РЕШЕНИЕ
гр.
Момчилград, 05.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в открито
заседание на 20.юли. 2020 година в
състав:
Председател: СУНАЙ
ОСМАН
при секретаря АНИТА ДОЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело N 62/2020г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявен иск с чл.33 ал.2 от Закона за собствеността- за изкупуване на дял
от съсобствен недвижим имот
В исковата си на Е.Р.А.
и И.И.А. се твърди, че са съсобственици с първите
двама ответници Н.А.А. и Н.М.А.
и притежават съответните идеални части от общи между съсобствениците недвижими
имоти. В исковата молба се посочва, че с Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 93, т. 1, рег. № 320, дело № 88/28.12.2004г. по описа на нотариус
Николай Бъчваров, че първият ищец Е.Р.А.
и първият ответник Н.А.А. са придобили при равни дялове ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20746.502.1285, целият с площ от
1390 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Джебел,
одобрени със Заповед № РД-18-46 от 13.07.20Юг. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел, п.к. 6850; трайно предназначение на
територията - Урбанизирана; начин на трайно ползване - За друг вид
производствен, складов обект и номер по предходен план: пл. сн.
№ 431, кв. 97, парцел IX. В иска е
посочено, че те ищците- Е.Р.А. и И.И.А. са придобили имотите в режим на съпружеска
имуществена общност. Първите двама ответници Н.А.А. и Н.М.А.,
също са били съпрузи, поради което имотът е станал съпружеска имуществена
общност и между тях.
Освен това в иска се заявява, че с
Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 4, т. 1, рег. № 143, дело №
3/16.01.2006г. по описа на нотариус Николай Бъчваров, ищецът Е.Р.А. е придобил следните построени в горепосочения
поземлен имот сгради: 1. СГРАДА с
идентификатор № 20746.502.1285.1, със застроена площ от 411 кв.м по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Джебел, одобрени със
Заповед № РД-18-46 от 13.07.20Юг. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. Джебел, п.к. 6850; предназначение - Промишлена сграда, и 2. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.2, със застроена площ от 149 кв.м по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Джебел, одобрени със Заповед № РД-18-46 от
13.07.20Юг. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел,
п.к. 6850; предназначение - Промишлена сграда. По силата на брака, сключен
между ищците, придобитите имоти са станали съпружеска имуществена общност.
Посочва също така, че с Н.а.
за покупко-продажба на недвижим имот № 136, т. 1, рег. № 797, дело №
126/06.04.2006г. по описа на нотариус Николай Бъчваров, първите двама ищци са продали ½ /една втора/ идеална част от
гореописаните две сгради на първия
ответник Н.А.А.. По силата на брака, сключен
между първите двама ответници, придобитата 1/2 /една
втора/ идеална част от гореописаните сгради е станала съпружеска имуществена
общност.
Според ищците с Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот
№ 17, т. 1, рег. № 200, дело № 17/21.01.2020г. по описа на нотариус Григор
Григоров, първите двама ответници са продали собствената си 1/2 /една втора/
идеална част от поземления имот и сградите в него на третия ответник "ДЕВЕДЖИ-2005" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в област Кърджали, община Джебел, гр. Джебел
6850, кв. „Прогрес" № 2.
При
тези обстоятелства, твърдят, че за тях е възникнал правен интерес да предявят
иска по чл.33 ал.2 от ЗС, поради следните аргументи: Заявяват, че до 21.01.2020г. е била налице
съсобственост между тях- ищците и първите двамата ответници
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
20746.502.1285, целият с площ от 1390 кв.м- описан по-горе, ведно с построените в него: 1. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.1, и 2. СГРАДА с
идентификатор № 20746.502.1285.2,- описани по-горе. Ищците сочат, че първите двама ответници -
Н.А.А. и Н.М.А., не са предложили на тях като
съсобственици в общите вещи да изкупят тяхната идеална част от имотите при
същите условия. Позовават се на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС, според която
съсобственик, който продава своята част от недвижим имот на трето лице, е длъжен
да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение. Според ищците такива писмени
доказателства могат да бъдат препис от нотариална покана до другите
съсобственици, съдържаща предложението и удостоверение от нотариус за отправяне
на поканата, с доказателства, че предложението е достигнало до другите
съсобственици.
Ищците
заявяват, че от Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 17, т. 1, рег. №
200, дело № 17/21.01.2020г. по описа на нотариус Григор Григоров, е било видно,
че при сключване на договора за покупко-продажба продавачите не са представили
писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици - ищци по
настоящата искова молба, да купят тяхната 1/2 /една втора/ идеална част при
същите условия, съобразно изискванията на чл.33 ал.1 от ЗС. Отбелязано е било
само, че са приложени „Декларации отказ за закупуване на недвижим имот".
Ищците
твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС, ако декларацията по
чл.33 ал.1 от ЗС е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика
при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да упражни по съдебен ред правото си на предпочитателно изкупуване, като встъпи в правата на
купувача. В процесният случай, приложените към
нотариалното дело декларации за отказ за закупуване на недвижим имот са били
неистински, тъй като първите двама ответници не са
предложили на ищците да изкупят тяхната идеална част от имотите при същите
условия, и поради което считали, че
декларираните от ответниците обстоятелства са
неистински и неверни. Поради това, за ищците е възникнало преобразуващо субективно
материално право да изкупят дела от съсобствените
имоти чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба.
В
исковата молба се твърди още, че първите
двама ответници-
Н.А.А. и Н.М.А., са прехвърлили своята 1/2 /една
втора/ идеална част от правото на собственост върху гореописните
имоти на трето лице чрез договор за покупко-продажба. Приобретателят
по Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 17, т. 1, рег. № 200, дело №
17/21.01.2020г. по описа на нотариус Григор Григоров, е бил трето лице по
отношение на съсобствениците, т.е., неучастващо в съсобствеността лице. Налице
е била действителна продажба. В посоченият нотариален акт страните са
декларирали, че продажната цена на прехвърляната 1/2 /една втора/ идеална част
е в размер на 9 900 лева, и че тази сума е действително уговореното плащане по
сделката, извършено напълно, доброволно и в брой от купувача
"ДЕВЕДЖИ-2005" ООД.
Предвид
гореизложеното искат ДА СЕ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ, с което да се ДОПУСНЕ да бъде
извършено ИЗКУПУВАНЕ от ищците на 1/2 /една втора/ идеална част при същите
условия на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 20746.502.1285, ведно с
построените в него: 1. СГРАДА с
идентификатор № 20746.502.1285.1, и 2.
СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.2, прехвърлени с договор за
продажба, обективиран в Н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот № 17, т. 1, рег. № 200, дело № 17/21.01.2020г. по описа на
нотариус Григор Григоров, от ответниците Н.А.А. и Н.М.А.
на ответника - "ДЕВЕДЖИ-2005"
ООД, с ЕИК ********* за сумата от 9
900 лева. Претендират разноски
Ответниците, чрез адв. Я. са
представили отговор на исковата молба в срок, с който отговор оспорват исковата
молба. Заявяват,че иска е допустим, но неоснователен. Сочи се, че е било предложено
на двамата ищци да изкупят техните идеални части при трите недвижими имота,
както поземления имот, така и построените в имота сгради, при посочени в
поканата условия. Ищците са отказали да изкупят имотите. Молят съда
да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна.
Претендират разноски. На основание чл.191 от ГПК оспорват истинността на
Предложението- декеларация на ответниците
за изкупуване на ½ ид.част от процесните недвижими имоти.
ИЩЦИТЕ– редовно призовани, в съдебно заседание
не се явяват лично
и се представляват от адв.И.Т.
и адв.Д.И., които от името на
доверителите
си поддържа изцяло предявеният иск, и молят съда да уважи същият по
съображения, изложени в съдебно заседание и в представената писмена защита.
Претендират разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ– редовно призовани, в съдебно заседание
не се явяват лично, и се представляват от адв.В.Я., който от името на доверителите
си заявява, че иска да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявената искова молба, по изложени доводи. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установени следните фактически обстоятелства:
Страните /ищците и първите двама ответници/ са съсобственици на процесните
недвижими имоти;
Установи се по делото, че ищците Е.Р.А.
и И.И.А. са съпрузи, и като такива са съсобственици с
първите двама ответници /Н.А.А.
и Н.М.А., които също са съпрузи/ на съответните идеални части от общи между
съсобствениците недвижими имоти, придобити по силата на Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 93, т. 1, рег. № 320, дело №
88/28.12.2004г. по описа на нотариус Николай Бъчваров. С този нот.акт първият ищец Е.Р.А.
и първият ответник Н.А.А. са придобили при равни дялове ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20746.502.1285, целият с площ от
1390 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Джебел,
одобрени със Заповед № РД-18-46 от 13.07.20Юг. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел, п.к. 6850; трайно предназначение на
територията - Урбанизирана; начин на трайно ползване - За друг вид
производствен, складов обект и номер по предходен план: пл. сн.
№ 431, кв. 97, парцел IX. Т.е. ищците- Е.Р.А. и И.И.А.
