция за периода 14.03.2020 г. -
13.05.2020 г. във връзка с извънредното пандемично положение.
Вещото лице е установило, че по договора има непогасени такси във връзка с
подновяване на договорна ипотека в размер на 233.56 евро.
Към момента на изготвяне на погасителния план към договора, лихвеният процент е
формиран от 12 месечния EURIBOR плюс надбавка от 2,301 и е равен на 6,9% /4.599+2.301/.
Вещото лице е установило, че за периода от 28.01.2008г. до 13.03.2009г. лихвения
процент се е изменял при всяко изменение на 12 месечния EURIBOR, т.е. всеки ден с малки
изключения покрай празни и почивни дни. За периода от 13.03.2009г. до момента
прилаганият по договора лихвен процент е фиксиран в размер на 6.90 %. За дните, в които
лихвата е увеличавана, това се е дължало на увеличението на 12 месечния EURIBOR и не се
е влияло от управленските решения и правила на банката.
Експертът също е установил, че банката не е прилагала уговорката в р.V чл.10 от
договора за капитализиране на лихвата. По договора лихва не е капитализираната.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно изготвено, и неоспорено от страните.
Ответниците са граждани на Ирландия и имат там постоянното си местоживеене.
Съдебните книжа са връчени по реда на Регламент №1393/2007 – както исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства, както разпореждането на съда с указанията по
чл.131 и чл.133 от ГПК, така и съдебната призовка за проведеното съдебно заседание на
2.02.2021г. са преведени на английски език и връчени по пощата на адреса на ответниците в
Обединеното кралство. „Български пощи“ удостоверяват надлежното връчване на
съдебните книжа. Отделно, съдът призова и пълномощника на ответниците при сключване
на договора за кредит „К.Ф. П.Б.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Тъй като ответниците имат последно известно местоживеене в друга държава членка
в ЕС Ирландия, налице е спор с трансграничен елемент. Съдът следи служебно за
международната си компетентност и без да е повдигнато възражение от страните. Ето защо
на първо място следва да се обсъди дали настоящия съд е международно компетентен да
разгледа предявения от Банката иск.
Компетентността на съда, който следва да разгледа този спор, се определя от
правилата на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
3
и търговски дела. Регламентът установява общото правило за компетентност в чл.4 пар.1,
съгласно което спорът по граждански и търговски дела е подсъден на съдилищата на
държавата членка, където ответникът има местоживеене. В чл.7 ал.1 т.б, тире 2 е уредена
специална компетентност на съда по дела свързани с изпълнение на задължения по договор
– в случай на договор за предоставяне на услуги компетентен е съда в държавната членка,
където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. В чл.17 е
уредена компетентността на съда при потребителски договори, вкл. договори за заем,
изплатим на вноски или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на
продажбата на стоки – компетентен е съда, където потребителят има местоживеене / б.в на
т.1 на чл.17/. Въпросът е дали ипотечния кредит за покупка на недвижим имот е договор,
който попада в обхвата на чл.17 т.1 б.в от Регламента. По правило всяко отклонение или
изключение от общо правило трябва да се тълкува стеснително. Ако регламентът ползва
думата „стока“, то няма основание да се счита, че тази дума обхваща и недвижимите имоти.
Съдът счита, че ипотечният договор за кредит не попада в изключението на чл.17, въпреки,
че по см. на Закона за защита на потребителите тази кредит е потребителски договор.
Тълкуването на понятията, ползвани във всеки регламент, са само за целите на съответния
регламент. Те не могат автоматично да се пренасят при тълкуването на друг регламент,
освен ако това не е изрично прието. Договорът за ипотечен кредит попада в категорията
договори за предоставяне на услуги по чл.7 ал.1 т.б, тире 2. В този смисъл е и
задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - решение от 15.07.2017г. по
дело С-249/16. „В договор за кредит, сключен между кредитна институция и заемател,
предоставянето на услугите се състои в предаването на втория на парична сума от първия,
като платеното от заемателя възнаграждение по принцип е под формата на лихви“ . По дело
свързано с такъв договор, компетентен е съдът по мястото на изпълнение на въпросното
задължение – чл.7 ал.1 б.а от Регламента. В същото решение по дело С-249/16 СЕС приема,
че когато не е уговорено друго, мястото, където са предоставени услугите по см. на чл.7 т.1
б.б, второ тире от Регламент 1215/2012, при предоставянето на кредит от кредитна
институция, е мястото, където се намира седалището на тази институция. В настоящия
случай кредитната институция е българска банка със седалище в гр.София. И в този случай
компетентен е българския съд, а с оглед мястото на седалището на ответника и размера на
цената на иска, определени съобразно националните правила – Софийски градски съд.
По съществото на спора.
Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за банков кредит по см. на
чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължените си и е предоставила на
кредитополучателите, сега ответници, уговорената парична сума за покупка на два имота в
евро, в размер на 94 780 евро. Предоставената на ответниците сума е усвоена от тях изцяло.
Ответниците, в качеството на кредитополучатели, не са изпълнили точно задължението си
да върнат сумата като заплащат ежемесечно анюитетни вноски в уговорения срок. Същите
са преустановили плащанията на уговорения размер анюитетни вноски - 734,87 евро от
1.07.2013г., като на 2.09.2013г. са направили последно плащане на сума в размер на 305
евро, като с тази сума банката е погасила задължения за договорни и наказателни лихви
съобразно уговореното в чл.18 , р.VІІ. Договорът между страните не е прекратен или
изменен, т.е. между тях продължава да съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между тях. Запазено е действието и на
погасителния план. Ответниците дължат изпълнение за онази част от дълга, по отношение
на която е настъпил падежът, договорен с банката – от 1.07.2013г. до поискването им -
21.10.2021г. вкл. Няма пречка ищецът да претендира от ответниците плащане на
падежиралите до момента суми за главница, лихви и разноски по кредита /арг. и решение по
т. дело № 8 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК/.
За да се установи дали ответниците имат задължения към Банката и в какъв размер,
преюдициално съдът е длъжен служебно да прецени дали договорът за кредит има
неравноправни клаузи, които попадат в приложното поле на Закона за защита на
4
потребителите /ЗЗП/ и на Директива 93/13 и да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (така и решения по дело С-
240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на СЕС. Последващите приети
Директиви 2008/48 и 2014/17 не си приложими към процесния договор, сключен през
2008г.). Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. При служебната проверка на договора за кредит съдът не установи наличието
на неравноправна клауза, която да има отношение към дължимата главница, такси и
разноски, които са предмет на настоящото дело. Налице е промяна на лихвения процент, но
банката е отчитала промяната изцяло съобразно уговореното в чл.9 р.V от договора. Текстът
на тази клауза е ясен и разбираем и определя ясни и разбираеми критерии за промяна - 12
месечния EURIBOR, който е лесно проверим, плюс надбавка от 2.301. Вещото лице е
категорично, че когато лихвата е увеличавана, това се е дължало на увеличението на 12
месечния EURIBOR, а не на управленските решения и правила на банката. Видно от
заключението, размерът на лихвата е увеличаван и намаляван, като от 13.03.2009г. банката
прилага само размера на лихвения процент, който е бил действащ при сключване на
договора. Независимо от промяната на лихвения процент, видно от заключението на
експертизата, Приложение 1, размерът на месечната анюитетна вноска не се е увеличил –
запазил се е в уговорения в договора и погасителния план размер от 734,87 евро до
1.06.2011г., след което анюитетната вноска е намалена на 301,04 евро. Следователно, не се
установи банката да е извършила промени в договора във вреда на ответниците. Съдът
служебно установи неравноправност на клаузата на чл.10 от р.V, но банката не е
капитализирала лихви. Следователно, дори и нищожна, така клауза няма отношение към
установяване размера на задълженията на ответниците към банката. Не се налага намеса на
съда в полза на ответниците, за да компенсира възникнала неравноправност в отношенията
им с банката.
Установи се, че от получения кредит от 94 780 евро ответниците са погасили
задължения за главница в размер на 62 063,93 евро и договорна лихва в размер на 25 831,91
евро. Размерът на онази част от дълга на ответниците по договора, за която е настъпил
падеж – за главница, лихва, такси е в размер на 42 326,03 евро, съобразно заключението на
вещото лице. За периода 1.07.13г. - 21.10.2021г. са падежирали 100 вноски за главница –
14 921,16 евро и 99 вноски за лихва по погасителния план – 14 834, 59 евро. Отделно от
това, заради закъснелите плащания, на основание чл.11 от договора ответниците дължат и
наказателна лихва за този период на просрочие в размер на 12 336,74 евро, съобразно
заключението на вещото лице. На основание уговореното в р.Х чл.22, ответниците дължат и
разноските за частичното подновяване на ипотеката в размер на 233,56 евро, съобразно
заключението на експерта.
Исковете са основателни и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
По разноските:
Ищецът претендира разноски. Такива са направени за държавна такса в размер на
3311,30лв., за разноски за експертизата - 400лв., за разноски за превод – 235,62лв. е за
юрисконсултско възнаграждение – 500лв.
Ответниците не претендират разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват изцяло направените от него
разноски в общ размер на 4 446,92лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Х., гражданин на Ирландия, роден на *******. в Кийтърлах /
5
Карлоу, с паспорт, тип Р № *******, издаден на 11.09.1999г. от паспортна служба Дъблин, с
адрес Балибърн, Кесълдермот, Ко.Килдеър, Ирландия и Ш. К. Т., гражданин на Ирландия,
родена на 9.07.1970г. в Кийтърлах / Карлоу, с паспорт, тип Р № Т551683, издаден на
06.09.1999г. от паспортна служба Дъблин, с адрес Балибърн, Кесълдермот, Ко.Килдеър,
Ирландия, да заплатят солидарно на „П.И.Б.“ АД , ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Изток, бул.“******* , на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД следните суми, дължими по Договор за банков кредит № 51 КР-
АА-2896 от 8.11.2007г. : сумата 14 921,16 евро, представляваща непогасена падежирала
главница за периода 01.07.2013г. – 22.10.2021г., сумата 14 834,59 евро, представляваща
падежирала договорна лихва за периода 01.08.2013г. – 30.09.2021г., сумата от 12 336,74
евро, представяща обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 01.07.2013г .
– 21.10.2021г. и сумата 233,56 евро, представляваща разноски за подновяване на ипотека.
ОСЪЖДА Д. М. Х. и Ш. К. Т. да заплатят на „П.И.Б.“ АД, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, сумата 4 446,92лв. разноски по делото.
Дължимите суми следва да се заплатят на следните банкови сметки с титуляр
„П.И.Б.“ АД:
В лева: IBAN: *******
В евро: IBAN: *******
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок
от връчването му на страните.
Решението да се преведе на английски език за сметка на ищеца и да се връчи на
ответниците по реда на Регламент №1393/2007.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6