Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело № 4894 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е
ПО РЕДА НА ЧЛ. 463, АЛ. 1 ОТ ГПК.
Първоначално
делото е докладвано на съдията-докладчик на 12.04.2019 г., когато е постановено
разпореждане № 12674 за незабавно докладване на делото на разпределящия делата
в СГС съдия за разпределянето и определянето
на правилна група по натовареност, при
отчитане на обстоятелството, че делото е образувано във връзка с жалба
по чл. 463 от ГПК срещу извършено от частен съдебен изпълнител разпределение.
След изпълнение на разпореждането от 12.04.2019 г., делото е докладвано отново на съдията-докладчик
и състава за произнасяне на 19.04.2019 г., след като разпределящия делата в СГС
съдия е отстранил допуснатата грешка в групата на натовареност при разпределяне
на делото.
Делото е
образувано по жалба на „Е.г.х.“ АД, присъединен взискател по изпълнително дело
№ 20158440401390 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ, срещу разпределение,
извършено от ЧСИ по реда на чл. 460 ГПК, обективирано в протокол за
разпределение от 20.09.2018 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че неправилно в т. 1 от
разпределието е включена дължима на съдебния изпълнител пропорционална такса,
тъй като таксите на съдебния изпълнител не се ползват с установените в ЗЗД
привилегии. Твърди, че необосновано голям е размерът на признатите като дължима
на взискателя АПСК разноски от 20904.70
лева за обикновени такси. Не било ясно какво точно включват тези разноски,
което препятствало възможността на жалбоподателя да оспори разноските с
евентуално възражение за прекомерност. Не било ясно и за кой изпълнителен
способ са направени тези разноски. Незаконосъобразно според жалбоподателя в
разпределението не са включени и други присъединени взискатели с наложени
въбрани върху продадените недвижими имоти.
Посочва, че не са събрани доказателства дали първата от вписаните в
полза на ипотекарния кредитор ипотеки от
2010 г. е подновена и кога. Твърди още, че не е изяснено дали всички предявени
от АПСК вземания по отделни изпълнителни листове са обезпечени с тези
ипотеки. Моли съда да отмени извършеното
от съдебния изпълнител разпределение и му присъди направените в производството
разноски.
Преписи от жалбата
са връчени на длъжника "ИЧМ- П." АД, ипотекарния длъжник „Иновационен
център по черна металургия ИЦ-ИЧМ“ АД,
взискателите Агенция за П.изация и следП.изационен контрол, Столична
Община, Национална агенция за приходите и „М.“ ЕООД, като в законоустановения
срок няма постъпили отговори.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № № 20158440401390 /преобразувано от изп. дело №
20128630400507 по описа на ЧСИ С.Я./ е изложил мотиви по обжалваното
разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за
неоснователна. Поддържа, че предявеното разпределение по изпълнителното дело за
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и се запозна с представеното копие на
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „Агенция за П.изация и следП.изационен
контрол /АПСК/, въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен
съд, 77 състав, по гр. дело № 60900/2010г. за сумата 223 623.88 лв. - главница,
дължима втора вноска от цената по П.изационен
договор от 22.12.1998 г., както и съдебни разноски от 7159.92 лева.
В последствие
кредиторът АПСК е поискал присъединяване за събиране по изпълнителното дело и
на други свои вземания срещу длъжника, основани на следните изпълнителни
листове: изпълнителен лист, издаден от Софийски Районен съд, по гр. дело
5210/2008г., на 67 състав за сумата: 7098.46лева, представляваща неустойка за
забавено плащане на задължението за заплащане на осма разсрочена годишна вноска
по договор за продажба на акции от 22.12.1998 г. и сумата 613.94лева разноски
/предявен с молба от 01.03.2012 г./;
изпълнителен лист, издаден от Софийски Градски Съд, 1-ви състав, т. д.
1176/04г. за сумата 287 467.96 лева, представляваща неплатена цена по П.изационен договор, сумата
70565.23 лева- неустойка върху главницата, 1146.32 щатски долара- неустойка за
неизпълнение на инвестиционна програма за 2001 г., 282. 95 щатски долара-
мораторна лихва, 260 лева разноски; 100 лева юрк. възнаграждение и 7000лева
възнаграждение по чл. 64, ал. ГПК /предявен с молба от 12.06.2013 г./; изпълнителен
лист, издаден от Софийски Градски Съд, VI-11 състав, т.д. 2508/2011г. за сумата
30 857.55лева - неустойка за забава; 2674.22 лева- разноски, 5503.69лева мораторна неустойка, 256. 42 лева- разноски и
110 лева разноски във въззивното производство и 470.14 лева юрк. Възнаграждение
/предявен с молба от 16.12.2015 г. и изпълнителен лист, издаден от Софийски
Районен Съд, 59 състав, гр.д. 1204/2007г. за сумата 903 480.10 лева, представляваща
сбор от дължимите вноски от цената по П.изационния договор от 22.12.1998 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2007г. /предявен с молба
от 28.04.2016 г./.
В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че иска изпълнението
да бъде насочено върху имотите, върху които АПСК има вписани законни ипотеки в СВ-София под № 171, т. 6, вх. рег. № 49514 от
03.11.2000 г. и под № 3, т. 14, вх. рег. № 100170 от 29.12.2016 г. По
изпълнителното дело са събрани доказатества за наличието на такива вписани
ипотеки върху имотите, получените средства от продажбата на които са предмет на
процесното разпределение. Тези имоти са следните: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.8383.207 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-22-
1134/29.07.2013 г. на началника на СГКК- София, находящ се в град София, район
Кремиковци, НПЗ Кремиковци, кв. Ботунец, с площ от 725 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.8383.209 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в град София, район Кремиковци, НПЗ Кремиковци, кв. Ботунец, с площ
от 24 182 кв.м., район предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид - производствен,
складов обект, стар идентификатор 68134.8383.206, номер по предходен план
квартал 71, парцел I- част, ведно с попадащите в имота сгради, а именно: СГРАДА
с идентификатор № 68134.8383.209.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителен директор
на АГКК, находяща се в град София, район Кремиковци, жк Ботунец, с площ от 4209
кв.м., брой етажи: 4, предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор
68134.8383.206.1, която по нотариален акт представлява: масивна четириетажна
сграда- Лабораторен корпус 1 и промишлени халета, масивна конструкция,
построени през 1967 г.; СГРАДА с
идентификатор № 68134.8383.209.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителен директор
на АГКК, находяща се в град София, район Кремиковци, жк Ботунец, с площ от 1601
кв.м., брой етажи: 4, предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор
68134.8383.206.10, която по нотариален акт представлява: масивна четириетажна
сграда- Лабораторен корпус 2, построени през 1967 г. и с площ от 1646 кв.м.
и СГРАДА с идентификатор № 68134.8383.209.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находяща се в град
София, район Кремиковци, жк Ботунец, с площ от 89 кв.м., брой етажи: 1. Тези имоти са собственост на „Иновационен център по черна
металургия ИЦ-ИЧМ“ АД и са ипотекирани в полза на взискателя Агенция за П.изация
и следП.изационен контрол за обезпечаване на задълженията на "ИЧМ- П."
АД към Агенцията.
От изисканите от
съдебния изпълнител справки се установява, че има данни за дължими в полза на Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „Кремиковци“ данъци за тези недвижими имоти в размер на
49182.95 лева, а от удостоверение от НАП от 14.11.2018 г. се установява, че
длъжникът има публични задължения в размер на 169688.35 лева.
По изпълнителното
дело по право като взискатели са присъдединени дружествата „Е.г.х.“ АД и „М.“
ЕООД, в полза на които е наложена възбрана върху процесните имоти.
С обжалвания в
настоящето производство протокол за разпределение от 20.09.2018 г., ЧСИ С.Я.,
рег. № 844, на основание чл. 460 ГПК, постановява разпределение на сумата от 865
002 лева, постъпила от продажба на
гореописаните имоти,
собственост на „Иновационен
център по черна металургия ИЦ-ИЧМ“ АД и ипотекирани в полза на взискателя
Агенция за П.изация и следП.изационен контрол за обезпечаване на задълженията
на "ИЧМ- П." АД към Агенцията. Тази сума е разпределена в поредността
по чл.136 от Закона за задълженията и договорите, както следва: І. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски,
а именно: за първоначалния взискател по изпълнителното дело АПСК 20904.70 лева
обикновени такси по ТТР на ЗЧСИ и 6155.34 лева пропорцинолна такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, начислена върху
постъпилата сума след приспадане на т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, дълживма на съдебния
изпълнител; ІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД на Столична община за
дължими местни данъци и такси за имотите в размер на 49182.95 лева; ІІІ. Вземания по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД,
обезпечени със законни ипотеки в полза на взискателя АПСК, вписани в СВ-София под № 171, т. 6, вх. рег. №
49514 от 03.11.2000 г. и под № 3, т. 14, вх. рег. № 100170 от 29.12.2016 г., по
съразмерност, както следва: по изпълнителния лист на СРС, 77 състав – 68151.58
лева; по изпълнителния лист на СРС, 67 състав – 2031.13 лева; по изпълнителния
лист на СГС, І-ви състав – 98968.71 лева; по изпълнителния лист на СГС,
VІ-11-ти състав – 11035.64 лева и по
изпълнителния лист на СРС, 59-ти състав – 608572.05 лева.
Посочено е, че с
това разпределение не се погасяват суми към присъединените взискатели НАП, „Е.г.х.“
АД и „М.“ ЕООД.
При така
установеното, Съдът намира жалбата срещу протокол за разпределение от 20.09.2018
г. за неоснователна, със следните мотиви:
Разпределението е
акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на
вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. В чл. 136,
ал. 1 от ЗЗД пък е посочен реда на предпочтително удовлетворение на различни
категории вземания, като правилно жалбоподателят сочи, че с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват
разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ
/Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС/. Неоснователно обаче жалбоподателят намира, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно е разпределил разноски в полза на взискателя АПСК. В първия
ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ- такси за
налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта,
разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или
изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за
събиране вземане и други /така Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В този смисъл съдебният изпълнител
правилно в разпределението по вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, е
включил авансовите такси и разноски по изпълнението. На следващо място
неоснователни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че липсата на
доказателства, за заплащането на авансовите такси на ЧСИ, касае
законосъобразността на извършеното разпределение. Таксите по изпълнението се
дължат от взискателя и се събират авансово. Предварителното внасяне на таксите
от взискателя, обаче няма значение за законосъобразността на извършените от
частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. В случай, че взискателят не е
внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника
съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК. Неизпълнението на частния съдебен изпълнител на
задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр. чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от
взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при неговото
констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност. В този
смисъл дори по изпълнителното дело да не са налице доказателства за заплащането
на дължимите такси, то същото не се отразява на законосъобразността на
извършеното разпределение. По отношение възражението на жалбоподателя срещу
размера на приетите като дължими от съдебния изпълител разноски на взискателя,
то не може да се обсъжда при оспорване на разпределението. Дължимостта на разноските,
включително и тези за юрисконсултско/адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес и размера им не биха
могли да бъдат разгледани в настоящото производство по обжалване на
разпределението, в което е включен, тъй като съдебният контрол при жалба срещу
акта на съдебния изпълнител по чл. 460 ГПК обхваща въпросите кои вече
установени като дължими притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане
на всяко едно от тях. Незаконосъобразното определяне на разноски от съдебния изпълнител
би могло да бъде атакувано чрез възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, отправено до органа по принудително изпълнение, или чрез жалба срещу
постановлението, с което са приети. В случая по делото няма данни в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК жалбоподателят да е
упражнил правото си да подаде жалба.
След пропускане на срока за жалба или възражение срещу разноските не може
инцидентно да оспорва постановлението за разноските с доводи за
незаконосъобразното им определяне по повод жалба против действията на съдебния
изпълнител по тяхното събиране, каквото е включването им в съставеното
разпределение по чл. 460 ГПК.
Неоснователни се
явяват и изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на протокола по
отношение вземанията с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. По тази точка на
разпределението са разпределени суми за съразмерното погасяване на вземания на
АПСК срещу длъжника по П.изационен договор от 22.12.1998 г., изпълнението на
задълженията по който е обезпечено чрез вписаните законни ипотеки в полза на
АПСК. Необосновано е твърдението на жалбоподателя, че не се установява
вземанията по изпълнителните листове да са обезпечени със законните ипотеки.
Видно от съдържанието на изпълнителните листове, с тях са присъдени в полза на
взискателя вземания с източник П.изационния договор от 22.12.1998 г., а
законните ипотеки са учредени от собственика на имотите именно за обезпечаване
на задълженията на длъжника по този договор. От събраните от съдебния
изпълнител в изпълнителното производство данни е видно, че така учредените
законни ипотеки са надлежно вписани в Служба по вписванията. Последващо
вписване на възбрани върху имотите, върху които е учредена законната ипотека не може да се противопостави на ипотекарния кредитор, тъй като ипотеката е обезпечение, което цели да
удовлетвори ипотекарния кредитор от стойността на ипотекирания имот. Ипотеката
и възбраната са вещни тежести, но с различно действие. Възбраната цели да
запази недвижимите имоти на длъжника или друго лице в неговия патримониум, като
чл. 453 ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на
вещни права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя.
Възбраната не дава право на предпочитано удовлетворение, а обезпечава
възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот. В този смисъл жалбоподателят
неоснователно поддържа, че неправилно в разпределението не са включени
взискателите, в полза на които е наложена въбрана върху имотите.
Гореизложеното
обосновава извод, че обжалваното разпределение на ЧСИ С.Я. е правилно изготвено
и е спазен реда за удовлетворение по чл. 136 ЗЗД, поради което подадената срещу
него жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.г.х.“ АД, присъединен взискател по
изпълнително дело № 20158440401390 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ, срещу
разпределение, извършено от ЧСИ по реда на чл. 460 ГПК, обективирано в протокол
за разпределение от 20.09.2018 г.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.