№ 3361
(НАСЕЛЕНО МЯСТО), 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110133006 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от (ФИРМА),
искова молба, насочена против (НАСЕЛЕНО МЯСТО), с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да
се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 264.00лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 470420212102024 по имуществена
застраховка „Пълно каско“ с „опция право на официален сервиз“ за вреди причинени
на лек автомобил (МАРКА) (РЕГ. НОМЕР) от настъпило на 11.01.2021г. ПТП.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 11.01.2021г., лек автомобил (МАРКА) (РЕГ. НОМЕР), движейки се по (УЛИЦА) в
посока към (УЛИЦА) в (НАСЕЛЕНО МЯСТО), попада в необезопасена и
необозначена неравност на пътното платно /дупка/, при което са причинени
имуществени вреди по МПС-то, а именно увреждане на предна дясна гума. Твърди се,
че във връзка с произшествието при ищеца е заведена преписка по щета №
470420212102024. Сочи се, че във връзка с настъпилите имуществени вреди по
автомобила, застрахован при ищеца, на сервиза отстранил повредата е изплатена
сумата от 264.00лв., като с изплащане на процесното застрахователно обезщетение се
твърди, че ищецът, на основание чл. 410 КЗ встъпва в правата на застрахования.
Твърди се, че стопанин на пътя, на който е настъпило произшествието е (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), като в тази връзка до ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но с писмо от
21.04.2021г. е отказано възстановяване на сумата. По изложените съображения се
прави искане да се постанови решение, с което предявената искова претенция да бъде
уважена за сумата от 264.00лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), с който исковата претенция се оспорва изцяло. Оспорват се обстоятелствата,
индивидуализирани с исковата молба, досежно настъпване на ПТП-то, като се сочи, че
1
липсват доказателства за механизма на настъпване на същото. Оспорват се твърденията
на ищеца, че причината за настъпване на произшествието е неравност на пътя /дупка/,
респективно се твърди, че ответникът не носи отговорност за настъпилите щети.
Навеждат се доводи за съпричиняване от страна на водача, на застрахования при
ищеца автомобил, като се сочи, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП същият се е
движел със скорост, която не е била съобразена с пътната обстановка. На следващо
място се сочи, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение без да
е налице основание за това. Сочи се, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което се прави искане претенцията да бъде
отхвърлена.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 264.00лв.
– регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
470420212102024 по имуществена застраховка „Пълно каско“ с „опция право на
официален сервиз“ за вреди причинени на лек автомобил (МАРКА) (РЕГ. НОМЕР) от
настъпило на 11.01.2021г. ПТП.
С доклада по делото за съвестно разглеждане е прието релвираното от ответника
възражение за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му
е позволила да спре или да избегне препятствието на пътя.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване в негова тежест е да
установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действия на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, изразяващи се в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с
пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне препятствието на
пътя.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между (ФИРМА) и собственика на лек автомобил (МАРКА)
2
(РЕГ. НОМЕР) са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен
договор за застраховка ................., обективиран в Застрахователна полица №
5СО72886138, със срок на застрахователно покритие от 00.00часа на 26.02.2020г. до
23.59часа на 25.02.2021г., че във връзка с настъпило застрахователно събитие при
ищеца е заведена преписка по щета № 470420212102024, по която ищцовото дружество
на 19.02.2021г. е изплатило застрахователно обезщетение под формата на заплащане на
ремонта на сервиза отстранил щетите - (ФИРМА), както и че стопанин на пътя, на
който се твърди да е настъпило процесното ПТП, е (НАСЕЛЕНО МЯСТО).
Съдът съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на разпитаните свидетели Л.Г. и Д.Ж. и заключението на вещото лице,
изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 11.01.2021г., Д.Д.,
управлявайки собствения си лек автомобил (МАРКА) (РЕГ. НОМЕР) в (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), по (УЛИЦА) с посока на движение към (УЛИЦА) попада в необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно / дупка, представляваща пропадане на
пътното платно около отводнителна шахта / при което е увредена предната дясна
гума на автомобила. Така изведеният механизъм на произшествието намира опора в
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което
притежава нужния опит и професионална квалификация. Изведеният механизъм на
произшествието се потвърждава и от показанията на свидетелите Л.Г. и Д.Ж., които
посочиха, че на процесната дата докато са се движили с проценото МСП по (УЛИЦА)
са попаднали в необозначена и необезопасена неравност на пътното платно,
представляваща пропадане на пътната настилка около отводнителна шахта, при което
се чул силен трясък.
