Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 04.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4686/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове срещу Н.И.К. с правно основание чл.55, ал.1, педл.
2 и чл.86 ЗЗД за връщане на сумата 7300лв., представляваща платена от ищеца „А.2002“
АД цена по договор за продажба, който е развален едностранно от купувача, както
и за заплащане на сумата 2232,98лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 15.11.2015г. – 15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на исковата молба в съда до плащането.
Ищецът „А.2002“ АД твърди
да е бил във валидно облигационно отношение с ответника Н.И.К., произтичащо от
договор за продажба на 8000 бр. бетонни тухли, по който е платил на ответника уговорената
цена от 7300лв. в момента на сключване на договора, а последната не е доставила
стоката в уговорените срокове, както следва: 4000бр. до 30.04.2014г. и 4000бр.
до 30.11.2014г. Поради допуснатото неизпълнение ищецът твърди договора да е
развален. Развалянето се претендира при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД без
предоставяне на подходящ срок за изпълнение, съгласно чл.3А от договора, който
гласи, че след изтичането на срока за изпълнение купувачът губи интерес от
договора и същият се счита за развален, без да е необходимо конкретно действие на
кредитора. Твърди, че е изпратил до ответника нотариална покана за връщането на
цената, което последният не направил. Иска от съда да осъди ответника да върне платеното
по неизпълнения договор, ведно със законна лихва за забава от подаването на
иска, както и да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва за
периода 15.11.2015г. – 15.11.2018г. на стойност 2232,98лв. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Ответникът Н.И.К. оспорва
сключването на договора при твърдение, че изразеното в него съгласие е
привидно, без да излага конкретна причина за симулацията. Оспорва получаването
на цената. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.211 ГПК
ответникът Н.И.К. е предявила срещу ищеца насрещен иск с правно основание
чл.195, ал.1, предл. последно ЗЗД (евентуално по чл.160, ал.3-5 ЗУТ вр. чл.20,
ал.4 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. – ако се установят елементите на
гаранционната отговорност на участниците в строителството) за заплащане на
сумата от 804,60лв. /след допуснато увеличение на иска/, необходима за поправянето
на закупена от дружеството вещ с недостатъци-сграда с неукрепени стени.
Ищцата по насрещния иск Н.И.К.
твърди, че с договор за продажба, обективиран в нот. акт №60 от 21.11.2013г.,
том ІІ, н.д. №222/2013г. по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова с рег. №436, е
закупила от „А.2002“ АД склад с площ 520 кв.м., разположен в ПИ 000107 по КВС в
землището на гр.С., м. „А.“ с площ 5,082 дка. Твърди, че през пролетта на
2014г. при силен вятър една от стените на склада, която била изградена от
продавача непосредствено преди продажбата, се срутила, тъй като нямала нужните
бетонни пояси и колони. Твърди, че необходимите разходи за поправяне на вещта
възлизат на 804,60лв. и иска осъждането на продавача да й заплати сумата.
Ответникът по насрещния
иск „А.2002“ АД оспорва иска като отрича наличието на недостатъци на
продадената вещ, както и причинна връзка между срутването на стената и
качествата на вещта. Отрича да е уведомен от купувача за недостатъци на вещта.
При условията на евентуалност предявява възражение за изтекла погасителна
давност по чл.197, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД:
За да възникне право на вземане от даденото на
отпаднало основание – разваляне на договора поради неизпълнение, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на
двустранен договор с ответника, по който е изпълнил, размера на платеното и надлежното
упражняване на правото на разваляне - в случая настъпването на предпоставките
на чл.
87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на
подходящ срок за изпълнение.
Установява се от представения писмен договор, че
на 20.11.2013г. между ищеца „А.2002“ АД като купувач и ответника Н.И.К. като
продавач е сключен договор за продажба на 8000 броя бетонни тухли, които
продавачът се е задължил да предаде на купувача на две партиди, съответно 4000бр. в срок до 30.04.2014г. и 4000бр. в
срок до 30.11.2014г. В чл.3А от договора страните са уговорили, че сроковете за
предаване на стоката са окончателни и не подлежат на промяна, както и че ако
продавачът не изпълни в срока, купувачът губи интерес от договора и същият се
счита за развален, без да е необходимо каквото и да
е действие от негова страна.
Съгласно чл.16 от договора, цената на стоката е
7300лв. и същата е платена от купувача в деня на неговото подписване, а самият
договор има качеството на разписка за плащането.
От страна на ответника не се представиха
доказателства за симулативния характер на сделката. Затова съдът счита същата
за действителна. При това положение и с оглед наличието на доказателства, че купувачът
е платил продажната цена, за продавача е възникнало задължението да предаде
стоката в уговорените срокове. Последният не е представил доказателства, че е
изпълнил нито до изтичане на определения срок, нито по-късно, както и че
неизпълнението се дължи на причина, за която не отговаря. Следователно е налице
виновно неизпълнение, даващо основание на ищеца да развали договора.
Не
съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че развалянето без кредиторът
да даде подходящ срок за изпълнение на длъжника, каквато е разгледаната по
делото хипотеза, е възможно единствено при условията на чл.87,
ал.2 ЗЗД – когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която
длъжникът отговаря, при безполезност на изпълнението за кредитора, породена от
забавата на длъжника или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно
определено време /фикс-сделка/. В този смисъл са постановените по реда на чл.
290 ГПК Решение № 52 от 01.09.2015 г., по т. д. № 538/2014г. на ІІ т. о. на ВКС;
Решение № 203 от 30.01.2012 г., по т. д. № 116/2011г. на ІІ т. о. на ВКС и
Решение № 100 от 03.07.2012 г., по т. д. № 307/2011г. н ІІ т. о. на ВКС.
Видно от представената по делото нотариална
покана, ищецът надлежно е упражнил правото да развали договора с изрично
писмено изявление до ответника, получено от последния на 12.05.2014г., т.е.
след срока за първата доставка на 4000 бр. тухли. Връчването на поканата не се оспорва от ответника.
Съдът счита, че по начинът, по който страните са уговорили сроковете за
изпълнение и последиците от тяхното нарушаване е достатъчно наличието на забава
по отношение на която и да е от двете доставки, за да възникне потестативното
право на купувача да развали договора. Този извод формира посредством
тълкуването на чл.3А от договора, според който купувачът губи интерес от
изпълнението при неспазване на който и да е от двата срока за предаване на стоката.
При това положение и с оглед правните последици от развалянето, ответникът
дължи връщане на цената, считано от момента на поканата. Липсват доказателства
за изпълнението на това негово задължение, поради което главният иск се явява
основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер от 7300лв.
По иска по чл.86 ЗЗД:
Установи се наличието на главен дълг и забава на
ответника, считано от 13.05.2014г. Ищецът претендира обезщетение за забава от
по-късен момент - за времето от 15.11.2015г. до 15.11.2018г. Размерът на
законната лихва за този период, определен от съда с калкулатора на електронната
страница на НАП, възлиза на 2225,22лв. До този размер следва да се уважи
акцесорният иск и да се отхвърли за разликата до предявения размер от
2232,98лв.
По насрещния иск по чл.195, ал.1 ЗЗД:
За основателността иска ищецът следва да установи,
че е закупил от ответника вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната
цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление, за което е уведомил продавача при предаването на вещта или
незабавно след откриването на недостатъците, респ. че продавачът е знаел за тях,
както и размера на необходимите средства за тяхното отстраняване. Във връзка с
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл.197 ЗЗД, ищецът следва
да установи наличието на обстоятелства, прекъсващи или спиращи течението на
давностния срок.
Страните не спорят, установява се и от
представения нот. акт №60 от 21.11.2013г., том ІІ, н.д. №222/2013г. по регистъра на нотариус Юлия
Ваклинова с рег. №436, че на 21.11.2013г. Н.К. е закупила от „А.2002“ АД склад
с площ 520 кв.м., разположен в ПИ 000107 по КВС в землището на гр.С., м. „А.“ с
площ 5,082 дка. От заключението на приетата СТЕ е видно, че закупената сграда
представлява навес от метална конструкция с метални колони, замонолитени в
бетонни фундаменти под нивото на терена, и покривни метални столици, покрити с
профилирана поцинкована ламарина. Между вертикалните колони е изпълнена плътна
тухлена зидария от керамични тухли с височина до 3 метра, а над тях
допълнително е изпълнена зидария с бетонни тухли с височина до стрехата от 2,5
метра. СгрА. представлява строеж от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1,
т.6 ЗУТ – стопанска постройка със селскостопанско предназначение, построена в
земеделска територия преди 1969г. По отношение на същата не са открити издадени
и одобрени строителни книжа – инвестиционен проект, разрешение за строеж и
разрешение за ползване. Според вещото лице, сгрА. е била допустима по действащите
към момента на нейното построяване строителни правила и норми. При огледа
вещото лице е установило, че допълнителната зидария с бетонни тухли по
югозападната външна стена е разрушена. Същата не е била укрепена и свързана с
металната конструкция на сгрА.. В съдебно заседание вещото лице е направило
уточнение, че става дума само за допълнителната зидария от бетонни тухли,
изградена над съществуващите оградни стени от керамични тухли. Заключението на
вещото лице е, че този надзид може да бъде съборен от силен вятър.
Въз основа на заключението може да се направи
извод, че процесната допълнителна зидария не е била изпълнена достатъчно надеждно
и в съответствие с изискванията на строителните правила и норми. Това придава
на процесната сграда качеството на вещ с недостатъци по смисъла на чл.193 ЗЗД,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление.
За да се ангажира обаче отговорността на продавача
по чл.195, ал.1 ЗЗД е необходимо тези недостатъци да са съществували към
момента на продажбата.
Ищцата не е представила доказателства в подкрепа
на твърдението си, че допълнителната зидария е изпълнена от продавача, нито че
това е станало преди продажбата, а ответникът по насрещния иск не е признал
това обстоятелство в писмения отговор.
На следващо място, въпреки разпределената
доказателствена тежест, ищцата не е представила доказателства, че в
съответствие с изискването на чл.194, ал.1 ЗЗД е уведомила продавача за
недостатъците, веднага след приемането на вещта. Дори да се приеме, че те са
били скрити, то със сигурност същите са й станали известни при срутването на
стената, което по нейни твърдения е станало през пролетта на 2014г. Въпреки
това, липсват доказателства ищцата незабавно да е уведомила продавача за
открития недостатък, което на основание чл.194, ал.1, изр.3 ЗЗД се явява
предпоставка за запазването на правата й по чл.193 ЗЗД. Не се установява и
знание на продавача за недостатъка към момента на продажбата.
При така констатираната липса на осъществен
фактически състав, пораждащ отговорността на продавача за продажбата на вещ с
недостатъци, предявеният иск за отстраняване на недостатъците за сметка на
продавача следва да се отхвърли. При този извод съдът не дължи произнасяне по
възражението на продавача за изтекла погасителна давност по чл.197 ЗЗД.
Не са налице и предпоставките за реализиране на
гаранционната отговорност за чл.160, ал.3-5 ЗУТ вр. чл.20, ал.4 от НАРЕДБА № 2
от 31.07.2003 г. Не се установява качеството на ответника на участник в
строителството по смисъла на чл.160, ал.1 ГПК, спрямо когото потребителите биха
могли да предявят претенции за обезщетяване в гаранционните срокове по
цитираната наредба. Не се установява и да е издаден акт за въвеждане на
процесната сграда в експлоатация, от който момент започва да тече самият
гаранционен срок – чл.160, ал.5 ЗУТ. Затова претенцията на ищцата не може да се
приеме като предявена по валиден гаранционен случай и уважена на това
основание.
На последно място, претенцията не може да се разгледа
и като такава за реализиране деликтната отговорност на продавача по чл.49 и
чл.50 ЗЗД, както твърди ищцата в писмената си защита. Вярно е, че договорната
отговорност на продавача за продажбата на вещ с недостатъци не изключва
възможността той да отговаря и по правилата за непозволено увреждане. Това
обаче е допустимо, ако от недостатъците на вещта са произтекли вреди за друга
вещ, която е различна от продадената, или е увредено здравето на човек или
животно. Касае се за хипотеза на произведена вещ с недостатъци, при която, ако
недостатъците се дължат на нарушение в технологията на производството или
влагането на нестандартни или некачествени материали, ще е налице отговорност
по чл.45 ЗЗД за виновното лице и по чл.49 ЗЗД за производственото предприятие,
отговарящо за действията му. Ако не е установено виновно нарушение при
производството или ползването на вещта, причинила вредата, ще е налице
отговорност по чл.50 ЗЗД за собственика на
вещта или на лицето, под чийто надзор се е намирала /Тълкувателно
решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК/.
Доколкото в случая
вредата за ищцата се изразява в самия недостатък на закупената вещ, а не се
касае до повреждането на други нейни вещи, то деликтната отговорност на
продавача не може да се ангажира. Допълнително основание за нейното изключване
е липсата на доказателства, че продавачът е и производител на дефектната вещ,
т.е. че е възложил изграждането на срутената стена, както и че недостатъците се
дължат на виновно противоправно поведение на лицата, на които е била възложена
работата.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК Н.И.К. следва да заплати на „А.2002“ АД направените от дружеството
съдебни разноски в размер на 1187лв., включващи внесена държавна такса в размер
на 382лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
805лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН ********** да заплати на „А.2002“
АД, ЕИК *******на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 7300лв., представляваща
платена от дружеството цена по сключения между страните договор за продажба от
20.11.2013г., който е развален едностранно от купувача, ведно със законната
лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 16.11.2018г. до
плащането, както и сумата от 2225,22лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 15.11.2015г. – 15.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 2225,22лв. до предявения размер от
2232,98лв.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на Н.И.К., ЕГН ********** против
„А.2002“ АД, ЕИК *******за заплащането на сумата 804,60лв., необходима за
поправянето на закупена вещ с недостатъци-сграда с неукрепени стени,
представляваща склад с площ 520 кв.м., разположен в ПИ 000107 по КВС в
землището на гр.С., м. „А.“ с площ 5,082 дка., съгласно нот. акт №60 от 21.11.2013г.,
том ІІ, н.д. №222/2013г. по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова с рег. №436.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН ********** да заплати на „А.2002“
АД, ЕИК *******съдебни разноски в размер на 1187лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: