Р Е Ш Е Н И Е № 498

 

   гр.Пловдив, 26.04.2017г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: С.К., като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№1023  по описа за 2016г., намира за установено следното:

 

                    Предявен е иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.

           Производството е образувано по искова молба на Г.К.Щ., ЕГН ********** *** против К.А.У., ЕГН ********** *** и И.К.К., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че е единствен наследник по закон на К. Г.Щ., починал на ***, както и че наследодателят е бил кредитор на ответника К.А.У. по отношение на парични суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, за които последният е бил осъден с влязла  сила присъда по НОХД №1830/2009г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Тъй като У. е бил осъден за извършения от него деликт, ищецът счита, че още към момента на извършване на деянието – 22.02.2008г., на основание чл.84, ал.3 ЗЗД, К. Щ. е придобил качеството на кредитор спрямо У..

Твърди се, че на 07.12.2010г. ответникът И.К. е предявил против К.У. иск по чл.19, ал.3, ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 03.12.2007г., с който У. е поел задължение да прехвърли на К. собствеността върху апартамент, находящ се в **** и представляващ самостоятелен обект с идентификатор №56784.505.86.2.7 по кадастралната карта на ***. С влязло в сила на 24.06.2013г. решение по гр.д.№3262/2010г. по опи са на ПОС, ІІ гр.с. предварителният договор за покупко-продажба на имота бил обявен за окончателен. Ищецът сочи, че в предварителния договор е посочен постоянен адрес на продавача К.У.,***. Твърди, че на този адрес У. е адресно регистриран едва година по-късно, затова поддържа, че предварителният договор е антидатиран и в действителност е сключен на след деликта – на 07.12.2010г. В първото по делото заседание Щ. въвежда уточнението, че предварителният договор е сключен фактически на 15.11.2010г., когато е съставен констативен протокол от нотариус С. Й.  

Ищецът твърди още, че със сключения окончателен договор за покупко-продажба са увредени интересите на наследодателя му К. Щ. като кредитор на продавача, тъй като с разпоредителната сделка е намалено имуществото на длъжника. Поддържа се, че и двамата ответници са знаели, че със сключване на договора се уврежда кредитора, доказателство за което според ищеца е антидатирането на предварителния договор.

Позовавайки се на наследственото правоприемство от К. Щ., Г.Щ. сезира съда с искане да се постанови решение, с което договорът за продажба, обявен за окончателен с решение по гр.д.№3262/2010г. по описа на ПОС, ІІ гр.с., да се обяви за относително недействителен спрямо него.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали писмени отговори, с които оспорват иска.

Ответникът К.У. застъпва следното становище: не е извършил действия, насочени към увреждане интереса на кредитора, което е видно от процесуалното му поведение по гр.д.№3262/2010г. – той е бил против обявяване на предварителния договор за окончателен. Тъй като К. Щ. е участвал като трето лице-помагач на страната на ответника по посоченото гражданско дело, У. счита, че спрямо него, съответно спрямо наследникът му Г.Щ., е налице сила на пресъдено нещо на решението по това дело. Обръща внимание на факта, че в това производство К.Щ. е възразил, че предварителният договор няма достоверна дата, а съдът е приел, че договорът е с достоверна дата за третото лице 07.12.2010г. /датата, на която е предявен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД/. По тази причина счита, че възраженията на Г.Щ. за антидатиране на договора и за увреждащото действие спрамо ищеца са преклудирани с решението по чл.19, ал.3 ЗЗД и е недопустимо да бъдат преразглеждани в настоящото производство.

К.У. поддържа възражението, че предявеният иск е погасен по давност. Счита, че правото на наследодателя на ищеца да претендира относителна недействителност на договора е възникнало от момента на извършване на деликта – 22.02.2008г. От тази дата вземането му за обезщетение е станало изискуемо, съответно е започнал да тече петгодишния  давностен срок за упражняване на потестативното право по чл.135 ЗЗД. Предявеният иск е погасен по давност и ако, при условията на евентуалност, съдът приеме, че достоверната дата на предварителния договор е 15.11.2010г., както и ако приеме за достоверна датата на предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД – 07.12.2020г. или вписването на исковата молба на 22.12.2010г., от която дата е налице знание за завеждане на иска.

Ответникът У. поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Не оспорва качеството на кредотор на ищеца към настоящия момент, но оспорва, че неговият наследодател К. Щ. е имал това качество към момента на сключване на предварителния договор – 03.12.2007г. Сключването на предварителния договор според ответника не е увреждащо кредитора действие. Не е налице и знание за увреждане на кредитора от страна на купувача К..

Ответникът И.К. също прави възражение за погасяване на иска по давност. Счита, че възраженията на Г.Щ. за антидатиране на предварителния договор се обхващат от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по спора с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Приема за безспорен единствено факта, че наследодателят на ищеца, а към настоящия момент ищецът имат качество на кредитор по отношение на ответника У.. Отрича да е знаел, че със сделката се увреждат интересите на кредитора. Счита, че нито предварителният договор, нито съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД водят до увреждане на кредитора. 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

          Съгласно представеното удостоверение за наследници от Община Пловдив, ищецът Г.К.Щ. е син и единствен наследник на К. Г.Щ., починал на ***.

          Не се спори, че ответникът К.У. с влязла в сила присъда по НОХД №1830/2009г. по описа на ПОС е бил осъден да заплати на К. Г.Щ. суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от извършено престъпление. За вземането на К. Щ. на 15.02.2011г. е бил изпълнителен лист.

          С предварителен договор с посочена в него дата 03.12.2007г. К.У. в качеството си на продавач е поел задължение на 15.11.2010г. да прехвърли на И.К. в качеството му на купувач правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот. На 07.12.2010г. купувачът К. е предявил против продавача У. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. С влязло в сила на 24.06.2013г. решение по гр.д.№3262/2010г. предварителният договор е обявен за окончателен. Наследодателят на ищеца – К. Щ. е бил конституиран като трето лице помагач на страната на ответника У. Във връзка с наведените от третото лице възражения за антидатиране на предварителния договор и непротивопоставимост, съдът в мотивите си е приел, че предварителният договор има достоверна дата за него от постъпването на исковата молба в съда на 07.10.2010г. По силата на чл.223, ал.2 ГПК като трето лице помагач в това производство наследодателят К. Щ. е бил обвързан от мотивите на решението – те са задължителни за него в отношенията му с К.У.. На основание чл.298, ал.2 ГПК Г.Щ. като универсален правоприемник на третото лице е обвързан по същия начин в отношенията си с ответника. Ето защо повдигнатия чрез възражение и в настоящото производство въпрос антидатиран ли е предварителния договор, не може да се разглежда и пререшава.

          Във всички случаи разпоредителната сделка е сключена след възникване на вземането, тъй като увреждащото за кредитора действие е не самото сключване на предварителния договор от длъжника, с който той е поел задължение за прехвърляне на собствеността върху собствения му недвижим имот /в крайна сметка до сключване на окончателен договор може и да не се стигне/, а реализирането на сделката с настъпилия посредством нея вещноправен ефект /имотът излиза от патримониума на длъжника/, което в случая е извършено със съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, заместващо липсващото съгласие на една от договарящите страни за финализиране на продажбата. Ирелевантно е обстоятелството дали длъжникът У. е искал да бъде сключен окончателен договор или се е противопоставил на това, навеждайки възражения срещу предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Правото да поиска от съда сключване на окончателен договор принадлежи на всяка от страните по облигационното правоотношение и уважаването на иска не е предпоставено от волята на договарящите, а от наличието на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот.

Искът по чл.135 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента на извършване на увреждащото действие /в този смисъл е Решение №292 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д.№1220/2010г., ІV г.о./, който в случая е сключването на окончателния договор. Този момент съвпада с влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД  - 24.06.2013г. Искът на Г.Щ. е предявен на 19.01.2016г., поради което упражненото от него потестативно право не е погасено по давност. Възраженията на ответниците за погасяване на иска по давност са неоснователни. Неправилно тези възражения са основани на тезата, че от момента на възникването на вземането /датата на деликта/ и придобиването на качеството на кредитор от наследодателя на ищеца е започнала да тече погасителната давност за упражняване на правото по чл.135 ЗЗД. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделката, с която длъжникът го уврежда. Правоотношението, от което произтича вземането не е предмет на делото и съдът изхожда от положението, че вземането съществува /ако същото не е отречено със сила на пресъдено нещо/, съответно ответниците не могат да се бранят с възражения, които се основават на отношенията, легитимиращи ищеца като кредитор. Ето защо срещу Павлов иск ответниците не могат и да се бранят с възражение за погасяване по давност на кредиторовото вземане.

За уважаване на иска е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор по отношение на ответника – длъжник; последният да е извършил правно действие, насочено към намаляване на неговото имущество; когато това действие е възмездно, че същото уврежда интереса на кредитора трябва да е знаел не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял. По делото се установява по безспорен начин, че ищецът като наследник на К. Щ. е кредитор на първия ответник за вземане, установено с влязла в сила присъда. Извършената покупко-продажба между ответниците е увреждаща за ищеца, доколкото застрашава възможността му да се удовлетвори за вземането си от имуществото на К.У..

Спорен е по делото въпросът за наличието на субективната предпоставка за уважаване на иска – знанието на ответника К. за увреждането на ищеца. Това знание в случая следва да е било налице към 07.12.2010г., която дата е приета за достоверна дата на предварителния договор спрямо наследодателя на ищеца с решението по чл.19, ал.3 ЗЗД.  

 Разпитаният по делото свидетел на ищеца - Е.Г.К. заявява, че не познава И.К.. Не може да каже и дали К.У. и И.К. се познават. Дружеството, на което свидетелят е управител – “А.-2005”ЕООД е издало приложената по делото фактура на И.К. за платена комисионнна по договор за закупуване на апартамент и гараж, но К. заявява, че не се занимава пряко с договорите, а това правят неговите служители. Казва, че служителката Н.И. не му е споделяла нищо за И.К., а дори той самият да е виждал К., не си спомня, защото не го познава.

Според свидетелят К. К. /баща на втория ответник/ синът му е узнал, че продавачът У. има задължения по повод водено срещу него наказателно дело, едва в производството по сключване на окончателен договор и през 2011г. при даване на обяснения по преписка в полицията.

Свидетелят Н.И. – служител в “А.-2005”ЕООД и посредник при сключване на сделката между ответниците с показанията си установява, че К. и У. са се запознали при извършване на огледа на имота на У. Уговорената продажна цена се заплащала разсрочено и в някои от случаите - чрез посредника, като К. оставял парите в офиса, а служителите след това ги предавали на У. Накрая между двамата възникнал проблем, тъй като У. поискал по-висока цена.

Свидетелят М.С. с показанията си установява, че К.У. *** през периода от лятото или есента на 2007г. до 2008г.

Така събраните гласни доказателствени средства не установяват при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца, че И.К. към м.декември 2010г. е знаел за съществуващото задължение на продавача към бащата на ищеца. Индиция за т. знание не може да бъде посочването на определен адрес на продавача в предварителния договор, въпреки признанието на ответниците, че официално адресната регисрация на У. на този адрес е извършена през 2008г. Установи се, че той е живял в жилището на *** към датата, посочена в предварителния договор, към който момент сградата е била въведена в експлоатация /удостоверение ***, издадена от Община Пловдив, л.72/. Изводи за знанието на ответника К. не могат да се обосноват и с признатия за безспорен по делото факт, че към момента на подписване на предварителния договор на купувача е било известно, че имотът, който купува е обременен с договорна ипотека, учредена в полза на “УниКредит Булбанк”АД за обезпечаване на вземането на банката по предоставен на У. кредит. Представеното извлечение от банковата сметка на ответника и съдържащите се в него данни, че кредитът е обслужван до 2014г. само по себе си не сочи наличието на подлежащия на доказване по безспорен начин субективен елемент.   

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е доказал наличието на една от предпоставките за уважаване на иска, поради което същият следва да се отхвърли като неоснователен.        

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски, както следва: на К.У. – 1100,00 лева разноски за адвокатски хонорар; на И.К. – 1500,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.  

По изложените съображения съдът 

 

                                                     Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.Щ., ЕГН ********** *** против К.А.У., ЕГН ********** *** и И.К.К., ЕГН ********** *** иск за обявяване на недействителен спрямо Г.К.Щ., ЕГН ********** договорът за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила решение по гр.д.№3262/2010г. по описа на ПОС, ІІ г.с., по силата на който К.А.У., ЕГН ********** продава на И.К.К., ЕГН ********** следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор №56784.505.86.2.7 по кадастралната карта на ***, с адрес: ****, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 80 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №11 с площ 9.36 кв.м., както и 3.521% ид.части от общите части на сградата, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор №56784.505.86, при граници за обекта: на същия етаж – 56784.505.86.2.8, под обекта – 56784.505.86.2.5, над обекта – 56784.505.86.2.9. 

          ОСЪЖДА Г.К.Щ., ЕГН ********** *** да заплати на К.А.У., ЕГН ********** *** сумата 1100,00 лева – направени по делото  разноски, както и да заплати на И.К.К., ЕГН ********** *** сумата 1500,00 лева – направени по делото разноски. 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: