Решение по дело №1444/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 674
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20204520201444
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 67415.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеIII Наказателен състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
Секретар:Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20204520201444 по описа за 2020
година
за да се произнесе съобрази следното :
Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. А. от гр.Мартен, обл. Русе, чрез адв.А.Енчева от
АК Русе, против НП № 0010671 от 16.07.2020г., издадено от Началник отдел Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.179, ал.3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата/ЗП/ и чл. 139, ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
Глоба в размер на 300лв, за това, че: На 26.01.2020г. около 15,20ч. по път първи клас № 5,
км.9+609 в посока гр.Бяла, като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген“ , модел
„Шаран“ с рег.№ СВ 8094 КТ не е изпълнил задължението си да заплати винетна такса
преди да управлява посоченото МПС, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата/ЗП
/- нарушение по чл.139, ал.6 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата оспорва НП като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва фактическите
констатации в акта, твърди, че е закупил винетка в деня на проверката. Моли
атакуваното НП да бъде отменено. В с.з не се явява, изпраща упълномощен представител,
не представя допълнителни доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
според когото жалбата е неоснователна.
РП Русе – редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по
1
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС. На 26.01.2020г. около 15,20ч. жалбоподателят бил спрян за проверка по
път първи клас № 5, км.9+609 в посока гр.Бяла, като водач на МПС лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег.№ СВ8094К. Служителите на Национално тол
управление - Русе - инспекторите Б. и М. - извършили проверка в информационната
система на управлението, чрез вградения компютър в служебния им автомобил. При
проверката установили, че за управлявания от жалбоподателя автомобил не е заплетена
таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, т.нар. винетна такса. Жалбоподателят потвърдил, че
не е заплатена винетна такса, поради което не може да представи доказателства за
това. Контролните органи предложили на жалбоподателя да заплати чрез вградения към
компютъра ПОС-терминал компенсаторната глоба от 70лв, но той отказал.След като го
уведомили, че ще му бъде съставен АУАН, жалбоподателят представил личните си
документи и документите на автомобила и актосъставител Б. съставил АУАН по чл.
139,ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и да му бъде връчен
такъв. Отказът му бил удостоверен с подписа на св.Г.. Писмени възражения не постъпили
и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Непосредствено след извършване на проверката,
на 26.01.2020г. в 15,49ч. за проверявания автомобил с рег. СВ 8094 КТ била заплатена
електронна винетка за периода 26.01.2020г. 15,49ч. до 25.01.01.2021г., за което била
издадена разписка за електронна винетка/л.54/. Това плащане било отбелязано и
документирано в История на транзакциите на БгТОЛ/л.53/.
Въз основа на така съставения АУАН/л.11/ Началник отдел Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
упълномощен със Заповед № РД-11-1423 от 02.12.2019г. на в.и.д.Председател на УС на
АПИ/л.33/ издал атакуваното НП8Л.36/. Същото било връчено на жалбоподателя по
пощата на 31.07.2020г./л.39/, с което административно наказателната му отговорност
била ангажирана.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените
и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, копие
от разписка за електронна винетка, заповеди – 4бр., справка от ел. система, известие за
доставяне, както и от изслушването на актосъставителя Б. и свидетелите М. и Г.. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са свидетели очевидци
при извършване на нарушенията и при съставяне на акта. Възприели са лично и
непосредствено действията на жалбоподателя като водач на МПС, дават еднопосочни и
непротиворечиви, взаимно допълващи се показания, поради което съдът ги възприема като
изцяло отговарящи на обективната истина.
2
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП, при така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, пред компетентния
съд, от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът намира, че същата е неоснователна по
следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган по смисъла на чл.56, ал.2,т.2 от ЗП, вр. чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН,
предвиз Заповед №ЗД-11-1480 от 13.12.2019г. на Председателя на УС на АП, в която под
№340 е записано името на актосъставителя/л.28/. АУАН съдържа необходимите по чл.42
ЗАНН реквизити. Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП от
длъжностно лице по чл. 56, ал.3,т.1 от ЗП, на когото Заповед № РД-11-1423 от
02.12.2019г. на в.и.д.Председател на УС на АПИ/л.33/ са делегирани правомощия на
наказващ орган. Предвид представените доказателства, по делото не възниква съмнение
относно компетентността на органа, издал НП. В акта и НП описателно е посочено
административното нарушение. При издаване на НП съдът не констатира нарушения на
процесуалните правила.
От правна страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния
случай е неоснователно. Нарушението по чл.139, ал.6 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) се изразява в неизпълнение на вмененото задължение: Водачът на
пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице. Няма спор, че път първи клас № 5,
км.9+609 е включен в обхвата на платената пътна мрежа, поради което при движение по
него се дължи заплащане на винетна такса за ППС. Според разпоредбата на чл.10. (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 9 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 6 от 2004 г., изм. и доп., бр. 104
от 2005 г., изм., бр. 64 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила
от 22.12.2015 г., изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) от Закон за пътищата за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние. Според ал.1 такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за
пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
Управляваното от жалбоподателя ППС попада в категорията на ППС, за които е
предвидено в чл.10а, ал.7 (В сила от 16.08.2019 г. по отношение на пътните превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона - ДВ, бр. 105 от
2018 г.) : Винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически
3
допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, включително според т.1- моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на
пътници;
Съдът, след обсъждане на представените доказателства, намира, че
фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в
с.з. писмени и гласни доказателства.Установи се, че по време на проверката в
електронната информационна система на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, за управлявания от жалбоподатеря автомобил не е била
заплатена винетна такса, отнасяща се за времето на проверката. Този факт не е оспорен
от жалбоподателя по време на проверката и представените доказателства го
потвърждават - издадена разписка за електронна винетка с време на плащане 26.01.2020г.
15,49ч.и разпечатка на История на транзакциите на БгТОЛ. Предвид представените
доказателства неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че по време на проверката около 15,20ч. за процесния автомобил е била
заплатена винетна такса, която не е била активирана. Видно от представените
документи плащането се отразява с системата за плащане в реално време и от този
момент тече валдността на винетната такса. В чл.10а, ал.1 ясно е посочено, че в
зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и
уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. В
случая в платежните документи освен деня е посочен и часа на плащане, тъй като според
чл. 139,, ал.6 от ЗДвП задължение на водача е да заплати такава такса преди движение по
път , за който тя се изисква.
Неоснователни са и възраженията, че предвид мястото на проверката не била
дължима подобна такса. От разпита на свидетелите и от посоченото в акта се установи,
че проверката е извършена извън пределите на град Русе, път първи клас № 5, км.9+609 в
посока гр.Бяла. При така установените обстоятелства, неопровергани по надлежния ред,
за съда няма съмнение, че мястото на извършване на нарушението е изцяло съставомерно,
тъй като представлява част от републиканската пътна мрежа, съгласно критериите
очертани в Закона за пътищата По никакъв начин не се установи да са налице
основанията на чл.10в от ЗП, които освобождават водачите от задължението да
заплащат пътна такса при управление на техни собствени автомобили, поради което към
момента на проверката таксата е била изцяло дължима. Оспорването и обжалването на
НП е неоснователно, тъй като съдът не констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя му е вменено нарушение,
което реално той не е извършил. Това е така, защото от една страна няма представени
доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга страна от събраните писмени и
гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която изцяло съответства на
посочената в акта и НП и е съставомерна по чл. 139, ал.6 от ЗДвП. От субективна
страна деянието е извършено виновно, под формата на престъпна небрежност, тъй
4
като, жалбоподателят като гражданин на република България и правоспосочен водач на
МПС е длъжен да знае и спазва законите на страната. Жалбоподателят е бил с ясното
съзнание, че не притежава и не може да представи валиден документ за платена винетна
такса, но въпреки това се е движил с процесния автомобил, като е предполагал, че няма да
настъпят вредни от нарушението му последици. При налагане на наказанието за
посоченото нарушение съдът намира, че административнонаказващият орган изцяло се е
съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и правилно и законосъобразно е наложил
предвидената санкция Глоба, която е с размер 300лв. При определяне размера на глобата
наказващия орган не разполага с оперативна самостоятелност и следва да се съобрази
изцяло с конкретно определения размер на Глобата от 300лв в чл.179, ал.3 от ЗДвП, както
е наложена в атакуваното НП. По изложените съображения издаденото НП следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90лв на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 0010671 от 16.07.2020г., издадено от Началник отдел Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на основаниe чл.179, ал.3, от ЗДвП на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.Мартен, обл.
Русе, ул.“Сърнена гора“ № 20 е наложено административно наказание - Глоба с размер
300лв/триста лв / за нарушение по чл.139, ал.6 ЗДвП, като
з а к о н о с ъ о б р а з н о.
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.Мартен, обл. Русе, ул.“Сърнена гора“ №
20 да заплати на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата от 90лв/деветдесет лв/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административния съд в град Русе, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5