са придобили имотите в режим на съпружеска имуществена общност, както и че за първите
двама ответници Н.А.А. и Н.М.А., имотът също е станал съпружеска
имуществена общност.
По делото се установи също така, че с Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 4, т. 1, рег. № 143, дело № 3/16.01.2006г. по описа на нотариус Николай
Бъчваров, ищецът Е.Р.А. е придобил
следните построени в горепосочения поземлен имот сгради: 1. СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.1, със застроена площ от
411 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Джебел,
одобрени със Заповед № РД-18-46 от 13.07.20Юг. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел, п.к. 6850; предназначение - Промишлена
сграда, и 2. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.2, със застроена площ от 149 кв.м по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Джебел, одобрени със Заповед № РД-18-46 от
13.07.20Юг. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел,
п.к. 6850; предназначение - Промишлена сграда. И в този случай и за тези
имоти,по силата на брака, сключен между ищците, придобитите имоти са станали СИО.
От приложеното по делото като доказателство копие на Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот
№ 136, т. 1, рег. № 797, дело № 126/06.04.2006г. по описа на нотариус Николай
Бъчваров, първите двама ищци са
продали ½ /една втора/ идеална част от гореописаните две сгради на първия ответник Н.А.А..
По силата на брака, сключен между първите двама ответници,
придобитата 1/2 /една втора/ идеална част от гореописаните сгради е станала СИО.
Видно от Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 17, т. 1, рег. № 200, дело №
17/21.01.2020г. по описа на нотариус Григор Григоров, първите двама ответници са продали
собствената си 1/2 /една втора/ идеална част от поземления имот и сградите в
него на третия ответник
"ДЕВЕДЖИ-2005" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в област Кърджали, община Джебел, гр. Джебел 6850, кв.
„Прогрес" № 2, за сумата от 9 900 лева.
По делото като доказателство е изискана нот.преписка по издаване на Н.а.
за покупко-продажба на недвижим имот
№ 17, т. 1, рег. № 200, дело
№ 17/21.01.2020г., на нот.Гр.Григоров, към която са приложени следните
доказателства; Предложение- декларация от ответниците
по делото Н.А.А. и Н.М.А., с което посочените лица са предложили на ищците по
делото Е.Р.А. и И.И.А., Да закупят собствените им идеални части от съсобствените
им недвижими имоти /процесните, и описани подробно
по-горе имоти/; а именно ½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20746.502.1285,
ведно с
½ ид.част от разположените
в него: 1. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.1, и 2. СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.2, за
сумата от 9 900 лева.
От този документ е видно, че ищците по делото са получили това предложение на
10.01.2020г., прочели са го и са отказали да закупят имотите, като това е
удостоверено с подписите на двама свидетели- Р.О. БАЙРАМ и А.М.А..
Посочените две лица, свидетели на отказа, са разпитани в
хода на съдебното производство и потвърждават, че са очевидци на отправеното
предложение и направеният от ищците отказ за закупуването на имотите. И двамата
са категорични, че ищците се запознали с предложение и в тяхно присъствие са
заявили /устно само съпругът Е.,
като там се намирала и съпругата/, „нито
ще купуват и нито ще подпишат“ и са сигурни, че става думи за процесните имоти.
Съдът е открил
производство по чл.193 ал.3 от ГПК за оспорване истинността на представени
писмени доказателства- Предложение-
декларация от ответниците по делото Н.А.А.
и Н.М.А., с което посочените лица са предложили на ищците по делото Е.Р.А.
и И.И.А., Да закупят
собствените им идеални части от съсобствените им
недвижими имоти /процесните, и описани подробно
по-горе имоти/; а именно ½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20746.502.1285,
ведно с
½ ид.част от разположените
в него: 1. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.1, и 2. СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.2, за
сумата от 9 900 лева- и
приложено по нот.преписка по издаване на Н.а.
за покупко-продажба на недвижим имот
№ 17, т. 1, рег. № 200, дело
№ 17/21.01.2020г., на нот.Гр.Григоров. В това производството ответниците
са заявили, че ще се ползват от този документ, поради и което са събрани
съответните доказателства- приложен е самият документ, както и са разпитани
посочените свидетели.
Като доказателства са приложени скици на имотите, както и
удостоверения за данъчна оценка на същите, в които като съсобственици са
упоменати двамата ищци и първите двама ответници.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.33 ал.2 от ЗС. Съобразно правилата
на чл.154 от ГПК, ищците следва
да докажат по иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС следното;
1/ съсобственост
върху недвижим имот/недвижимите имоти между
ищците
и прехвърлителите
по процесният договор; и 2/ сключен
договор за продажба на част от имота от съсобственик на трето за
съсобствеността лице.
Ответникът от
своя страна следва да докаже по иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС, че е предложил на
ищеца продажба на процесната вещ при условията, при
които тя впоследствие е продадена, както и онези свои възражения- правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи
и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
Предпоставките
за уважаване на предявеният иск, са следните: 1/ наличие на съсобственост върху
недвижим имот, с която също желае да се разпореди чрез продажба; 2/ продажба на
дела на единия съсобственик на трето за съсобствеността лице с действителна
сделка; 3/ липса на предложение до другия съсобственик за изкупуване.
Искът по чл.33 ал.2 от ЗС се предявява в
определен срок– двумесечен от продажбата. Срокът започва да тече от узнаването
за сключената сделка и само при наличие на отправена покана /без значение дали
е налице съответствие между съществените условия на договора в предложението и
тези, при които е изповядан сделката с третото лице/, този срок започва да тече
от момента на извършване на продажбата. Срокът е преклузивен
и към него не се прилагат правилата на ЗЗД за спиране и прекъсване на давностните срокове. Съдът се произнася с решение
независимо дали иска е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок- изтичането
на срока погасява материалното право на изкупуване по чл.33 ЗС.
Преценката дали ищецът е носител на претендираното
материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет,
прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в
съвкупност с доводите на страните и се обективира в
съдебното решения. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по
чл.33 ал.2 от ЗС, то правото на
изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т. е.,
изводите дали е спазен срока или не във всички случаи се правят при спазване на
процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата
допустимост– в тази насока е постоянната практика на съда.
В случая ответниците следва да установят, че преди сключването на
договора между тях, на ищците е било предложено изкупуване при същите условия.
Законът не изисква предложението /което представлява волеви акт на
съсобственика, решил да прехвърли дела си/ да бъде облечено в някаква форма-
освен задължителната писмена, но фактът на отправеното предложение подлежи на
доказване само с писмени доказателства /не и със свидетелски показания/- и
предложението може да е под формата на нотариална покана, телеграма, писмо,
съдържащо изявления на продавача или на другия съсобственик, както и всякакви
други писмени документи, обективиращи подобни
изявления. Не е необходимо да е налице изричен отказ на направеното предложение
от останалите съсобственици. В случая намира приложение чл.13
ал.1 от ЗЗД, според който предложителят се счита обвързан от предложението
до изтичане на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според
обстоятелствата, за да пристигне приемането. Разбира се, този освобождаващ
продавача- съсобственик мълчалив отказ ще намери приложение, ако предложението
е било изпратено на точния адрес на останалите съсобственици. Ако този адрес е
неточен, няма получаване на предложение, което практически означава липса на
такова като условие за изкупуване на продадената идеална част от имота. При
наличие на спор обаче и за установяване на факта на получаването на поканата,
гласни доказателства са допустими. Само тогава, когато продажбата на третото
лице на дела от съсобствения имот, е извършена на
цената, която е предложена на останалите съсобственици или на по-висока от нея,
е спазено изискването на чл.
33, ал. 1 ЗС и последните не могат да предявят иска за изкупуването й.
Съотнасянето на
горното към настоящия правен спор, води до следните правни изводи:
Няма спор между
страните, че е съсобственост по отношение на трите недвижими имоти /предмет на
настоящото производство/, както и е налице продажба на дела на едните
съсобственици /първите двама ответници/ на трето за
съсобствеността лице /третият ответник/ с действителна сделка, както и е налице
писмено предложение до другите съсобственици- ищците за изкупуване на процесните позмелен имот и
разположените в него 2 сгради на цената, на която е продадена на третият
ответник– по делото е прието като писмено доказателство Предложение- декларация
от първият и вторият ответник до ищците, което е достигнало до ищците на 10.01.2020г.,
видно от което на ищците е предложено да закупят процесните
поземлен имот и разположени в него 2 сгради за 9 900 лева, както и отказ на
ищците да закупят тези имоти и да подпишат предложението. Отказът на ищците да
закупят имота и да подпишат предложението се установява със показанията на
свидетелите Р. Байрам и О.А. / в тази насока са техните показания в съдебно
заседание/- сиреч от техните показания се установява, че писмено ответниците
са предложили на ищците да закупят процесните имоти,
като последните са отказали това- както да получат предложението, така и да го
подпишат, като са заявили, че няма да купуват или пък да подпишат нищо, и в
тази насока те-свидетелите се подписали на отказа в предложението-декларация.
Съобразно и
това съдът приема, че е налице писмено предложение до другите съсобственици за изкупуване
на процесните имоти- поземленият имот и 2-те сгради,
разположени в имота- и описани по-горе, на цената, на която е продадена на третия
ответник / за 9 900 лева/. Отделно от горното, видно от представеното
копие от нотариално дело № 17/21.01.2020г. на нотариус Гр.Григоров с район на
действие района на РС- Момчилград, това предложение- декларация е приложено
като доказателство, че продавачите са предложили на съсобствениците- ищци по
делото да изкупят тези имоти на действително уговорените с купувача /третият
ответник/ условия. Съгласно теорията и практиката, потестативното
право на съсобственика на изкупуване по смисъла на чл.33 ал.2 от ЗС възниква само
ако декларацията е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика
при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. На още
по- голямо основание правото на съсобственика да изкупи дела на продавачите -
съсобственици съществува и когато продавачите изобщо не са му предложили да
изкупи техния дял от имота, какъвто настоящият случай не е. По делото са ангажирани
доказателства /обсъдени по-горе/, които да сочат, че атакуваният договор за
продажба на процесните имоти е действителен- налице е
предложение до другите съсобственици, последните се запознали със същото и
имотите са продадени на предложените им цена на третия ответник.
По отношение
спазването на законово определения двумесечен срок за предявяване на иска–
предмет на производството, съдът в настоящия си състав, намира, че той е
спазен.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът достигна до съответният правен извод,
а именно, така предявеният иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Не са налице предпоставките
Съдът също така
и установи- по горните съображения, че оспорването по чл.193 от ГПК истинността
на Предложение- декларация от ответниците по делото
Н.А.А. и Н.М.А., с което посочените лица са
предложили на ищците по делото Е.Р.А. и И.И.А., Да закупят собствените им идеални части от съсобствените им недвижими имоти /процесните,
и описани подробно по-горе имоти/; а именно ½ ид.част
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
20746.502.1285, ведно с ½ ид.част от разположените в него: 1. СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.1, и 2. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.2, за сумата от 9 900 лева, е недоказано и следва да се
отхвърли.
По тези
гореизложени съображения съдът намира, че в полза на ищците не е възникнало
правото по чл.33 ал.2 ЗС да искат изкупуване на продадените идеални части от процесните имоти, поради и което искът, като неоснователен,
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК ищците трябва да заплатят
на всеки от ответниците разноски, които действително
са сторени, но по делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски
хонорар или други разноски, поради и което искането на последните в тази насока
се оставя без уважение. В представеното адв.пълномощно
на адв.Я. не е посочен размер на адвокатско
възнаграждение, поради и което разноски на същите не се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Р.А.,
с ЕГН- **********, и И.И.А., с ЕГН- **********,***,
иск срещу 1.Н.А.А., с
ЕГН- **********, 2.Н.М.А., с
ЕГН- **********, и 3. „ДЕВЕДЖИ-2005"
ООД, с ЕИК-*********, всички с адрес- гр. Джебел, кв.
„Прогрес" №,за допускане на основание
чл.33 ал.2 от ЗС изкупуването от ищците на ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20746.502.1285,
целият с площ от 1390 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Джебел, одобрени със Заповед № РД-18-46 от 13.07.20Юг. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел, п.к. 6850; трайно
предназначение на територията - Урбанизирана; начин на трайно ползване - За
друг вид производствен, складов обект и номер по предходен план: пл. сн. № 431, кв. 97, парцел IX, както и на ½
идеална част от построените в него; 1. СГРАДА с идентификатор №
20746.502.1285.1, със застроена площ от 411 кв.м по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Джебел, одобрени със Заповед № РД-18-46 от
13.07.20Юг. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел,
п.к. 6850; предназначение - Промишлена сграда; 2. СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.2, със застроена площ от
149 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Джебел,
одобрени със Заповед № РД-18-46 от 13.07.20Юг. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Джебел, п.к. 6850; предназначение - Промишлена
сграда, при условията на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 17, т. 1, рег. № 200, дело № 17/21.01.2020г. по описа на нотариус Григор
Григоров, за сумата от 9 900 лева.
На осн.чл.193
от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прогласяване неистинността на Предложение-
декларация от ответниците по делото Н.А.А. и Н.М.А.,
с което посочените лица са предложили на ищците по делото Е.Р.А. и И.И.А., Да закупят собствените
им идеални части от съсобствените им недвижими имоти
/процесните, и описани подробно по-горе имоти/; а
именно ½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20746.502.1285, ведно с ½ ид.част
от разположените в него: 1. СГРАДА с
идентификатор № 20746.502.1285.1, и 2.
СГРАДА с идентификатор № 20746.502.1285.2, за сумата от 9 900 лева
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;