РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500451 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №261309 от 23.04.2021г. на ПРС, постановено
по гр.д.№14107/2020г., пети гр.с., в диспозитива на което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 262430 от 01.11.2021г.
по същото дело. С постановеният съдебен акт са отхвърлени предявените от
П. С. С., ЕГН **********, гр. *** против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 искове за признаване на
установено, че не се дължат, като погасени по давност сумите, за които е
издаден изпълнителен лист по ЧГД № 7972/2014 г. по описа на ПРС, както
следва: сумата от 466, 64 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна
карта от 04.09.2006 г., сумата от 104,36 лв. – договорна лихва за периода от
29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., сумата от 417, 93 лв.- наказателна лихва за
периода от 29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2014 г. до изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 25 лв. - държавна такса и 360 лв.– адвокатско
1
възнаграждение.
Жалбоподателят П. С. С., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Т.Й. обжалва изцяло решението на първоинстанционния
съд с оплакване за незаконосъобразност и неправилност, без да се сочи в
какво се изразяват нарушенията и кои фактически или правни изводи на
съда се оспорват. От въззивния съд са иска да отмени обжалваното решение
и да уважи предявения иск, ведно с направени пред двете инстанции
разноски. Представя се списък с разноски по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Ц. счита
предявената жалба за бланкетна, необоснована и неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли
същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски - юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150.00лв. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от другата страна възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, след преценка на събраните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа
предявен от П. С. С., ЕГН ********** против „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД иск с правно основание с чл. 124 във вр. с чл. 439
ГПК за признаване на установено, че не се дължат на ответното дружество,
като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по
ЧГД № 7972/2014 г. по описа на ПРС, както следва: сумата от 466, 64 лв. –
главница по Договор за издаване на кредитна карта от 04.09.2006 г., сумата
от 104,36 лв. – договорна лихва за периода от 29.10.2008 г. до 18.05.2014 г.,
2
сумата от 417, 93 лв.- наказателна лихва за периода от 29.10.2008 г. до
18.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25
лв. - държавна такса и 360 лв.– адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди,
че изпълнително дело е образувано въз основа на издадения против нея в
полза на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД изпълнителен лист по ЧГД
№ 7972/2014 г. по описа на ПРС, като вземането е прехвърлено на ответника с
договор за цесия. Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй
като е изтекла предвидената в закона погасителна давност, считано от датата
на издаване на изпълнителния лист на 26.05.2014 г. до датата на образуване на
изпълнителното производство по изпълнително дело №5/2020 г. по описа на
ЧСИ – Мариана Обретенова с рег. № 758 и район на действие ПОС.
Ответникът оспорва иска, моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за
неоснователен, поради което го е отхвърлил, като е осъдил ищецът да заплати
на ответника сторени в производството разноски.
Първоинстанционното решение жалбоподателя обжалва с бланкетна
въззивна жалба, съдържаща оплакване за неправилност и
незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на
чл. 260 т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на
въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в
жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на
въззивната инстанция.
Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за
служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното
решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение
правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на
определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на
делото по същество, въззивната инстанция проверява законосъобразността
само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на
първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
3
фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. №
250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на
ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Р. № 702/05.01.2011
г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. В т. 2 на посоченото Тълкувателно решение
е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на
второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване,
въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да потвърди
или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор.
Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за
законност /чл. 5 от ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното
приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба
да липсва оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1,
връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното
производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да
постанови решението си при съобразяване с фактите, установени по делото.
В настоящият случай въззивната жалба е бланкетна – сочи общо само
предвидените в закона основания за незаконосъобразност на обжалваното
решение, без да въвежда конкретни оплаквания относно възприетата от съда
фактическа обстановка и правни изводи. При бланкетна въззивна жалба
дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според
него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и
доказателствен материал под приложимата според въззивния съд
материалноправна норма.
В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно
задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството, предвид рязясненията, дадени в посоченото ТР. Както се
посочи, при съобразяване със задължителния характер на указанията по
приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно
4
гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за
правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.
Мотивиран от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 150.00лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261309 от 23.04.2021г. на ПРС,
постановено по гр.д.№14107/2020г., пети гр.с., в чийто диспозитив е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 262430 от
01.11.2021г. постановено по същото гр.д.№14107/2020г., пети гр.с, с което са
отхвърлени предявените от П. С. С., ЕГН **********, гр. *** против
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.
6 искове за признаване на установено, че не се дължат, като погасени по
давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 7972/2014 г.
по описа на ПРС, както следва: сумата от 466, 64 лв. – главница по Договор
за издаване на кредитна карта от 04.09.2006 г., сумата от 104,36 лв. –
договорна лихва за периода от 29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., сумата от 417,
93 лв.- наказателна лихва за периода от 29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2014 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лв. - държавна
такса и 360 лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, гр. *** да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №19 разноски по делото в размер на 150.00лв/ сто и
петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6