РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 01.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1390 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.Ф.С.
против А.Д. С* (В.), с процесуалноправно основание чл. 415 от ГПК и материалноправно такова
чл. 228 от ЗЗД по предявени обективно кумулативно съединени искове.
Ищецът твърди,
че с ответника са бивши съпрузи от 08.08.2008 год. до 23.11.2016 год. По време
на брака си сключили няколко договора за наем на земеделска земя- ищецът в
качеството на наемател, а ответникът в качеството на наемодател, тъй като
същата била регистриран земеделски производител и ползвала за дейността си
наетите земеделски площи.
Ищецът заявява,
че на 23.11.2011 год. сключил договор за наем на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите с ответника, по силата на който отдал под наем
за срок от 10 години 11 дка земеделска
земя в землището на с. С*, местност К*,
имот № 005079, срещу наемна цена в размер на 25 лева на декар годишно, или
275.00 лева общо за отдадените под наем 11 дка годишно. С исковата молба, въз
основа на което е образувано гр. дело № 1390/2019 год. по описа на Районен съд –
Р* той претендира сумата 1375 лева, представляваща сбор от дължимите годишни
наемни плащания, всяко в размер на 275 лева за стопанските 2011/2012 год. до 2015/2016
год. включително, 569.52 лева законна лихва за всяка просрочена вноска до 29.11.2018 год. и законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.2018 год. до изплащане на вземането.
Ищецът също
твърди, че на 20.04.2015 год. сключил с ответника договор за наем на земеделска
земя, като отдал под наем за срок от една година 285.580 дка в землището на
с. Стамболово срещу годишна наемна цена
от 50 лева на декар годишно. В производството по гр.д. № 1391/2019 год. по
описа на РРС, ищецът претендира заплащане на сумата 7735.55 лева по този
договор, представляващи наемна цена по 50 лева на декар за площите, които А.В.
действително е заявила, че обработва ефективно, а именно 154.711 дка.
Претендираната сума е за стопанската
2015/2016 год. Мораторната лихва, предмет на иска, е за периода 01.11.2016- 29.11.2018
год. и е в размер на 1628.76 лева, както
и законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2016 год. до изплащане на
вземането.
Ищецът заявява,
че сключил с ответника договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка
на подписите на 29.08.2008 год., като по силата на този договор отдал под наем
за срок от 10 години 24 дка земеделска земя в землището на с. С*, местност К*, имот № 004046, с площ 12 дка и имот № 004047 с площ 12 дка, срещу наемна
цена в размер на 25 лева/дка годишно или
600 лева общо за отдадените под наем 24 дка. По гр.д. № 1392 по описа на 2019 год. на РРС, ищецът
претендира сумата 4800 лева по този договор, представляваща сбор от дължимите
годишни наемни плащания, всяко в размер на 600 лева за стопанските от 2008/2009
год. до 2015/2016 год. включително,
3193.65 лева законна лихва върху всяка просрочена вноска до 29.11.2018
год. и законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.11.2018 год.
до изплащане на вземането.
Ищецът твърди,
че на 30.04.2008 год. сключил договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите, по силата на който предоставил под аренда на ответника за
срок от 10 години 18.063 дка в землището на с. С*, представляващи имот № 013011
в местностите К* Т* с площ 10.066 дка и в землището на с. С*, местността Д* м*,
имот № 017016 с площ 7.979 дка. Уговореното арендно плащане било по 25 лева/дка
за всяка стопанска година или 451.58
лева общо за отдадените под наем 18.074 дка годишно. Дължимите според него суми
по този договор, въз основа на който е образувано гр. дело № 1393/2019 год. по
описа на РРС, за стопанските от 2008/2009 год. до 2015/2016 год. включително,
са в размер на 3612.64 лева,
представляващи сбор от дължимите
годишни арендни плащания, всяка в размер
451.58 лева, 2082.16 лева законна лихва върху всяко просрочено годишно арендно
плащане до 29.11.2018 год. и законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2018 год. до изплащане на вземането.
Ищецът претендира също така разноските в
настоящото исково производство и разноските в заповедните производства по
ч.гр.д. № 8047/18 год. ч.гр.д. № 8048/18
г., ч.гр.д. № 8049/18 г. и ч.гр.д. № 8046/18 г., всички по описа на РРС.
В указания срок ответникът е подал отговор,
оспорва исковете. Прави възражение за погасяването на исковете по давност, възражение за нищожност на договорите за наем и за аренда на земеделска земя поради тяхната привидност. Касае се за
абсолютна симулация, според ответника.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 8046/18 г., ч.гр.д. № 8047/18 год. ч.гр.д. № 8048/18 г. и ч.гр.д. № 8049/18 г., всички
по описа на РРС ищецът се е
снабдил със заповеди за изпълнение на парични задължения срещу ответника за
заплащане на сумите, както следва: по първото дело за сумите 7
735.55 лева- главница, 1 628.76 лева- лихва за забава за периода от 01.11.2016
год. до 29.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2018 год. до окончателното й изплащане,
187.29 лева разноски за държавна такса и 557.83 лева- адвокатско
възнаграждение; по второто дело за сумите 3612.64 лева главница,
представляващо сбор от незаплатени арендни плащания по договор, 2082.16 лева-
законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска до 29.11.2018 год., ведно
със законната лихва, считано от 30.11.2018 год. до окончателното изплащане на
вземането, 113.90 лева- заплатена държавна такса и 429.39 лева- адвокатски
хонорар; по третото дело за сумите 4800.00 лева- главница, 3193.65 лева-
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до 29.11.2018 год., ведно със
законната лихва от 30.11.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, 159.87
лева разноски за заплатена държавна такса по делото и адвокатско възнаграждение
в размер на 509.85 лева и по четвъртото дело за сумите 1375.00 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018 год. до изплащане на
вземането, 569.52 лева- законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до 29.11.2018 г., 38.89 лева- държавна такса и 300.00 лева- адвокатско
възнаграждение.
В заявленията
по чл. 410 от ГПК и в заповедите е отбелязано съответно, че вземанията
произтичат от дължими наеми и арендни плащания по сключени между страните
договори за наем и аренда на земеделски земи за стопанската 2015/2016 год. по
договор за наем на земеделска земя в с. С*, сключен на 20.04.2015 год.; по договор от 30.04.2008 за аренда на 18.063
дка земеделска земя в землището на с. С*, по договор от 29.08.2008 год. за наем
на 24 000 дка земеделска земя в землището на с. С* и договор за наем на 11.000
дка земеделска земя в землището на с. С*, сключен на 23.11.2011 г.
По делото е подадено
възражение от длъжника, което обуславя правния интерес на кредитора да предяви
настоящия иск за установяване на вземането.
Към делото са
приложени договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
от 23.11.2011 год., по силата на който ищецът отдал на ответника под наем за
срок от 10 години 11 дка земеделска земя
в землището на с. С*, местност К*, имот
№ 005079, срещу наемна цена в размер на 25 лева на декар годишно, или 275.00
лева общо за отдадените под наем 11 дка годишно. Ищецът претендира сумата 1375
лева, представляваща сбор от дължимите годишни наемни плащания, всяко в размер
на 275 лева за стопанските 2011/2012 год. до 2015/2016 год. включително, 569.52
лева законна лихва за всяка просрочена вноска
до 29.11.2018 год. и законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2018 год. до изплащане на вземането.
По сключения на
20.04.2015 год. договор за наем на земеделска земя ищецът претендира заплащане
на сумата 7735.55 лева, представляващи наемна цена по 50 лева на декар за
площите, които А.В. действително е заявила, че обработва ефективно, а именно
154.711 дка. Претендираната сума е за
стопанската 2015/2016 год. Мораторната лихва, предмет на иска, е за периода
01.11.2016- 29.11.2018 год. и е в размер
на 1628.76 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2016 год. до изплащане на вземането.
Въз основа на
сключения на 29.08.2008 год. за срок от 10 години договор за наем на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите за 24 дка земеделска земя в землището на с. С*, местност К*, имот № 004046, с площ 12 дка и имот № 004047 с площ 12 дка, с уговорена
наемна цена в размер на 25 лева/дка
годишно или 600 лева общо за отдадените под наем 24 дка, ищецът претендира сумата
4800 лева, представляваща сбор от дължимите годишни наемни плащания, всяко в
размер на 600 лева за стопанските от 2008/2009 год. до 2015/2016 год.
включително, 3193.65 лева законна лихва
върху всяка просрочена вноска до 29.11.2018 год. и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 30.11.2018 год. до изплащане на вземането.
Четвъртият
договор между страните по делото от 30.04.2008 год. касае аренда на земеделска
земя за срок от 10 години на 18.063 дка в землището на с. С*, представляващи
имот № 013011 в местностите К* Т* с площ 10.066 дка и в землището на с. С*,
местността Д* м*, имот № 017016 с площ 7.979 дка. Уговореното арендно плащане е
в размер на 25 лева/дка за всяка
стопанска година или 451.58 лева общо за отдадените под наем 18.074 дка
годишно. Ищецът претендира плащания за стопанските от 2008/2009 год. до
2015/2016 год. включително в размер на 3612.64 лева, представляващи сбор от дължимите годишни арендни плащания, всяка в размер 451.58 лева,
2082.16 лева законна лихва върху всяко просрочено годишно арендно плащане до
29.11.2018 год. и законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018 год.
до изплащане на вземането.
Страните не спорят, че от 08.08.2008 год. до 23.11.2016
год. са били в брак и че процесните договори са сключени по време на брака им,
както и че ответникът е била регистриран земеделски производител в този период.
По направеното
от ответника възражение за абсолютна симулация при сключването на договорите,
са разпитани свидетелите В.В.Д., Ю.С.Ю. и Н.И.Р.. Първият свидетел заяви, че е
бил пълномощник на ответника от 2008 год., като му е било възложено
осчетоводяването на дейността й като земеделски производител. Когато се е
изисквало, тя е подавала нужните документи, придружавана от ищеца и свидетеля.
Свидетелят не е имал близки отношения със семейството, познавал ги по работа.
Поради това той не успя да даде конкретни показания за отношенията между
съпрузите.
Вторият
свидетел изнесе същите данни, както по бракоразводното дело, а именно- че А. е
била домакиня, а Т. е работил. В производството по гр.д. № 3761/2016 год. е бил
значително по- категоричен относно липсата на какъвто и да било принос на
съпругата в издръжката на семейството. Заявил е, че А. е регистрирана като
земеделски производител, но Т. работи нейните земи. В настоящото производство
направи опит да изложи данни, че съпругата е извършвала някаква селскостопанска
дейност, но не можа да сподели никакви подробности и конкретни факти,
показанията му бяха общи и колебливи.
Третият свидетел,
който в годините е бил най- близък до семейството в качеството си на техен кум,
изложи подробности относно причините, поради които А. е била регистрирана като
земеделски производител, кой от съпрузите е обработвал земеделските земи, кой е
получавал и реализирал добивите от тях. Той заяви, че когато сключили брак, по настояване на Т.С.А.
В* се регистрирала като земеделски производител. Съпругът разделил нивите, като
300 декара дал на съпругата си и 300 декара оставил за себе си и племенника си.
Целта на тази регистрация и разделяне била да се вземе по- голяма субсидия, тъй
като до 300 дка субсидията е по- висока,
отколкото е над 300 дка. След регистрацията Т. направил проект, с който
кандидатствали. На свое име проекти не е правил, тъй като е имал дългогодишна
регистрация като земеделски производител и е нямал право да кандидатства за
субсидии, каквото са имали новорегистрираните такива. Това е била причината и
да сключи договори за аренда и наем на земеделски земи със съпругата си- да
може тя да вземе по- голяма субсидия. Свидетелят също така заяви, че В* не е
имала представа, нито е участвала в изготвянето на проекта, тъй като участие са
взели само той и ищецът. Тримата заедно отишли в Р*, за да го подпише и подаде
тя.
Според
свидетеля Р. единствено С. е обработвал всички земи- и неговите собствени, и
наетите, и техните общи. Никога В* не е била ангажирана със земеделие, изключая
един случай, в който цялото семейство, включително и свидетелят, са брали
кайсии от собствените си овощни градини. Това обаче съдът не възприема като
осъществявана стопанска дейност, а като помощ, която съпругата и родителите на
ищеца са му оказали, за задоволяване нуждите на семейството.Свидетелят изнесе и
подробности относно плащанията на субсидии, които по договор са минавали през
сметката на съпругата, но на практика средствата са били разходвани от съпруга
за финансиране на дейността им като земеделски производители, включително
закупуване на земеделска техника, препарати за растителна защита и др.
Свидетелят
потвърди казаното от него по бракоразводното дело, а именно че А. не се е занимавала
никога със земеделие, не е работила и е домакинствала вкъщи. Тя е била една
добре обгрижвана съпруга, много ревнувана от съпруга си и силно ограничавана в
контактите с други хора и излизане от дома. Той изложи данни за последния
случай, който му е известен, че непосредствено преди развода тя е изтеглила
всички пари от субсидията и ги предала на племенника на ищеца, който му ги предал.
Показанията на този свидетел съдът възприема като изчерпателни, непротиворечиви
и подкрепени от изложеното от самия Т.С. в отговора на исковата молба по
бракоразводното дело.
Съдът, след преценка на
доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл.
415 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта.
Интересът от
търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от
положителен установителен иск е свързано
с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на
ищеца, че задължението на ответника по договорите за наем и аренда на
земеделски земи не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува
интерес от установяване на вземанията.
Съдът намира за
основателно възражението на А. В* за нищжност но процесните договори поради
наличие на абсолютна симулация. За да е налице симулация е
необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са
имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат
привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Симулативният
договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка
/абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна
симулация/. В случая е налице първата хипотеза. Договорите са привидни, тъй като са сключени по време на брака на страните
и въз основа на свидетелските показания съдът приема, че съпрузите в качеството
си на страни по тях, никога не са имали воля да бъдат обвързани от наемно,
респективно арендно правоотношение. Не се представиха доказателства страните да
са извършвали действия по реалното изпълнение на договорите. Ищецът не е предал
държането на земеделските земи на ответника и тя никога не ги е обработвала.
Единствено ищецът е обработвал земите, добивал плодовете от тях, усвоявал сумите
по отпуснатите субсидии, които ответникът му е предавала. По време на брака на страните А. В* се е
занимавала с дома и децата. Документооборотът също е бил ангажимент на С., а В*
е подписвала документи, когато и където това е било необходимо. Това
обстоятелство се потвърждава и от факта, че след раздялата на съпрузите през
2016 год., в Държавен фонд Земеделие не са подавани никакви документи от името
на А. В*, а преведените й субсидии е възстановила на фонда, тъй като не е извършвала
дейност като земеделски производител, видно от Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 “агроекология
и климат” от програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 за кампания 2017 год. и Заповед № 03-РД/1060/2019 год. за прекратяване на производство по издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане.
Договорът за
аренда на земеделска земя е вид наемно правоотношение, като с него
арендодателят се задължава да предостави на арендатора земеделска земя за временно
ползване, а арендаторът- да му плати определена цена. Договорът за аренда,
както и договорът за наем, са реални договори и предаването на дадената под
наем вещ е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята
сключен от момента на предаването на наетата вещ. Ищецът не ангажира
доказателства да е предавал имотите, предмет на договора, респективно не е
настъпило изпълнение на същия, поради което следва, че договори между тях не са
сключвани и не са породили своето действие. Предаването на вещта има значение
за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя
(респективно арендодателя) е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта (Решение № 238/04.09.2013 г. на ВКС
по т.д. № 123/2011, ІІ т.о.).
Поради
изложените съображения въз основа на представените доказателства съдът приема,
че предявените искове са неоснователни.
С решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с изхода от спора.
По искането на
ответника да й бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски,
съдът намира следното: процесуално представителство за подаване на възражение
по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. случаи, поради което и на
основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по
аналогия. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подала
възражения в утвърдения образец като възраженията са бланкетни. Поради което и
в случая съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни
случаи, предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и
изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по
него и т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най- близко
до действията му ,свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Съдът
намира че чл. 7, ал. 7 от наредбата- за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е неприложим.
Доколкото подаването на възражението е една от възможностите за защита на
длъжника срещу заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде
обусловено от материалния интерес. Следователно дължимата сума за
възнаграждение на адвоката на длъжника в заповедното производство е 110.00
лева. По подадените от заявителя 4 заявления в един ден и образувани дела с
поредни номера 8046, 8047, 8048 и 8049 по описа на съда за 2018 год., съдът
намира, че следва да присъди 440.00 лева общо и разноски в исковото
производство в размер на 1797.17 лева, съобразно материалния интерес,
представеното доказателство за извършено плащане и липсата на възражение за
прекомерност на възнаграждението за един адвокат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Ф.С.,
ЕГН ********** *** искове да бъде признато за установено, че А.Д.В., ЕГН **********
*** му дължи следните суми:
-7 735.55 лева-
главница, 1 628.76 лева- лихва за забава за периода от 01.11.2016 год. до
29.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2018 год. до окончателното й изплащане
по сключения на 20.04.2015 год. договор за наем на земеделска земя, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8046/2018 по
описа на РРС;
-3612.64 лева
главница, представляващо сбор от незаплатени арендни плащания, 2082.16 лева-
законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска до 29.11.2018 год., ведно
със законната лихва, считано от 30.11.2018 год. до окончателното изплащане по
договор от 30.04.2008 год. за аренда на земеделска земя за срок от 10 години на
18.063 дка в землището на с. С*, представляващи имот № 013011 в местностите К*
Т* с площ 10.066 дка и в землището на с. С*, местността Д* м*, имот № 017016 с
площ 7.979 дка, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 8047/2018 по описа на РРС;
-4800.00
лева- главница, 3193.65 лева- лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
29.11.2018 год., ведно със законната лихва от 30.11.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането по договор за наем на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите за 24 дка земеделска земя в землището на с. С*, местност К*, имот № 004046, с площ 12 дка и имот № 004047 с площ 12 дка, сключен на
29.08.2008 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 8048/2018 по описа на РРС и
-1375.00 лева,
представляваща сбор от дължимите годишни наемни плащания, всяко в размер на 275
лева за стопанските 2011/2012 год. до 2015/2016 год. включително, 569.52 лева законна
лихва за всяка просрочена вноска до
29.11.2018 год. и законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018 год.
до изплащане на вземането по договор за наем на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите от 23.11.2011 год., по силата на който отдал под наем за
срок от 10 години 11 дка земеделска земя
в землището на с. С*, местност К*, имот
№ 005079, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 8049/2018 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т.Ф.С., ЕГН **********
*** да
заплати на А.Д.В., ЕГН ********** *** сумата 440.00 лева- разноски в заповедните
производства и сумата 1797.17 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: