Р Е Ш
Е Н И Е
№ 07.12.2017 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд
втори състав
На седемнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 155 по описа за 2016 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на
вземането на заявител в р-р на 1 242.02лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 170.20лв. - мораторни лихви с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В
предявената от „Топлофикация София” ЕАД – гр. София исковата молба се излага :
Ответника И.П.И. е потребител на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по см. на
§ 1 т.42 от ДР от ЗЕ. Между страните са налице облигационни отношения м/у
ищеца/доставчик на ТЕ/ и ответника- потребител на ТЕ в жилище в гр. София,
собственост на ответника, които се регулират от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД /ОУ/. Ответника не
е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 ЗЕ. През периода м.09.2012г. –
м.04.2015г. ищеца е доставял ТЕ, която ответника с абонатен № 123846 е потребявал и за която са издадени съответните
фактури за дължими суми, които ответника не е платил.
За сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с лице по чл. 139а ЗЕ. Сумите за
топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата. Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което се претендира и
мораторна лихва за периода 31.10.2012г. – 11.10.2015г. в размер на 170.20лв.
Проведено производство по чл.
410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за
изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 1 242.02лв.
– неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.09.2012г. –
м.04.2015г., 170.20лв.
- мораторни лихви за периода 31.10.2012г.
– 11.10.2015г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.2015г. - датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 64232/2015г.
на СРС до окончателното й
изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 27/2016г. по описа на БРС.
Привлеченото като трето
лице–помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр. София, извършили дяловото
разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се намира топлоснабдения имот не
оспорва предявения иск и счита, че същия е основателен
Ответника е оспорил предявените искове.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца -
не е потребявал/ползвал/ ТЕ, доставяна от ищеца, защото през иск. период е живял в друго населено място; -
не е потребител на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди, тъй като не е сключвал
договор с ищеца за ползване на ТЕ; - не е подписвал договор, сключен на 25.09.2002г./ с
предмет въвеждане на система за дялово разпределение на ТЕ в сградата ЕС/; - за
иск. период ищеца не му е изпращал фактури за потребена ТЕ
По
искане на ищеца, по делото са допуснати и изслушани две експертизи – съдебно –
техническа/СТЕ/ и съдебно – счетоводна/ССЕ/ Заключенията по допуснатите и
изслушани експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната пълнота, заключенията по изслушените съдебни експертизи, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна
По делото е
безспорно между страните, че ответникът е собственик на процесния отопляем имот/писмо рег. № П-926/05.06.2015г.
на СО р-н “Младост” с информация за закупени от СО р-н “Младост” апартаменти/
Видно от представения по
делото протокол от 20.08.2002г.,
съставен при проведено общо събрание на етажната собственост, е било взето
решение за въвеждане на система за дялово разпределение и монтирането на
индивидуални топлинни разпределители с търговско дружество „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София, в изпълнение на което е бил сключен такъв на 25.09.2002г. от избрани по
надлежния ред представители на етажната собственост.
По делото е изготвена СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно и точно изготвена в отговор по поставените задачи. Видно от
заключението на в. лице, в
процесния период сградата, в която се намира имота на ответника е била с
непрекъснато топлоснабдяване. В тази връзка в имота на ответника е била
доставяна топлинна енергия, като се е начислявала потребена такава за
отопление, за сградна инсталация и горещо водоснабдяване/при неосигурен достъп/. Цената за
предоставената услуга се определяла въз основа на количеството топлинна енергия
доставена до абонатната станция на сградата, като разпределението било
извършвано между отделните обекти. Енергията, отдадена от сградна инсталация, е
разпределяна съобразно кубатурата на имотите в сградата, като след отчитане на
технологичните разходи, които са за сметка на ищцовото дружество, доставената
топлинна енергия се дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за
отопление, като последната от своя страна се дели на топлинна енергия за
отопление на самия имот и такава, отдадена от сградната инсталация. Уредите са
били отчитани от ФДР за процесния период и са били изготвяни изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон, съответни на реално потребената топлинна
енергия, в съответствие с установената методика, нормативна уредба, проверените
документи, уреди в имота и в сградата. Изравнителната сума за процесния период
е 18.00 лв. - за
получаване, а общото задължение за потребена топлинна енергия възлиза на 1240.12 лв. Сочи, че дължимата сума
от абоната за потребена топлинна енергия в имота за процесния период възлиза
общо на 1240.12 лв., от която 289.17 лв. - за отопление на имота, 169.97 лв. - за сградна инсталация и 780.98 лв. - за топла вода.
Начисляването на сумите за топлинна енергия за имота е било извършвано в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като
цените са регулирани от ДКЕВР. За процесния период в абонатната станция е имало
монтиран годен топломер, отговарящ на нормативните изисквания.
По делото е изготвена и ССЕ, която съдът възприема като
компетентно изготвена и в съответствие с останалите доказателства по делото. В
заключението на в. лице в отговор
на поставената задача се сочи, че след проверка на документите, находящи се у
ищцовото дружество, не било установено процесните суми да са били заплатени от
ответника. Посочено е, че сумите за доплащане и връщане по изравнителните
сметки са били отразени в информационната система на ищцовото дружество и във
фактурите помесечно, издавани за процесния период, като съобразно това, след
извършените прихващания, задължението за главница възлиза в общ размер на 1242.02лв. Задължението на ответника
за потребление на топлинна енергия според счетоводството, водено при ищеца, за
процесния период, след извършените прихващания, възлиза общо на 1242.02лв., от които за отопление – 463.93лв.; 19.72лв. – за дялово
разпределение, за топла вода – 776.19лв.; за такса мощност - 00.00 лв. и сторнирани задължения с кредитни
известия – 17.82лв. Сборът на
общо дължимите суми според претенцията по главното вземане на ищеца възлиза на 1242.02лв., а по акцесорното вземане
за законна лихва за забава, начислена за периода 31.10.2012г. –
11.10.2015г. върху главницата от 1242.02лв.- в размер на 149.74 лв.
От правна страна
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума,
срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415, ал.1 ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде
признато за установено, че ответникът дължи сумите по претенцията на ищеца по предявения
главен иск, следва да бъде установено : - съществуването на
договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия срещу заплащане на
определена цена, в т.
ч. и качеството
"потребител на топлинна енергия" на ответника по смисъла на §1, т.42
(отм.) от ДР на ЗЕ; - обема на реално доставената
в процесния имот ТЕ за исковия
период и - че нейната
стойност се равнява именно на
претендираната сума.
Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си
за заплащане на ТЕ, както и
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Безспорно е по делото, че ответникът е собственик на процесния отопляем имот/писмо рег. № П-926/05.06.2015г.
на СО р-н “Младост” с информация за закупени от СО р-н “Младост” апартаменти/
От събраните по делото
доказателства съдът
приема,
че между страните са съществували договорни правоотношения по сключен договор
за продажба на ТЕ за битови нужди
при действието на приети Общи условия от ищцовото дружество.
Ответникът е
ползвал топлинна енергия през процесния период, доколкото се установява, че
такава е била предоставяна в имот - негова собственост.
Съгласно чл. 153,
ал.1 ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на ТЕ, като понятието
"потребител на топлинна енергия" е дефинирано в разпоредбата на §1,
т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ,
съгласно която "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответника се явява
потребител на ТЕ за битови нужди. Продажбата на ТЕ за битови нужди се извършва при публично оповестени ОУ, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в ОУ/чл.
150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал.1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответника реално е ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че
е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това той остава такъв дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал.6 ЗЕ остава потребител на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.2, изр.2-ро ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Съгл. разпоредбата на
чл. 153, ал.1 ЗЕ, потребителя на ТЕ за битови нужди/собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на имот, в който се доставя ТЕ/, дължи заплащане на цената
за това, съобразно установените в нормативната уредбата ред и условия за това.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.2 ЗЕ, се явява и потребител на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и на ТЕ
за отопление на общите части.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, като начинът за това е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и
действащата към процесния период наредба за топлоснабдяването. Съгл. действащата нормативна
уредба /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, ТЕ
предоставяна за отопление на сградата - етажна собственост се състои от ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, ТЕ за отопление на
общите части и ТЕ за отопление на
имотите. В разпоредбата на чл. 145, ал.1 ЗЕ е предвидено, че ТЕ за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на системата за дялово разпределение
се отчита въз основа на показанията на индивидуалните топломери, монтирани в
имотите. Сумите за топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски и издавани за това фактури, като в края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ.
При спазване на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ доставената до абонатната
станция на сградата - ЕС топлинна енергия е била разпределена между отделните
собственици на имоти в сградата, като всеки от тях дължи заплащане от общата
цена на част, съответна на реално потребената топлинна енергия при въведена система
за дялово разпределение, както и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключенията по приетите и неоспорени по делото ССЕ и СТЕ се
установи, че стойността на предоставената и потребена топлинна енергия в имота
на ответника за процесния период възлиза на 1242.02лв., като са отчетени сумите и по
изравнителните сметки, както и корекциите в стойността, като няма данни да са
били извършени плащания за погасяване на задължението. От заключението по СТЕ
се установи, че начисляването на сумите по главния дълг е било в съответствие с
действащата към процесния период нормативна уредба.
При това
положение, ответникът дължи сумите за потребена от него топлинна енергия за
периода от м.09.2012г. – м.04.2015г., които, съдът, съобразно
данните в заключенията по изготвените по делото СЧЕ и ССЕ, определи в размер на
претенцията по предявения главен иск, който следва да бъде изцяло уважен като
основателен за пълния предявен размер от 1242.02лв.
Съдът приема, че сумата в посочения размер е дължима, доколкото
ответникът не е представил доказателство да е заплатил същата, а и не е изложил
твърдения в тази насока.
За неоснователно съдът приема възражението
на ответника, че не е потребител на
ТЕ, мотивирани с обстоятелствата, че :
- през процесния период е живял в друго населено място
- не е сключвал договор с ищеца за ползване на ТЕ
Понятието "потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона
за енергетиката (ЗЕ), действал през исковия период.
Съгл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на ТЕ; чл. 150 ЗЕ постановява, че
продажбата на ТЕ от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие; а §
1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за
битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва
ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици ТЕ от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава ТЕ и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата
на облигационно право на ползване. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на ТЕ при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя./ така Решение
№ 35/21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III
г.о. /
Установено
е по делото, че ответника е собственик на топлоснабдения имот – жилище в сграда
ЕС. Следователно, между страните
е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ, сключен при Общите условия
съгласно чл. 150 ЗЕ с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с
абонатен номер № 123846. Обстоятелството
дали ответника реално е
ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че
е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.
Ответника
нито твърди, нито ангажира доказателства за проведена процедура по чл.153 ЗЕ,
за да се приеме, че не е потребител на ТЕ, поради което на общо основание той
дължи сумата за нея.
Също
така - клиентите в сграда ЕС, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата/чл. 153 ал.6 ЗЕ/.
За неоснователно съдът приема възражението
на ответника, че не е потребител на
ТЕ, мотивирано с обстоятелството, че не е подписвал договор, сключен на
25.09.2002г./ с предмет въвеждане на система за дялово разпределение на ТЕ
в сградата ЕС/
Член 140, ал.3 ЗЕ изрично предвижда, че сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна
собственост и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
По този начин тя обективно отдава ТЕ в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр.
и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици
и титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост
отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата ТЕ са само между потребителите.
Затова съгласно чл. 38, ал.1 ЗС,
съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. Етажната собственост включва
собствеността върху конкретни имоти и съответния на него дял от общите части на
сградата. Общите части в сграда - етажна собственост не може да се делят (чл.
38, ал. 3 ЗС) и всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, като всеки
съсобственик може да си служи с нея съобразно нейното предназначение и по начин
да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им.
Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. т. 1, 9 и 15 от ЗУЕС. След като е взето решение
от общото събрание, от собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, по реда на чл. 107 ЗЕЕЕ/отм./ за осъществяване
в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие, всеки съсобственик
придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с
това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите,
свързани с общата вещ, като заплащат ТЕ за отопление на общите части на сградата и
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е
известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и тази за отопление на уредите в общите части.
Неоснователни
са доводите на ответника, че ищеца претендира суми въз основа на документи с
невярно съдържание. По отношение на документите, въз основа на които са
базирани заключенията на в. лица по допуснатите експертизи не е предявен
от страна на ответника иск по реда на чл. 193 ГПК.
Съдът приема за
установено, че върху сумата за главница се дължи и законна лихва, начислена от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.10.2015г., до
окончателното изплащане на сумата.
Доколкото изискуемостта на главния дълг
настъпва с изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
начислено задължението, тогава се определя и началният момент за начисляване на
законната лихва за забава. В случая предявеният установителен иск по чл.
86, ал.1 ЗЗД се явява частично основателен, доколкото основателен е и искът за главния дълг. Поради това, съдът
приема, че законна лихва за забава се дължи за периода от 31.10.2012г.
– 11.10.2015г. Видно от заключението по
изготвената ССЕ, начисленото обезщетение за забава върху главницата 1242.02лв. за този период възлиза на
149.74 лв., като акцесорният иск следва да бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 170.20 лв.
На основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК и предвид изхода на спора, съразмерно с уважената част от
предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски
в производството в
размер на 809.79лв. /94.89 лв. - заплатена държавна
такса; 367.80 лв. - депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, 197.10 лв. - депозит за
възнаграждение на вещо лице по ССЕ и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед
основателността на претенциите по предявените искове, следва да бъдат присъдени
и разноските, заплатени от него в заповедното производство, които възлизат на 327.42 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1 ГПК по отношение на И.П.И. с ЕГН **********,***, че в полза на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б, СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу И.П.И. в размер на : 1242.02лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода м.09.2012г. – м.04.2015г., за топлоснабден имот в гр. София, общ. Младост, ж.к. “Младост-2”, бл. 214, вх. 1, ап. 36, абонатен № 123846, сумата 149.74 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2012г. – 11.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.10.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 328.24 лв. - разноски по ч.гр.д. № 27/2016г. по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу И.П.И. искове по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 и чл. 153 ЗЕ и с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата 809.79 лв. - разноски за
производството, както и сумата 327.42
лв. - разноски в
заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД – гр. София
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: