№ 3256
гр. Варна, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110113647 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК
Производството е образувано по предявен от Производството по делото
е образувано по повод предявен от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „****“ № 54, ет. 2, офис 7, против М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 16, вх. 3, ет. 6, осъдителен иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 253,93 лв.,
представляваща неустойка, дължима по т. 8.1, изр. II, предл. II, евентуално по
т. 8.2, вр. т. 4.7, от сключения между страните договор за посредничество от
07.03.2023 г., в размер на 3 % от продажната цена по договора от 72 500 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 20.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „***“ ООД твърди, че на 07.03.2023 г. с
ответницата сключили ексклузивен договор за посредничество, съгласно
който дружеството следвало да осъществи посредничество при продажбата на
собствения на насрещната страна недвижим имот, представляващ апартамент
№ 2, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 20, вх. Б, ет. 2, с площ от 50,60 кв.м.,
за сумата от 72 500 евро. Страната сочи, че с т. 4.6 било уговорено
възнаграждението й, а именно 3 % от продажната цена на имота. Съгласно т.
1
4.1 от договора ответницата се задължила да не продава имота си
самостоятелно или посредством друго лице за срок от 4 месеца, а именно до
07.07.2023 г. Ищецът твърди, че неколкократно е намирал потенциални
купувачи за имота, но ответната страна безпричинно отказвала да се стигне до
действителната продажба на апартамента. На 13.04.2023 г. била подписана
декларация за намерение от *** за закупуването на жилището, като отделно от
това на 24.05.2023 г. друг потенциален купувач – **** дори сключил с ищеца
договор за гаранция, по силата на който следвало да заплати депозит в размер
на 2 000 лв. Твърди се, че на 14.06.2023 г. на ищцовото дружество от продавача
било изпратено уведомление за разваляне на процесния договор, поради
неизпълнение на задълженията на посредника. На последния бил предоставен
едноседмичен срок, в който следвало да изпълни поетите задължения по
съглашението, като в противен случай продавачът щял да счете договора за
развален. Страната сочи, че процесното уведомление не би могло да породи
действие, предвид уговореното в т. 4.1, изр. II от контракта, предвиждаща
възможността за прекратяване на договорните взаимоотношения между
страните с писмено волеизявление, направено не по-късно от 10 дни преди
изтичане на предходния тримесечен период. Доколкото посредникът счел, че
процесният договор не е прекратен, осигурил още двама потенциални
купувачи на имота, с оглед на което между ищцовото дружество и **** били
водени преговори на 26 и 27.06.2023 г., като ответницата изразила пред
брокера Стефан Дачев желанието си за продажбата на имота. Отделно от това
на 05.07.2023 г. от друг потенциален купувач - ****, бил заплатен депозит,
предвид сключения между него, ищцовото дружество и агенция за недвижими
имоти „***“ ООД договор за посредничество, но отново не се стигнало до
продажбата на имота, предвид поведението на ответната страна, независимо
от отправената до последната и до адв. ****, в качеството й на представител
на лицето, покана от същата дата за сключването на предварителен договор.
Твърди се в исковата молба, че след извършена на 07.08.2023 г. справка в СВ
се установило, че на 31.07.2023 г. ответницата продала процесното жилище на
****. Това ищецът намира, че е в разрез с уговореното в т. 4.5 от договора,
уреждащ дължимостта на възнаграждение и в случай, в който продавачът
продаде имота си лично или чрез друго свързано лице в срока на договора,
както и в срок от 12 месеца след прекратяването му, като при нарушаването на
посочената точка, на основание т. 8.1 от страна на продавача била дължима
2
неустойка в размер на 3 % от продажната цена от 72 500 евро, или иначе
казано - 4 253,93 лв. В евентуалност дружеството счита, че претендираната
неустойка се дължи на основание т. 8.2 вр. т. 4.7 от договора. При изложените
съображения се моли за уважаване на претенцията. Моли се за присъждане на
съдебно-деловодни разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата М. К. А. е
депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
допустимост, но по същество неоснователност на така заявената ищцова
претенция. Излага се от страната, че в началото на 2023 г. взела решение да
продаде собствения си недвижим имот, като за целта сключила с ищцовото
дружество договор за посредничество от 07.03.2023 г. Твърди се обаче, че
доколкото посредникът не изпълнил договорните си задължения, страната
отправила покана до него в едноседмичен срок да й представи потенциален
купувач, след изтичането на който срок щяла да счита договора за развален.
Доколкото ищецът не успял в предоставения му срок да представи на
продавача купувач на процесния имот, ответницата счита, че договорните
взаимоотношения на страните по делото били прекратени още на 22.06.2023 г.
по вина на посредника. Изложено е в отговора, че страната не е получавала от
насрещното дружество нито покана за продажбата на имота, нито проект на
предварителен договор за продажба към 07.07.2023 г. Твърди се в отговора, че
след развалянето на договора, на 08.07.2023 г. с нея се свързал Велизар
Обрешков – управител на „*****“ ООД, който бил запознат от преди с
намерението на страната да продаде имота си. Предвид това в края на същия
месец Обрешков представил на продавача лицето ****, който изявил желае да
закупи процесното жилище в качеството си на пълномощник и тъст на
купувача ****, след което и се стигнало до финализиране на продажбата на
имота на 31.07.2023 г., без обаче между страните да е подписван договор за
посредничество. Наведени са доводи, че посредникът „*****“ ООД е поел
ангажимент да обезпечи сумата от 2 175 евро, в случай, че ищцовото
дружество предяви искова претенция срещу продавача. Посочено е от
страната, че от изложеното се установявало, че към момента на прекратяване
на процесния договор, същата не е познавала нито купувача, нито
пълномощника му, поради което и на насрещното дружество не се следва
възнаграждение за посредничество. В тази връзка са изложени подробни
доводи за нищожността както на клаузата по т. 8.2 от договора, така и на т. 4.7
3
и т. 4.5 поради противоречието им с добрите нрави. Заедно с това се
поддържа, че т. 4.5 е в пълно противоречие с предвиденото в т. 4.8 от
договора. Независимо от горното, в случай, че се приеме, че процесният
договор е все още валиден, страната е отправила нарочно волеизявление за
развалянето му, поради неизпълнение на поетите от ищцовото дружество
договорни задължения, подробно описани в отговора на исковата молба.
Направено е възражение за прекомерност на претендираната от насрещната
страна неустойка, като ответницата счита, че ако такава се следва на
дружеството, то определянето й в размер на 100 лв. би било оправдано и
справедливо. Съобразно изложеното се иска отхвърляне на така заявената
претенция. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Постъпило е становище от третото лице-помагач „*****“ ООД, в което
са изложени доводи, подкрепящи посоченото в отговора на исковата молба,
депозиран от ответницата по делото. Признава се, че подпомагащата страна се
е задължила да възстанови на ответницата сумата от 2 175 евро при
евентуалното уважаване на претенция на ищцовото дружество за заплащане
на комисионно възнаграждение. Сочи, че в началото на юли месец 2023 г.
ответницата се свързала с дружеството за осъществяване на съдействие
относно продажбата на собствения й имот, находящ се в гр. Варна, кв. „****“
2, ул. „****“ № 20, ет. 2, ап. 2, комплекс „****“. Отбелязано е, че на
приложения по делото договор за посредничество липсва положен подпис от
страна на ответницата, както и че лицето ****, подписало договора за страната
на ищцовото дружество, не притежава представителна власт за това, поради
което намира, че контракта не е породил правното си действие. Изложено е, че
между помагача и ответницата не е сключван договор за посредничество.
Първото по делото заседание е проведено на 10.09.2024г., редовно
призованият /на 12.06.2024г./ ищец не е изпратил представител, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 и чл. 239 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
На ищеца е указано, че при непредставяне на становище и неявяване в
4
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
По изложените съображения се налага извод за наличие на
предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение.
Същевременно, предявените искове са вероятно неоснователни, с оглед
наведените от ответницата и третото лице-помагач възражения и
представените в тяхна подкрепа писмени доказателства.
По изложените съображения се налага извод, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника А. сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 1200.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „****“ № 54, ет. 2, офис 7, против М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 16, вх. 3, ет. 6, осъдителен иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 253,93 лв.,
представляваща неустойка, дължима по т. 8.1, изр. II, предл. II, евентуално по
т. 8.2, вр. т. 4.7, от сключения между страните договор за посредничество от
07.03.2023 г., в размер на 3 % от продажната цена по договора от 72 500 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 20.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „****“ № 54, ет. 2, офис 7 ДА ЗАПЛАТИ на М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 16, вх. 3, ет. 6 сумата от
1200лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6