Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……........./.…..02.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                          мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  12327  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 141551 от 14.06.2019 г. постановено по гр.д. № 9914/2017 г. на СРС, 68 състав, са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Ж.Г., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца следните суми: 707.41 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. „*****,с абонатен № 146102, по договорни отношения между страните през периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. , и 79.26 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 14.09.2014г. до 17.09.2016г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №58340/2016г. по описа на СРС, 68 състав. Решението е постановено при участието на подпомагащата страна на ищеца-  „Т.с.”ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД изцяло, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон  относно качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ на ответницата. Възразява, че по делото има доказателства тя да е потребител по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ и да е обвързана от ОУ на ищеца за доставка на ТЕ за битови нужди, както и че с отговора на исковата молба качеството й потребител не било оспорено. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението и исковете се уважат в пълен размер, прави и искане за разноски.

            Ответницата  Д.Ж.Г. оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвърди.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно установяване на факт с правно значение - правото на собственост на ответника Д.Ж.Г. според обстоятелствата на исковата молба, от което произтича качеството й на потребител на ТЕ за битови нужди, което оплакване само относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност, но не и други факти, поради които са отхвърлени исковете, доколкото за тях няма оплакване с въззивната жалба.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

            За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че липса на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период в процесния имот, респ. поради липса на материалноправна легитимация за ответницата да отговаря по предявения иск. Поради неоснователност на иска за главницата неоснователен е и акцесорният иск за мораторната лихва.            Изводите са мотивирани с преценка на  събраните по делото писмени доказателства, които не установявали че ответницата притежава правото на собственост на процесното жилище.   Въззивният съд, при преценка на същите събрани доказателства, достигна до същите изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решени изцяло.

            В допълнение и по повод оплакванията с жалбата, добавя и следното: С доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните, вкл. и възникването на правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като изрично е посочено в същото определеиние по чл.140 от ГПК, връчено на страните, че няма признание от никой страна на правнорелеваннтни факти, нито има такива факти, които да не се нуждаят от доказване.  Относно доказателствените искания на ищеца, представените и посочени от него такива са били събрани. С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които въззивният съд се произнася при преценка на същия доказателствен материал. Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са годни да установят, че  ответницата Д.Ж.Г. притежава правото на собственост върху процесното жилище през исковия период. Представените от ищеца документи не се ползват с такава материална удостоверителна сила - не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост, постановления за възлагане при публична продан. Писмото от СО също няма такъв характер. Независимо, че Д.Ж.Г.  признава в единия от документите, че тя реално ползва жилището, това не я прави потребител по смисъла на ЗЕ, защото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.  Следователно кое лице фактически ползва жилището е без значение спрямо ищеца, ако това лице не е нито собственик, нито вещен ползвател по чл.56 от ЗЗД, нито лице, поискало сключване на договор с ищеца за доставка на ТЕ (както се приема с ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.). В случая не се доказва по делото ответницата да е собственик, носител на вещно право на ползване, и същата няма качеството потребител, респ. не е задължено лице за заплащане на цената на ТЕ, така исковете срещу нея подлежат на отхвърляне. Макар ответницата да не оспорва изрично качеството си на потребител на ТЕ с отговора на исковата молба, няма признание от нея че е собственик/ вещен ползвател,  нито такъв факт е приет за безспорен по делото.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се уважава. Въззиваемата страна-ответник няма искане за разноски.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 141551 от 14.06.2019 г. постановено по гр.д. № 9914/2017 г. на СРС, 68 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканeто на въззиваемия-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски за въззивната инстанция по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.с.”ЕООД .

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                2.