РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. гр. Хасково, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640101689 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, поправена с молба вх. рег.
№10792/05.07.2024г., подадена от С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Хасково, ул. ***********, против М. К. А. от гр.Хасково, ТД на НАП-
Пловдив, ЗАД „Алианц България“ АД-София, Административен съд Хасково
и Община Хасково, с която е предявен установителен иск с правно основание
чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на Определение №
413/16.05.2024 г. на Окръжен съд-Хасково, постановено по възз. гр. д. №
324/2024 г. по описа на ОС-Хасково, с което е отменено Определение №
1184/05.02.2024 г. по гр. д. № 256/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че с Определение № 413/16.05.24г. на ОС
Хасково, постановено по в.ч.гр. дело 324/2024г. на ХОС, било отменено
постановено от РС-Хасково по гр. дело № 256/2024г. Определение №
184/05.02.2024г. и било оставено без уважение искане на ищеца за допускане
на обезпечение на иска по това дело. Ищецът поддържа, че така
постановеното от Окръжен съд-Хасково определение е нищожно. Такава
нищожност на първо място произтичала от това, че ОС-Хасково бил сезиран с
искане за отмяна на посоченото Определение № 184 /05.02.2024 г. на РС
Хасково не от страна по делото, а от трето, неучастващо в делото лице,
каквато се явявала ответницата М. К.. Сочи, че в обезпечителното
производство липсвали разпоредби за лицата, които били легитимирани да
1
обжалват определение за допускане на обезпечение на иска, такива липсвали
и в общия исков процес, към които препращал закона при празнота на
уредбата. В ГПК фигурата на „3-то лице“ съществувала само и единствено в
частта, регламентираща изпълнителния процес, като правата им да вземат
участие в образувано ИД били изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 4 ГПК. В
ГПК липсвали разпоредби за участие на трети лица в гражданския процес и
липсата им не можела да се запълни с помощта на тълкувателни решения на
ВКС. В случая в частната си жалба жалбоподателят – ответницата М. А., се
легитимирала като надлежна страна в процеса с аргумент по т. 6 на TP №
6/14.03.14 г. по ТД № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, който ХОС приел за
безспорен, но според ищеца, от систематичното място на което се намирал
кръга от въпроси, на които давало отговор това TP, ставало ясно, че същото се
отнасяло за специфични случаи в сферата на изпълнителното производство по
реда на чл.390 и сл. от ГПК, а не за общия исков процес. Ответницата А.
според ищеца не била активно легитимирана да обжалва акта на РС-Хасково,
въпреки участието й в публичната продан по и.д.№ 1519/2016г. Излагат се
съображения за липса на материално-правни предпоставки за
конституирането на трето лице като страна в това производство и произнасяне
по жалбата му, такива не намирали основа и в цитираното TP на ВКС, поради
което ОС-Хасково следвало да остави без разглеждане жалбата й като
недопустима. По процесуалната допустимост на атакувания съдебен акт и в
случай че законовата основа се основавала на горепосоченото тълкувателно
решение, то съдът следвало да я разгледа в открито съдебно заседание, а не в
закрито такова. Освен това съдът се бил произнесъл по непредявено искане,
доколкото не бил сезиран с искане за отмяна на обезпечението на основание
нередовност на исковата молба, а само с твърдения, че същата била
недопустима. Така бил нарушен и принципът на диспозитивното начало.
Ищецът изтъква също, че липсвала и констатираната нередовност на исковата
молба, доколкото иск за прогласяване нищожност на действията срещу ЧСИ К.
не бил предявен, а само искане за косвен съдебен контрол. Законосъобразно
ХОС констатирал, че по нередовна искова молба не можело да се допуска
обезпечение на иска, но той бил допуснал същото нарушение като на практика
повторил действията на ХРС и се произнесъл по законосъобразността на
допуснатото обезпечение по същата тази нередовна искова молба и то без да
има такова правомощие по ГПК. Също така, въззивния съд уважил искането за
разноски, което било в противоречие с чл. 78, ал.10 ГПК и TP № 6 от 06.11.12
по т. дело № 6 на ОСГТК на ВКС. Правният му интерес от предявяване на
настоящия иск се основавал на факта, че той бил ищец по гр. дело №
20205640100256 по описа на РС Хасково, по което съдът допуснал
обезпечителна мярка, а съществуването на атакуваното като нищожно
определение на ОС-Хасково се явявало пречка да реализира правата си по
2
това дело с оглед на обстоятелството, че именно въз основа на това
определение на ОС се „сдобил“ с нов кредитор - ответницата, което пък
послужило на ЧСИ К., да възобнови прекратеното вече ИД 20169290401519,
чрез образуване на отделно изпълнително дело срещу него с взискател
ответницата, последвано от „присъединяването й“ по ИД 20169290401519, за
което му била изпратена и покана за доброволно изпълнение, във връзка с
това възстановяване, но удостоверенията по чл. 456 и 459 ГПК не
представлявали изпълнителен титул. С тази схема се целяло да му се навреди,
доколкото след отстраняване от имота, цитиран в постановлението за
възлагане по това дело, на приобретателя, на когото ищецът го прехвърлил
като даване вместо плащане, ищецът на практика щял да се окаже без
кредитори – взискатели, но с новиран дълг и без имот. Другият му правен
интерес произтичал от изпълнение на конституционния принцип за „правова
държава“. Сочи, че евентуалната отмяна на определението щяло да доведе до
възстановяване на допуснатото от РС-Хасково по гр. дело № 256/2024 г.
обезпечение, с което щели да се създадат предпоставки за решаването му
изобщо, тъй като ако постановлението за възлагане на недвижим имот се
впишело в АВ-София, то щяло да прояви транслативен ефект и разглеждането
и решаването на делото щяло да бъде обезсмислено. Атакуваният акт от своя
страна бил правното основание на ответницата да иска образуване на
изпълнително дело срещу него. Предвид изложеното, се иска съдът да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на Определение №
413/16.05.24 г. на ОС-Хасково, постановено по в.ч.гр. дело 324/2024г., като
постановено извън пределите на правораздавателната власт на ОС-Хасково,
поради липсата на законова норма която да го оправомощи да го издаде, както
и поради противоречието му с повелителни разпоредби на закона и
процесуалната му недопустимост. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК са депозирани писмени отговори на
искова молба от ответниците Община Хасково, М. К. А. и ЗАД „Алианц
България“ АД. От страна на ответниците ТД на НАП-Пловдив и
Административен съд-Хасково не са депозирани отговори на исковата молба.
Ответникът Община Хасково, представляван от С.Т – кмет на общината,
счита заведения срещу нея иск за недопустим и моли да бъде заличена като
ответник по делото. Посочва, че към настоящия момент ищецът бил изплатил
изцяло задълженията си към Общината по изпълнително дело № 281/2022г. на
ЧСИ З.З с peг. № *** на КЧСИ, от своя страна ЧСИ З издал постановление за
приключване на изпълнителното дело поради напълно издължаване. След
това била изпратена и молба до ЧСИ Н. К. за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 1519/2016г. и в тази връзка било издадено
3
постановление, влязло в законна сила на 12.02.2024г. В искова си молба, въз
основа на която било образувано гр. дело № 256/2024г. по описа на ХРС,
ищецът сам излагал становище, че бил погасил изцяло задълженията си към
Община Хасково и прилагал писмено доказателство - Разпореждане
№4801/01.02 2024г. за приключване на изпълнително дело № 281/2022г. на
ЧСИ З.З. Ето защо, поради липсата на спор и правен интерес от водене на
делото срещу общината, този ответник моли да бъде заличен като страна по
делото. Алтернативно, счита иска за допустим, но по същество за изцяло
неоснователен. Счита постановеното по в.гр.д. 324/2024г. по описа на
Окръжен съд-Хасково Определение № 413/16.05.2024г. за правилно и изцяло
законосъобразно. Поддържа, че не са налице твърдените в исковата молба
процесуални нарушения и че съдът не се е произнесъл извън предявеното в
жалбата искане.
Ответникът М. К. А. счита предявения иск за недопустим, поради
неприложимост на разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК, доколкото тя
регламентирала обявяване нищожност на първоинстанционно съдебно
решение във фазата му на въззивно обжалване. На второ място счита, че
исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК,
доколкото от съдържанието й не ставало ясно от къде произтичал правния
интерес на ищеца да предяви иска. Изложени от ищеца били правила,
свързани с обезпечителното производство по ГПК, но без изложение на
връзката им с действията на ЧСИ и страните в настоящото производство. Като
цяло от съдържанието на исковата молба не ставало ясно откъде произтича
активната процесуална легитимация на ищеца, откъде идвала пасивната
легитимация на ответниците, какви били конкретните обстоятелства,
намиращи се във връзка с предмета на делото, на основание на които се
завежда същото, както и каква била правната квалификация на иска,
съответстваща на фактите. Липсвал ясно и конкретно заведен петитум срещу
всеки от ответниците по делото. С оглед на това, моли съдът да прекрати
делото поради недопустимост на иска и да й присъди разноски по делото или
алтернативно - да остави исковата молба без движение, като даде указания на
ищеца в определения от закона срок да отстрани нейните нередовности. По
същество оспорва иска като неоснователен и оспорва твърденията за
нищожност на атакуваното определение на ОС-Хасково. Счита, че същото не
е постановено извън пределите на правораздавателната власт на окръжния
съд, който по правилата на чл.396 от ГПК бил единственият съд, компетентен
да се произнесе по жалба срещу допуснато от първата инстанция обезпечение
на предявен граждански иск. Аргументите на ищеца за недопустимост на
оспорването на допуснатото обезпечение от страна на трето за
изпълнителното производство лице били несъстоятелни. Безспорен от
4
данните по делото бил факта, а и същия не се опровергавал от ищеца, че
ответникът М. А. била заинтересувано от изпълнителното производство лице,
тъй като на нея бил възложен продаден на публичен търг имот, цената на
който тя била заплатила. По отношение на действията на ЧСИ във връзка с
изпълнителното производство никой от аргументите на ищеца не отговарял на
действителността. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и да й
присъди разноски по делото.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД също оспорва иска като
недопустим, а по същество като неоснователен. Поддържа, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото дружеството нямало
отношение към развитието на ч.гр.д.№324/2024г. на ОС-Хасково, в резултат на
което било отменено определение № 184/05.02.2024г. на РС-Хасково по гр.д.
№ 256/2024г. Не оспорва твърдението, че то било взискател по изп.д.
№603/2014г. по описа на ЧСИ С.П с длъжник ищеца, но на 12.02.2024г.
последният изцяло погасил дълга си към него и в отговор на това дружеството
подало молба до ЧСИ Пеев за прекратяване на изп.производство, което
станало с постановление с изх.№4079/20.02.2024г. На 25.06.2024г.
дружеството подало молба до ЧСИ Н. К., с която я уведомило, че ищецът
погасил всички задължения към него и отправило молба за прекратяване на
изпълнителното дело. Въз основа на горното, към момента този ответник
нямал претенции за наличие на вземане към ищеца, поради пълното му
издължаване, което изключвало срещу него да бъде заведен иск, поради
липсата на правен спор. В условията на евентуалност, поддържа
неоснователност на исковете. Не оспорва, че ЗАД се е присъединило като
взискател по изп.д.№ 1519/2016г. по описа на ЧСИ К., но оспорва че
удостоверението по чл.456 ГПК не представлява „друг подлежащ на
изпълнение акт“ и излага конкретни съображения. Удостоверението
съдържало указания за неудовлетворения остатък от вземането, включващ
главница, лихви и разноски и деня, към който бил определен. В този случай
сумите по разпределението се превеждали по сметката на съдебния
изпълнител, издал удостоверението. Оспорва твърдението, че трето лице,
неучастващо в процеса, нямало процесуална легитимация да обжалва
определението за допускане на обезпечение, като в този смисъл било ТР
№6/14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, където се приемало че
определението за допускане на обезпечение може да бъде обжалвано от всяко
лице, чиято правна сфера била засегната от обезпечителната мярка. Предвид
изложеното и поведението на дружеството, същото не било дало повод за
завеждане на делото, поради което и разноските на ищеца за воденето му
следвало да си останат в негова тежест.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
5
вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество. Оспореният съдебен акт е влязъл в сила, поради
това е допустимо да бъде атакуван като нищожен с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи при условията
на пълно и главно доказване твърдените от него правопораждащи факти, а
именно че процесното определение е постановено извън правораздавателната
власт на въззивния съд, а ответниците следва да докажат фактите, от които
произтичат възраженията им.
С представеното на л. 25 от делото определение № 413/16.05.2024 г. по
гр.д. № 324/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, съдът е отменил
определение № 184 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 256/2024 г. по описа на Районен
съд – Хасково, като вместо това е оставил без уважение обективираното в
исковата молба искане за допускане на обезпечение по предявения иск с
правно основание чл. 439 от ГПК от С. Д. П. ЕГН **********, с адрес: гр.
Хасково, *********, против „ЗАД“ Алианц България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16; Административен съд - Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул.
„Преслав“ № 28; Община Хасково, с адрес: гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1
и ТД на НАП – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. Христо Ботев - Север,
ул. „Скопие“ № 106 и налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Н.
К., рег. *****, с район на действие - ОС Хасково. Осъдил е С. Д. П. ЕГН
********** да заплати на М. К. А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
1015 лева, направени пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Определението на Окръжен съд – Хасково доколкото не подлежи на
обжалване, се явява окончателен съдебен акт и е влязъл в законна сила.
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на съдебен акт може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не дефинира
кога едно съдебно решение е нищожно. Юридическата доктрина и съдебната
практика приемат, че то е такова, когато е постановено от ненадлежен орган
или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в
писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано (Така ТР
1/2011-2012-ОСГТК). Оттук следва, че нищожни са съдебните
решения/определения в хипотеза на липса на надлежно изявление и
6
правораздавателна воля на държавния орган, защото съставът е незаконен,
излиза извън границите, в които съдът е овластен да правораздава, не е
оформено писмено или, ако и оформено, правораздавателната воля не може да
се извлече, тъй като решението е неразбираемо, дори и при тълкуване, или
решението не е подписано и това не се дължи на технически пропуск. Това
отличава нищожността на съдебния акт от неговата недопустимост, при която
волята на съда е валидно и пълноценно изразена, но е резултат или от
ненадлежно упражняване на правото на иск, или от несъответствие между
заявения и решения спор (разгледан е непредявен иск), или от нарушаване на
правилата, определящи подведомствеността и подсъдността между
различните видове съдилища (арг. ТП 1/2015- 2016-ВКС/ВАС). В този смисъл
е и практиката на ВКС - Решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021 г.
на ВКС, ІІ г.о.
В изложението на исковата молба и молбата, с която се уточнява
исковата претенция, се твърди, че процесното определение е постановено
извън правораздавателната власт на въззивния съд. Това е материалната
компетентност на съда, а също така личната и териториална компетентност на
българския съд /срв. хипотезите на чл. 8 ГПК, (отм.)/. Съдът е ограничен в
обсъждането само до евентуалното наличие на този порок за нищожност.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на
определение № 413/16.05.2024 г. по гр.д. № 324/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково, съдът е действал изцяло в пределите на своята компетентност.
Това е така, защото е бил сезиран по надлежния ред с частна жалба срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт именно пред
Окръжен съд – Хасково като родово и местно компетентен да се произнесе по
същата. Посочил е в мотивите си защо приема, че частната жалба е
депозирана от процесуално легитимирано лице – М. К. А., което има
отношение именно към правораздавателната му власт.
В т. 6 на ТР № 6/14.03.2014 г. по ТД № 6/2013 г., ОСГТ на ВКС е прието,
че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска
са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при
различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е
накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. В случая, жалбоподателят М.
К. А. се явява именно лице, чиято правна сфера е била накърнена от
допуснатата обезпечителна мярка. По делото е представено удостоверение (л.
35), издадено от ЧСИ Н. К. от 12.01.2024 г., от което се установява, че е
изготвено на основание чл. 495 от ГПК Постановление за възлагане на
недвижим имот с изх. № 52969/15.09.2022 г., издадено по изпълнително дело
№ 20169290401519 по описа на ЧСИ Н. К., рег. *****, с район на действие -
ОС Хасково. Според удостоверението с Постановлението за възлагане
7
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.721.286.2.9 е възложен
на М. К. А.. С оглед на изложеното се формира извод, че по аргумент от т. 6 на
ТР № 6/14.03.2014 г. по ТД № 6/2013 г., ОСГТ на ВКС последната е била
активно легитимирана страна да депозира частна жалба в качеството си на
лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка
срещу определение № 184 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 256/2024 г. по описа на
Районен съд – Хасково, тъй като с последното е допуснато спиране на
изпълнението именно на изпълнително дело № 20169290401519 по описа на
ЧСИ Н. К..
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че не се установи нищожност на определение №
413/16.05.2024 г. по гр.д. № 324/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково
поради излизане извън правораздавателната власт на въззивния съд при
постановяването му и предявеният иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 от
ГПК се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на ответниците. Като такива следва да бъдат присъдени на ответника М.
К. А. в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 100). На ответника
ЗАД „Алианц България“ се следват разноски в размер на 450 лева за
юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК (л. 102). На ответника ТД на НАП Пловдив се
следват разноски в размер на 360 лева за юрисконсултско възнаграждение
съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 111). На
ответника Община Хасково следва да се присъди сумата от 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Хасково, ул. ***********, против М. К. А. от гр.Хасково, ТД на НАП-
Пловдив, ЗАД „Алианц България“ АД-София, Административен съд Хасково
и Община Хасково, иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за
прогласяване нищожност на Определение № 413/16.05.2024 г. на Окръжен
съд-Хасково, постановено по възз. гр. д. № 324/2024 г. по описа на ОС-
Хасково, с което е отменено Определение № 1184/05.02.2024 г. по гр. д. №
256/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, като неоснователен.
8
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
***********, да заплати на М. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Харманли,
бул. „България“ № 21, вх. Г, ет. 4, ап. 46, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
***********, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
***********, да заплати на ТД на НАП Пловдив, с адрес: гр. Хасково, пл.
„Свобода“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 360 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.
***********, да заплати на ОБЩИНА ХАСКОВО, представлявана от кмета
С.Т, с адрес: гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
9