№ 44
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500505 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. на О.С.-Х., П.
на Р.Б. и О.С. - С.З. са осъдени да заплатят солидарно на З. ВЛ. Д. с ЕГН –
**********, адрес: **** сумата в размер на 10000-десет хиляди лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на нарушаване на
правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно
производство, образувано като досъдебно производство № 688/2013 год. по
описа на Р. - Д. и прокурорска преписка № 1917/2013 год. по описа на Р.П - Д.
преобразувано в следствено дело № 23/2014 год. по описа на ОСлО при О. -
Х. и приключило с решение № 141 от 23.11.2018 год., постановено по ВНОХД
№ 1111/2017 год. по описа на О.С. - С.З., ведно със законната лихва, считано
от 05.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът за
разликата в останалата част до предявения размер от 35000 лева е отхвърлен.
П. на Р.Б. и О.С. - С.З. са осъдени да заплатят солидарно на З. ВЛ. Д. с ЕГН –
********** с адрес: **** сума в размер на 515.29-петстотин и петнадесет лева
и двадесет и девет стотинки – деловодни разноски.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала З. ВЛ. Д., която е
внесла въззивна жалба вх. № 260952/01.02.2021 г. в частта му за разликата
над 10000 лева до пълния размер на предявения иск от 35000 лева. Решението
се обжалва и частично по отношение на присъдените разноски. Според
жалбоподателката решението е неправилно, незаконосъобразно и е
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Счита, че дори първоначално предявената сума не може да покрие
стреса и напрежението й през петте години на наказателното производство,
имало напрежение и обяснения на над 300 разпитани свидетели, но все пак се
доближавала до справедливо обезщетение за оставяне без работа, уронване на
престиж и прекратяване на полезни връзки. Именно наказателно
производство е било пречка за пълноценна реализация на трудовия пазар.
Твърди се нарушаване от прокуратурата на принципа на невиновност до
доказване на противното чрез медийни публикации и разпространяване на
данни в обществото. В жалбата се обръща внимание на действията на Р.П - Д.
а именно твърди се предубеденост, предварителна разгласа на обстоятелства
от разследването, психически натиск. Иска се уважаване на иска изцяло и
присъждане на разноски в пълен размер.
Постъпила е въззивна жалба № 260674/25.01.2021 г. от П. на Р.Б.,
представлявана от О.П. - Х., допълнена с жалба вх.№ 261076/03.02.2021 г. от
Р.П. - Х ., Т.О. - Д.д против Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. №
641/2020 г. по описа на О.С.-Х. в осъдителната му част, с която П. на Р.Б. е
осъдена да заплати на З. ВЛ. Д. обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 05.08.2019 год. до окончателното изплащане.
Според този жалбоподател, окръжният съд не е отчел процесуалното
поведение на ищцата, както и това на нейния защитник в приключилия
наказателен процес. Позовава се на писмо и констативен протокол на
Инспектората към В.С.С., в който не е установено надхвърляне на разумния
срок на наказателния процес. Не били отчетени в обжалваното решение
предишните осъждания на ищцата, както и наложените от В.Д.С.
дисциплинарни наказания свързани с лишаване от право да упражнява
адвокатска професия, с отписването й от А.К. - Х. като адвокат и други
доказателства свързани с доброто й име и професионална репутация, които
продължителността на наказателното производство не е накърнила. Цитират
2
се седем решения на ВКС, с които са потвърждавани решения на В.А.С. за
откази на различни А.К. в страната да впишат ищцата като адвокат с мотив -
непритежаване на необходими нравствени и професионални качества
съгласно Закона за адвокатурата, като воденото наказателно производство не
е било основание за тези откази. Твърди се, че ищцата продължава да
упражнява адвокатска професия без да има това право и през периода на
наказателното производство. Излагат се доводи, че ако обвинението по чл.
311 от НК в приключилото наказателно производство е свързано с
неподаване на данъчна декларация за дължими 18000 лева, то сега дължимите
публични вземания към Н. от ищцата са над 100000 лева. Иска се бъде
постановено друго решение, с което да се отхвърли изцяло предявения
против Прокуратурата иск или алтернативно – да се намали размера на
присъденото обезщетение и присъдените разноски.
Внесена е и въззивна жалба № 261148/04.02.2021 г. от О.С. - С.З. против
Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. по описа на О.С.-Х., с
която се иска отмяна изцяло на Решението и постановяване на ново, с което
да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Алтернативно се
моли да се отмени Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. по
описа на О.С.-Х. в частта, с която О.С. - С.З. е осъден да заплати на З. ВЛ. Д.
сумата от 10000 лева като обезщетение за неимуществени вреди. Евентуално
се моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение като
прекомерно и несъобразено с относимите обстоятелства. Претендират се
разноски. Излагат се доводи в смисъл, че наказателното производство в
съдебна фаза е протекло в разумен срок, като се коментира процесуалното
поведение на З.Д. – нейни неявявания в насрочени открити съдебни
заседания, сочи се продължителен отпуск на съдията-докладчик по болест.
Сочи се, че делото е било изпращано по повод инстанционен контрол във
ВКС в твърдения в ИМ период на забава. Твърди се фактическа и правна
сложност на делото, особено фактическа – само доказателствата по
досъдебното производство са събрани в 25 тома. Коментира се липсата на
доказване от ищцата на претърпени вреди, свързани с продължителността на
приключилия наказателен процес, които да са в причинно-следствена връзка
с твърдяното в ИМ забавяне.
По делото е внесена частна жалба с № 265372/19.08.2021 г. от П. на Р.Б.
3
против Определение № 260347 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 641/2020 г. по
описа на О.С.-Х., с което е оставена без уважение молба за изменение на
решение № 260011 от 15.01.2021 год., постановено по гр.д. № 641/2020 год.
по описа на О.С. - Х. в частта за разноските, инкорпорирана във въззивна
жалба с вх.№ 260674 от 25.01.2021 год., подадена от О.П. - Х.. Счита се, че
присъдените разноски в полза на ищцата са завишени прекомерно. Моли се
да бъде отменено определението и да бъде постановено друго, с което
евентуално да се намали размера на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирани лица – страни по делото, засягат изцяло неблагоприятни за тях
последици от първоинстанционното решение, откъм съдържание са редовни,
поради което се явяват допустими.
Предмет на въззивно разглеждане е предявен иск с правно основание
чл.2б от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди за сума в
размер на 35000 лева. С присъда, постановена по НОХД № 1336/2016 год. по
описа на Р.С. - С.З. ищцата З.Д. е призната за виновна за престъпления по чл.
313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата
е отменена с решение, постановено по ВНОХД № 1111/2018 год. по описа на
О.С. - С.З. и наказателното производство – прекратено, поради изтичане на
абсолютна давност. Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на
15.12.2018 год.
Първото процесуално следствено действие - претърсване и изземване на
налична документация, електронни носители и техника – компютър и
принтер, открити в офиса на Д., намиращ се в ****, по повод образувано
досъдебно производство № 688/2013 год. и прокурорска преписка №
1917/2013 год. по описа на РП - Д. е било извършено на 19.11.2013 г., а
привличането й като обвиняем е станало на 09.01.2015 г. за престъпления по
чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Взета й
е мярка за неотклонение „подписка“. На 04.03.2015 год. – 09.03.2015 год. е
извършено предявяване на разследването. Материалите по досъдебното
производство са събрани в 25 тома, издирвани и разпитвани са стотици
свидетели, назначавани експертизи, събирани са веществени доказателства,
изисквани и приобщавани са документи. Поради сложността си досъдебното
4
производство е преобразувано в следствено дело.
На 25.09.2015 год. в Р.С. - Д. е бил внесен обвинителен акт по досъдебно
производство № 23/2014 год. по описа на ОСлО - Х. по обвинението на З. ВЛ.
Д. – по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
въз основа на който е образувано НОХД № 577/2015 год., производството по
което е прекратено с определение от 26.10.2015 год., поради невъзможност да
бъде формиран състав за разглеждането му, с оглед направен отвод от всички
съдии в РС - Д.. Делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по
степен съд. С определение от 23.11.2015 год., постановено по дело №
1448/2015 год. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на Р.С. - С.З., по
описа на който съд е образувано НОХД № 2998/2015 год. С определение от
28.01.2016 г. по нохд 2898/15 г. Р.С. - С.З. е прекратил съдебното
производство по внесения обвинителен акт, поради допусната техническа
грешка и е изпратил делото за отстраняването й на Районна прокуратура – Д..
След извършване на съответни процесуално-следствени действия е
внесен в Р.С. - С.З. обвинителен акт против ищцата на 27.05.2016 год. При
внасянето на акта РП Д. е редуцирала исканите за разпит пред съда свидетели
на брой – 102, посочила е 2 вещи лица, внесени са веществени доказателства
– 15 на брой. В първо открито съдебно заседание на 07.07.2016 г. пред СтЗРС
по образуваното нохд 1336/16 г. е прието разглеждане на делото при
условията на чл. 371, ал. 1 от НПК по реда на съкратеното съдебно следствие,
като настоящата ищца и подсъдима в това нохд Д. е направила искане за
допускане разпит на трима свидетели, един от които неразпитван в
досъдебното производство и едно вещо лице.
В открито съдебно заседание по нохд 1336/16 г. на СтЗРС на 15.09.2016
г., не са се явили свидетелите, поради което делото е отложено за 09.11.2016
г.
На 09.11.2016 г. Д. не се е явила в съдебната зала, поради заболяване.
На 14.12.2016 г. в открито съдебно заседание (ОСЗ) по посоченото нохд
пред СтЗРС не се е явила посочената от Д. свидетелка Г.Ш., на която Д. е
държала да бъде извършен разпит.
В следващо ОСЗ пред СтЗРС по нохд 1336/16 г. на 26.01.2017 г.
свидетелката Ш. е разпитана, но Д. е направила искане да бъдат изискани
5
документи от Н.. Съдът е уважил правото на защита на Д. и искането й.
На 09.03.2017 г. нохд 1336/2016 г. по описа на Р.С. - С.З. е приключило с
осъдителна присъда № 60 от 09.03.2017 год. като ищцата Д. е призната за
виновна в това, че в периода от месец януари 2010 год. до месец ноември
2013 год., включително в град Д., при условията на продължавано
престъпление упражнявала адвокатска професия, без да има съответната
правоспособност по Закона за адвокатурата, оказвайки правно съдействие на
различни лица, във връзка с изготвянето на молби, искови молби, жалби,
писмени отговори, заявления и други документи по граждански, наказателни
и административни дела, до различни институции и давайки устни
консултации по въпроси на правото, поради което и на основание чл. 324, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 300 лева. Със същата присъда, подсъдимата - ищца в настоящото
производство е призната за виновна в това, че на 29.04.2011 год. в град Х. е
потвърдила неистина в Годишна данъчна декларация за 2010 год., която по
силата на закон – чл. 50, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, се дава пред орган на властта – Н.А.П., за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – за получените доходи и размера на
осигурителния доход през съответната година, като декларирала неверни
обстоятелства, а именно – получен доход от упражняване на свободна
професия – адвокат, във връзка с извършена адвокатска дейност, с цел да
избегне заплащане на дължими данъци в размер на 1500 лева, поради което и
на основание чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 700 лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено
едно общо наказание „Глоба“ в размер на 700 лева.
По протест и жалба на 19.05.2017 г. пред О.С. - С.З. (СтЗОС) е
образувано внохд 1111/2017 г.
В първо ОСЗ на 28.06.2017 г. пред СтЗОС подсъдимата Д. не се е явила
поради влошено здравословно състояние. Не се е явил поради използвана
годишна почивка и защитника й.
В следващо ОСЗ на 20.09.2017 г. е даден ход на съдебните прения. В
срока на произнасяне съдът е отменил протоколното си определение за
приключване на съдебното следствие и даване ход на съдебните прения,
възобновил е съдебното следствие и е изискал нови писмени доказателства.
6
Същевременно е оставил без разглеждане протеста на прокуратурата против
първоинстанционната присъда, поради това че е подаден от Районна
прокуратура – Д.. Със свое решение от 26.03.2018 г. по н.д. 1317/2017 г. ВКС
е определил протеста на РП - Д. за допустим.
В насрочено за 11.04.2018 г. ОСЗ пред СтЗОС по внохд 1111/17 г.
редовно призована, подсъдимата Д. не е се явила без да посочи уважителни
причини. По искане на упълномощения й защитник с оглед ненакърняване
правото й на лична защита делото е отложено.
Следващото ОСЗ на 25.04.2017 г. е отложено за изискване на писмени
доказателства.
Поради продължително заболяване на съдията-докладчик по делото –
И.С., следващото редовно ОСЗ се е състояло на 21.11.2018 г., към която дата
абсолютната погасителна давност за конкретните престъпления, за които е
обвинена Д. е била изтекла. В този смисъл е било и пледирането на
прокуратурата – за прекратяване на производството по наказателното дело на
това основание. Подобно е било изявлението на защитата на Д., като от
същата обаче не е било поискано продължаване на наказателното
производство съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от
НПК. Със свое решение от 23.11.2018 г. по внохд 1111/17 г. СтЗОС е отменил
първоинстанционната присъда и прекратил производството по делото, като е
приел, че погасителната давност за наказателното преследване за
престъплението по чл. 324, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е изтекла на
01.06.2018 г., а за деянието по чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е изтекла на
30.10.2018 г. Липсват доказателства, че това решение е обжалвано или
протестирано и поради това същото е влязло в сила 15 дни след съобщаването
му с най-късна дата на страните, а именно на 15.12.2018 г. съгласно
разпоредбите на чл. 350, ал. 2 във вр. с чл. 340, ал. 1 от НПК.
С писмо № 94-З-44/19 от 24.02.2020 г. на М.П., издадено на основание
чл. 60е, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт с приложен констативен
протокол № РС-19-409 от 13.06.2019 год. на Инспектората при В.С.С. е
отхвърлено като неоснователно заявление на ищцата свързано с нарушаване
на правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок с аргумент,
че общата продължителност на досъдебното производство и двете съдебни
инстанции – 5 години и 29 дни, не надхвърля разумния срок.
7
Ищцата, съгласно приложена справка за съдимост има две предишни
осъждания за престъпления по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление
по чл. 209, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, за които е ангажираната отговорността й с
решение № 341 от 13.07.2006 год., постановено по НАХД № 356/2006 год. на
Р.С. - Д., влязло в законна сила на 21.12.2006 год., с което й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева и с присъда № 20 от
11.11.2010 год., постановена по НОХД № 102/2009 год. на Районен съд – П.,
влязла в законна сила на 23.06.2011 год., с която й е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години. Ищцата е била реабилитирана
по право, считано от 24.06.2014 год.
Д. е била вписана в регистъра на адвокатите към А.С. – Х. с
постановление на АС - № 191 от 05.07.1999 год. С решение на В.Д.С. от
14.05.2010 год. на ищцата е наложено наказание лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за срок от 07.01.2011 год. до 07.01.2014 год.
С решение от 07.10.2014 год. на АК – Х. е отказано вписването на ищцата в
АК. Видно от протокол № 16 от 05.12.2013 год. от заседание на С.А.К. – Х., в
който е обективирано Решение № 4 за отписване на ищцата от регистъра на
адвокатите в Х.А.К. на основание чл. 22, ал. 1, т. 3, вр. чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА
и на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗАдв, считано от
07.01.2011 год., като основание за отписването на ищцата от АК е
осъдителната присъда от 11.11.2010 год. на РС – П..
В първоинстанционното производство са били разпитвани свидетели
относно обстоятелства свързани с дейността на ищцата и състоянието й по
време на наказателното производство срещу нея.
От ищцата са представени 4 броя изпълнителни листове, издадени на
25.07.2012 год., на 28.11.2012 год., на 11.02.2016 год. и на 29.07.2013 год.,
съгласно които П. на Р.Б. е осъдена да й заплати суми в размер на 1000 лева,
на 2000 лева, на 1000 лева и на 2000 лева – обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ. Като писмени доказателства са
приети и съдебните актове, послужили като изпълнителни основания за
издаване на посочените изпълнителните листове.
По делото са приети шест броя Решения на В.К.С. (л. 53 и сл.) в
еднотипни производства по чл. 7 от Закона за адвокатурата с жалбоподател
8
З.Д. през периода 2014-2020 г., с които са оставяни без уважение нейни жалби
против Решения на В.А.С. за потвърждаване на откази на А.К. – Х. и Р. да я
впишат като адвокат. Посочено е, че дори след изтърпяване на наказание
„лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за определен срок
съгласно Закона за адвокатурата не е предвидено автоматично възстановяване
на правото да се упражнява адвокатска професия, нито задължение за А.С. да
впише лицето отново. След изтичане на наказанието се възстановява само
правната възможност за вписване на лицето като адвокат, но това става след
решение на съответния А.С. при спазване на предвидена в ЗАдв процедура,
като се преценяват всички необходими условия, включително и кандидатът да
притежава необходимите нравствени и професионални качества за
упражняване на адвокатската професия – чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв. В
удостоверение № 26/17.01.2020 г. на А.С. – Х. (л. 92) са посочени пет
решения на дисциплинарния съд при А.К. - Х. и В.Д.С. към В.А.С. за
наложени пет различни наказания на ищцата Д. по различни дисциплинарни
дела в периода 2006 – 2010 г., като същата е отписана като адвокат, считано
от 07.01.2011 г. (л. 158).
Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ държавата носи отговорност за вреди
причинени на граждани от нарушаване на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Като основен
принцип на наказателния процес разумният срок на разглеждане и решаване
на делата е прогласен и в чл. 22 от НПК, вменен в тежест на органите
осъществяващи процесуално ръководство на процеса в съответната му фаза.
Разумната продължителност на производството се преценява, с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно в най-кратък срок да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство. Преценка дали общата продължителност на производството е
разумна се преценява според броя инстанции разгледали делото, с оглед
фактическата или правната сложност на делото; поведението на лицето, което
твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е било
нарушено; поведението на съответните държавни органи; значението на
делото за лицето.
Преценката на сложността на делото – фактическа или правна е винаги
9
конкретна, като причините за това може да са различни: сложност на фактите;
голямо количество доказателства; голям брой страни; нуждата от особена
бързина по дела, по които обвиняемият е с мярка за неотклонение задържане
под стража; голям брой на обвиненията; нужда да се изготвят експертизи;
нужда да се получат доказателства от чужбина. От приложените към делото
материали по досъдебното производство се установява изключителната
сложност на делото от фактическа страна - 25 тома, стотици свидетели,
експертизи, документи, веществени доказателства. Доказателство за
сложността на делото е преобразуването в досъдебна фаза в следствено дело
съгласно чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК. Дори след редуциране на броя свидетели,
внесеният в съда обвинителен акт е с посочени над 100 свидетели.
Многобройността на случаите е в хипотезата на обвинението по чл. 324, ал. 1
от НК и е неизбежна с оглед доказване на упражняваната професия без
правоспособност. В хода на първоинстанционното наказателно съдебно
производство се е наложило двама от свидетелите да бъдат разпитвани по
делегация.
От значение е поведение на лицето, което твърди, че правото му на
разглеждане на делото в разумен срок е бил нарушено. Държавата не отговаря
за забавяния дължащи се на поведението на лицето, което твърди, че правото
му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено. Ако
поведението на това лице е било причина за отлагания, ще се стигне до
извода, че то, а не държавата, е отговорно за съответните периоди на забавяне
на производството. Констатират се многократни отлагания на делото,
изложени по-горе, в съдебна фаза от страна на ищцата Д. – с посочване на
причина или безпричинно: съдебни заседания на 09.11.2016 г., 14.12.2016 г.,
26.01.2017 г., 28.06.2017 г., 11.04.2018 г. Тези периоди, довели до забава с
обща продължителност е 7 месеца и 4 дни не могат да бъдат вменени в
отговорност на съда.
При съобразяване на поведението на съответните държавни органи (съд,
прокуратура, досъдебни разследващи органи – следствие и полиция) се
изследват неоправдани забавяния при призоваването на участниците в
наказателното производство, насрочването и организацията на съдебните
заседания, навременното постановяване на актовете на компетентните органи,
добрата организация на деловодните действия по делото, дълги периоди на
10
бездействие в досъдебното производство. Досъдебното производство е
образувано на 01.11.2013 г. срещу неизвествен извършител. На 19.11.2013 г. е
извършено процесуално-следствено действие – претърсване и изземване от
офис, ползван от ищцата Д., като за първи път обвинение й е повдигнато на
09.01.2015 г. Следва извод, че в периода от 01.11.2013 г. – 19.11.2013 г. не
може да се говори за възникнало правоотношение по повод наказателно
преследване между държавата и Д.. Претърсването и изземването на вещи на
19.11.2013 г. от ползвано от нея помещение е извършено при продължаващо
разследване срещу неизвестен извършител. От този момент – 19.11.2013 г.
може да се говори за обективна свързаност на Д. с наказателното
производство, като на лице от което са иззети веществени доказателства, но
не и с интензитета и последиците на повдигнато обвинение. Едва с
привличането й като обвиняема на 09.01.2015 г. възниква в пълнота на нейно
участие в наказателното производство. Този извод е в съответствие със
смисловото тълкуване на чл. 6, § 1 от Конвенцията, където е употребен израза
"наказателното обвинение срещу него" и означаващо официалното
уведомяване от компетентния орган на едно лице за това, че е извършило
престъпление от общ характер. Става въпрос за период от 1 година, 1 месец и
20 дни, в които Д. не е имала процесуално качество на обвиняема.
Процесуално-следственото действие претърсване и изземване на вещи е с
обективен характер и няма значимостта на персоналното насочване на
обвинение спрямо ищцата. Което обстоятелство следва да бъде преценено в
това производство. С внасянето на обвинителен акт в съда на 19.10.2015 г.
органите на досъдебното производство не са нарушили разумния срок на
провеждане на предварителното разследване. Този извод не се променя и от
обстоятелството за констатираната техническа грешка, поради която на
28.01.2016 г. делото от съда е изпратено на прокуратурата за поправянето й,
като обвинителния акт е внесен отново в съда на 20.05.2016 г. с посочени в
него за разпит над 100 свидетели. Следва да се отбележи, че при първото
внасяне на обвинителния акт в компетентния РС – Д. и последвали отвод на
всички съдии, делото експедитивно е било изпратено до ВКС за определяне
на компетентен съд – Р.С. - С.З.. По образуваното нохд 1336/16 г. пред СтЗРС,
след първо редовно и уточняващо заседание е последвало второ, в което не са
се явили свидетели. В трето съдебно заседание ход на делото не е даден
поради неявяване на Д.. В четвърто заседание не се явила исканата и посочена
11
от Д. свидетелка. В пето заседание делото е отложено по искане на Д. за
прилагане на писмени доказателства. Делото е приключило с присъда. Всяко
едно от съдебните заседания пред СтЗРС е насрочвано в подходящ и разумен
срок. След образуване на въззивно съдебно производство – внохд 1111/17 г.
пред СтЗОС, делото в първо съдебно заседание е отложено поради влошено
здравословно състояние на Д. и годишна почивка на защитника й. Във второ
ОСЗ е даден ход на съдебните прения, като в срока на произнасяне е
констатиран процесуален проблем, производството възобновено, като по
поставения проблем относно компетентността на РП Д. за участие във
въззивното производство се е произнесъл с решение ВКС. В следващо поред
заседание на 11.04.2018 г. З.Д. не се е явила без да посочи уважителни
причини. В насрочено последващо ОСЗ са изискани допълнително
документи. Поради продължително заболяване на съдията-докладчик делото
е насрочено след оздравяването му на 21.11.2018 г., когато абсолютната
погасителна давност за преследването на двете престъпления, за които е била
обвинена Д. е изтекла.
Броят инстанции разгледали наказателното дело е три: досъдебна,
първоинстанционна съдебна и въззивна съдебна. В досъдебната фаза е налице
преобразуване на делото в следствие, поради сложността му с оглед
разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК. Освен трите основни етапа на
делото е налице и двукратно изпращане на делото до В.К.С. за произнасяне
веднъж с определение и веднъж с решение по възникнали текущи
наказателнопроцесуални проблеми. Броят на инстанциите разгледали
наказателното дело е също пряко относим към критерия „разумен срок“ на
гледане на делото съгласно Конвенцията. В случая са се произнесли
максимален брой инстанции в един общ за делото разумен срок.
При обосноваване на своя съдебен акт, първоинстанционният съд
правилно е констатирал фактическата сложност на проведеното наказателно
производство. Но не е отчел и анализирал в мотивите на решението си
завишената степен на фактическата сложност в досъдебната фаза на
производството имаща за последица преобразуването на делото в следствие.
Следвало е да съобрази с оглед критериите на Конвенцията в кой момент
лицето е привлечено като обвиняем и ниската степен на засегнатостта му
преди този момент (от претърсването и изземването), а това е повече от една
12
година от твърдения почти петгодишен процесен период. Не е коментирал
многократните отлагания в съдебната фаза пред районен и окръжен съд на
делото по причина на самата З.Д., което намалява процесния период със
седем месеца. Както и връщането на обвинителния акт поради обективна
техническа грешка – за корекция на сгрешена дата, така и правото на
свободно убеждение, самостоятелна преценка в рамките на закона и
становището на въззивният съд по наказателното производство с оглед
допустимостта на въззивния протест на РП - Д.. Това са обстоятелства
преценени от законодателя в специален нормативен акт – НПК, като
съответните процесуални действия и произнасяния са извършени в стегнат и
делови порядък. Би следвало да бъде отчетена и повелята на НПК за
неизменност на съдебния състав в наказателния процес и в тази връзка да
бъде съобразено заболяването и отсъствието поради това на съдията-
докладчик при въззивното разглеждане на делото. Не се доказа период на
незаконосъобразно и неразумно забавяне на делото нито от органите на
досъдебното производство, нито от съда, като наказателното производство е
проведено в досъдебна фаза и пред две съдебни инстанции пред районен и
окръжен съд. В същия период делото е било и два пъти изпращано за
произнасяне от В.К.С., както и многократно отлагано в съдебната си фаза по
причина на самата ищца. Решаващият съд би следвало да съобрази и крайния
целен чрез правото на защита в наказателния процес резултат за Д., а именно
– приключване на делото без негативен за нея резултат чрез нейно
процесуално поведение, насочено към контролирано и постигнато
удължаване на периода на делото с оглед достигане на давностните срокове
по НК. Последващото й бездействие в хипотезата на чл. 24, ал. 2, във вр. ал. 1,
т. 3 от НПК, а именно липса на искане за продължаване на наказателното
производство е в подкрепа на горното.
Поради изложеното настоящият състав не достига до извод за
нарушение на КЗПЧОС по отношение на неспазен разумен срок на
наказателното производство във всичките процесуални фази на делото от
органите на досъдебното и съдебното производство спрямо
жалбоподателката.
За пълнота на изложението не се установи по делото, че воденото
наказателно производство против З.Д. се е отразило на професионалната й
13
дейност. Първо – тя е продължила дейността си на адвокат, включително и по
време на наказателното преследване, видно от показанията на свидетелите,
включително и пред кантората й е имало табела, че е „адвокат“ въпреки, че не
е била вписана като такава, съгласно Закона за адвокатурата. Второ –
установява се от представените многобройни решения на В.К.С., на В.А.С. и
съответните Съвети на адвокатските колегии в страната причината да не бъде
вписана като адвокат не е наказателното производство - предмет на
обсъждане в това дело, а липсата на необходимите нравствени и
професионални качества по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за
адвокатурата, която липса произтича от поведението на Д. отпреди
образуването на наказателното производство.
Поради липса на основната предпоставка за уважаване на иска не се
дължи произнасяне по изложените аргументи относно размера на твърдяните
неимуществени вреди. Затова внесените въззивни жалби от О.С. - С.З. и от П.
на Р.Б. следва да бъдат уважени, а жалбата на ищцата З.Д. да бъде оставена
без уважение.
Основателна, с оглед цялостното отхвърляне на иска при настоящото
въззивно разглеждане на спора, е частната жалба против първоинстанционото
определение оставящо без уважение искането на ПРБ за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските, като произнасянето
по нея ще бъде извършено с крайния съдебен акт в настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. О.С.-Х.
в частта, с която са осъдени П.Р.Б. – **** и О.С. - С.З., БУЛСТАТ -
*********, със седалище и адрес на управление – **** да заплатят солидарно
на З. ВЛ. Д. с ЕГН - ********** от ****, *, сумата в размер на 10000-десет
хиляди лева от общо предявена в размер на 35000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на нарушаване на правото й на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство,
образувано като досъдебно производство № 688/2013 год. по описа на Р. - Д.,
14
прокурорска преписка № 1917/2013 год. по описа на Р.П - Д. преобразувано в
следствено дело № 23/2014 год. по описа на ОСлО при О. - Х. и приключило с
решение № 141 от 23.11.2018 год., постановено по ВНОХД № 1111/2017 год.
по описа на О.С. - С.З., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2019 год.
до окончателното изплащане на сумата, КАКТО И В ЧАСТТА, с която О.С. -
С.З., БУЛСТАТ - *********, със седалище и адрес на управление – ****, е
осъден да заплати солидарно с П.Р.Б. – ****, на З. ВЛ. Д. с ЕГН - **********
от ****, *, сумата в размер на 515,29лв. – деловодни разноски, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. ВЛ. Д. с ЕГН - ********** от ****, * иск
срещу П.Р.Б. – **** и О.С. - С.З., БУЛСТАТ - *********, със седалище и
адрес на управление – ****, за солидарно заплащане на сумата от 10000лв.
като обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на нарушаване
на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно
производство, образувано като досъдебно производство № 688/2013 год. по
описа на Р. - Д., прокурорска преписка № 1917/2013 год. по описа на Р.П - Д.
преобразувано в следствено дело № 23/2014 год. по описа на ОСлО при О. -
Х. и приключило с решение № 141 от 23.11.2018 год., постановено по ВНОХД
№ 1111/2017 год. по описа на О.С. - С.З., ведно със законната лихва, считано
от 05.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Определение № 260347 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 641/2020 г.
по описа на О.С.-Х., с което е оставена без уважение молбата на П. на Р.Б. за
изменение на решение № 260011 от 15.01.2021 год., постановено по гр.д. №
641/2020 год. по описа на О.С.-Х., в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. О.С.-
Х. в частта, с която П. на Р.Б. – ****, е осъдена да заплати солидарно с О.С. -
С.З., БУЛСТАТ - *********, със седалище и адрес на управление – ****, на З.
ВЛ. Д. с ЕГН - ********** от ****, *, сумата в размер на 515.29 /петстотин и
петнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ лева – деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020
г. на О.С.-Х. в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред В.К.С. на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16