Решение по дело №63564/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1817
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Даниела Евтимова Павлова Радева
Дело: 20211110163564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1817
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В.КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П. Р. Гражданско дело №
20211110163564 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетните Н. Н. П., ЕГН **********, и ЕЛ. Н. П., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител З. М. Д., ЕГН **********,
активно субективно съединени искове по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Н. ИЛ. П., ЕГН
**********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършили
пълнолетие деца, от 160,00 лв. на 260,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба
/08.11.2021 г./ за детето Н. Н. П., ЕГН **********, и от 140,00 лв. на 220,00 лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба /08.11.2021 г./ за детето ЕЛ. Н. П., ЕГН **********.
Претендира се и на основание чл. 146 СК присъждане на законната лихва за забава на
задължението за издръжка за двете деца.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на протоколно решение № 516066/24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 82797/2017
г., по описа на Софийския районен съд, 139-ти състав, влязло в сила на 24.10.2018 г., да им
заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 лв. месечно за ищеца Н. Н. П., ЕГН
**********, и в размер на 140,00 лв. месечно за ищцата ЕЛ. Н. П., ЕГН **********. Сочат
се увеличени нужди на двамата ищци предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката им и тяхното израстване. Твърдят се нужди за транспорт,
обучение, лечение, прехрана, извънкласни дейности и други.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер /над минималния такъв/, при твърдения, че няма финансова
1
възможност да заплаща увеличен размер на издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По исковете за увеличение на издръжка по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Видно от удостоверения за раждане /л. 6-7 от делото/, ищците Н. Н. П., ЕГН **********, и
ЕЛ. Н. П., ЕГН **********, са малолетни, като техни родители са З. М. Д., ЕГН **********,
и Н. ИЛ. П., ЕГН **********. Оттук следва, че ответникът, като баща на ищците е лице,
задължено да им дава издръжка.
С протоколно решение № 516066/24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 82797/2017 г., по
описа на Софийския районен съд, 139-ти състав, влязло в сила на 24.10.2018 г., ответникът е
осъден да заплаща на ищците месечна издръжка в размер на 160,00 лв. за ищеца Натанаил и
140,00 лв. за ищцата Е., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от 24.10.2018 г. /л. 9-10 от делото/. Следователно, от определяне размера на присъдената
издръжка по съдебен ред на ищците са изминали повече от четири години, като към датата
на устните състезания ищецът Натанаил е на тринадесет години, а ищцата Елисавета - на
шест години. Установява се, че ищцата Елисавета е записана в подготвителна група в ДГ №
173 “Звънче”, гр. София за учебната 2021/2022 година /л. 11 от делото/. Установява се също,
че за ученическа униформа на ищеца Натанаил за учебната 2018/2019 година от майката е
заплатена сума в размер на 82,10 лв. /л. 20 от делото/. Установява се и че за ищцата на Е. на
17.04.2021 г. е заплатена сума в размер на 420,00 лв. за дентално лечение /л. 23 от делото/.
Представените по делото фискални бонове съдът не обсъжда, доколкото от същите не се
установява направата на разходи именно в полза на ищците по делото. Предвид
установените по делото обстоятелства съдът намира, че израстването на двамата ищци в
периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на ищците, обичайни за
2
деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се
установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. Съобразно законовият критерий на чл. 49, ал. 2, т. 2 и чл. 50, ал. 3, т.
2 ППЗЗДет. относно осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта
на детето, когато то е настанено за отглеждане извън семейството, необходимите средства за
издръжка на дете от 3 до 14 години - 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход.
Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 75,00 лв. съгласно член единствен,
ал. 1 на ПМС № 305/2017 г. Предвид изложеното и съобразно посочения критерий,
минимално необходимите средства за издръжка на децата са в размер на по 262,50 лв. за
всяко от тях. По делото бяха доказани и допълнителни конкретни нужди от средства за
издръжка във връзка с обучението и здравето на децата, които макар и да не налагат поради
естеството си ежемесечно заплащане, обуславят необходимост от по-висок размер
издръжка. Ето защо съдът, като съобрази така установените обстоятелства относно нуждите
на децата, упражнявайки правото си на преценка по чл. 162 ГПК, определя месечно
необходимите средства за издръжка на детето Натанаил в размер на 380,00 лв. месечно, и на
детето Е. - в размер на 340,00 лв. месечно.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого децата живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в тяхна полза. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищците. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 162,50 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. От постъпилата по делото и приета справка от НАП /л. 73-76 от делото/ е
видно, че майката на ищците получава средномесечно брутно възнаграждение в размер
около 1 115 лв., а техният баща /ответник по делото/ се установява, че е осигурен върху
осигурителен доход в размер на 560,00 лв. месечно. От представената на л. 24-25 от делото
справка от Търговския регистър на актуалното към 17.10.2021 г. състояние на “НАТИ-2009”
ЕООД, се установява, че ответникът е едноличен собственик на капитала на посоченото
търговско дружество и е негов управител. Същото дружество, видно от представените от
самия ответник счетоводен баланс и данъчна декларация, през 2020 г. същото е
осъществявало дейност, като по баланс стойностите на активите и пасивите на същото
съвпадат, а размерът на счетоводната печалба, върху която е определен корпоративният
данък за същата година, е 3 384,49 лв. С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът
3
може да заплаща издръжка на своите деца в размер на 200,00 лв. месечно за детето Натанаил
и в размер на 180,00 лв. месечно за детето Е.. Ето защо съдът намира, че исковете с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК се явяват частично основателни, като предявеният от
ищеца Натанаил иск следва да бъде уважен до размер от 200,00 лв., месечно, като бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер от 200,00 лв. месечно до пълния предявен такъв
от 260,00 лв. месечно, като неоснователен, а предявеният от ищцата Елисавета иск следва да
бъде уважен до размер от 180,00 лв., месечно,като бъде отхвърлен за разликата над
уважения размер от 180,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 220,00 лв. месечно, като
неоснователен. Издръжката за двете деца се дължи от датата на предявяване на исковата
молба – 08.11.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. Следва да бъде уважено искането по чл. 146 СК за присъждане на законната
лихва за забава.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат.
Установява се по делото и направата на такива в размер на 450,00 лв. /заплатен адвокатски
хонорар – л. 5 от делото/, поради което и следва да бъдат присъдени в размер на 200,00 лв.
съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху присъдените издръжки в
размер на 115,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Н. ИЛ. П., ЕГН **********, определена с протоколно решение №
516066/24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 82797/2017 г., по описа на Софийския районен
съд, 139-ти състав, влязло в сила на 24.10.2018 г., в полза на Н. Н. П., ЕГН **********, и
ЕЛ. Н. П., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител З. М. Д.,
ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. ИЛ. П., ЕГН **********, да заплаща
на Н. Н. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител З. М. Д.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 08.11.2021 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 200,00
4
лв. месечно до пълния предявен такъв от 260,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. ИЛ. П., ЕГН **********, да заплаща
на ЕЛ. Н. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител З. М.
Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от 08.11.2021 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 180,00
лв. месечно до пълния предявен такъв от 220,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. ИЛ. П., ЕГН **********, да заплати на З. М.
Д., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на Н. Н. П., ЕГН **********, и
ЕЛ. Н. П., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. ИЛ. П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 115,20 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5