Р
Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. Разград, 12.10.2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 150 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Постъпила е жалба от И. П. И. против
Експертно решение № 2007 от 30.11.2020 г. на Специализиран състав по нервни,
очни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено Експертно
решение № 0351 от 29.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Свети И. Рилски“ ЕАД - София, с което на жалбоподателя е определена
оценка на работоспособността в размер на **%
за срок от 3 години. В жалбата се
изразява несъгласие с констатациите в оспореното експертно решение, като се
твърди, че следва да бъде определен по-висок процент на намалената работоспособност.
Иска се решението да бъде отменено с присъждане на разноските по делото.
Ответникът НЕЛК, Специализиран състав по
нервни, очни и ССЗ не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни ТЕЛК към УМБАЛ
„Свети И. Рилски“ ЕАД – София, Агенция за хората с увреждания – София,
Териториално поделение на НОИ – Разград и Регионална дирекция „Социално
подпомагане” – Разград не изразяват становища по делото.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е с първоначална
инвалидизация от 08.04.2011 г., като многократно е бил преосвидетелстван от
ТЕЛК.
С Експертно решение № 0351 от 29.05.2020
г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Свети И.
Рилски" ЕАД - София е определена степен на трайно намалена
работоспособност /ТНР/ **%
ТНР за срок от 3 години. С посоченото решение е дадена оценка на следните
увреждания:
- за липса на зрение на дясно око при
запазено ляво око с корекция – 50% по Част Пета, Раздел I от Приложение № 1 към
чл. 63, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/;
- за ИБС, Стенокардия и Суправентикулни
и камерни екстрасистоли – 40% ТНР по Част Четвърта, Раздел V, т. 2 от
Приложение № 1 към НМЕ;
- за Хипертонична болест III ст. и
Хипертонично сърце – 30% по Част
Четвърта, Раздел VI, т. 2.2. от Приложение № 1 към НМЕ;
- за Захарен диабет II-ри
инсулинонезависим тип без усложнения – 10 %
ТНР по Част Девета, Раздел I, т. 1.1. от Приложение № 1 към НМЕ;
- за практическа глухота от 65 дб
слухова загуба след корекция по Клодил-Портман – 35% ТНР на основание Част
Трета, Раздел I, т. 2.1.2. от Приложение № 1 към НМЕ;
- За енцефалопатия, посттравматични
дефекти на максиларна и фронталния синус, цефалгичен синдром, вестибулоатактичен
синдром и пирамидна симптоматика в дясно – 20 % по Част Седма, т. 3.1. и т.
2.9. от Приложение № 1 към НМЕ;
- за флексионна контрактура на V пръст
на лява длан – 10 % по Част Първа, Раздел VIII, т. 26 от Приложение № 1 към НМЕ.
Прието е, че състоянието след прекарана
подостра флеботромбоза на лява подбедрица не обуславя определяне на процент на
неработоспособност по Част Осма от
Приложение № 1 към НМЕ.
Съгласно т. II и III от Методиката на
Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, ТЕЛК е определила крайна оценка в
размер на най-високия процент – **% ТНР за срок от
3 години.
Решението на ТЕЛК е било обжалвано пред
НЕЛК и е било потвърдено по всички поводи с оспореното пред съда Експертно
решение № 2007 от 30.11.2020 г. на Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови
заболявания при НЕЛК.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена
съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение за характера и степента
на увреждането на зрението на жалбоподателя като водещо заболяване и да
отговори на въпроса какъв е процентът на трайно намалена работоспособност при
това увреждане. След запознаване с доказателствата по медицинското досие и с
допълнително представените от жалбоподателя вещото лице – специалист-офталмолог
заключава, че вследствие на черепно-мозъчна травма, фрактури на лицеви кости и
увреждане на дясна очна ябълка през 2018 г. се е наложило оперативно
отстраняване на дясното око на жалбоподателя, което е довело до трайна и
необратима загуба на зрението на същото око. Съобразно Приложение № 1 към чл.
63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, част V-Очни заболявания, раздел
I, зрителна острота-ВОД=Ф /ВОС=0.8 с корекция обуславя **%
намалена работоспособност.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят е представил документ на
руски език за извършен преглед от офталмолог, в който се съдържат данни за
състоянието на зрението му към 15.07.2021 г. Вещото лице изяснява, че е
оценявало състоянието на жалбоподателя по документите, които са представяни до
момента на явяване в НЕЛК. Не е взело предвид допълнително представения
документ от 2021 г., с оглед на който процентът на намалена работоспособност би
могъл да бъде променен, но при евентуално ново освидетелстване.
Съдът намира, че заключението на вещото
лице е компетентно, обективно и обосновано, поради което се съгласява с него
изцяло.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен
административен орган по чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето във вр. с чл. 49,
ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
в предписаната форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е и материално
законосъобразно. Оценката на трайно намалената работоспособност се извършва по
реда и критериите, установени в Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно
чл. 62 НМЕ видът
и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща
степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
В чл. 63, ал. 1 НМЕ е указано, че установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната
отправна точка съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 63, ал. 3 НМЕ при наличие
на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1,
процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане)
се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно
приложение № 2. В т. III от Методиката в Приложение №
2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ е предвидено, че когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с
причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите
увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част
на експертното решение.
Оспореното решение е постановено
при правилно приложение на горните разпоредби. В разглеждания случай
жалбоподателят пребивава и се лекува в Русия, не се е явил на преглед пред
органите на медицинската експертиза и не е преценявана необходимостта от
допълнителни изследвания. Представената от него медицинска документация е била
единственият източник за определяне на вида и степента на уврежданията му,
съответно за оценката на трайно намалената му работоспособност. От наличните
документи се установява, че той страда от множество заболявания. Определено е
най-тежкото от тях – загубата на зрението на дясното око, което съобразно
таблицата в Част пета „Очни заболявания“, Раздел I „Зрителна острота“ от
Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ обуславя ** % ТРН по тази отправна точка. В тази
част оценката на ТЕЛК и НЕЛК е потвърдена от заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото. А съгласно раздел III от Приложение № 2 към чл.
63, ал. 3 НМЕ най-високият процент определя крайната оценка на ТНР.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Това означава, че законосъобразността на издаденото експертно
решение се проверява съобразно здравословното състояние на освидетелстваното
лице и приложимия закон към датата на издаване на решението. Влошаването на зрението
на жалбоподателя или друга промяна в здравословното му състояние, установена
след тази дата, е основание за преосвидетелстване и евентуална нова оценка на неговата
ТНР. В чл. 142, ал. 2 АПК е предвидено, че установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, но тази разпоредба е неприложима, тъй като
съгласно чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето експертизата на трайно намалената
работоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
Предвид горното съдът констатира, че не
са налице основания за отмяна на оспорения административен акт, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. И. против Експертно решение № 2007 от 30.11.2020 г. на
Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с
което е потвърдено Експертно решение № 0351 от 29.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
„Свети И. Рилски“ ЕАД – София.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14– дневен срок от съобщаването му на страните.