Р Е Ш Е Н И Е № 260010
24.08.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:Галина Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№129/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Й.Б., сл.адрес ***11б – особен представител на И.Д.Г. от гр.Бобов дол срещу решение на Дупнишкия районен съд от 10.01.2020г. по гр.д.№1461/2019г.
С посоченото решение е признато за установено по отношение на И.Г., ЕГН **********, че дължи на „***”, Париж рег.№********* чрез „****, клон България”, ЕИК **** вземане, възникнало на основание неизпълнение на договор за револвиращ кредит от 06.07.2016г, както следва: 1042.06 лв- главница, 331.21 лв- договорна лихва по кредита за периода 01.02.2017г. до 10.11.2017г; 64.09 лева – обезщетение за забава на основание чл.76 ЗЗД, за периода от 10.11.2017г. до 11.01.2019г., или общо дължима сума 1437.26 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2019г. до окончателното им изплащане.Г. е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски – 551.85 лева за първоинстанционното дело и 78.75 лева по ч.гр.д.№198/2019г.Посочена е и банковата сметка за плащане на сумите.
В жалбата е изразено недоволство от посоченото осъдително решение, при наличие на основание за прогласяване нищожността на договора, въпреки уговорената предсрочна изискуемост, въпреки установената липсваща възможност ответника да изрази воля и съгласие по отношение претенцията на ищеца, прекомерно завишената възнаградителна лихва, общите параметри по договора, годишния лихвен процент и общо дължимата сума в края на периода.Поддържа се становище, че договора е нищожен поради липса на съгласие и противоречие със закона, поради неспазване на разпоредбите на ЗПК и наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, револвинга, плащането на обезщетение, определяне на крайната обща сума при прекратяване на договора, които не са индивидуално уговорени.Аргументацията е с факта, че договорът за кредит е подписан от кредитора, параметрите на одобрения револвиращ заем, договорената лихва и погасителния план са връчени по- късно на клиента, чак след предоставяне картата за превеждане на сумата.Твърди се, че неправилно са били кредитирани само доказателства в полза на ищцовата страна и неправилност на извода, че са спазени клаузите на чл.11, ал.1 т.9 и 10 ЗПК( въпреки противозаконна прекомерно завишена договорна лихва 35% по сключения договор между заемодателя и заемателя).Изложени са съображения относно същността на института на особено представителство и във връзка с тях е обосновано становище, че особения представител не можа да бъде получател на материално – правни изявления, което не било отчетено от първоинстанционния съд.Твърди се, че постановения акт не дава реална представа за справедлив, обективен, реален, обоснован процес и съдебен акт, а правните изводи и фактическите констатации, като противоречащи на действителното положение.В жалбата е формулирано искане за отмяна на решението, постановяването на друго с което искът да бъде отхвърлен с произтичащите от това правни последици, а договорът да бъде обявен за нищожен.Претендирани са разноски вкл. и определяне на хонорар за въззивната инстанция.Заявено е искане за предоставяне възможност за ангажиране на нови доказателства, каквито не са посочени.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство – „***”, Париж рег.№********* чрез „*****, клон България”, ЕИК ***.В законоустановения срок чрез юк П. П. е подаден отговор на въззивната жалба.В отговора е противопоставено становище за допустимост, правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Сочи се, че договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в ЗПК и ЗЗП, исковата претенция е доказано по основание и размер, с оглед на представените с исковата молба доказателства.Иска се потвърждаване на решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С определение от 11.03.2020г. съдът е указал на ищеца да внесе по сметка на съда възнаграждение за особен представител в размер на 314.00 лева в 1- седмичен срок от получаване на това определение, предупреждавайки го, че при непредставянето на документ за внесеното възнаграждение решението подлежи на обезсилване.Определението е връчено на 25.06.2020г., както в 1 – седмичен срок от получаването му, така и до с.з на 09.07.2020г. определеното възнаграждение за особен представител не е внесено.
Съдът, като взе предвид, че липсват доказателства за платено възнаграждение за особен представител от жалбоподателя и като има предвид, че възнаграждението за особен представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. Възложените в тежест на ищцата разноски за възнаграждение за особен представител имат характер на първоначални разноски по смисъла на чл.128 т.2 пр.2 ГПК.( в този смисъл определение № 327 от 29.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1380/2016 г., II т. о., ТК).Невнасянето им представлява нередовност на исковата молба.
|
Съгласно приетото в т.4 от ТР №1/17.07.2001г. по т.д.1/2000г.на ВКС намиращо приложение и при сега действащия ГПК с оглед указанията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.5 , когато за пръв път се констатиран нередовности на исковата молба пред въззивния съд той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани.Отстраняването на дефектите на исковата молба се отнася както до съдържанието така и за приложенията към исковата молба.При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. |
В случая съдът е дал указания на ищеца за внасяне на възнаграждение за особен представител, предупредил го е, че при невнасянето му решението подлежи на обезсилване.Въпреки това възнаграждението не е внесено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на ДнРС следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.
Поради невнасяне на определеното възнаграждение за особен представител – възнаграждение на адв.Б. не може да бъде изплатено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение на Дупнишкия районен съд от 10.01.2020г. по гр.д.№1461/2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: