Номер 279810.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело №
20203100502078 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Определение № 8088/26.066.2020 год., постановено по гр. дело №
10615/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на И. И. Г. с
вх. № 10939/07.02.2020 год. по рег. на РС-Варна за допълване на определение №
2039/03.02.2020 год. по гр. дело № 10615/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е
прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на
предявените искове, в частта му за разноските и присъждане в негова полза, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно.
Оспорен е изводът на съда, че след като доказателствата за извършването на разноски
не са представени с отговора на исковата молба, то те са били несвоевременно ангажирани.
Не е съобразено, че производството е било прекратено поради недопустимост на заявените
искове, за което съдът е длъжен да следи служебно, като е без значение обстоятелството, че
в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
исковете. Навежда, че за ответника липсва задължение да представя доказателства за сторените
разноски преди разглеждане на делото в открито заседание. При положение, че основанието за
прекратяване на производството е по причина извън поведението на ответника (оттегляне и отказ
от иск, връщане на исковата молба, недопустимост и т. н.), то и искането за присъждане на
разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба, след постановяване на
определението за прекратяване, която съда разглежда по реда на чл. 248 от ГПК. Счита, че правото
на ответника на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК не е обвързано с (респ. не е ограничено
до) прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, предприето от ищеца, а ответникът
има право на разноски при прекратяване на делото независимо от основанието за прекратяването
му.
Неправилен е и изводът на съда, че представените от ответника доказателства за извършени
разноски не доказвали, че платените две вноски от по 700 лева за адвокатски хонорар по сметката
на процесуалния представител на ответника били точно за това дело и точно за Договора за правна
защита и съдействие от 20.11.2019 г., с оглед водените между страните и други дела. Ответникът
счита, че от приложените извлечения от банковата сметка на процесуалния му представител се
установява заплатения на две вноски адвокатски хонорар в общ размер на 1400 лева, който
съответства на Договора за правна защита и съдействие от м. ноември 2019 г. именно по гр. дело
№ 10615/2019 год. на РС-Варна. Освен това в становището на ищеца няма наведено възражение,
че така платеният хонорар на процесуалния представител на ответника е по друго дело, а не по
1
настоящото, а е изразено становище, че трето лице е заплатило хонорара на ответника, което
законът допуска. Оспорени са и аргументите на районния съд, че датите на които били извършени
плащанията на уговорения адвокатски хонорар не съответствали на сроковете по договора за
правна защита и съдействие. Според жалбоподателя въпросите за забавеното плащане на
възнаграждението на адвоката са въпроси на вътрешни отношения между ответника и
процесуалния му представител и не касаят ищеца, а единственото изискване е разноските за
адвокатски хонорар да бъдат извършени до момента, в който ответника е узнал за прекратяване на
воденото срещу него дело. Ответникът в случая е заплатил последната вноска на 05.02.2020 г., а е
узнал за прекратяване на делото на 07.02.2020 г. Наведени са доводи, че отговорността по чл. 78,
ал.4 от ГПК е обективна, има деликтен характер и е отговорност за вредите причинени на другата
страна от неоснователно предизвикан правен спор. Поради това и договорът между ответника и
неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното
производство, като е заплатен пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение, ищецът
ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение,
независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било
необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е уговорено
възнаграждението.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което на
жалбоподателя Илия Георгиев – ответник по гр. дело № 10615/2019 год. по описа на РС-Варна – да
бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1400 лева за адвокатско възнаграждение за
производството в първата инстанция.
В писмен отговор насрещната страна За–За И.Н.Г чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита определението за правилно, а частната жалба – за неоснователна и настоява същата
да се остави без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима.
Производството по гр. дело № 10615/2019 год. по описа на РС-Варна е било
образувано по предявени от За-За Изолда Нунес Георгиева от гр. Варна против И. И. Г. от
гр. Варна иск по чл. 30, ал. 1 СК и положителен установителен иск за собственост.
В отговора си на исковата молба ответникът е възразил, че исковете са недопустими и
е претендирал прекратяване на производството, в евентуалност – оспорил е основателността
им. Поискал е присъждане на разноски.
Към представените с отговора доказателства е и справка-извлечение от търговския
регистър, от което е видно, че И. И. Г. е съдружник в Акюръси активитис“ ООД, със
седалище гр. София и управител на същото дружество.
При извършената проверка съгласно чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е
констатирал, че исковете са недопустими и с Определение № 2039/03.02.2020 год. е
прекратил производството по гр. дело № 10615/2019 год. по описа на РС-Варна.
Определението за прекратяване на производството е връчено на ответника, чрез
процесуалния му представител, на дата 07.02.2020 год.
В срока за обжалване на прекратителното определение (т. е., в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК) ответникът е поискал присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019 год., скл. между
ответника И. И. Г. и адв. Елена Тодорова Попова от АК – Варна, видно от който е уговорено
адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и процесуално представителство
по воденето на гр. дело № 10615/2019 год. на РС-Варна в размер на 1400 лева, платими по
банков път по банковата сметка на адв. Е. Попова, съответно – 700 лева при сключване на
договора и 700 лева – в срок до 20.12.2019 год.
2
Видно от извлечение от банковата сметка на адв. Е. Попова на л. 119 от делото на РС-
Варна – на дата 05.12.2019 год. по сметката и е преведена сума от 700 лева, с наредител
́
„“Акюръси активитис“ ООД, със седалище гр. София. Като основание за плащането на
сумата е посочено „договор за правна защита от м. 11/2019г. И.Г.
От извлечение от банковата сметка на адв. Е. Попова на л. 120 от делото на РС-Варна
е видно, че на дата 05.02.2020 год. по сметката и е преведена сума от 700 лева, с наредител
́
„“Акюръси активитис“ ООД, със седалище гр. София. В графа „детайли“ от извлечението е
вписано „договор за правна защита Илия ГеоргиевАКЮРИСИ АКТИВИТИС ООД“.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – За-За И.Н.Г чрез процесуален
представител, е оспорила молбата, с доводи, че не са представени доказателства за реалното
извършване на разноски от страна на ответника, тъй като според банковите извлечения
наредител е трето лице (търговско дружество), както и че датите, на които са извършени
преводите не кореспондират с клаузите на договора за правна защита и съдействие. В
евентуалност е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че доказателствата за
извършване на разноски са несвоевременно представени, както и че приложените към
молбата по чл. 248 от ГПК доказателства не установяват реално извършени от страната
разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези данни настоящият състав намира, че определението като краен резултат е
правилно.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
т. 1 на ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС на РБългария, само, когато е доказано реалното
извършване на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира
да й бъдат заплатени от насрещната страна, е възприето и в трайно установената практика
на ВКС на РБ – в този смисъл са Опр. № 14/7.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/14 на ВКС Първо
т. о.; Опр. № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016 . на Второ т. о. и др., с които е
отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице
възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната. В този
смисъл е и Решение № 30/28.04.2017 г. по т. д. № 2334/15 на ВКС, Второ т. о., в частта за
разноските в касационното производство, в което изрично е прието, че заплатеното от трето
лице възнаграждение на адвоката-пълномощник на касатора по договор между това лице и
страната, не следва да се присъжда като разноски в полза на касатора, доколкото такова
плащане не може да се приеме, че е за сметка на последния, поради което и не е налице
основание за присъждането му като реален разход за страната.
В случая ответникът И. И. Г. – не е платил реално чрез разходване на свои средства
претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение, а плащането е извършено
от трето за делото лице – търговско дружество. От това следва, че ответникът Илия Георгиев
не е направил разноски по водене на делото по смисъла на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, поради
което и такива не му се следват. С други думи след като към датите на плащане на
възнаграждението на процесуалния представител на ответника от трето лице липсва реално
осъществен разход от самия ответник, т. е., средства, които са излезли от неговия
патримониум, то липсва и основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на
ответника, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за сметка на насрещната страна – ищцата За-За
И.Н.Г
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него –
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. И. Г. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Определение № 8088/26.066.2020 год., постановено по гр.
дело № 10615/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на
И. И. Г. с вх. № 10939/07.02.2020 год. по рег. на РС-Варна за допълване на определение №
2039/03.02.2020 год. по гр. дело № 10615/2019 год .по описа на РС-Варна, с което е
прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на
предявените искове, в частта му за разноските и присъждане в негова полза, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5