№ 166
гр. Разград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500330 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д. И. Д. и Я. И. Д., чрез пълномощник против Решение
№395/01.06.2025г., по г.д. №2004/2024г. по описа на РС-Разград, с което е отхвърлен
установителният им иск за собственост против Община-Разград, че двамата са собственици
въз основа на покупко-продажба и давностно владение на поземлен имот – дворно място,
находящ се в с. Дряновец, общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ***,
урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра),
неурегулирано с площ 1063 кв.м в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/
1986 г. на председателя на ОНС - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI-647, както и в
частта с която са осъдени за разноски от 180лв. Считат решението за неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, необосновано.
Въззивниците не отричат,че не са придобили собствеността върху имота на годно
основание, тъй като продажбата не е извършена в предписаната от закона форма. Договорът
обаче доказва началният момент, от който въззивниците са започвали да владеят имота със
съзнание,че са собственици. С разписка от 14.10.1998г., заверена от кмета на с.Глоджево, Д.
И. Д. платил на К.Р.М. и Н. И. М., двамата от гр.Габрово в брой сумата в размер на 500 000
лв. за закупуване на процесното дворно място от 900 кв.м., находящо се в *** , заедно с
построената в него жилищна сграда, при съседи на имота: от трите страни улици и Г.Г., със
забележка, че разписката препраща към предходния договор № 2 от 14.02.1997г., заверен в
1
кметството на с.Каменово.
Разписката също счита за начало на давностно владение, което е започнало през 1998г..
Оттогава въззивниците владеят процесния имот като свой, непрекъснато и необезпокоявано
за себе си, което продължава и до настоящия момент, поради което е осъществен
фактическия състав на чл.79 от ЗС.
Това мотивирало двамата да се снабдят с документ за собственост по обстоятелствена
проверка. По разписен лист имота се води на С.Г.. Въззиваемия издал удостоверение № OC-
177/27.09.2024г., че имотът е общинска собственост, съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОС, за което има съставен АДС № 59 от 07.12.1962г., както и че построените в имота
сгради не са общинска собственост.
От приетите по делото доказателства се доказва, че жалбоподателите са започнали да
упражняват фактическа власт върху имот с площ 900 кв.м. , находящ се в *** през
1998г.,като същите са имали съзнанието,че този имот е тяхна собственост. Събраните по
делото доказателства не оставят съмнение,че въззивниците държат имота за себе си,
отричат чужда власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. Владението е
спокойно и явно.
По делото няма данни този имот да е бил владян от държавата въз основа на съставения акт
за държавна собственост през 1966г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота,
както и от общината, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на
§ 2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 7/2018 г. няма законна пречка да се признаят права на въззивниците
на основание придобивна давност.
Фактът на актуването на имотите като държавни или общински не ги прави такива, защото
актуването няма конститутивно действие, а само декларативно и тяхното съставяне не е
основание за придобиване правото на собственост. Считат за неправилен извода,че
договорите, за които не е спазена предвидената в закона форма, не могат да се приемат като
начало на давностното владение.
Предвид изложеното молят съда да отмени решението и постанови друго, с което уважи
иска им.Претендират разноски и за двете инстанции.
Въззиваемият Община-Разград е отговорила в срок, като счита решението за правилно и
законосъобразно. От представените доказателства АДС № 59/07.12.1962г. и разписните
листи се установява, че на лицето С.С.Г. е учредено право на строеж, което последният е
реализирал в срок, като е вписан като собственик на построената къща. Неправилни са
твърденията на жалбоподателите, че АДС не е основание за придобиване правото на
собственост. По отношение на имота няма данни да е бил собствен на друго лице. В тази
ситуация имота се счита държавен, тъй като не може да бъде безстопанствен. Затова в АДС
като основание за одържавяване е вписан чл. 6 от ЗС: "Държавни стават и имотите, които
държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик". В случая е налице фактическият състав на втората хипотеза и съответно
липсата на лица, установяващи собствеността си върху процесния имот, е предпоставка
2
същият да е актуван за първи път с представения АДС.
Жалбоподателите не са собственици на основание покупко-продажба. Нещо повече, никой
не може да прехвърля права, които не притежава, следователно ищците няма как да станат
собственици на поземления имот, нито пък на основание тези договори да започне да тече
придобивна давност.
Община Разград е осведомена, че върху процесния имот има изградена постройка. Сградата,
от построяването си, има законен собственик, който е вписан във всички разписни листи и за
който Общината знае. Няма никакво правно основание, на което Община Разград да
притеснява живеещите в нея, да им събира наем, да ги обезпокоява или да ги прогонва.
Въззиваемият не оспорва, че въззивниците са придобили собствеността върху постройката,
но винаги е била със съзнание, че е собственик на поземления имот. До Община Разград,
като единствен собственик на поземления имот, никога не е достигала информация, че
жалбоподателите го владеят с цел да го своят. Тяхната първа индикация за своене на
поземления имот е от подаване на исковата молба - месец Декември 2024 година. До този
момент Община Разград не е разбрала за тяхното намерение да своят имота. Никой от тях
двамата не е заявявал волята си да своят имота пред Община Разград. До този момент
Община Разград като собственик не е бездействала, тъй като не е знаела тяхното намерение,
и следователно няма как да се приеме твърдението на ищците, че давността е изтекла.
Молят съда да потвърди решението и присъди юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
По делото са установени всички релевантни факти: жалбоподателите са представили
договор за покупко-продажба от 29.04.1944г., съгласно който С.С.П.Г. е придобил от Д.Р.Ц.
чрез покупко-продажба дворно място от 9 ара, находящо се в с. Дряновец, окръг Разград, при
съседи: К.П., шосе и от двете страни улици, заедно с ограда от камък; писмен договор от
24.11.1983 г., заверен от кмета на с. Хърсово, с който продавачът С.С.Г., жител на с.
Дряновец, находящ се в с. Хърсово в дома за стари хора, продал на С.В.В. дворното място от
900 кв.м, при съседи: Г.Г. и от трите страни – улици; предварителен договор заверен под №
2/14.02.1997 г. от кмета на с. Каменово, общ. Ветово, с който С.В.В. се задължила да продаде
на Н. И. М. и К.Р.М. процесното дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда
в срок от три години, при уредени напълно облигационните отношения между страните и
съгласно който владението било предадено в деня на подписването му; разписка от
14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Глоджево, общ. Ветово, съгласно която първият ищец
Д. И. Д. платил на К.Р.М. с ЕГН ********** и Н. И. М. с ЕГН **********, и двамата от гр.
Габрово, в брой сумата от 500 000 лв. за закупуване на процесното дворно място от 900
кв.м., находящо се в ***, заедно с построената в него жилищна сграда, при съседи на имота:
от трите страни улици и Г.Г., със забележка, че разписката препраща към предходния
договор № 2 от 14.02.1997 г., заверен в кметството на с. Каменово.
По делото е изслушата съдебно техническа експертиза,според заключението на която за
първи път процесният имот е нанесен като парцел с № IX от кв. № 101 в регулационния план
на с. Дряновец, одобрен със заповед № 100 от 02.07.1922г. с площ 1000кв.м. В следващия
3
кадастрален план на с. Дряновец, послужил за основа на действащия и в настоящия момент
план за регулация, одобрен със Заповед № 1234 от 25.09.1986 г., бившият парцел с № IX е
заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 648 с площ 1050кв.м. За имот с
планоснимачен № 648 по плана от 1986 г. е отреден парцел с № VII[1]648 в кв. № 63 видно
от скица № С-569 от 09.07.2024 г. За урегулирането на парцел № VII-648 се предават части
от съседния имот с пл. № 647 и от общинско място представляващо „улично пространство“.
Парцел с № IX от кв. № 101 по плана на с. Дряновец от 1922 г., вписан в АДС № 59 от
07.12.1962 г. и имот с планоснимачен № 648 по плана на с. Дряновец от 1986г., са идентични
по местоположение като целите им южни и част от западните им граници се припокриват
напълно. Северозападната, югоизточната, източната и останалата част от западната, граници
на имот с планоснимачен № 648 по плана на с. Дряновец от 1986 г. не съответстват на
едноименните им граници на парцел № IX от кв. № 101 по плана на с. Дряновец от 1922 г.,
поради което квадратурите на процесния имот изчислени по двата плана се различават. За
прив път имота е отразен кат одържавен след съставянето на АДС.
От писмените доказателства се установява, че парцел VII-648 в кв. 63, по кадастралния план
на с. Дряновец, общ. Разград, обл. Разград, одобрен със Заповед № 1234 от 1986 г. на
председателя на Общински народен съвет – Разград, урегулирано с площ 1419 кв.м. и
неурегулирано с площ 1063 кв.м. с адрес: ***, съгласно скица, издадена от Община Разград,
е с посочен на основание разписен лист собственик С.Г..
С удостоверение № ОС-177 от 27.09.2024 г. ответникът удостоверил, че имотът е общинска
собственост съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. За дворното място е съставен
АДС № 59 от 07.12.1962 г. Посоченият акт е съставен на основание чл. 6 от Закона за
собствеността, във втората си хипотеза /"Държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик"/ и чл. 21
от Правилника за държавните имоти. Съгласно извлечение от „Преписка по извършени
проверки основанието за владение на общински дворни места с. Дряновец“, съхранявана в
архива на Община Разград, относно проверка на имот, нанесен като парцел № IX от кв. 101
по плана на с. Дряновец, одобрен със заповед № 100 от 1922 г., който в следващия
кадастрален план на с. Дряновец, одобрен със Заповед № 1234 от 1986 г., е нанесен като
имот с парцел VII-648 в кв. 63, на ред 62, като име на владелец на имота е вписан С.С.Г., а в
графа № 7 документ за собственост е записано „известие бр. 90 - № 109".
Въззивниците са представили справка, издадена от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр.
Разград за консумация на абонат по клиентски номер 13062, за периода 13.07.2008г. –
28.06.2024г. с посочен собственик Д. И. Д.. Приети са като доказателства 2бр. приходни
квитанции /л.82 и 83/ за заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за имот в
с.Дряновец, партида **********001 в периода 01.07.2013г.-31.10.2016г. от Н. И. С. и К.Р.М..
Номерът на партидата включва ЕГН на собственика /**********/ с добавка от цифри, в
случая 001, която указва поредността на собствения на лицето имот.
По делото са разпитани четирима свидетели на въззивниците, които заявяват, че Д. и Я. са
закупили имота през 1998 г., като първите двама от свидетелите, посочват и имената на
4
лицата, коментирани като предишни собственици съгласно представените по делото
писмени доказателства. В показанията си св. А. твърди, че когато той бил кмет на с.
Дряновец, Д. дошъл в кметството да се регистрира по адрес, той му поискал нотариален акт
на имота, но се оказало, че такъв няма. Свидетелят споделя, че бил изненадан, защото се
познавали от деца, бил му споделил, че е закупил имота, а се оказало, че няма издаден
нотариален акт. Описанието на свидетелите за имота е идентично - къща на един етаж и
второстепенна постройка, построена в дворно място, оградено с мрежа с площ от около
декар, земята се обработва от ищците, има засадени овощни култури. През годините не са
узнали някой да има претенции към този имот, нито да е бил плащан наем на Община
Разград за ползването на същия.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства,въззивната инстанция направи
следните правни изводи: Първоинстанционното производство е образувано по
установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от въззивниците за
признаване за установено по отношение на ответника Община-Разград, че ищците са
собственици на дворно място урегулирано от 1419кв.м., неурегулирано от 1063кв.м.,
псъставляващо парцел парцел VII-648 в кв. 63, при граници: от две страни улици и парцел
VI-647, ведно с подобренията в него, на основание давностно владение, упражнявано в
периода от 14.10.1998г. до предявяването на иска на 01.11.2024г.
Общината оспорва предявения иск, като твърди, че е собственик на процесния имот на
основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОС вр. с пар.42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, като за имота е съставен Акт
за държавна собственост №59/07.12.1962г.. Ответникът не заявява определено становище
относно твърдяната изтекла придобивна давност.
От фактическа страна е прието, че ищците не могат да се легитимират като собственици въз
основа на представения предварителен договор. За да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че ищците не са могли да придобият и по давност
процесното дворно място, предвид съществуващия мораториум за придобиване по давност
на държавна/общинска собственост и тъй като не са установили да са го владели 10 години.
Съставеният акт за държавна собственост, с който на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е
премила в чаственост на Общината не легитимира ответника като собственик. При липсата
на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира общината
като собственик на процесния имот / Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на
II г. о./. В константната практика на ВКС / решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на
ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО/ се приема, че
актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само
констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи. В хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията от 1951г./, държавни
са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това придобивно основание става
чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и
5
друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗКИР ,
ЗСПЗЗ . Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен
собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал
държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС ./ Решение № 8 от
11.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013г./.
Изводът на районния съд, че не се установява имотът да е бил собственост на физическо
лице към момента на влизане в сила на чл. 6 от ЗС / обн. 16.11.1951г./ не кореспондира на
доказателствата по делото. Ищците са представили договор от 29.04.1944г., имащ характер
на предварителен такъм, от който се установява,че собственик на имота е бил С.С.П.Г..
Същият е посочен като собственик на парцел VII-648 в кв. 63, съгласно разписен лист, и в
издадената от община Рзаград скица №С-569/09.07.2024г. Ответникът от своя страна е
представил извадка от Преписка от Служба „Държавни имоти“ от ОНС-Разград за проверка
на владението на държавни дворни места в с.Дряновец, къдато С.Г. /л.43/ фигурира под
номер 52 като владелец на имота, а в графа 7 документ за собственост е написано
извл.обр.90 №109, удост.№1336/1948г.. Последното отбелязване касае признатото право на
строеж. Така е отбелязан и в актовата книга за държавни имоти, но на какво основание
Дръжавата е придобила собствеността не е вписано.
Следователно, не съществуват данни имотът да е бил безстопанствен към датата на
съставяне акта за одържавяването му през 1962г., поради което не може да се приеме,че
същият е станал държавна собственост по силата на чл. 6 /отм./ ЗС, съответно след това не е
преминал в собственост на общината. Самото посочване в акта за държавна собственост на
обща законова разпоредба, според която определена категория имоти стават държавни по
силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на
собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по
силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на цитираните в
него разпоредби.В този смисъл решение №559/02.10.2024г. по гр.д.№608/2024г. на ВКС,
първо г.о.
Следва да се отбележи,че съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗС в редакцията, действаща към
края на 1962г., собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите
обществени организации, както и на частните лица. Към 1962г. не е същестувала общинска
собственост. Разликата между общинска и държавна собственост е премахната през 1947г.,
като е създаден единен общодържавен народен фонд.
По делото няма никакви данни този имот някога да е бил владян от държавата, нито
общината да е упражнявала фактическа власт въз основа на съставения акт за държавна
собственост. Напротив фактическата власт е упражнявана от ищците по делото.
Във връзка с твърдението на общината, че винаги е била в изветстност за собствеността на
имота, следва да се съобрази,че Общината не е съставила АОС,поради което е начислила на
трети лица местен данък и такса битови отпадъщи както за сградата, така и за земяна.
Представените квитанции са подписани от длъжнистно лице и удостоверяват платен местен
данък за недвижим имот и такса битови отпадъци в периода 2013-2016г. от физическите
6
лица Н. М. /С./ и К.М., с които ищците сочат, че са сключили предварителен договор за
покупко-продажба. Тези две приходни квитанции установяват няколко факта:1. че имот в
с.Дряновец се води като собствен на партида **********001, т.е на Н. М. /С./, като по
делото ответникът не е възразил това да е друг имот в същото населено място; 2. че
общината е начислила местен данък както за сградата, така и за земята при положение, че
твърди че е била наясно, че собственик на земята и 3.че това действие е достигнало до
знанието на служители в общината и не е отблъснато.
Във връзка с доказването на твърдяната фактическа власт и намерение за своене у
жалбоподателите следва да се съобразят кредитираните като обективни и непротиворечиви
показания на свидетелите, според които в имота винаги са живеели хора. Имота първо бил
на дядо С. и баба Н., които го продали на С., а тя на Н. и К., които го продали на Д. и Я. през
1998г. Оттогова живеят в имота. Работят земята, имат овошки. Никой в селото не е знаел, че
имота е на друг /общината/. От свидетелските показания се установява, че ищците са
владели имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода
14.10.1998г. до датата на предявяване на иска, поради което се налага изводът, че са го
придобили по давност. Доколкото ищците са установили самостоятелна фактическа власт
върху дворното място при липса на правно основание за това, то по отношение на
намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да
намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго /в този см. решение №262 от
29.11.2011г. по гр. д. №342/2011г. на Второ ГО на ВКС, решение №45/16.03.2015г. по гр. д.
№6533/2014г. на Второ ГО на ВКС и др./.както се обсъди по-горе общината не доказа годно
основание, въз основа на което да е придобила собствеността.
По изложените съображения съдът приема, че въз основа на установената на 14.10.1998г.
самостоятелна фактическа власт, упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато,
ищците са придобили по давност правото на собственост върху процесното дворно място и
се легитимират като негови собственици към датата на предявяване на иска.
Предвид което първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и вместо него
постановено друго, с което предявеният на осн. чл. 124 ГПК установителен иск за
собственост срещу община Разград следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателите се следва сторените от тях разноски по списък
в размер на 375лв.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №395/01.06.2025г., по г.д. №2004/2024г. по описа на РС-Разград, в
частта, в която е отхвърлен установителният иск за собственост на Д. И. Д. и Я. И. Д. против
Община-Разград, че двамата са собственици въз основа на давностно владение на поземлен
имот – дворно място, находящ се в с. Дряновец, общ. Разград, обл. Разград, с
7
административен адрес: ***, урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и
деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ 1063 кв.м (хиляда шестдесет и три
квадратни метра), съставляващ парцел VII-648 (седем римско шестстотин четиридесет и
осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/ 1986 г. на
председателя на ОНС - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI-647 КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община-Разград, че Д. И. Д. и Я. И. Д. са
собственици въз основа на давностно владение на поземлен имот – дворно място, находящ
се в с. Дряновец, общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ***, урегулирано с
площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с
площ 1063 кв.м (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-648
(седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план,
одобрен със Заповед № 1234/ 1986 г. на председателя на ОНС - Разград, при съседи: улица,
улица, парцел VI-647.
ОСЪЖДА Община-Разград за заплати на Д. И. Д. и Я. И. Д. сумата от 375лв. съдебни
разноски във въззивното производство и 1275лв. разноски по гр.д.№2004/2024г. по описа на
РС-Разград.
В останалата част ,като необжалвано,решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните през ВКС на основанията в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8