О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
05.08.2020 Дупница
Номер Година Град
Н.О., ІІІ
Районен съд – Дупница състав
05 август 2020
на Година
закрито Светла Пейчева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Частно наказателно
Като разгледа докладваното от
679 2020
дело № по описа за година.
Производството
е по чл. 72
от НПК вр. чл. 389-403 от ГПК.
Образувано
е по искане на Районна прокуратура гр.
Дупница (ДнРП) за вземане на мярка за обезпечаване отнемането на вещи на
основание чл. 72, ал 1 от НПК по досъдебно производство -ДП № 222/2020 г., вх.
№ 1378/20 г. по описа на РП гр. Дупница; ДП № 403/2020 г. по описа на РУ на
МВР-Дупница, водено за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
След
преценка на приложените по делото доказателства, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
На
17.07.2020 г. на М.Б.М., с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 403/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, за това че на 17.07.2020 г. на ПП Е-79, км. 340+900, в
посока към гр. Дупница управлявал собствения си лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № КН 3551 ВК, след употреба на алкохол, установено по
надлежния ред с техническо средство, отчело 2, 69 промила в издишания въздух. С
акта като доказателства били иззети свидетелството за управление и контролния
талон на водача, и регистрационните табели на автомобила.
На
17.07.2020 г. било образувано бързо производство № 403/2020 г. по описа на РУ
на МВР -Дупница за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, изразило се в управление на МПС, на посочените дата, място
и лице в горецитирания АУАН, с концентрация на алкохол над 1, 2 на 1000, а
именно 2, 69 промила.
На
17.07.2020 г. с Протокол за доброволно предаване по БП бил иззет горепосочения
автомобил.
На
21.07.2020 г., с Постановление от 21.07.2020 г., като обвиняем по БП № 403/2020
г. по описа на РУ на МВР- Дупница бил привлечен М.Б.М. за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, за това че на 17.07.2020 г. на 17.07.2020 г. на ПП Е-79,
км. 340+900, в посока към гр. Дупница управлявал собствения си лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № КН 3551 ВК, след употреба на алкохол,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № 0269,
отчело 2, 69 промила в издишания въздух, установено по надлежния ред, предвиден
в чл. 3 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза на лекия автомобил, според която стойността му към м. 17.07. 2020
г., преди настъпване на ПТП, възлиза на сумата от 1000 лв., след настъпване на
ПТП автомобилът е тотално повреден и унищожен и не подлежи на отремонтиране,
поради което стойността му като отпадно желязо възлиза на стойност 320.00 лв.
Гореизложеното
е установено от горецитираните АУАН, Протокол, Постановление и Експертиза.
Преценявайки
същите, ДнРС счита, че искането на ДнРП за допускане на обезпечение като
неоснователно и незаконосъбразно.
В
ТР № 2/12 г. на ВКС е посочено, че когато съдът бъде сезиран с искане за
вземане на обезпечителни мерки, е длъжен, преди да допусне обезпечението, да се
произнесе по допустимостта му.
ДнРС
счита, че конкретното искане по чл. 72
от НПК ще е допустимо, ако МПС, с което е осъществено престъплението
по чл. 343б, ал.
1 от НК е „средство за извършване на престъплението“ по см. на чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК, предвиждащ отнемането му в полза на държавата..
Преценката
на процесното МПС като вещ по см. на чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК следва да се извърши с оглед състава на
престъплението по чл. 343б (неговия непосредствен обект, предмет, субект и
обективните признаци, най-съществения от които е изпълнително деяние),
дефинициите в правната теория и съдебна практика на понятията „предмет“, „средство“,
„обект и непосредствен обект“ на престъпление, разграничителните критерии между
предмет и средство на престъплението и задължителните указания, дадени с
Тълкувателни решения (ТР) № 104/59, ТР № 84/60 г. и ТР № 18/77 г. на ОСНК на
ВС, както и Постановление № 11/71 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл. 53, ал. 1
б „а“ от НК.
Според
правната теория, горепосочените понятия са дефинирани, както следва:
Непосредствен
обект на престъпление е общественото отношение, което се защитава с конкретното
престъпление.
Предмет
на престъпление е благото, чрез въздействие върху което се уврежда или
застрашава с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен елемент на обществените
отношения, което е непосредствен обект на посегателство (на престъплението),
или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които
субектът въздейства пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото
обществено отношение.
Средство
за извършване на престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху
предмета и се уврежда обекта на престъпление. Средствата са поначало нещо
външно, което не характеризира обекта на посегателство, т. е. общественото
отношение не зависи от тези средства.
Според
общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните
понятия „предмет“ и „средство“ на престъпление е, че при първото се касае или
за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон,
или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение,
но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на
последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Престъплението
по чл. 343б, ал.
1 от НК е регламентирано в глава ХІ, от
НК, озаглавена „Общоопасни престъпления“, раздел ІІ, озаглавен „Престъпления
по транспорта и съобщенията“ и гласи: „Който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено
по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба
от 200 до 1 000 лв.“
Престъплението
има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС.
Изпълнителното
му деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от
водач с концентрация на алкохол в кръвта му над 1, 2 на хиляда. Престъплението
е типично формално или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на
изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни
последици.
МПС,
с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК ще е вещ по см. на чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК, когато са налице едновременно посочените в
разпоредбата 2 условия: 1/ вещта (в случая МПС) да принадлежи на виновния и 2/
тя да е била „предназначена“ или „да е послужила за извършване“ на умишленото
престъпление (каквото безспорно е и това по чл. 343б, ал.
1 от НК).
В
настоящия случай е приложена справка от КАТ, от която е видно, че МПС, с което е извършено престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК е собственост на
обвиняемия, но по делото не са представени доказателства, от които да е
видно дали вещта не представлява съпружеска имуществена общност, така че съдът
счита, че не е установено по категоричен начин от приложените писмените
доказателства, че е налице първото условие по чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК. В този смисъл е и постановеното на 7 ноември 2019 г. Решение
на Европейския съд по правата на човека по делото Apostolovi v. Bulgaria.
ДнРС
счита, че МПС с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, никога не може да е вещ „предназначена за извършване на
престъпление“ по см. на чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК. Това е така, защото според ТР № 84/60 г., „предназначени
за извършване на престъплението са вещите, с които деецът е имал намерение да
извърши престъплението, но то не е било извършено, тъй като е спряло във фазата
на приготовлението, когато е наказуемо, или опита“. Това разбиране и
принадлежността на престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК към категорията на формалните престъпления, категорично
изключва МПС, чрез което то е осъществено, да е вещ, предназначена за
извършване на престъплението.
ДнРС
счита, че МПС, с което е реализирано престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, не е и вещ, „послужила за извършване на престъплението“ по
см. на чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК. Така приема съдът, защото процесната вещ-МПС, не е
използвана, пряко и непосредствено, като оръдие или средство за осъществяване
на състава на това престъпление (в какъвто смисъл е ППлВС № 11/71 г.). То, не е
средство за извършване на престъплението и съгл. ТР № 18/77 г., според което, „средствата“
(оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения,
които престъплението уврежда, и не са елемент на последното. Точно обратното,
според настоящия състав на ДнРС, важи за МПС, с което е извършено престъпление
по чл. 343б от НК. То не е извън обществените отношения, които престъплението
уврежда, а е негов елемент, доколкото чрез въздействие върху МПС (чрез управлението
му) се засяга обекта на защита с престъплението. Затова при престъплението по чл. 343б от НК, моторното превозно средство е предмет на престъплението, който
не подлежи на отнемане на осн. чл. 53, ал. 1,
б „а“ от НК. В този смисъл е и ТР № 104/59 г., според което „съгл. чл. 33 от НК
(сегашен чл. 53) в полза на държавата могат да се отнемат само вещите, които
принадлежат на виновния и които са били предназначени или послужили за
извършване на престъплението, но не и предметът на последното. „
Съдът
намира за необходимо да отбележи, че за разлика от престъплението по чл. 343б от НК и др., сред които това по чл. 234, ал.
1 от НК ( при което, според ТР № 2/13 г., МПС не е средство за
извършване на престъплението), МПС може и да е средство за извършване при други
престъпления, напр. по чл. 342, ал.
3, чл. 240, ал.
3, чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 от НК и др.
Предвид
на изложеното ДнРС, счита, че е недопустимо налагането на обезпечителна мярка
по чл. 72
от НПК върху МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, тъй като то не подлежи на отнемане на осн. чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК, доколкото не е средство за извършване на
престъплението. В тази насока е и ТР № 2/12 г. на ОСНК на ВКС. Следва да се
посочи, че по настоящия случай МПС, поради пълното му унищожаване след
настъпилото ПТП, вече не подлежи на ремонт и вещта не е със същата стойност и
не може д бъде обект на сделка, освен предадена на вторични суровини като срап.
Допустимо
би било искане по чл. 72,
ал. 1 от НПК за обезпечаване на наказанието глоба, предвидено за
престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК, но такова искане не е направено и съдът няма право да се
произнася по него.
С
оглед на горното и на осн. чл. 396, ал.
1 от ГПК и чл. 72,
ал. 1 от НПК, Дупнишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура гр. Дупница за допускане на обезпечение по отношение на
бъдещо отнемане в полза на държавата, на осн. чл. 53, ал.
1, б „а“ от НК, на моторно превозно средство-лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег.
№ КН 3551 ВК, номер на рамаWOLOJBF19X1080308, двигател № X18ХЕ120Н03792,
цвят „светлосив металик“, собственост на М.Б.М., с ЕГН **********, обвиняем по ДП
№ 222/2020 г., вх. № 1378/20 г. по описа на РП гр. Дупница; ДП № 403/2020 г. по
описа на РУ на МВР-Дупница за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК с посоченото МПС, чрез налагане по отношение на същото на обезпечителна мерка „Запор“.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок, считано от получаване на
съобщението пред Кюстендилски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: