Решение по дело №4/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 95
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20201400900004
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  95

                                         гр.Враца, 10.08.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 31.07.2020г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

 

         при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№4 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са субективно съединени осъдителни искове от "Региана - С., С.а"СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ул."***"№14 срещу "Присма-1"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."Складова" и Т.И.А., ЕГН **********, с адрес *** солидарно за сумата 53 325.35лв.

         В исковата молба се твърди, че на 29.04.2015г. между ищеца и първия ответник е сключен договор за заем, по силата на който по банков път е преведена сумата 53 325.35лв., подлежаща на връщане след 30.04.2015г. Като обезпечение по договора за заем ответникът Т.А. издал в полза на ищеца запис на заповед, с който се задължил солидарно с първия ответник с исковата сума.

         Твърдението на ищеца е, че след сключването на заемния договор с ответното дружество са проведени множество разговори, задълженията не били оспорени, но въпреки това заемната сума не е възстановена.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 53 325.35лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, която се претендира от двамата ответници солидарно.

         Чрез пълномощника си адв.М.Л. ответникът "Присма-1"ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. В отговора се обръща внимание на това, че видно от представеното платежно нареждане, заемната сума е преведена на "Райфайзенбанк България"АД в деня на падежа и в тази връзка ответникът заявява, че договорът е лишен от основание, тъй като срокът за връщане предшества, респ.съвпада с деня на нареждане на сумата, което прави договора нищожен поради липса на основание.

         На второ място ответникът поддържа, че липсват доказателства за реално престиране на заемната сума.

         Чрез адв.М.Л. отговор на исковата молба е подал и ответникът Т.А., който оспорва иска.

         Ответникът А. поддържа, че представеният запис на заповед е нищожен, тъй като под наименованието на документа са добавени думите "към договор за финансова помощ от 29.04.2015г., чл.11", каквито добавки са недопустими и опорочават менителничния документ.

         На следващо място ответникът А. поддържа, че записът на заповед е лишен от основание в смисъл на причина за задължаване, каквато не съществува. Обръща се внимание на това, че в договора за заем издаването на запис на заповед е предвидено като задължение на заемодателя, а дори да се приеме, че логически това е задължение на заемателя, то по договор такова качество има "Присма-1"ЕООД, а не ответникът А..

         Следващото възражение на втория ответник е за унищожаемост на записа на заповед по две причини, свързани със субективен елемент от възприятията му. Първото твърдение в тази насока е, че ответникът А. е въведен в заблуждение от представляващия ищеца относно това какъв документ подписва и процесният запис на заповед му бил представен за подпис с обяснение, че е приложение към договора за заем и касае само дружеството "Присма-1"ЕООД. Второто твърдение е, че на А. било обяснено, че подписва записа на заповед като управител на дружеството-заемател, а не като физическо лице.

         Нататък А. заявява, че записът на заповед не му е представен за плащане и ищецът не е предприел действия по протест поради неприемане и неплащане.

         Следващото възражение е за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ.

         Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която оспорва възражението на първия ответник за нищожност на договора за заем.

         Ищецът оспорва и възраженията на втория ответник за наличие на пороци на процесния запис на заповед.

         Подаден е допълнителен отговор от ответника "Присма-1"ЕООД, който поддържа изложеното в първоначалния. По същия начин е постъпил и ответникът А., който излага и правни съображения в подкрепа на заявените възражения.

         Искът срещу първия ответник е с правно основание чл.240, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. Срещу втория ответник искът черпи основанието си в чл.538, ал.1 от ТЗ.

         След като анализира и прецени  събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С исковата молба е представен договор за заем от 29.04.2015г., сключен между СД"Региана-С., С.а" и "Присма-1"ЕООД, с който ищецът предава на заемателя сумата 53 325.35лв. за срок до 39.04.2015г., като след изтичането на посочения срок заемателят е задължен да върне сумата. Постигнато е съгласие заемодателят да предостави сумата на заемателя в срок до 5 дни по разплащателната му сметка в "Райфайзенбанк" или в брой. В чл.11 от договора  е предвидено, че връщането на заема се обезпечава чрез запис на заповед, издаден от заемодателя.

         Представено е заверено копие от запис на заповед, издаден в гр.Козлодуй на 29.04.2015г. След текста "Запис на заповед" е добавен текст "към договор за финансова помощ от 29.04.2015г., чл.11". Записът е издаден от ответника Т. Д. А., който се е задължил срещу представяне на записа на заповед да заплати на СД"Региана-С., С.а" сумата 53 325.25лв. В ефекта е посочен падеж - 30.06.2015г. и място на плащане гр.Козлодуй, ул."***"№27. От представеното извлечение от партидата на "Присма-1"ЕООД в ТР е видно, че Т.А. е управител на дружеството.

         С исковата молба е представено копие от платежно нареждане от 30.04.2015г. за кредитен превод на сумата 53 325.35лв. с наредител СД"Региана-С., С.а" по посочени в нареждането банкова сметка *** "Райфайзенбанк"ЕАД и клиентски номер 881054 с основание "финансова помощ по дог. от 29.04.2015г.". Платежното нареждане не носи подпис на служител и печат на обслужващата банка "Интернешънъл Асет Банк"АД, поради което не може да бъде ценено самостоятелно като доказателство за извършена по него банкова операция.

         Представен е партиден лист на "Интернешънъл Асет Банк"АД, клон Враца от партидата на ищеца с дата 30.04.2015г., съдържащ данни за превод на сумата 53 325.35лв. по посочена сметка на клиентски номер 881054 в "Райфайзенбанк"ЕАД.

         Първият ответник е представил извлечения от "Райфайзенбанк/България"ЕАД за активни сметки на дружеството в периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. и от него е видно, че клиентският му номер е 881054. Извлеченията представляват компютърна разпечатка, от която не може да се направи доказателствен извод, че същото е изчерпателно и съдържа номерата на всички активни банкови сметки на ответното дружество в посочения по-горе период.

         В съдебно заседание пълномощникът на ищеца представя писмо изх.№269/21.07.2020г. на "Итернешънъл Асет Банк"АД, издадено в уверение на това, че съгласно платежно нареждане е нареден превод с референция РООЗОЗ на дата 30.04.2015г. на стойност 53 325.35лв. с наредител на превода СД"Региана-С., С.а" и получател "Райфайзенбанк"ЕАД с основание "Кл. номер 881054 - финансова помощ по договор от 29.04.2015г.". Този е клиентският номер на първия ответник, видно от представеното от него извлечение от "Райфайзенбанк"ЕАД.

         При така изяснената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

         По делото е безспорно установено, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за заем за исковата сума. Договорът е сключен на 29.04.2015г. със срок до 30.04.2015г., след която дата заемната сума подлежи на връщане от страна на заемателя. Съдът не споделя възражението на първия ответник, че договорът е лишен от основание, предвид установения от представените платежни документи факт, че преводът на заемната сума е извършен на 30.04.2015г., т.е. в деня на падежа. От представените доказателства се установява, че на 30.04.2015г. заемната сума е преведена от ищеца по банкова сметка ***тидния му номер в "Райфайзенбанк/България"ЕАД, посочена в процесния договор като обслужваща заемателя банка. По този начин е доказано основанието на ищеца да претендира връщане на заемната сума, с оглед на това, че същият е изпълнил задължението да предостави реално на първия ответник договорения заем.

         Предвид прокламираната в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето, датата на сключване на процесния договор за заем, падежа, на който заемната сума подлежи на връщане, и съвпадането на датата на реално предаване на сумата по договора чрез банков превод по сметка на ответното дружество, с датата, на която заемателят дължи връщане на предоставения паричен заем, не може да бъде обоснован извод за липса на основание, уредена като хипотеза на нищожност по чл.26, ал.2 от ЗЗД, в какъвто смисъл навежда възражения защитата на първия ответник.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че по отношение на ответника "Присма - 1"ЕООД предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

         По отношение на иска срещу ответника Т.И.А. като издател на записа на заповед от 29.04.2015г. съдът съобрази следното:

         Издаденият от втория ответник запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ. Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на ответника А. за нищожност на ефекта поради нанасянето на добавката "към договор за финансова помощ от 29.04.2015г., чл.11", която според него опорочава валидността на менителничния документ. С т.4д от ТР №4/2014г. по тълк.д№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че добавката относно наличието на каузално правоотношение опорочава ценната книга до степен на недействителност само ако отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако не засяга задължителните й реквизити, добавката не опорочава формата й и следва да счита ненаписана. Видно от мотивите на тълкувателното решение, касае се за хипотеза, в която менителничното задължение е упоменато като произтичащо от неизпълнение на задължения по каузална сделка, доколкото изрично е посочено, че записа на заповед се издава именно с обезпечителна функция, като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори В този смисъл ОСГТК е приело, че приемането на противното би обезсмислило утвърдилата се в практиката функция на записа на заповед. Прието е, че отбелязване, при което е  посочено, че менителничният ефект е породен от конкретно каузално правоотношение, е от значение при възражение на издателя срещу вземането, претендирано на основание записа на заповед. Както се сочи в Решение №16 от 14.04.2020г. на ВКС по т.д.№352/2019г., І т.о., формирана е съдебна практика за обвързаността  между падежа на задължението по каузалното правоотношение и това по записа на заповед, съгласно която вземането ще се признае за съществуващо на основание записа на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че е предварително доказана обезпечителната функция на същата по отношение на конкретно задължение по каузално правоотношение. За вземания, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Ако менителничният ефект обезпечава каузално правоотношение, то за реализиране на вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Следователно: Под условие за плащането в ценната книга, опорочаващо действителността й, следва да се разбира упоменаването на бъдещо несигурно събитие - условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, от което /сбъдването или несбъдването му/ е обусловено изпълнението на платеца - издател. С оглед утвърдилата се обезпечителна функция на записа на заповед, когато ценната книга упоменава тази функция по отношение изпълнението на договорно задължение, чрез използването й се замества липсата но доброволно изпълнение  на договорно задължение, стига основанието и изискуемостта на същото да следват от съдържанието на каузалното правоотношение и да са налице към падежа на записа на заповед. В конкретния случай падежът за задължението по записа на заповед - 30.06.2015г. следва падежа по договора за заем - 30.04.2015г., поради което възражението на втория ответник се явява неоснователно.

         Неоснователно е и възражението на втория ответник, че записът на заповед не му е предявен за плащане и ищецът не е предприел действия за протест поради неприемане/неплащане, което препятства ангажирането на отговорността му по него. При ясно посочен падеж на определена дата същият се възприема като логично относим към необходимото съдействие на кредитора за изпълнение на задължението на длъжника при настъпила изискуемост, обичайно съпроводено с предаването й на длъжника - издател /чл.492, ал.1 от ТЗ/. Неявяването на поемателя - кредитор на посоченото място за плащане на падежа, доколкото не е наведен изричен довод за противното от ищеца и съответно доказан, не погасява задължението на издателя на менителничния ефект, а единствено го освобождава от последиците на забавата, считано от падежа.

         Изложеното дава основание на съда да приема, че искът е срещу втория ответник е основателен и доказан, но следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

         Поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната сделка в срока по чл.537, вр. чл.531, ал.1 от ТЗ, който към датата на предявяване на иска - 15.01.2020г. е изтекъл. Съдът не дължи произнасяне по искането на ищеца, формулирано в отговора на исковата молба като евентуално, за съобразяване нормата на чл.534 от ТЗ, тъй като не е предявен специалния кондикционен иск за менителнично неоснователно обогатяване, предоставен на приносителя на конститутивната ценна книга на заповед, изгубил правото си на прекия менителничен иск по нея поради погасяването му давност.

         При този изход на делото първия ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 4 433лв.

         Предвид отхвърлянето на иска срещу втория ответникът ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие в размер на 2 130лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА "Присма - 1"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."Складова" да заплати на "Региана - С., С.а"СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ул."***"№14 сумата 53 325.35 по договор за заем от 29.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 4 433лв.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от "Региана - С., С."СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ул."***"№14 срещу Т.И.А., ЕГН **********, с адрес *** иск за сумата 53 325.35лв. по запис на заповед от 29.04.2015г., като погасен по давност.

         ОСЪЖДА "Региана - С., С.а"СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ул."***"№14 да заплати на Т.И.А., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 130лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: