№ 26
гр. *** , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20204430104302 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие .
Пред ПлРС е депозирана молба от М. Л. Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес
*** 115, вх.А, ет.6, ап.16 и с постоянен адрес в гр.***, представлявана от процесуалния
си представител *** против Л. Ц. П., роден на ***г. от ***. Молителката твърди, че на
11.03.2019г. родила *** си *** в гр.*** след успешна процедура инвитро. Твърди, че
до момента е в отпуск по майчинство и живее в гр.*** при родителите си. Молителката
твърди, че познава ответника от тридесет години, като са живели в една сграда и са
имали инцидентни контакти през 2000г. Твърди, че през 2018г. възобновили връзката
си и се срещали инцидентно, след което молителката забременяла и родила. Твърди, че
още през 2018г ответникът започнал да проявява агресия към нея, което не се
променило и след като забременяла. Твърди, че ответникът я обвинявал за смъртта на
майка му, починала от тежко заболяване и това още повече изострило отношенията им.
Това станало причина да се върне в *** при родителите си, където можела да разчита
на подкрепата им. Твърди, че през април 2020г. ответникът дошъл в дома, за да види
детето. На 26.08.2020г. ответникът поканил молителката, детето и родителите и в
гр.*** с намерение да подобрят отношенията си. През деня пристигнали в *** и
ответникът предложил да заведат детето на фризьор. В салона, молителката разбрала,
1
че ответникът имал предварително уговорка с фризьорката да подстриже детето до
кожа. Молителката не могла да предотврати това и се разстроила. Същата вечер,
ответникът заплашил молителката, като и казал че ще и размаже физиономията и ще
продаде имоти, за да плати и никога да не я открият. Молителката се изплашила и
започнала да вика, баща и застанал между тях, за да спре скандала, а съседи чули
виковете и. Ответникът напуснал вилата, но след време отново се върнал и продължил
да я заплашва, че ще я унищожи и смачка.
Към молбата е приложена декларация по чл.9 ЗЗДН и удостоверение за раждане
на дете.
В хода на делото молителката поддържа подадената молба. Води като свидетели
баща си, нейни колежка и съседка.
Ответникът по молбата не представя писмен отговор и не изразява становище по
описаните в молбата фактически твърдения.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Молбата е подадена в едномесечния срок, от твърдяното в нея извършено
спрямо молителката домашно насилие.
С оглед определението на ОС *** относно обстоятелството дали ответникът е
биологичен баща на детето, съдът счита, че това обстоятелство следва да бъде прието
като безспорно. В последното по делото съдебно заседание представено
удостоверение за раждане, издадено на основание ****г., от което се установява, че
страните по делото – М. Л. Т. и Л. Ц. П., са родители на детето ****. с ЕГН ****. Като
свидетели за изслушани и М. П. и Б. А., които твърдят, че страните са живели на
семейни начала в жилището на молителката в гр.***.
Твърденията в молбата не са оспорени от ответника в срока за писмен отговор. В
разпореждането за насрочване, съдът е указал на страните, че могат да направят
доказателствени искания в тридневен срок от получаване на съобщението, като в
противен случай губят възможността да направят това по-късно. Въпреки, че
ответникът не е направил исканията си в указания срок, съдът е изслушал водените от
него свидетели, тъй като изслушването им не е наложило отлагане на делото, а
показанията им биха подпомогнали разкриването на обективната истина по делото.
Ответникът също е изслушан в съдебно заседание, като в обясненията си не
разказва нищо за случилото се на 26.08.2020г, а само във връзка с припознаването на
детето.
2
По отношение на твърденията на молителката за упражнено домашно
насилие над молителката на 26.08.2020г, около 16 часа във фризьорския салон на
свидетелката А***а: Установява се от свидетелските показания на бащата на
молителката, както и от показанията на А***а, че на посочената дата, молителката,
заедно с ответника са завели детето *** във фризьорския салон за подстригване.
Свидетелката *** заяви, че започнала да подстригва детето, то се разплакало, а
молителката се разстроила. В показанията си твърди, че молителката не се е
противопоставила на подстригването на детето, нито е показала, че това е против
нейното желание. Свидетелката *** заяви, че майката плакала, защото детето плаче, а
не защото е подстригано до кожа. При така събраните доказателства, съдът приема, че
не се установи ответникът да е осъществил домашно насилие над молителката,
поръчвайки на свидетелката *** да подстриже детето до кожа. Единствено
доказателство в подкрепа на твърденията на молителката е подадената декларация по
реда на чл.9 ЗЗДН. В конкретния случай, съдът приема, че същата не е достатъчна да
докаже твърденията, че молителката е пострадала от домашно насилие, а в същото
време не са налице друго обстоятелства, които да докажат, че върху нея е упражнен
психическо насилие.
По отношение на твърденията на молителката за случилото се вечерта на
26.08.2020г : Свидетелят *** заяви, че ответникът е заплашил молителката, като и
казал, че ще „продаде имотите си и ще я ликвидира“. Твърди, че репликите му били
отправени към молителката с агресия, което възбудило у нея страх. Поведението на
ответника е породило страх и у свидетеля, който заяви, „от страх да не бъдем пребити
и унищожени, панически побягнахме.“ Свидетелят заяви : „Отиде до колата и се
връща, прави заплахи и така няколко пъти.“ По делото като свидетел е изслушана
З**** която заяви, че живее в съседство и не е чула скандал в имота на ответника. В
показанията си твърди, че си е легнала към 10-11 часа (22 – 23 часа), а синовете и са
видели, че молителката заедно с родителите си и детето са си тръгнали. Самата тя не е
видяла тръгването на молителката, тъй като по това време си е била легнала. Поради
това и съдът счита, че обстоятелството, че не е чула скандал между молителката и
ответника не води до единствен изводи, че такъв скандал не е имало. Възможно е
спорът между тях да е възникнал по-късно, когато свидетелката не е била на двора и
на терасата.
От правна страна, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Т.е., за да е
3
основателна молбата, следва да се докаже, че е налице осъществено от ответника
спрямо молителката домашно насилие, че ответникът е упражнил психическо и
физическо насилие, което съгласно твърденията в молбата се изразява в заплахи над
молителката, че ще и размаже физиономията, ще плати на някого, за да не я открият
никога, като и повтарял „Ще те смачкам! Ще те унищожа!“
Описаната в молбата обстановка кореспондира с твърденията на молителката и
се подкрепя от свидетелските показания на свидетеля *** и отчасти на свидетелката
****. При така описаното, съдът приема за установено, че на 26.08.2020г. молителката
заедно с родителите си посетила вилата на ответника, находяща се гр.***, където около
21,30 ч. вечерта ответникът упражнил психическо насилие над нея, заплашвайки, че ще
и размаже физиономията, че ще я унищожи и ликвидира. Агресивното му поведение и
отправените към молителката реплики, съдът приема, че осъществяват състава на
домашно насилие, тъй като са възбудили основателен страх в молителката за живота и
здравето и. Този страх се установява и от поведението на молителката и нейните
родители, които след случилото се веднага напуснали вилата и се върнали в ***.
При така обсъдените доказателства, съдът приема, че подадената молба е
доказана по основание и следва да бъде уважена.
По отношение на посочените мерки, съдът намира следното: При констатирано
домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителя.
В случая следва да бъде наложена и мярката за закрила по чл.5 ал.1 т.3, а
именно забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на
разстояние по-малко от 50 метра. По отношение на срока на тази мярка, съдът счита,
че следва да бъде наложена за шест месеца.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията,
съставляващи домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати глоба в размер от 200лв. Съобразно изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на молителката разноски по делото в размер на 960 лева.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ***ски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25 лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед
4
за защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителят Л. Ц. П.,
роден на ***г. от *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо
М. Л. Т. с ЕГН ********** от *** №115 вх.А ап.16.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на извършителя Л. Ц. П. с
ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да приближава на по-малко от 50 метра М. Л. Т. с
ЕГН ********** от *** №115 вх.А ап.16, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА, на основание. чл.5, ал.1, т.3, предл.2 от ЗЗДН на извършителя Л.
Ц. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да доближава жилището на пострадалата М.
Л. Т. с ЕГН ********** от *** №115 вх.А ап.16 и в гр.***, ж.к.Красна *** *** В ***
на разстояние по- малко от 50 метра, за срок ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА, на основание. чл.5, ал.1, т.3, предл.2 от ЗЗДН на извършителя Л.
Ц. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да приближава местоработата военно ***
гр.***, ул.*** и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице М. Л. Т. с
ЕГН ********** от *** №115 вх.А ап.16 на разстояние по- малко от 50 метра, за срок
ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА Л. Ц. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да заплати на М. Л. Т. с
ЕГН ********** от *** №115 вх.А ап.16 разноски по делото в размер на 960 лева.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените
мерки за закрила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН извършителя Л. Ц. П. с
ЕГН ********** от гр.***, ул.***, че при неизпълнение на Заповедта на съда
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на ***.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се връчи на
І –во РУП към *** – гр.*** и РУП ***.
Тази заповед се издава спрямо М. Л. Т. с ЕГН ********** от *** №115 вх.А
ап.16.
5
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските
органи по местоживеене на ответника.
ОСЪЖДА Л. Ц. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да заплати глоба в
размер на 200 лв /двеста лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Ц. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да заплати по сметка на
ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на основание чл.11, ал.2
ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред ПЛОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6