Тук е систематичното място съдът да отбележи, че след изслушване на разпита
на двамата свидетели, вещото лице посочи, че уврежданията на предната дясна гума
могат да бъдат получени по начина, описан от водача Д.Д. и спътника му Л.Г., като
експертът заяви изрично в проведеното открито съдебно заседание, че изводите му
досежно механизма и причинната връзка между произшествието и вредите не се
променят, единствено направи уточнение, че се касае не за пропадане в дупка, а за
пропадане в неравност на пътното платно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Не е спорно по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на (НАСЕЛЕНО МЯСТО), поради което отговорност за поддържането му в
изправно състояние носи (НАСЕЛЕНО МЯСТО). Лицата, които стопанисват пътя,
следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в
рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед
изложеното следва извода, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск,
респективно доводите му, че не носи отговорност са неоснователни.
Както се изложи по -горе и в заключението по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено
от лице притежаващо нужният опит и професионална квалификация, и в проведеното
открито съдебно заседание, вещото лице посочи, че е налице причинна връзка между
процесното ПТП и вредите по автомобила, в частност увреждането на предната дясна
гума на същия.
3
Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по (МАРКА) (РЕГ.
НОМЕР), изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП-то,
според заключението на вещото лице е в размер на 264.00лв. и доколкото претенцията
е заявена именно в такъв размер, съдът намира че искът се явява изцяло основателен.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесното увреждане не
представлява покрит риск, доколкото видно от приложеното на л. 17 по делото копие
на Застрахователна полица № 5С072886138, същата е със застрахователно покритие за
периода от 26.02.2020г. до 25.02.2021г., а процесното ПТП е настъпило на 11.01.2021г.,
респективно в срока на застрахователно покритие. Отделно от изложеното в раздел
„Каско“ от застрахователната полица, точка „А“ е отбелязано като основни покрития
на застрахователния договор „Пълно каско“.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи и следното. По време на
разпита си водачът на лекия автомобил Д.Д. посочи, че е забелязал увреждането на
процесната гума един - два дни след като е преминал през процесната неравност. Този
факт се дължи на обстоятелството, че увреждането на гумата /появилият се балон / се е
формирало от вътрешната й страна и е било обективно невъзможно същото да се
възприеме, без да се извърши оглед в специализиран сервиз. Въпреки това обаче съдът
кредитира изводите на вещото лице за причинна връзка, доколкото водачът на
автомобил по време на разпита си посочи, че непосредствено след преминаването през
процесната неравност са се появили вибрации в кормилната система на автомобила,
които са породени от увреждането на гумата.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
противоправно поведение на водача на лек автомобил (МАРКА) (РЕГ. НОМЕР), в
частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне
препятствието на пътя. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 820.00лв., от които
50.00лв. – внесена държавна такса, 360.00лв. – адвокатско възнаграждение, 350.00лв. –
депозит за вещо лице и 60.00лв. – депозит за двама свидетели. Възражението за
прекомерност, формулирано от процесуалния представител на ответника е
неоснователно, доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Претендираните от ищеца разноски за банкови такси не следва да се присъждат,
доколкото същите не представляват разноски по смисъла на процесуалноправната
разпоредба на чл. 78 ГПК.
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА (НАСЕЛЕНО МЯСТО), с адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), (УЛИЦА),
да заплати на (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
(НАСЕЛЕНО МЯСТО), р-н (УЛИЦА), на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 264.00лв. – изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 470420212102024, във връзка с настъпило на 11.01.2021г., в (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), на (УЛИЦА), ПТП с лек автомобил (МАРКА) (РЕГ. НОМЕР), ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.06.2021г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА (НАСЕЛЕНО МЯСТО), с адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), (УЛИЦА),
на основание чл. 78, ал. 1 вр с ал. 8 ГПК, да заплати на (ФИРМА), ЕИК *********,
сумата от 820.00лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5