Решение по дело №474/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 213
Дата: 11 октомври 2019 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20194300500474
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Ловеч, 11.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МИТЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

            при участието на секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. 474 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 526 от 19.03.2019 г., постановено по гр. д. № 4455 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен, съдът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ осъдил Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБългария, да заплати на И.К.К. сумата от общо 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от несправедливо воденото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по чл. 205, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 78, ал. 11 от ГПК съдът осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И.К. сумата в размер на 500 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение, и на Районен съд – Плевен сумата в размер на 10 лв. – държавна такса.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу горепосочения съдебен акт като необостнован и незаконосъобразен. Сочи, че от наличните по делото доказателства не може да се установи както причинно-следствена връзка между воденото срещу К. наказателно производство и претендираните имуществени и неимуществени вреди. В тази насока твърди, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че наказателната репресия спрямо К. е започнала през 2010 г., тъй като ДП № 377/2012 г. по описа на РП-Плевен е образувано на 14.02.2012 г. Не е отчетено, че в периода 2010-2014 г. е било налице и друго наказателно производство срещу К., както и че в периода 22.06.2010 г. – 22.06.2013 г. е бил лишен от правоспобност като ЧСИ вследствие от наложено дисциплинарно наказание. Счита, че всяко едно от тези обстоятелства само по себе си може да е довело до влошаване на здравословното и емоционалното му състояние. Релевира, че изводите на съда за влошеното здраволсловно състояние на К. почиват единствено на свидетелски показания, като не е представена съответната медицинска документация. На следващо място смята, че така определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно, тъй като наказателното производство е протекло в разумен срок, обвинението не е било поддържано от прокуратурата на съдебна фаза и спрямо К. е била взета най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“. Акцентира, че първоинстанционният съд не е взел предвид направеното възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, доколкото е видно, че причина за нееднократното отлагане на съдебните заседание е било неявяването на въззиваемия. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че с действията си прокуратурата е станала причина за медийното отразяване на случая. Сочи, че претендираните имуществени вреди също не са доказани по размер, тъй като ищецът не е представил нито едно доказателство в тази насока. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от И.К.К..

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБългария поддържа жалбата. Акцентира, че по делото не са представени доказателства за здравословното състояние на К., както и за претендираните имуществени вреди. 

И.К. се явява лично и с процесуалния си представител адв. У. ***, като изразява становище, че първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е отчел, че приключилото наказателно производство е било водено без да са налице никакви доказателства, обосноваващи тезата на обвинението, и че спрямо въззиваемия била взета мярка за неотколение, ограничила свободното му придвижване в страната и чужбина. Твърди, че от показанията на свидетелите се установява, че наказателното производство се отразило отрицателно на семейството на въззиваемия, като дъщеря му и съпругата му го напуснали. По отношение на липсата на приложени доказателства за здравословното му състояние сочи, че за доказване на неблагоприятните последици не е нужно да се посещава болнично заведение или лекари, тъй като въззиваемият се чувства неудобно да съобщава, че страда от депресия и безпокойство. Смята, че размерът на обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че е лишен от права. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.   

От допуснатите по гр. дело № 4455 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен доказателства, като съобрази становищата на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Плевен е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е ЧАСТИЧНО ПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И.К.К. с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, с който претендира Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 7000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 2000 лв. за имуществени вреди пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Твърди, че с Присъда № 40 от 02.12.2015 г., постановена по НОХД № 403/2013 г. бил оправдан по повдигнатото му обвинение поради недоказаност – липса на признаци от обективна страна. Релевира, че в резултат на воденото наказателно производство бил злепоставен в обществото, бил засегнат авторитета му, както и получил трайно разстройство на здравето, изразяващо се във високо кръвно налягане и висока кръвна захар – диабетно състояние. Това наложило медикаментозно лечение и посещение на лекари. Излага твърдения, че за посоченото ще представи съответните доказателства.

Ответната страна е депозирала отговор, с който е оспорила исковата претенция, като е изложил подробни мотиви за нейната неоснователност поради недоказаност. В тази насока е посочено, че не са представени доказателства за настъпилите отрицателни последици в емоционалната, социалната и здравословна сфера на въззиваемия, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Счита, че сумата в размер на 7000 лв. е прекомерна, като не е съобразена с трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия в страната. Сочи, че при определяне на интензитета на търпяната наказателна репресия във връзка с повдигнатото му обвинение следва да се съобрази, че същата е продължила в две фази – досъдебна и съдебна в един разумен срок от 2012 до 2015 г., както и че спрямо въззиваемия е била взета най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“, която не е довела до значително ограничаване на правата му. В съдебна фаза обвинението не е било поддържано от представителя на прокуратурата, а причината за нееднократното отлагане на делото съдебните заседания е било неявяването на въззиваемия. В тази връзка прави възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Акцентира, че не са представени доказателства за сочените от въззиваемия претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за съдебна защита, както и медицински документи за здравословното му състояние и такива, доказващи настъпването на негативни последици в личен и професионален план. Релевира, че твърдените вреди може да са последица от водено паралелно наказателно производство. Липсва конкретика и как и кога прокуратурата е разпостранила информация за воденото спрямо въззиваемия наказателно производство.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че И.К. бил обвиняем по ДП № 377/2012 г. по описа на РП-Плевен, като на 25.10.2012 г. бил внесен обвинителен акт за това, че в периода 15.07.2009 г. – 13.10.2009 г. в гр. Плевен К. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, с рег. № 816, с район на действие Окръжен съд – Плевен, присвоил чужди пари на обща стойност 28 252,68 лв., собственост на ЗК „БИ“ АД, връчени в качеството му на ЧСИ по изп. дело № 20098160400064/2009 г., както следва: на 15.07.2009 г. присвоил сума в размер на 11 840,02 лв., а на 13.10.2009 г. присвоил – 16 412,66 лв., като присвоените пари са в големи размери и същите са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Спрямо К. била взета мярка за неотклонение – „Подписка“.

От приложените протоколи за проведени съдебни заседания е видно, че делото е било отлагано многократно: 30.05.2013 г., 02.07.2013 г., 24.09.2013 г., 01.11.2013 г., 17.12.2013 г., 31.01.2014 г., 18.03.2014 г., 15.04.2014 г., 20.05.2014 г., 17.06.2014 г., 17.07.2014 г., 26.09.2014 г., 28.11.2014 г., 23.10.2014 г., 08.01.2015 г., 17.02.2015 г., 14.04.2015 г., 03.06.2015 г., 08.07.2015 г., 02.09.2015 г., 24.09.2015 г., 04.11.2015 г., 02.12.2015 г., поради различни причини, включително служебна ангажираност на процесуалния представител на подсъдимия К. – четири пъти, искане от страна на защитата да се запознае с делото, неявяване на подсъдимия поради уважителни причини – заболяване /3 пъти/ и заболяване на свидетел. 

С Присъда № 40 от 02.12.2015 г., постановена по НОХД № 403 по описа за 2013 г. на Районен съд – Ловеч, влязла в сила на 17.12.2015 г., съдът признал И.К. за невинен по така повдигнатото му обвинение.

От приложената справка за съдимост на К. се установява, че с Решение № 118 от 27.02.2013 г., постановено НАХД № 1513/2012 г. по описа на РС-Ловеч, на въззиваемия било наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв., за престъпление по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. 

По делото са приложени заверени копия от материали по гр. д. № 256/2017 г. по описа на ОС-Ловеч – искова молба, отоговор на искова молба, видно от които в ОС-Ловеч е образувано дело по искова молба от И.К. с правно основание чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ и цена на иска 25 500 лв. във връзка с това, че с Присъда № 34 от 18.03.2014 г., постановена по НОХД № 587/2012 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 от НК.

Видно от наличната по делото справка от Камарата на частните съдебни изпълнители спрямо И.К. са налице единадесет дисциплинарни производства, като по четири от тях – дицплинарно дело № 18/2009 г., № 7/2017 г., № 18/2017 г. и № 51/2017 г., на въззиваемия било наложено дисциплинарно наказание временно лишаване от правоспособност за различни периоди от време.

За обосноваване на претенцията за неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. Л. Ва.в и Е. П.а Й..

Свидетелят Василев е посочил, че познава въззиваемия от 2008 г., когато го посещавал като стажант, като продължил да поддържа отношения и след това. Твърди, че здравословното състояние на К. се влошило значително от 2010 г., като страдал от хипертония и диабет и трябвало да приема лекарства, както и да посещава лекари. В отрицателен план се развили и семейните му отношения, като съпругата му започнала работа в друг град, въззиваемият напуснал Плевен, а дъщеря му заминала да учи извън България. Пострадала и клиентелата му. Сочи, че причина за това било воденото срещу К. наказателно производство от 2010 г. Заявява, че не знае за наличие на друго досъдебно производство, като е запознат само с едно наказателно дело във връзка с неговата дейност като съдебен изпълнител, както и че в периода от 2010 г. до 2013 г. К. бил лишен от правата си на съдебен изпълнител.  

В показанията си свидетелката Й. сочи, че знае, че въззиваемият е обвинен без да са ѝ известни други подробности. Твърди, че го познава от повече от десет години, като през последните две години се е променил, станал е неконтактен, като според нея това се дължи на водените срещу него дела. Не е запозната със семейното му положение, но е забелязала, че има проблем между К. и съпругата му, като последната е започнала работа в Л., а дъщеря им, макар да била приета фармация в Плевен, заминала за У за да изучава същата специалност. К. ѝ споделял, че има проблеми и едва издържа, но не ѝ е известно да е посещавал лекар. Не е запозната дали това се дължи на личен проблем или на някаква външна причина. Сочи, че въззиваемият е бил съден и са му били отнети правата да упражнява дейност като съдебен изпълнител. Настъпила промяна и в здравословното му състояние.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели доколкото изложеното от тях почива на непосредствените им впечатления и не е в противоречие с останалата доказателствена съвкупност.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:

По отношение на основателността на претенцията:

Предпоставките за реализиране отговорността на държавата за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове /действия или бездействия/ на нейните правозащитни органи – разследващи органи, прокуратура или съд, са уредени в чл. 2 от ЗОДОВ. В тази разпоредба изчерпателно са посочени кои точно са тези актове и действия, чиято незаконосъобразност обосновава отговорността на държавата, между които по т. 3, предл. първо е предвидено, че държавата следва да отговаря, когато едно лице бъде оправдано по повдигнатото му обвинение. От гореизложената фактическа обстановка по безспорен начин се установи, че на въззиваемия било повдигнато обвинение, във връзка с което била признат за невиновен.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

От събраната по делото доказателствена съвкупност – свидетелски показания и писмени доказателства, се доказа по безспорен начин единствено наличието на неимуществени вреди. По делото не са ангажирани доказателства от страна на въззиваемия по отношение на претендираните имуществени вреди. С оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство изцяло в тежест на ищеца-въззиваем в условията на пълно и главно доказване е да докаже както настъпването на основанието на претенцията му, така и претендирания размер. По делото липсва договор за правна помощ или документ, удостоверяващ транспортен разход, от които да се констатира, че К. е претърпял посочените в исковата молба имуществени вреди – разходи за процесуална защита и транспортни разходи за „ходене по съдебни инстанции“. Следва да се отбележи, че, макар въззиваемият в исковата молба изрично е посочил, че ще представи съответните доказателства, това не е било изпълнено пред първоинстанционния съд. С оглед предвидена преклузия е недопустимо този пропуск да се санира пред горестояща инстанция, доколкото не са налице предвидените изключения в т. 1 и т. 2 на ал. 2. Така съдебният състав приема, че претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 2000 лв. се явява неоснователна поради недоказаност.

По отношение на размера на неимуществените вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, поради което въззивният съд подложи на самостоятелен задълбочен анализ доказателства по делото.

Настоящият съдебен състав отчита, че на въззиваемия било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три до пет години. На следващо място следва да се вземе предвид, че К. е имал качеството на подсъдим за един сравнително продължителен период - от 25.10.2012 г. до 02.12.2015 г., през който спрямо него била упражнявана процесуална принуда, тъй като му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Фактът че на съдебна фаза обвинението не било поддържано не изключва отговорността на прокуратурата. Неоснователно е и възражението на прокураратурата, че посочената мярка за неотклонение била възможно най-леката и не водела до значително ограничаване на правата му. Търпенето на всяка една мярка за неотклонение води неминуемо до ограничения респективно вреди, а в процесния случай това е продължило през цялото производство. В същия момент се съгласява със становището на прокуратурата, че с действията си въззиваемият и процесуалния му представител са станали причина за многократното отлагане на делото, но това е извън предмета на настоящото производство, тъй като търсената защита е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – постановена оправдателна присъда по повдигнато обвинение, а не по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗП – бавно правосъдие. От свидетелските показания на двамата свидетели Йорданова и Василев се установи, че воденото срещу въззиваемия наказателно производство му оказало отрицателно въздействие в емоционален, социален, здравен и семеен план. Така свидетелката Йорданова сочи, че е станал затворен и неконтактен, възникнали са проблеми в семейството му, наложило се да напусне гр. Плевен, оплаквал се от здравословни проблеми.

Що се касае до изложените твърдения в исковата молба, че воденото производство е станало известно на широк кръг от обществеността и че въззиваемият се разболял от диабет и хипертония, същите останаха недоказани. По делото не е представено доказателство, от което да се установи, че процесното производство е било разпространено чрез медия или чрез друго средство е станало общодостъпно за широката общественост. Недоказано остана твърдението, че случилото се е оказало отрицателно въздействие в професионален план. От приложената справка от Камарата на частните съдебни изпълнители е видно, че за периода 22.06.2010 г. до 22.06.2013 г. К. бил лишен от права поради наложено наказание по приключило дисциплинарно производство. Посоченото се потвърждава и от показанията на двамата свидетели, които са посочили, че причина за възникналите му проблеми с работата се дължат на прекратяване на правата му, а не на процесното наказателно производство. По делото не е представена и никаква медицинска документация, като единственото потвърждение за здравословните проблеми на въззиваемия се намира в показанията на свидетеля Василев. Настоящият съдебен състав счита, че безспорно всяко едно наказателно производство засяга в отрицателен план физическото и психическо здраве на потърпевшия, но при наличие на конкретни диагнози същите следва да бъдат доказани по съответния ред – с рецепти, направления, изследвания и друга относима медицинска документация. В тази насока следва да се отбележи, че и двете заболявания – диабет и хипертония, са хронични, което позволява установяването им при наличие на документи без да е задължително назначаване на експертиза. Недопустимо е информация за подобни диагнози да се извличат от показанията на свидетел, чийто твърдения дори не почиват на преки впечатления, а препредават съобщеното му от въззиваемия. Не на последно място изложеното от свидетеля касае период неотносим към настоящото производство – 2010 г., доколкото досъдебното производство е образувано на 14.02.2012 г. В тази насока съдът отчете и наличието на друго наказателни производства, което е било образувано към 2010 г. – ДП № 325/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.

Съобразявайки гореизложеното, а именно, че проведеното наказателно производство на досъдебна и съдебна фаза безспорно е оказали неблагоприятно въздействие спрямо въззиваемия и отчитайки наличните доказателства относно неговия социален, здравен и семеен статус, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД искът за неимуществени вреди се явява доказан, респективно основателен, до сумата в размер на 4000 лв.

С оглед на посоченото жалбата на прокуратурата се явява частично основателна, поради което обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за сумата в размер на 2000 лв. - имуществени вреди, както и по отношение присъдените неимуществени вреди над сумата от 4000 лв. до 7000 лв., за които суми искът се отхвърля като неоснователен. В останалата си част решението следва да се потвърди като правилно.

По разноските:

С оглед изхода на процеса – частичното уважаване на претенцията, отговорността за разноски следва да се определи съобразно уважената, респ. отхвърлена част. Така на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част за пъровинстанционното производство и за въззивното производство в общ размер на 444,44 лв.

Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК

           

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 526 от 19.03.2019 г., постановено по гр. дело № 4455 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен, в частта, с която Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния Прокурор на Р България, е осъдена  да заплати на И.К.К., ЕГН **********, сумата в размер на 2000 лв., представляваща имуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 40 от 02.12.2015 г., постановена по НОХД № 403 по описа за 2013 г. на Районен съд – Ловеч, както и за разликата над сумата от 4000 лв., представляваща неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 40 от 02.12.2015 г., постановена по НОХД № 403 по описа за 2013 г. на Районен съд – Ловеч, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.К.К., с ЕГН **********, против Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния Прокурор на Р България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата в размер на 2000 лв., представляваща имуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 40 от 02.12.2015 г., постановена по НОХД № 403 по описа за 2013 г. на Районен съд – Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.К.К., с ЕГН **********, против Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния Прокурор на Р България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата в размер на 3000 лв., представляваща неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 40 от 02.12.2015 г., постановена по НОХД № 403 по описа за 2013 г. на Районен съд – Ловеч.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 526 от 19.03.2019 г., постановено по гр. дело № 4455 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Прокуратурата на Република  България, представлявана от Главния Прокурор на Р България, да заплати на И.К.К., с ЕГН **********, сумата в размер на 444,44 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………          ЧЛЕНОВЕ:  1……………………..                                                                                                                     

                                                                                               

                                                                                                 2……………………..