Решение по дело №754/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е   №

                

гр. Варна,        .2020

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

            при секретаря Димитричка Г., като разгледа докладваното от съдията Макариева в.гр. дело № 754 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К.В.П. срещу решение № 5983 от 27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 5595 по описа за 2019г. на XXXIII -ти състав на Районен съд – Варна, с което:ОСЪДЕН е на основание чл.150 от СК във вр. с чл.59, ал.9 от СК,  К.В.П. ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В. К. П. ЕГН **********,   действащо чрез своята майка и законен представител  Н.В.М.-Д. ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 100лв. до 250,00лв., считано от  датата  на депозиране на молбата – 08.04.2019г.,  с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване.

Не е съгласен с така постановената част на съдебното решение, счита същото за неправилно и моли за неговата отмяна, като искът се отхвърли за разликата над 160лв. Размерът на издръжката е завишен и не е съобразен с възможностите на въззивника.

 В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил  писмен отговор от Н.В.М. с вх.№19359/06.03.2020г. чрез адв.Д.Ч., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за присъждане на сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства.   

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

 За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

               С представеното удостоверение за раждане на детето  Врадислава се установява по безспорен и категоричен начин, че ответникът е негов баща и че същото не е навършило пълнолетие.

             Съгласно чл.27 т.2 от Конвенцията за правата на детето родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Според задължителна съдебна практика на ВКС (Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК), нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл.143 СК и чл.143 ал.1 и 2 СК . Като се ръководи от законните критерии, визирани в чл.142 ал.1 СК, съдът счита, че издръжката на детето правилно е определена от първоинстанционния съд , като ответникът следва да поеме по-голямото парично участие в нейното заплащане за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които полага ищцата, както и съобразявайки точка 1 на Постановление № 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живееха заедно .

          Съобразно изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанцонния, настоящият състав намира, че решението следва да бъде потвърдено.

   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА № 5983 от 27.12.2019г., постановено по гражданско дело № 5595 по описа за 2019г. на XXXIII -ти състав на Районен съд – Варна  .

           Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                               ЧЛЕНОВЕ