№ 323
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500519 по описа за 2024 година
С решение № 24 от 13.02.2024 год. по гр. д. № 594/2023 г. по описа на РС-С. е
изменен размерът на присъдената с решение № 169 от 21.07.2015 год. по гр. д. № 428/2015 г.
на Районен съд – С. месечна издръжка в размер на 150 лв., която К. Л. Б. се е задължил да
заплаща в полза на детето си М. К. Б. чрез неговата майка и законен представител М. Г. С.,
като същата е увеличена на 350 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска –
16.06.2023 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решението съдът е отхвърлил
иска за увеличение на издръжката за разликата над 350 лева месечно до претендираните 400
лева месечно, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати в полза на РС-С.
държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 288 лева, както и
да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 437 лева, съобразно
уважения размер на иска.
Решението е обжалвано от ответника с доводи, че същото е постановено в нарушение
на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че издръжката не е
съобразена с възрастта на детето и неговите потребности, както и с обстоятелството, че
ищцата е при баща си три дни седмично, или 40% от времето на месец, а когато е при него
той полага всички необходими грижи за детето и му дава издръжка, като разходите му не са
по-малки от тези на майката. Според въззивника съдът не е съобразил и факта, че
ответникът има кредити във висок размер, които трудно обслужва. Не са доказани и
1
нараснали нужди на детето, освен обикновените, предвид възрастта му. Възможностите на
ответника не му позволяват да заплаща издръжка в присъдения размер, тъй като същият се
грижи и издържа и друго малолетно дете от следващ брак, а именно – Л. Б., роден на
21.03.2018 год., което също не е взето предвид от решаващия съд. Моли съда да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да присъди издръжка в минимален
размер.
Ищцата оспорва жалбата. Сочи, че детето посещава два пъти седмично частни уроци
по английски език, като за всеки час майката заплаща по 20 лева, като общият разход на
месец за допълнително обучение възлиза на 160 лева. Оспорва като невярно твърдението на
бащата, че прекарва с детето три дни седмично. Откакто детето е ученичка и ходи
целодневно на училище, посещава извънкласни форми на обучение, то прекарва с баща си
не повече от 3-4 дни в месеца. Сочи, че бащата притежава редица недвижими имоти,
повечето от които са търговски обекти и е добре финансово обезпечен, като в хода на
производството по делото е придобил още един жилищен имот – двуетажна масивна
жилищна сграда с гараж и търговски обект в гр. С., а месечното му възнаграждение възлиза
на 2800 лева. Сочи също така, че ответникът води охолен живот, позволява си скъпи
екзотични екскурзии, а и притежава чисто нов електрически автомобил. Твърди, че доходите
на ответника далеч надхвърлят минималната работна заплата за страната, поради което има
възможност да заплаща претендираната издръжка. Вноските по кредита не са с предимство
пред нуждите на дъщеря му, а и след като му е отпуснат кредит в твърдяния размер, явно е
преценено от банковата институция, че финансовото му състояние е стабилно. Твърдението
на ответника, че има ангажимент да се грижи за още едно дете, не го освобождава от
задължението към ищцата. Майката на детето също има още едно дете Г. С., родено на
23.05.2017 год., като се грижи и за двете си деца. Ищцата е завършила пети клас и има
много повече разходи за храна, облекло и учебни пособия, отколкото към момента на
първоначалното определяне на издръжката. Моли съда да потвърди решението на районния
съд в обжалваната от ответника част.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, издадено от Столична община – район „С.“,
ищцата М. Б. е родена на 17.08.2012 год. от майка М. Б. и баща К. Б..
На 23.05.2017 год. майката М. С. е родила още едно дете Г. М. С., видно от
удостоверение за раждане от 29.05.2017 год. на СО-район „С.“.
С решение № 169 от 21.07.2015 год. по гр.д. № 428/2015 год. е прекратен брака
между М. Б. и К. Б., на основание чл. 50 от СК поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие и е утвърдено споразумението по чл. 51 от СК, като упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете М. е предоставено на майката, а
бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 лева до 30-то
число на всеки месец до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
2
прекратяване на издръжката. Определено е бащата да има право да взима детето при себе си
три дни от седмицата през цялата година с преспиване от 9.00 ч. в деня на вземането до
17.00 ч. в деня на връщането му, както и един месец от лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката.
Съгласно удостоверение от 01.06.2023 год. на ОУ „М.А.В.“ М. С. получава
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2075 лева.
Ответникът има и друго дете – Л. Б., роден на 21.03.2018 год. от майка К. Б., видно от
удостоверение за раждане на Община С..
Съгласно удостоверение от 20.07.2023 год. на „ЦКБ“ АД ответникът К. Б. има
следните кредитни експозиции в банката: потребителски кредит от 19.07.2023 год. с
договорен размер на кредита 40 000 лева със срок на погасяване 120 месеца с месечна
вноска в размер на 410,71 лева, както и ипотечен кредит от 18.06.2021 год. с договорен
размер 100 000 лева със срок на погасяване 240 месеца с месечна вноска в размер на 539,71
лева.
Ответникът е декларирал в Община С., че е собственик на следното недвижимо
имущество: 4 броя търговски обекти в землището на гр. С., използвани за стопански нужди;
2 броя гаражи, както и двуетажна жилищна сграда в града, лек автомобил и товарно
ремарке.
Видно от н.а. № 77, дело № 454/2021 год. на нотариус с район на действие РС-С.,
ответникът е придобил чрез покупко-продажба на 26.07.2021 год. УПИ с площ 467 кв.м. по
плана на гр. С., ведно с построените в него две едноетажни сгради с предназначение „за
търговия“ с продажна цена в размер на 25 000 лева.
Съгласно н.а. № 23, дело № 22/2021 год. на нотариус с район на действие РС-С., на
20.01.2021 год. ответникът е закупил едноетажна сграда в гр. С. със ЗП 194 кв.м. с
предназначение сграда за търговия, ведно с правото на строеж върху общинска земя.
С н.а. № 58, дело № 791/2023 год. на нотариус с район на действие РС-С. ответникът
е получил по дарение от родителите си застроен поземлен имот, находящ се в гр. С. с площ
380 кв.м., ведно с построените върху имота сгради: двуетажна масива жилищна сграда със
ЗП 106 кв.м.; едноетажна масивна сграда - гараж със ЗП 25 кв.м., едноетажна масивна сграда
– търговски обект със ЗП 44 кв.м. и едноетажна масивна сграда – гараж със ЗП 32 кв.м.
С н.а. № 52, дело № 602 от 16.09.2022 год. ответникът е закупил самостоятелен обект
в сграда с предназначение за офис, находящ се в гр. С. със ЗП 22,50 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, както и друг самостоятелен обект в същата сграда с предназначение: за делова и
административна дейност със ЗП 117,50 кв.м.
Според показанията на св. В. – колега на ответника в РУ-С., ответникът се грижи за
три деца – ищцата М., детето Л. от втория му брак и К. – дете на втората му съпруга. За М.
полага грижи три дни в седмицата, като се справя много добри с родителските си
задължения. Ищцата не е лишена от нищо. Бащата й купува дрехи, обувки, училищни
3
пособия и др. М. посещава допълнително уроци по английски език, за които плащат и
двамата родители. Преди време детето посещавало и уроци по баскетбол и плуване, като
таксите заплащал ответникът. Последният живее в гр. С. в дома на родителите си. Не е
споделял да заплаща наем.
Видно от удостоверение от ОДМВР-София към момента на подаване на исковата
молба ответникът е работил в МВР и е получавал средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер около 2400 лева.
Според представената във въззивното производство заповед № 1948/22.02.2024 год.,
служебното правоотношение на ответника на длъжността „инспектор“ към РУ-С. е
прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – „по собствено желание“, считано от
датата на връчване на заповедта.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Настоящият състав споделя доводите на районния съд за това, че в случая са налице
предвидените в чл.150 във вр. с чл.143 СК основания за изменение на издръжката,
определена с решение по гр. д. № 428/2015 г. на Районен съд – С., чрез увеличението й –
трайно и съществено изменение на потребностите на детето от храна, облекло, учебни
пособия предвид неговата възраст и увеличените разходи на домакинствата. Следва да се
отчете и настъпилото в изминалия период от определяне на предходната издръжка на детето
увеличение на цените на всички стоки и услуги.
Същевременно, след първоначалното определяне на издръжката през периода 2021-
2023 год. ответникът е придобил /закупил/ и недвижимо имущество на значителна стойност
в търговската зона на гр. С.: урегулиран поземлен имот, три едноетажни сгради с
предназначение „за търговия“; два самостоятелни обекта – офис и помещение за
административна дейност с площ 117,50 кв.м.; декларирал е също така 2 броя гаражи, лек
автомобил и товарно ремарке, като е получил и по дарение от родителите си застроен
поземлен имот, находящ се в гр. С., ведно с построените в него двуетажна масива жилищна
сграда; едноетажна масивна сграда – търговски обект и едноетажна масивна сграда – гараж.
Колкото до представените по делото доказателства, касаещи плащания по договори за
кредит - това обстоятелство съдът приема за ирелевантно, тъй като се касае за задължение
към кредитна институция, поето изцяло по волята на въззивника, като същият при
поемането на това задължение е бил наясно за задължението си към своето дете. Освен това
същият безспорно има възможност да реализира приходи от многобройните притежавани от
него недвижими имоти с търговско предназначение. Същият до прекратяването на трудовия
му договор е реализирал и месечен доход в размер около 2400 лева. Съдът намира, че и
занапред ответникът има възможност да реализира приходи в този и по-висок размер,
независимо от представените във въззивното производство доказателства за прекратяване на
последното му служебно правоотношение, считано от 22.02.2024 год. Това е така, тъй като
прекратяването на договора с ответника е на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – «по
собствено желание» на служителя, т.е. ответникът сам се е поставил в невъзможност да
реализира доходи при този работодател. Същият е в трудоспособна възраст и може да
4
продължи да реализира доход поне в размер на трудовото възнаграждение, което е
получавал до доброволното напускане на досегашната работа. Бащата следва при избора на
работодател да съобрази предлаганото трудово възнаграждение, като след прекратяването на
служебното му правоотношение се очаква, че ще намери по-добре заплатена работа, която да
му позволи да осигури дължимата издръжка на своите деца.
Задължението за издръжка към непълнолетно дете се отличава със своя абсолютен
характер, като в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е определен минималният размер на тази
издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната /933 лева/ или същата възлиза на
233,25 лв. Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед неговата възраст и
допълнителни образователни и др. занимания, както и възможностите на всеки от
родителите съдът намира, че за издръжката на непълнолетното дете месечно са необходими
около 650 лева, от които бащата следва да заплаща 350 лв., а останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи по отглеждане на
детето през по-голямата част от времето. Определянето на дължимата от ответника
издръжка над минималния размер е с оглед нарасналите нужди на детето, което вече е
ученичка в шести клас, което обуславя необходимостта тя да бъде в по-висок размер. Съдът
намира, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка на непълнолетната М. в
посочения размер с оглед получавания от него до доброволното напускане на работа
средномесечен доход /какъвто се очаква да реализира и занапред/ и притежаваното от него
имущество, които му позволяват да отделя средства както за ищцата, така и за роденото през
2018 год. друго негово дете Л.. Съдът не отчита като разход на ответника средствата,
необходими за отглеждане на детето на втората му съпруга К. Р., както и не следва да взема
предвид изплащаните вноски по кредит от К. Б., тъй като тези разходи нямат приоритет
пред дължимата на ищцата издръжка.
По изложените съображения искът за изменение на дължимата от ответника
издръжка на детето М. е изцяло основателен до уважения от районния съд размер, т.е.
същата следва да бъде увеличена от 150 лв. на 350 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.06.2023 год. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата сумата 500 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 13.02.2024 год. по гр. д. № 594/2023 г. по описа
на РС-С. в ЧАСТТА, с която съдът е изменил размера на присъдената с решение № 169 от
21.07.2015 год. по гр. д. № 428/2015 г. на Районен съд – С. месечна издръжка в размер на 150
лв., която К. Л. Б. се е задължил да заплаща в полза на детето си М. К. Б. чрез неговата майка
и законен представител М. Г. С., като същата е увеличена на 350 лв. месечно, считано от
датата на предявяване на иска – 16.06.2023 год. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на РС-С. държавна такса
върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 288 лева, както и да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 437 лева, съобразно уважения размер на
иска.
ОСЪЖДА К. Л. Б. ЕГН ********** да заплати на М. Г. С. ЕГН ********** сумата
500 лева, представляваща направените разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6