РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Кюстендил, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Рея Уест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Дупница,
ул. „Влахина планина“ № 2, представлявано от Рая Илиева, против
„Балканфарма - Дупница“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 3. С исковата молба са
предявени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните
суми:
- 528,00 лв. с ДДС по фактура № *****/ 21.01.2020 г. за транспорт на
ПВЦ изрезки за периода от 11.01.2020г. до 20.01.2020г., заедно с мораторна
лихва за периода от 21.03.2020 г. до датата на предявяване на иска –
27.07.2020г., в размер на 18,92 лв., ведно със законната лихва върху тези суми
от момента на предявяване на иска до окончателното и изплащане;
- 6 390,72 лв. с ДДС по фактура № ****/ 21.01.2020 г. за извършено
предварително третиране на отпадъци, заедно с мораторна лихва за периода
от 21.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на 229,00 лв., ведно
със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
- 597,60 лв. с ДДС по фактура № ****/ 21.01.2020 г. за извършен
транспорт на отпадъци до депо, заедно с мораторна лихва за периода от
21.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на 21,41 лв., ведно със
законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до
1
окончателното и изплащане;
- 597,51 лв. с ДДС по фактура № **********/ 21.01.2020 г., за такса за
депониране на 13,98 тона отпадъци, заедно с мораторна лихва за периода от
21.03.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на 21,41 лв., ведно със
законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на иска по
подробно изложени в този смисъл съображения. Претендира разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържат от ищцовото дружество
чрез процесуалния им представител, като се оспорват от ответното дружество
по съображенията, посочени в отговора.
Районен съд - Кюстендил, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори между страните, че е сключен Договор №
15/01.02.2018 г. между „Феникс Дупница“ ООД, в качеството му на
изпълнител и „Балканфарма – Дупница“ АД, в качеството на възложител.
Като неразделна част от договора са сключени Анекс №1 от 20.11.2018г. и
Анекс от 02.09.2019г. между страните по първоначалния договор. Съгласно
предмета на договора, страните са се задължили възложителят да събира и
предава за своя сметка за последващо третиране на отпадаците, които се
образуват от производствената дейност на възложителя. Съгласно чл. 7 от
договора, задължение на ответника и възложител е да заплати цената за
третиране на отпадъци, предадени от него на изпълнителя в срок от 60 дни от
издаване на фактура от изпълнителя въз основа на отчетените количества
отпадък.
По делото са представени 4 броя фактури, издадени от „Феникс –
Дупница“ ООД. Първата от тях - фактура № ***/ 21.01.2020 г. е на стойност
от 528,00 лева за извършена услуга - транспорт на ПВЦ изрезки за периода от
11.01.2020г. до 20.01.2020г. По втората фактура № *****/ 21.01.2020 г. в
размер на 6 390,72 лв. с ДДС е за извършено предварително третиране на
отпадъци. Третата фактура № *****/ 21.01.2020 г. е на стойност 597,60 лв. с
ДДС за извършен транспорт на отпадъци до депо, а четвъртата фактура №
**********/ 21.01.2020 г., е на стойност 597,51 лв. с ДДС за извършена услуга
- депониране на отпадъци.
И четирите фактури отразяват начислени суми за извършени услуги,
които са предмет на сключения между „Феникс Дупница“ ООД и
„Балканфарма – Дупница“ АД договор. Фактурите носят подписа на
представител на ответното дружество.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Г.В., като експертът установява, че процесните
2
фактури са осчетоводени в ответното дружество на 22.01.2020 г. по сметки
602 „Разходи по производствени отпадъци“ по надлежния ред, при спазване
на изискванията на ЗС, ЗДДС, Национални счетоводни стандарти.
Установява, че плащане по фактурите, преди и след предявяването на иска, не
е извършвано. В резултат на това обезщетението за забава за периода от
21.03.2020 г. до 27.07.2020 г. възлиза общо на 290,74 лева. Ответникът
„Балканфарма Дупница“ АД е ползвал данъчен кредит за начисленото ДДС в
месеца на издаването на процесните фактури – януари 2020 година.,
Представен е препис от приемо-предавателен протокол за периода от
11-20.01.2020г. за получено, третирано и депонирано количество отпадъци,
подписано от представители на „Феникс Дупница“ ООД и „Балканфарма –
Дупница“ АД.
От страна на ищцовото дружество е представен договор за цесия на
парични вземания от 01.06.2020 г., с който цедента „Феникс Дупница“ ООД е
прехвърлило на „Рея Уест“ ЕООД вземането си от „Балканфарма – Дупница“
АД в общ размер на 23 975,84 лв. по конкретно посочени фактури, сред които
попадат и цитираните по-горе. В договорът за цесия е упоменато, че
прехвърлянето е безвъзмездно (чл.1 от договора), а според чл. 2 срещу цена
от 5 000 лв., платена в брой преди датата на подписване на договора.
Цедентът се е задължил да уведоми длъжника за цесията в срок от 2 месеца, а
съгласно чл. 3, ал.1 от договора - да предаде на цесионера намиращите се у
него документи, които установяват вземането.
С исковата молба като писмено доказателство е представено и
уведомление за цесия от „Феникс Дупница“ ООД от 01.06.2020 г. до
„Балканфарма – Дупница“ АД за цесията, като липсват доказателства за
получаването му от страна на ответното дружество.
Ищецът е приложил към исковата молба писмо изх. № 22/24.06.2020 г.,
с което „Феникс Дупница“ ООД кани ответното дружество в петдневен срок
от получаването на поканата да предприеме действия по законосъобразно
изпълнение на задълженията си по процесния договор, като заплати дължима
сума в размер на 23975,84 лева по посочени фактури, сред които фигурират и
обсъдените в настоящото дело. За връчването на поканата е представено по
делото доказателство – известие за доставяне с дата 25.06.2020г. Такива са
налице за връчване на ответника на изявление на „Феникс Дупница“ ООД,
обективирано в Уведомление изх. № 7/12.03.2020 г. за разваляне на договора
на осн. чл. 21, ал. 3 от същия при определени посочени в уведомлението
предпоставки. Връчването на последното е станало на 16.03.2020 г.
В хода на делото е представено от ищеца уведомление с изх. №
7/12.03.2020 г. и известие за доставянето му на 16.03.2020г. Посоченото
уведомление е изпратено от „Феникс Дупница“ ООД до „Балканфарма –
Дупница“ АД. В него е описано, че ответникът е престанал да изпраща заявки
за извършване на дейности с отпадъци, поради което следва да заяви изрично
намеренията си в едноседмичен срок, като в противен случай договорът ще се
3
счита за развален.
Ответникът е представил и 2 броя удостоверения за родствени връзки,
видно от което управителят на "Рея Уест" ЕООД Р. И. е дъщеря на
представителя на „Феникс Дупница“ ООД Кольо Илиев. О
т страна на ответника и възложител по договора е представен и препис
от влязло в сила Решение № 100/04.06.2020 г. по КАНД № 61/2020 г. по описа
на Административен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-А-5/24.06.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ –
Перник срещу „Феникс-Дупница“ ООД за нарушение на правилата на ЗУО,
по-конкретно на чл.38, ал.1 от закона.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД. По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ищецът
следва да докаже сключването на договор № 15/01.02.2018 г., изпълнението
на задълженията на изпълнителя точно във времево в количествено и
качествено отношение, размера на дължимото възнаграждение, както и
размера на претендираното обезщетение за забава.
Не се спори по делото, че е налице сключен между „Феникс Дупница“
ООД и „Балканфарма – Дупница“ АД валиден Договор № **/ 01.02.2018г. за
извършване на дейност за обработка на отпадъци, ведно с приложимите към
него Анекси от 20.11.2018 г. и 02.09.2019 г., очертаващи всички необходими
условия по договора. Предвид характера на сключения договор, съдът прави
обоснован извод, че той е ненаименован, като отразява елементи на договора
за изработка по ЗЗД. С оглед на това, приложими са разпоредбите на чл.258 и
следващите от ЗЗД, доколкото не са дерогирани от изрично договорени
клаузи в договора, сключен между посочените страни или императивни
норми в други нормативни актове.
С договор за прехвърляне на вземането (цесия), „Феникс Дупница“
ООД е прехвърлила твърдяното си вземане спрямо ответника по делото на
настоящия ищец – „Рея Уест“ ООД. Ответната страна по делото е посочила с
отговора на исковата молба две основания за нищожност на цесионния
договор, а именно – липса на съгласие за сключването му, доколкото страните
не са се договорили по елемент от същественото му съдържание, а именно –
да бъде ли същият възмезден или не, и абсолютна симулативност на договора.
Ответникът не е страна по договора за цесия и като такъв не може да иска
неговото унищожаване. Затова пък няма пречка да иска прогласяването на
нищожността на договора за цесия, тъй като тя има действие спрямо всички,
като е налице правен интерес за ответника да установи, че правоотношението,
от което прехвърляне на вземането не съществува. Ако договорът за цесия
бъде обявен за нищожен, то претенцията на ищеца би се явявала
неоснователна. Между страните съществува правен спор относно активната
процесуална легитимация на ищеца и за всяка от страните е налице правен
4
интерес от установяването на действителното правно положение между тях,
като за това изясняване предварително следва да се даде отговор на въпроса
дали цесионното правоотношение съществува или не. Този въпрос е
преюдициален по отношение на въпроса за съществуването или
несъществуването на вземането, тъй като ако предявилият иска не е
процесуално легитимиран за това, то той няма да има правото да претендира
вземането.
Както се посочи по-горе, налице е несъответствие в клаузите в договора
за цесия, отнасящи се до цената на прехвърленото вземане. В него е посочено,
че прехвърлянето е безвъзмездно (чл.1 от договора), а според чл. 2 вземането
е прехвърлено срещу цена от 5 000 лв., платена в брой преди датата на
подписване на договора. Настоящият състав намира, че прехвърлянето на
дълга може да стане възмездно (напр. продажба или замяна) или
безвъзмездно (дарение). Дали дългът е продаден или подарен на новия
кредитор е обстоятелство, което не засяга длъжника, защото то не променя
размера на дълга. Възмездността на прехвърлянето има значение само в
отношенията между цесионера и цедента, поради което не засяга правната
сфера на длъжника и валидността на сключения договор за цесия, като
възражения относно еквивалентност на престациите могат да се правят само
от страните по него.
Недоказано се явява и възражението на ответника за нищожност на
цесионния договор поради наличие на симулация при сключване на сделката,
за която страните по нея са се договорили да не настъпи обичайния за нея
правен ефект. С оглед разпределението на тежестта на доказване по
правилото на чл. 154 от ГПК, процесуално задължение за ответното
дружество е да осъществи доказване на своите възражения. Бяха наведените
от ответното дружество доводи за наличието на роднинска връзка между
физическите лица, представители на двете дружества по цесионния договор
(доказващи се с представените удостоверения за роднински връзки), но това
само по себе си не доказва нищожност на договора за цесия поради наличието
на симулация, тъй като договор за прехвърляне на вземане, сключен между
роднини, не е по презумпция нищожен.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че сключеният
договор за прехвърляне на процесното вземане е действителен и е породил
правен ефект между страните по него – „Феникс Дупница“ ООД и „Рея Уест“
ООД.
Договорът за цесия е разпространил действието си и спрямо длъжника и
настоящ ответник, поради това, че цесията се счита за надлежно съобщена на
длъжника и когато уведомлението за прехвърлянето е връчено на длъжника
като едно от приложенията към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед спазване
5
на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Решение № 78 от
9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, ВКС).
Поради наличието на доказана процесуална легитимация на ищцовото
дружество, съдът следва да обсъди останалите доводи на ответната страна за
неоснователност на исковите претенции.
С отговора на исковата молба е наведено възражение за неизпълнение
на договора от страна на изпълнителя по него – „Феникс-Дупница“ ООД.
Както се посочи, за процесния договор са приложими разпоредбите на чл.258-
269 от ЗЗД, уреждащи договора за изработка, тъй като срещу заплатено
възнаграждение се цели престиране на изработен резултат, в случая
резултатът е приемане, третиране и депониране на отпадъци. Разпоредбите на
ЗЗД могат да бъдат дерогирани от императивните разпоредби на специални
закони или договорените клаузи. Основното задължение на всяка от страните
по договора за изработка е изпълнителят на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчаното от другата страна, а възложителят – да заплати
възнаграждение (чл.258 от ЗЗД), т.е. налице е корелация между двете
задължения, като задължението за едната страна е право за другата и
обратното. Налице е характерна специфика на уговореното основно
задължение за изпълнителя, а именно да получава отпадъци, образувани при
дейността на възложителя, които да третира съгласно изискванията на Закона
за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни документи по
управление на дейностите с отпадъците – чл.18 от договора. За точното
изпълнение на договора, изпълнителят „Феникс-Дупница“ ООД е следвало да
спазва разпоредбите на ЗУО и подзаконовите актове, уреждащи тази материя.
От страна на ответника и възложител по договора е представен препис от
влязло в сила Решение № 100/04.06.2020 г. по КАНД № 61/2020 г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-А-5/24.06.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ –
Перник за нарушение от страна на „Феникс-Дупница“ ООД на правилата на
ЗУО, по-конкретно чл.38, ал.1 от ЗУО. Нарушената разпоредба на посочения
член гласи, че дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО,
НУБА и ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на
територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени
и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и
регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със
стопанско предназначение. На основание чл.155, ал.1 от ЗУО и поради
неспазване на чл.38, ал.1 от същия нормативен акт е издадено и обжалваното
наказателното постановление, което е потвърдено от касационната инстанция
по делото. По този начин безспорно се установява, че „Феникс – Дупница“
ООД не е спазвала изискванията за извършване на дейности с посочените
видове отпадъци, като е извършвала посоченото в имоти, за които липсва
разрешение за извършване на дейност от дружеството-изпълнител.
Констатираното нарушение е извършено през времетраене на настоящия
договор и засяга дейността, която се явява задължение за изпълнителя по
6
договора.
С оглед на това, съдът прави обосновано заключение, че изпълнителят
по процесния договор не е изпълнил задълженията си по него точно в
качествен аспект, тъй като се установява неспазване на разпоредбата на чл.18
от договора. Неизпълнението му поражда права за възложителя-ответник,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. В този случай, за
ответното дружество е настъпила възможността да иска намаление на
възнаграждението, а ако прецени, че отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, е могъл да развали договора в
срок от шест месеца, който е започнал да тече от момента на обявяване на
влязлото в сила Решение № 100/04.06.2020 г. по КАНД № 61/2020 г. по описа
на Административен съд – Кюстендил, предвид публичността на последното.
По отношение на формата, с която следва да се упражнят правата на
възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, не съществуват ограничения – това може
да стане и чрез възражение в хода на висящ исков процес по предявен иск по
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното в отговора на исковата молба, съдът намира, че
изявленията на ответното дружество в нея е израз на волята му да упражни
потестативното си право по чл. 265, ал. 2 и ал.3 от ЗЗД – договорът да бъде
развален. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, възложителят има
право да развали договора за изработка само когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно
неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е
необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното
негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали
същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно.
Настоящият състав намира, че недостатъците не са съществени
дотолкова, че да обосноват развалянето на договора. Без съмнение се
установи, че е налице неточно изпълнение от страна на дружеството-
изпълнител в качествено отношение, което е в противоречие с договореното в
чл.18 от договора. Въпреки това, съдът намира, че допуснатото неточно
изпълнение, макар и умишлено, може да бъде отстранено, като не следва да се
пренебрегва и фактът, че за ответното дружество е осъществен позитивен
резултат на част от уговореното в договора, като са извозени генерираните
при производствената дейност на ответника отпадъци.
В хода на делото представителят на ответното дружество твърди, че
договорът е бил развален и с изявлението от негова страна, обективирано в
писмо с изх. № 299/14.04.2020 г., с което е известило изпълнителя, че ако в 7-
дневен срок „Феникс-Дупница“ ООД не отстранят недостатъците по
7
изпълнението на задължението им по договора, последният ще се счита
прекратен. Не е представен препис от това писмо по делото, не са налице и
доказателства подобно писмо да е получено от съконтрагента, поради което
съдът счита това възражение за недоказано.
Предвид изложеното дотук, за възложителя е възникнало задължението
да заплати дължимото се по договора възнаграждение за извършената работа,
която макар и с недостатъци, поради това, че последните не обосновават
развалянето на договора, следва да бъде възмездена.
Относно дължимия размер на задължението, основни данни за
претенцията съдът извлича от представените 4 броя фактури и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Както се установи, процесните фактури
са осчетоводени както от ответното дружество, така и от „Феникс Дупница“
ООД. Дължимата и незаплатена сума по тях е в общ размер на 8113,83 лева,
от които сумата в размер на 528,00 лв. с ДДС по фактура № ****/ 21.01.2020
г., 6 390,72 лв. с ДДС по фактура № *****/ 21.01.2020 г., 597,60 лв. с ДДС по
фактура № *****/ 21.01.2020 г. и 597,51 лв. с ДДС по фактура № **********/
21.01.2020 г.
Установен е и размерът на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД, за
периода от падежа на задължението, настъпил на 21.03.2020 г., до датата на
предявяване на иска – 27.07.2020г. в размер общо 290,74 лева, който съвпада
и със заявената искова претенция, поради което и в тази си част искът следва
да се уважи в цялост.
С оглед възражението на ответната страна за неправилно изчисления
размер на задължението по фактура № **********, съдът намира същото за
недоказано. По делото не са представени доказателства в тази насока от
страната, носеща доказателствена тежест за това твърдение.
По разноските:
При този изход, разноски се дължат на ищеца „Рея Уест“ ЕООД на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Представени са доказатества за сторени такива, като
общият им размер е на стойност 2000,00 лева, от които 200,00 лева за платена
държавна такса, 1550,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно
договор за правна услуга, сключен между „Рея Уест“ ЕООД и адв. П.П.),
заплатено адвокатско възнаграждение, 250,00 лева депозит за вещо лице.
По обжалваемостта:
На основание чл. 258 и чл. 259 от ГПК настоящото решение може да
бъде обжалвано чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Балканфарма-Дупница“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Дупница, ул. "Самоковско шосе" № 3 да заплати
на „Рея Уест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Дупница, ул. „Влахина планина“ № 2, представлявано от Р.И. сумите,
както следва:
- 528,00 лв. (петстотин двадесет и осем) с ДДС по фактура №
****/21.01.2020 г. за транспорт на ПВЦ изрезки за периода от 11.01.2020 г. до
20.01.2020 г., заедно с мораторна лихва за периода от 21.03.2020 г. до деня,
предхождащ предявяването на иска – 26.07.2020 г., в размер на 18,92 лв.,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска –
27.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
- 6 390,72 лв. (шест хиляди триста и деветдесет лева и седемдесет и две
стотинки) с ДДС по фактура № ****/ 21.01.2020 г. за извършено
предварително третиране на отпадъци, заедно с мораторна лихва за периода
от 21.03.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на иска –
26.07.2020 г., в размер на 229,00 лв., ведно със законната лихва върху тези
суми от момента на предявяване на иска – 27.07.2020 г., до окончателното й
изплащане;
- 597,60 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки) с
ДДС по фактура № ****/ 21.01.2020 г. за извършен транспорт на отпадъци до
депо, заедно с мораторна лихва за периода от 21.03.2020 г. до деня,
предхождащ датата на предявяване на иска – 26.07.2020 г. в размер на 21, 41
лв., ведно със законната лихва върху тези суми от момента на предявяване на
иска -– 27.07.2020 г., до окончателното й изплащане;
- 597,51 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и една
стотинки) с ДДС по фактура № **********/ 21.01.2020 г., за такса за
депониране на 13,98 тона отпадъци, заедно с мораторна лихва за периода от
21.03.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на иска – 26.07.2020
г. в размер на 21,41 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от
момента на предявяване на иска – 27.07.2020 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Балканфарма-Дупница“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Дупница, ул. "Самоковско шосе" № 3 да заплати
на „Рея Уест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Дупница, ул. „Влахина планина“ № 2, представлявано от Р. И., сумата в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева, представляващи сторените по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
9
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10