Решение по дело №13/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2023 г.
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20237140700013
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р Е Ш Е Н И Е                                           

                            43/01.02.2023г.

                               гр.Монтана

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание  на   тридесети януари  , през две хиляди двадесет и трета година в състав :  

 

                                              Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

като………………разгледа………..докладваното……………………….от съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА…  адм.д.№13/2023г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

  Образувано е по жалба от К.Е.К. *** против Отказ рег.№1808р-32826/23.11.2022г. на началника на РУ-Монтана Петко Шумански , с който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за съхранение ,носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях ,на основание чл.83,ал.5 във вр. с чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ ,поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана.

 Жалбоподателят счита отказа, за необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Инвокират се доводи, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е мотивиран, липсва посочване на правните и фактическите основания за постановяването му. Посочва, че притежава две къщи и дворно място от 2 дка в с.Владимирово ,където е разположил селскостопанска техника –трактор ,ремарке и инвентар за обработка на селскостопанска продукция ,построил е оранжерия и в последните 5 години са регистрирани от полицията 5 кражби в дома му ,което налага необходимостта да притежава въпросното  огнестрелно оръжие. В хода на съдебното производство жалбоподателят се явява лично ,поддържа жалбата и моли същата да се уважи по съображенията, изложени в нея.Не  претендира разноски.

Ответникът - Началник на Районно управление-Монтана  , не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало със заявление ,вх. № 180800-14612 от 26.10.2022г. /л. 18/ за издаване на разрешение за носене , съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, депозирано от оспорващия до началника на  РУ - Монтана. Към заявлението са приложени: Електронна справка за съдимост ,че лицето не е осъждано ,Удостоверение от 01.11.2022г. от НСС за липса на данни за  обвинения по неприключили наказателни производства; Медицинско удостоверение № 101593/06.10.2022г. , издадено от Психиатричен кабинет –Монтана, удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие,изх.№1126/24.10.2022г.от „Стрелбищен комплекс“ООД ,гр.Монтана ; Служебна бележка ,изх.№3273/24.10.2022г.за проведена учебна стрелба с пистолет АП№ЕВ1075 от „Стрелбищен комплекс“ООД ,гр.Монтана;декларация по чл.76,ал.4,т.2 от ЗОБВВПИ,предавателно-приемателен протокол от 17.11.2022г. за предаване на оръжието поради изтекъл срок на съхранение,копие от разрешение №20170394338 ,издадено на 30.10.2017г. валидно до 29.10.2022г.

В съответствие с чл. 83 от ЗОБВВПИ е извършена проверка на жалбоподателя ,във връзка с подадено от него заявление с искане за издаване на разрешение, носене, и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие с цел самоотбрана за граждански цели- ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин да обосновава нуждата от издаването на разрешение..

С писмо ,рег.№180800-15252/10.11.2022г. /л.14/ на Началника на РУ-Монтана ,до жалбоподателя ,на последния се дава възможност в 7- дневен срок ,за изложи своите писмени искания и възражения ,като и да приложи конкретни данни за издаване на разрешение за носене ,съхранение и употреба на  огнестрелно оръжие,на основание чл.34,ал.1-3 АПК. Последното се налага поради фактът ,че при извършената служебна проверка  се установила недостатъчна обоснованост на искането.

Във възражение ,наименовано сведение ,рег.№180800-15664/17.11.2022г.жалбоподателя е описал ,че необходимостта се налага поради  извършени кражби в имота му .

В докладни записки,рег.№1808-р-30286/28.10.2022г. и  ,рег. №1808р-30733/02.11.2022г. е установено ,че лицето не злоупотребява с алкохол и наркотици ,няма данни за психично заболяване ,няма регистрирани противообществени прояви в района  и не са му налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие.,а също не е осъждан и има условия за съхранение на оръжието.

В докладна записка рег. № 1808р-31232/07.11.2022г. от младши експерт Стилиян Илиев от РУ-Монтана към ОД на МВР-Монтана е посочено, че в хода на проверката е установено, че жалбоподателят не е криминално проявен,срещу него няма заведени ЗМ,не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и към момента няма данни да извършва противообществени прояви или престъпна дейност ,не се движи в среда на криминално проявени лица ,ползва се с добро име сред  съседи и в обществеността ,като няма данни да злоупотребява с алкохол и да употребява наркотични вещества.

С Отказ рег.№1808р-32826/23.11.2022г. на началника на РУ-Монтана Петко Шумански , на жалбоподателя  е отказано издаване на  разрешение за съхранение ,носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях ,на основание чл.83,ал.5 във вр. с чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ ,поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана. В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че дефинитивно посочените от жалбоподателя мотиви не са достатъчни да обосноват необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие ,като извършваните в имота му кражби и получаването на пенсия ,като евентуален дразнител за криминалния контингент в района не водят до извод за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето към момента на депозиране на заявлението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима ,като подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване-адресат на оспорения акт  и като подадена в срока по чл.149,ал.1 АПК. Заповедта му е връчена лично на 19.12.2022г. ,а жалбата е подадена на 03.01.2023г./първи работен ден след празнични/

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че тя е издадена от компетентен, в кръга на предоставените му от закона правомощия.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началника на  РУ – Монтана , в изпълнение на правомощията му, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Същият съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и фактическите и правни основания за постановяването му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Оспорващият е уведомен за започналото административно производство за отказ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Даденият му от административния орган 7 - дневен срок за възражения и обяснения е максималният регламентиран срок по чл. 34, ал. 3 от АПК.

Няма спор, че заявление вх.№ 180800-14612 от 26.10.2022г  е редовно, доколкото заявителят е представил всички изискуеми документи. Оспореното решение съответства на материално-правните разпоредби и на целта на закона. ЗОБВВПИ въвежда изключително строг разрешителен режим на посочените в него дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с оглед опасността, която представляват самите те и дейностите с тях, поради което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от придобиване ,респ. продължаване на оръжие. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ са посочени обстоятелствата, при които не се издава разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия. По делото не се спори, че по отношение на жалбоподателя не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ. Спорът е по отношение наличието на предпоставката по т. 10 - основателна причина- самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, е да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от притежание на късо огнестрелно оръжие.

В настоящият случай ,жалбоподателя ,като физическо лице иска да му се издаде ,респ. продължи разрешителното  за съхранение ,носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, чийто срок е изтекъл на 29.10.2022г./л.26/. В писмено сведение/л.13/ описва ,че в имота му в с.Владимирово са извършвани кражби и посегателства върху негово имущество, като приложени са две Постановления за спиране на НП от 2013г. и 2015г.,образувани срещу неизвестен извършител ,без да са приложени конкретни доказателства за осъдителни присъди,които той твърди,че са постановени и  установяващи ,че срещу оспорващия или членовете на неговото семейство са налице  конкретни  заплахи за живота и здравето им,като физически лица, нито пък че са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им в това им качество.

На съда е известно Решение №7137/21.05.2012г. по адм.д. №3282/2012г. на ВАС ,с което е отменено решение от 31.01.2012 г. по адм.д.№682/2011г. по описа на АС-Монтана , с което е отхвърлена жалбата на оспорващия  против Отказ с рег. № 27974/30.11.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - гр. Монтана, с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие ,като преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване указанията на горната инстанция.Казусът е различен с оглед на фактът ,че лицето към 2012г. е било регистрирано като земеделски производител ,което обосновава необходимостта да защитава имуществото си-селскостопанска техника ,намираща се в двора му в с.Владимирово и да получи оръжие за служебни цели.Към настоящия момент ,изясни се по делото ,че обстоятелствата са променени и лицето не е регистрирано като земеделски производител,а обосновава необходимостта от самоотбрана за лични цели ,поради наличие на заплахи в района ,което не би могло да се приеме за  основателна причина да поиска да му се издаде исканото разрешение за закупуване на  огнестрелно оръжие,защото на тази база ,всеки гражданин на с. Владимирово би се възползвал от тази възможност,без наличие на пряка заплаха ,което  противоречи на целите на специалния закон. В редица свои  решения ВАС многократно застъпва тезата ,че само по себе си нито качеството на земеделски производител, нито местоположението на обекта, нито качеството на бивш служител на Министерството на вътрешните работи са факти и обстоятелства които обосновават  нужда от самоотбрана. /в т.см. Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о., Решение № 3526 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2019 г., VII о Решение № 4569 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2019 г., VII о./

Съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, които са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две различни възможности, които имат различен правен режим. Придобиване на огнестрелно оръжие за служебни цели се разрешава на юридически лица и на физически лица - търговци по смисъла на Търговския закон, за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности, т. е. за отбрана свързана с трудовата дейност. За граждански цели огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики се придобива, за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. В случая оспорващият не доказа наличието на основателна причина за придобиване на късоцевно оръжие за граждански цели. Предвид посегателствата върху селскостопанска техника в имота му в с.Владимирово ,и в случай,че същият се регистрира като земеделски производител ,може да поиска с ново заявление да му се разреши да получи оръжие за служебни цели по предвидения в закона ред,но в случая така подаденото заявление е за граждански цели,като от събраните в хода на делото доказателства не се доказа нуждата от самоотбрана за лични цели.Жалбоподателя в съдебно заседание твърди ,че след подаден от него сигнал до РУ ,по повод  извършено посегателство в имота преди години ,при огледа не са констатирани щети върху имуществото на оспорващия ,като само е обрана селско-стопанската му продукция/домати/ в двора му  в с.Владимирово, което би могло да се случи на всеки гражданин, особено в аналогични случаи ,когато същият не живее постоянно  в  района , което по разбиране на съда не доказа нуждата от самоотбрана ,за да му се издаде разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие за лични цели,като се вземе предвид и  напредналата му възраст-82г.

В заключение, при издаване на оспорения отказ не е нарушен принципът на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК, тъй като административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно, справедливо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения отказ, визирани в чл. 146 от АПК. Той е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването следва да се отхвърли.

Не се претендират разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение от ответника ,поради което не следва такива да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана-ІІІ състав  

 

                                           РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на  К.Е.К. *** против Отказ рег.№1808р-32826/23.11.2022г. на началника на РУ-Монтана Петко Шумански , с който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за съхранение ,носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях ,на основание чл.83,ал.5 във вр. с чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ ,поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                               АДМ. СЪДИЯ: