Определение по дело №1208/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1523
Дата: 9 юни 2020 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100501208
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№1523                      09.06.2020 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, девети юни през   две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                               Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                            Членове:1.Пламена Върбанова

                                                          2.мл.с.Марина Мавродиева

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1208  по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

      Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“  на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в  при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 42/27.02.2020г., постановено по гр.д.№ 469/2019г.  по описа на  Поморийски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С.Ц.Ц. с ЕГН ********** с постоянен адрес: Поморие,кв.“Свобода“23,вх.1,ет.5, сумата от общо 1601,31 лева, представляваща размера на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 232,24 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като “Водач на специализиран автомобил той и пожарникар“ в РС- “ПБЗН“ Поморие към РД “ПБЗН“ Бургас, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.  нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея считано от 21.10.2019г. до окончателното плащане; сумата 206,65 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 30.01.2017г. до 21.10.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение;в тежест на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР  са присъдени държавна такса  по сметка на РС Поморие  в размер на 114,05лв. и 220 лв. за ССЕ.

      Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и  е  необосновано.Излагат се подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил  в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в  МВР.Проследена  е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд. Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч./7ч. /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143  , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо  гражданското законодателство и  на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в   писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се  конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди,  че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без  да  държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли производството да бъде спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК до произнасяне с решение на ОД на ВКС по  тълкувателно дело № 1/2020г.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Р.Ц. от БАК  предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .Заявено е и становище по искането за спиране на производството по делото , като същото се счита за недопустимо.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Искането за спиране на производството по настоящето дело на поради наличие на образувано пред Общо събрание на Гражданска колегия на ВКС тълкувателно дело №1/2020г. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение .Тълкувателното дело няма за предмет конкретен спор, който би бил от преюдициално значение за правилното решаване на  спора по настоящето дело, какъвто е смисъла на разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА  на страните проекто-доклада  по в.г.д.№ 1208/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд,насрочено на 15.07.2020г. от 10.30часа, за което   на страните  по делото да се  изпрати препис от  настоящето определение, а  на въззивника  да се изпрати и препис  от отговора  по въззивната жалба  на въззиваемия  .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника:  за спиране на настоящето дело  до произнасяне с решение по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                          

 

                                                                Членове:1/

 

 

                                                                                 2/мл.с.