№ 914
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение 262 506/26.07.22 г. по гр.д. 10 449/20 г. по описа на СГС е
отхвърлен предявеният от К. И. Ш. срещу Прокуратурата на Република България, иск
с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 52 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди страдания
от воденето на наказателно разследване по пр.пр. № 3040/2008 г. на СГП, ДП 36/08 на
Д „ПОП“ при ГД КП МВР, прекратено по отношение на ищеца с постановление от
12.12.2008 г. В производството спрямо ищеца са били взети мерки за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ за периода 22.03.2008 г. - 29.07.2008 г.
Решението е отхвърлено с констатацията, че съдът е сезиран след изтичане на
давностния срок за защита при направено такова възражение от ответника –
Прокуратура на Република България.
Недоволен от решението е ищецът. Той депозира в срок въззивна жалба.Твърди
се, че въпреки че първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, той е констатирал изтекла погасителна давност за реализиране
отговорността на държавата за вреди. Излага се, че независимо, че наказателното
производство е прекратено, негативните последици, които търпи Ш., продължават и
към момента - семейството му се е разпаднало, загубил е доверието, подкрепата и
обичта на близките си, останал е без работа. С оглед посочените последизци счита, че
погасителна давност не била изтекла.Моли атакуваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск - да се уважи изцяло.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Софийски Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК, според събраните доказателства по делото и с оглед
1
изложените от страните доводи и възражения приема от фактическа и правна страна
следното:
С постановление от 23.03.2008 г. по дознание 95/2007, К. И. Ш. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. 2 НК. Посочено е, че за
времето от 01.12.2007 г. до 22.03.2008 г. в гр. Стара Загора и гр. София, заедно с други
лица обвиняемият е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел
извършване на престъпления по чл. 115 и чл. 116 НК, като предвиденото наказание е
лишаване от свобода от една до шест години.
Обвиняемият е задържан за срок до 72 часа с постановление от 23.03.2008 г. по
пр. пр. 3040/2008 г. на СГП.
С постановление от 18.06.2008 г. по пр. пр. 3040/2008 г. на СГП на К. Ш. е
наложена забрана да напуска пределите на Република България. С определение от
29.07.2008 г. по ВНЧД 801/2008 на САС е отменено определение от 22.07.2008 г. на
СГС по НЧД 2175/2008 г. и е изменена мярката за неотклонение на К. Ш. от „домашен
арест“ в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
С постановление по пр. пр. № 3040/2008 по описа на СГП, ДП 36/2008 г. на Д
„ПОП“ при ГД КП МВР е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК
наказателното производство по отношение на обвиняемия К. И. Ш. за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 1 т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115
НК. В мотивната част на постановлението е посочено, че в хода на досъдебното
производство не са събрани достатъчно данни, които по един категоричен начин да
сочат, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато
обвинения. Посочено е, че обвиняемият Ш. е използван като шофьор на друго
обвинено лице, без да знае с каква цел го вози на различни адреси.
С постановлението е отменена наложената принудителна административна
мярка „забрана за напускане на страната“, взета с постановление от 18.06.2008 г.
Отменена е и мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание страните заявяват, че не е спорно, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 27.12.2008 г.
По делото е приета справка за съдимост, изготвена от РС Стара Загора, в която
са отразени осъждания на ищеца: 1. Присъда 17.05.2012г на Районен съд по НОХД
422/2012 за извършено на 09.12.2011 г. престъпление по чл.339 ал.1 чл.54 НК. 2.
Споразумение от 08.04.2015г на Специализиран наказателен съд, в сила от 08.04.2015
г. по НОХД 1183/2014 за извършено в периода м. 01.2008 г. до 11.02.2009 год.
престъпление по чл.321 ал.з пр.1 т.2 вр.ал.2 вр.чл.93 т.20 нк вр.чл.54 ал.1; 3. Присъда
14.04.2016 г. на Районен съд Стара Загора, в сила от 04.05.2016 г., по НОХД
2489/2015 за извършено в периода от 07.03.2012 г. до 24.06.2013 г. престъпление по
чл. 201 вр.чл.26 ал.1 НК; 4. Споразумение 04.06.2019 г. на Районен съд Стара Загора, в
сила от 04.06.2019 г. по НОХД 1901/2018 за извършено на 11.09.2017 г. престъпление
по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК; 5. Присъда 04.02.2019г на Окръжен съд Стара Загора по №
НОХД 97/2018, в сила от 23.07.2020 г., изменена, за извършено престъпление по
чл.142 ал.2 НК
В справката е отразено, че с Определение №260158/01.12.2020г. по ВЧНД
№486/2020г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, влязло в законна сила на
01.12.2020 г. на основание чл.341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК е изменено
Определение от 25.09.2020 г. постановено по ЧНД №351/2020 г. по описа на ОС Стара
Загора в частта, в която е оставено без уважение искането на осъдения, като на
основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, изр.1-во /изм. ДВ, бр. 103/2004Г./, вр. чл.23, ал.1, вр.
чл.2, ал.2 от НК от наложеното общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода" в
2
размер на 4 години "Лишаване от свобода", и е приспаднато времето, през което е бил
задържан по ЗМВР и с прокурорско постановление до 72 часа, с мерки за
неотклонение „Задържане под стража"и „Домашен арест" по ДП №36/2008г. на ГД
„ППООРТ"- МВР, пр.пр. №3040/2008г. на СГП, считано от 22.03.2008г. до
30.07.2008г. като един ден задържане и домашен арест да се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
Относно отговорността по ЗОДОВ правото да се търсят по съдебен ред
вземания, представляващи обезщетение за вреди, се погасяват с изтичането на общата
петгодишна давност по чл.115 от ЗЗД.
Вземането на ищеца срещу ответника за обезщетение за вреди е станало
изискуемо от момента на преустановяването на незаконните действия на
правозащитния орган. Този момент е влизането в сила на акта на прокуратурата за
прекратяване на досъдебното наказателно производство - 27.12.2008 година. От тази
дата започва да тече срокът на забавата и от този момент се преценява изтичането на 5-
годишната погасителна давност за реализиране отговорността на държавата. В този
смисъл-т.4 от ТР № 3 от 22.ІV.2004г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. ОСГК.
Видно от изходящото пощенското клеймо, стоящо върху пощенския плик,
с който ищецът е изпратил исковата молба до съда, това е станало на 29.09.2020г. т.е
изминали са седем години след момента, от който е могла да се търси отговорност на
държавата по ЗОДОВ.
Настъпилата погасителна давност е генерална отрицателна предпоставка за
разглеждане и решаване на спора по предявените искове, поради което се явява
безпредметно обсъждането на същия спор по същество.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение от 26.07.2022г. по гр.дело № 10449/2020г. по описа на
Софийски градски съд .
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3